Дж. К. Роулинг на Единбургския фестивал на книгата

Коя от всички книги (за Хари Потър) ви е любима?

Различно. Би трябвало да кажа, че вероятно това ще е "Хари Потър и затворникът от Азкабан", въпреки че в момента – знам, че не е честно от моя страна да го казвам – "Хари Потър и нечистокръвният принц" е любимата ми книга. Съжалявам. Аз съм единственият човек, който я е чел и мисля, че в известен смисъл е добра. Обикновено е така, когато пиша книга: когато тъкмо съм я преполовила, я обичам, но когато я свърша, я презирам напълно и мисля, че е боклук, без абсолютно никаква стойност. За момента наистина ми харесва как върви шестата книга. В нея се случват доста неща и се дават отговори на много въпроси. Действително чувствам, че сме почти приключили и е време за отговори, а не за още въпроси и загадки, въпреки че очевидно има и някои подсказки – нали още не съм съвсем привършила. Надявам се, че това е достатъчно обезсърчаващо за вас знаейки, че все още не можете да я прочетете!

Какви книги сте чела, когато сте била малка, и какви книги четете сега?

Когато бях малка, четях абсолютно всичко. Любимите ми детски книги са "Превземам замъка" на Доуди Смит, която наистина обичам, "Малкото бяло конче" и всички класически детски романи... Харесвам Едит Несбит – смятам, че е страхотна, и се отъждествявам с начина, по който пише. Нейните деца са действително много истински и тя е била нещо като новатор за своето време. Чета и доста книги за възрастни. Последният роман, който прочетох, беше "Лунният камък" на Уилки Колинс – канех се да го прочета от години. Забележително четиво. Бях в почивка и за първи път от пет години не взех със себе си нито една книга на Айрис Мърдок, защото са толкова депресиращи... Тъкмо щях да сложа една в багажа си, когато си казах: "Защо правиш това? Защо си причиняваш това?" Тъй че не си направих труда да я взема. Вместо това четох Уилки Колинс и това беше много по-приятно преживяване.

Всички картини, които сме видели в "Хогуортс", са на мъртви хора. Изглежда, живеят чрез портретите си. Как става това? Ако имаше картина на родителите на Хари, щеше ли да може той да получава съвети от тях?

Това е много добър въпрос. Те всички са на умрели хора, но вероятно сте забелязали, че не са и напълно реални като призраците. Мястото, където наистина ги виждате да говорят, е главно кабинетът на Дъмбълдор. Идеята е, че предишните директори живеят като нещо, което е бледо копие на самите тях. Сякаш оставят своето излъчване в кабинета, за да могат да дават някои съвети на настоящия му обитател, но не е като да бъдеш призрак. Картините повтарят често употребявани фрази. Портретът на майката на Сириус не е особено "триизмерна" личност, не е толкова реална. Тя просто повтаря изрази, които е употребявала, когато е била жива. Ако Хари имаше портрет на родителите си, това не би му помогнало особено – ако можеше да ги срещне като призраци, това би имало много по-значителен ефект. Но както Ник обяснява в края на "Орденът на феникса" – навлизам в опасна територия, но смятам, че вече знаете какво е казал: някои хора не се връщат като призраци, защото не се страхуват или са по-малко изплашени от смъртта.

Кой е любимият ви герой от книгите?

Имам много любими герои. Наистина много харесвам Хари, Рон, Хърмаяни, Хагрид и Дъмбълдор. Обичам да пиша за Снейп – въпреки че невинаги е най-приятният герой, той е наистина забавен за писане. Обичам да пиша и за Дъдли. Ако можех да се срещна с някого, вероятно щях да избера Лупин, защото много го харесвам. Любимият ми нов герой е Луна, с която наистина се гордея.

Безмощна ли е леля Петуния?

Добър въпрос. Не, не е, но... (Смях.) Не, не е безмощна. Тя е мъгълка, но... (Смях.) Ще трябва да прочетете и останалите книги. Може да сте останали с впечатлението, че има нещо повече за нея от това, което вече сте прочели и ще разберете какво е то. Леля Петуния не е безмощна, въпреки че това е наистина добро предположение. О, издадох доста неща! Доста неразумно от моя страна...

Как измислихте имена като Лун, Лап, Опаш и Рог?

Ами тези имена дойдоха от названията на животните, в които се превръщат. Доста се забавлявах с тях – Опаш беше най-трудното. Сестра ми не понася плъхове – проблемът й са опашките, и всъщност това ми даде идеята. Трябва да внимавате, ако се сприятелявате с мен, защото можете да се появите в книгите ми, а ако ме дразните, вероятността да станете гаден герой е голяма... Неотдавна открих името Макклагън и смятам, че е чудесно. Има един Макклагън в шестата книга – помислих си, че това е твърде хубава фамилия, за да бъде похабена.

Ще порасне ли Хари Потър като магьосник?

Е, не мисля, че ще издам толкова много, ако кажа, че той ще доживее до седмата книга. Казвам го главно защото не искам да бъда удушена от всички вас, но няма да кажа дали ще порасне повече от това, защото никога не съм го казвала. Бива си ви да ме поставяте натясно!

Опира ли се някой от героите ви на истинска личност?

Единственият герой, който умишлено е основан на истинска личност е Гилдрой Локхарт. (Смях.) Може би той не е този, за когото бихте си помислили, но трябва да ви кажа, че живият модел беше по-лош. (Смях.) Беше направо отвратителен! Лъжите, които разправяше за приключенията си, всичко, което е направил и впечатляващите неща, които е извършил... Наистина отвратителен човек. Казвам го без притеснение, защото на него за нищо на света не би му се и присънило, че той е Гилдрой Локхарт. Все се страхувам, че някой ден той ще се появи. Той просто е един от онези хора от миналото ви, от които чувствате, че никога не сте се отървали напълно. Някой ден, докато раздавам автографи ще вдигна поглед и той ще каже: "Здравей, Джо." (Смях.) Други хора с особени отличителни белези са допринасяли за образите на героите, като да речем с нос, но единственият герой, за когото седнах и реших, че ще се опира на някого, е Гилдрой Локхарт. Направих го, за да го търпя цели две години.

Писали ли сте други книги, отделно от тези за Хари?

Не. Писала съм други неща, които не са публикувани, което – уверявам ви, – не е голяма загуба за света. Писала съм най-различни работи – някои от тях може един ден и да бъдат издадени – не знам. Има някои недовършени неща, които много искам да завърша, но не съм сигурна дали бих искала да бъдат публикувани.

От множеството герои в книгите ви кой най-много прилича на вас?

Съществува теория, че всеки герой е продължение на личността на автора, което мисля, че ме прави един от най-обърканите хора. (Смях.) Не знам колко герои имам, но трябва да са вече към 200, тъй че наистина си имам неприятности. Хърмаяни малко прилича на мен, когато бях по-малка. Не съм възнамерявала да я правя такава, но тя наистина прилича на мен. Тя е като преувеличение на това, което бях. Хари също прилича на мен по нещо. Ако обедините Хари, Рон и Хърмаяни... Доста ми е лесно да пиша с тях и за тях и мисля, че това е така, защото те приличат малко на различни части от мен самата. Когато обаче се стигне до някой като Долорес Ъмбридж, е съвсем друго – аз никак не приличам на нея. Тя е ужасна жена!

Каква форма има покровителят на Дъмбълдор?

Хубав въпрос. Някой може ли да познае? Имате подсказка по въпроса – носи се и мъничък слух... (Шушукане.) Феникс е. Това е доста показателно за Дъмбълдор по причини, които съм сигурна, че сте разбрали.

Какво ще е заглавието на седмата книга?

Мисля, че са те подучили да питаш това. (Смях.) Имаше едно момче, което изглеждаше също толкова добре като теб и беше също толкова хитро и което ме пита за “Хари Потър и Орденът на феникса” на живо по американската телевизия. И аз просто го казах. Бях казала "не" на всички журналисти и тогава едно малко момче, точно като теб, вдигна ръка и попита: "Как се казва следващата книга?" Аз отговорих: "Хари Потър и Орденът на феникса"! Но няма да ти кажа заглавието на седмата книга – съжалявам. Нямаш представа, какви неприятности ще си докарам, ако го направя – агентът ми ще ме преследва, докато не ме убие... Затова ще си мълча.

Защо се казва, че барманът на "Свинската глава" е смътно познат на Хари? Да не е братът на Дъмбълдор?

Ооо! Ставате все по-добри! Защо мислите, че това е Абърфорд? (От залата: Разни улики. Нали мирише на кози и малко прилича на Дъмбълдор...) Гордеех се доста с тази следа. Това е всичко, което ще кажа. (Смях.) Е, добре де, очевидно е така. Харесва ми "козята следа" — кикотех се сама на себе си за нея...

Доволна ли сте от филмите, които са направени досега?

Да, доволна съм. "Затворникът от Азкабан" ми е любимият от трите. Мисля, че е добър поради много причини – Алфонсо Куарон свърши чудесна работа, а Дан, Ема и Рупърт бяха направо възхитителни във филма – аз им го казах.

Как измисляте странните имена на отварите?

Всъщност понякога изобретателността ми изневерява. Пишех последната глава на "Хари Потър и Нечистокръвният Принц" и трябваше да спомена име за още една отвара. Седях десет минути над клавиатурата и накрая просто написах Х. Казах си: "Ще се върна и ще го попълня по-късно." Понякога имената просто ти хрумват, което е едно невероятно усещане, но друг път е трудно и трябва да си поблъскаш малко главата. Понякога се сещаш, докато се миеш или си в тоалетната, или нещо от сорта. Съпругът ми вече е свикнал да кажа: "Чакай!" и да хукна нагоре по стълбите, за да запиша нещо.

Какво правите през свободното си време?

Ами всъщност нямам никакво свободно време. (Смях.) Когато не пиша или не се занимавам с децата, чета или спя. За да съм напълно честна, в момента да спя ми е най-любимото нещо на света. Знам, че това е някак потискащ отговор. Бих желала да кажа, че съм купонясвала с Мик Джагър – е, не искам да купонясвам с Мик Джагър, това си е чиста лъжа, но би бил по-интересен отговор за вас тук, на фестивала.

Кой беше първият герой, който измислихте?

Хари. Той е цялата история. Абсолютно всичко е свързано с Хари Потър. Неговото минало, настояще и бъдеще – това е историята. Хари пръв дойде в съзнанието ми и всичко се появи от него. Дадох му родителите, после миналото, после "Хогуортс"... и така светът на магьосниците ставаше все по-голям и по-голям. Хари беше началната точка.

Има ли Хърмаяни братя или сестри?

Не. Когато я измислих й дадох по-малка сестра, но беше много трудно да работя с нея. Малката сестра не би трябвало да учи в "Хогуортс" – тя си остава мъгълка. Това беше странична линия, която не проработи особено добре и нямаше важно място в историята. Съзнателно съм държала семейството на Хърмаяни на заден план. Виждате толкова много неща за семейството на Рон, че си помислих – да оставя семейството на Хърмаяни съвсем обикновено. Знаете, че те са зъболекари. Малко са объркани от странната си дъщеря, но в същото време са и доста горди с нея.

Хари има ли кръстница? Ако да, ще се появи ли тя в следващите книги?

Не. Но съм го обмисляла. Ако Сириус беше женен... Той обаче е бил голям размирник и поради това твърде зает, за да се жени. Когато Хари се ражда, Волдемор е в апогея на силите си, така че кръщението е било направено много набързо и тихо, само със Сириус, само с най-добрия приятел. В онези времена семейство Потър е трябвало да се крие и очевидно не би правило голямо кръщение и не би канило много хора. За нещастие Сириус е единственият. Трябва да внимавам какво казвам тук, нали?

Ако можехте да сте някой от героите си за един ден, кой бихте били?

Определено няма да е Хари, защото не бих искала да мина през всичко това. Знам какво му предстои, тъй че няма начин да искам да съм на негово място. Засега не искам да съм никой от тях, защото животът им става доста труден. Би било забавно да съм някой като Пийвс – предизвикваш хаос, правиш поразии и не ти пука.

Ще се съберат ли Рон и Хърмаяни?

Ами... (Смях.) Как мислите? (От залата: Мисля, че да.) Няма да издам. Не мога, нали? Мисля, че засега съм подсказала достатъчно по въпроса. Това е всичко, което ще кажа. Ще трябва да четете между редовете...

Винаги ли сте мечтали да сте писателка?

Да. Знаех, че искам да съм писателка още когато бях на шест, защото тогава написах първата си книга. Беше творба на изключително голям гений, в която се разказваше за заек, който се казва Заек. Дадох я на майка ми да я прочете, а тя каза: "Чудесна е! (Както всяка майка би направила.) Това е наистина много добро!" А аз стоях и си мислех: "Ами да я публикуваме тогава." Това е малко странна мисъл за едно дете на шест години. Не знам откъде ми дойде. Мислех си: “Е, хайде тогава. Коректури? Шпалти?” Изглежда, наистина исках да го направя. Никой от семейството ми не е проявявал желание да пише. Сестра ми пише много забавни писма, но те винаги са дълги само около абзац. Тя не върви по моя път.
 
Ще ми кажете ли повече за Рита Скийтър?

Обичам Рита. Нали се сещате, когато Хари влиза за пръв път в "Продъненият котел" в "Хари Потър и Философският камък"? Всички казват “Вие се завърнахте” и той осъзнава за пръв път, че е прочут. В една ранна чернова журналистката Рита беше там и втурваше към него. Поради някакви причини се казваше Бриджит – забравих защо. Както и да е. Работата е там, че тя го задържа твърде дълго в "Продъненият котел", на мен ми беше наистина необходимо да го измъкна, така че реших да не я слагам там. Докато пишех първата книга, аз планирах останалите и четвъртата щеше да е тази, в която славата на Хари става бреме за него. Тя започва истински да тегне върху му, когато го излагат на показ на целия магьоснически свят, така че помислих, че това би било идеалното място Рита да се появи. По това време тя все още се казваше Бриджит. Не знаех, че докато напиша четвъртата книга, щях да срещна доста Рити и хората щяха да си помислят, че описвам Рита като отговор на това, което се е случило на мен. Но това всъщност не е истина. Няма обаче да отрека, че писането с Рита беше много по-забавно от това, да се срещнеш с някои от хората, които съм срещала. Всъщност доста харесвам Рита. Тя е гадна – от нравствена гледна точка, тя е ужасна – но не мога да не се възхищавам от упоритостта й. Тя е твърдо решена да си свърши работата и в това има нещо доста привлекателно. Има още неща да стават около Рита. Наистина беше много приятно да пиша за нея и Хърмаяни, понеже са толкова различни. Моментът, в който събрах Хърмаяни, Рита и Луна заедно в кръчмата, беше много забавен за описване, понеже те са три много различни жени, с много различни гледни точки. Имате тази цинична журналистка, имате Хърмаяни, която е много практична и разумна, почтена и добра, имате и Луна, която е напълно шантава и странна, но и в същото време прекрасна. Много харесвам Луна. Та, виждате ги тези трите, които са толкова различни една от друга, да правят сделка. Беше наистина забавно за писане.

Вероятно е имало много хора, които са се опитвали да измъкнат информация от вас за книгите. Кажете кое е най-странното – или може би най подлото – нещо, което някой е правил? Хващали ли сте се някога?

О, вие сте доста подли. Хората задават въпроси като: "Ще има ли осми роман и Хари ще участва ли в него?" Има въпроси, на които просто не мога да отговоря. Почитателите са много добри в това и аз трябва да съм нащрек. Мисля, че вие искате да знаете и в същото време не искате да знаете. Вие всички бихте желали да ви кажа какво точно ще се случи в шестата и седмата книга и после да изтрия паметта ви, така че да можете да ги прочетете с удоволствие. Зная го, защото аз чувствам така нещата, които истински харесвам. Бих желала някак си да го направя, но в същото време зная, че бих провалила всичко за всички. Мисля обаче, че бих могла да ви разкрия нещичко вместо да чакам края на деня и да си мисля, че не съм ви казала много. Има два въпроса, които никога не са ми били задавани, но които трябваше да ми бъдат зададени... ако разбирате какво имам предвид. Ако ви се размишлява върху нещо, би трябвало да размишлявате върху тези две неща, които ще ви насочат във вярната посока. Първият въпрос, който никога не ми е бил задаван – вероятно той е бил задаван в някой чат, но никой никога не го е задавал на мен, – е: "Защо Волдемор не е умрял?" Не "Защо Хари е оцелял", а "Защо Волдемор не е умрял?" Унищожителното проклятие се върнало към него и той е трябвало да умре. Защо не е умрял? В края на "Огненият бокал" той казва, че една или повече от мерките, които е взел, са му помогнали да оцелее. Ще го кажа така – би трябвало да се запитате какво е направил той, за да се увери, че няма да умре. Не мисля, че това може да бъде отгатнато лесно. Възможно е някой и да познае, но вие би трябвало да си зададете този въпрос, особено сега, когато знаете за пророчеството. По-добре да спра тук или наистина ще се саморазоблича. Другият въпрос, който за моя изненада никой не ми зададе, след като излезе "Орденът на феникса" (а мислех, че хората ще го зададат), е защо Дъмбълдор не уби или не се опита да убие Волдемор когато бяха в министерството. Зная, че разкривам много на хората, които не са чели книгата. Въпреки че Дъмбълдор изтъква някаква причина пред Волдемор, тя въобще не е истинската. Когато споменах този въпрос пред съпруга си – казах на Нийл, че се каня да ви го посоча – той отвърна, че това е защото Волдемор знае, че има още цели две книги, които предстои да излязат. Както можете да видите, ние сме на една и съща литературна вълна. (Смях.) Това не е отговорът – Дъмбълдор знае нещо мъничко по-навътре от това. Ако искате да се чудите за нещо, бих ви посъветвала да се съсредоточите върху тези два въпроса. Това би могло да ви придвижи малко напред.

Ще постигне ли Хагрид успех с плановете си за своя брат?

Донякъде да. Гроп очевидно е най-глупавото нещо, което Хагрид някога е домъквал  в дългия списък от глупави неща, които си е носил вкъщи – Арагог, раконогите огнемети, – Гроп е това, което би трябвало да го довърши, но по ирония на съдбата може би това ще е случаят, когато нещо чудовищно може да се окаже за добро. До следващата книга Гроп става малко по-управляем. Мисля, че получихте указание за това в края на "Орденът на феникса" – Гроп започва да разговаря и да става малко по-податлив на контакт с хора.

Как Дъмбълдор е получил белега си? Онзи, който е като карта на лондонското метро?

Може би някой ден ще разберете. Много се гордея с този белег.

Как измисляте заглавията на книгите?

Понякога е много лесно и заглавието изниква по естествен начин от сюжета. Друг път става с малко борба. "Хари Потър и Стаята на тайните" имаше различни заглавия. Всъщност, както всеки вече знае, някога тя бе наречена "Хари Потър и Нечистокръвният Принц", но после премахнах една цяла сюжетна линия, защото изобщо не потръгна – даваше твърде много информация прекалено рано, така че я махнах и тя стана основна част, но не и единствена, на шестата книга. В "Стаята на тайните" не е оставена никаква следа от тази линия. Хората злоупотребяват с това и говорят, че шестата книга е продължение на втората книга, но тя не е.

Наистина се разстроих, когато Сириус беше...

Не, не, не можем. Ще говорим за това после. Мисля, че вече издадохме нещо, но няма значение...

Неотдавна беше потвърдено, че Блейз Цабини е момче. Ще видим ли нещо повече от него в следващите книги?

Да.

А ще разберем ли още неща за Снейп?

Вие винаги виждате много от него, защото като герой той е истински дар. Колебая се дали да кажа, че го обичам. (От залата: Аз го обичам!) Обичате го? Това е нещо много тревожно. За Алън Рикман ли мислите, или за Снейп? (Смях.) Не е ли обаче това животът? Аз създавам този герой – Хари – и ето го на екрана, съвършеният Хари (защото Дан е до голяма степен такъв, какъвто си представям Хари), но в кого се влюбва всяко момиче под 15 години? В Том Фелтън в ролята на Драко Малфой. Момичета, стига сте тичали след лошите момчета. Търсете на първо място милия, добър човек. Отне ми 35 години да науча това, но ви давам абсолютно безплатно това парче самородно злато тъкмо сега, в началото на любовния ви живот.

В петата книга Хари може да вижда тестролите. Вие можете ли?

Да, определено мога. Това е наистина добър въпрос, защото ми дава възможност да изясня нещо – писмата, които получавам за тестролите. Всички ми казват, че Хари е виждал да умират хора и преди да види тестролите в началото на петата книга. Искам да изясня веднъж завинаги за всички, че това не е грешка. Аз ще съм първият човек, който ще каже, че съм правила грешки в книгите, но това не беше грешка! Наистина съм го премислила. Хари не е видял как умират родителите му. Той е бил на една година и в този момент е бил в детско креватче. Въпреки че никога да не сте виждали тази сцена, бях я описала, но после я махнах. Той не е видял това – бил е твърде малък, за да го разбере. Когато се срещате с тестролите, разбирате, че можете да ги видите само когато истински разберете смъртта в един по-широк смисъл, когато наистина осъзнаете какво означава тя. Някой каза, че Хари е видял Куиръл да умира, но това не е вярно. Той е бил в безсъзнание, когато Куиръл умира във "Философският камък". Той не е знаел, че Куиръл е умрял, когато Волдемор е напуснал тялото му – разбрал го е, когато се е свестил. След това имате Седрик – добре, така е – когато влиза в каретата, за да се върне до гара Хогсмийд, Хари едва ли не току-що е видял Седрик да умира. Мислих за това в края на "Огнетият бокал", защото знаех от самото начало какво тегли каретите. Още от "Стаята на тайните", в която има карети, теглени от нещо невидимо, аз знаех какво има там. Реших, че ще е странно да направя такова нещо тъкмо в края на книгата. Всеки, който е претърпял тежка загуба, знае, че има незабавен шок и че е нужно известно време, за да осъзнаеш напълно, че никога вече няма да видиш този човек. Докато това не стане, не мисля, че Хари би могъл да види тестролите. Това означава, че той вижда тези призрачни създания когато се връща за началото на следващата година. Срещата с тях задава и настроението за "Орденът на феникса", която е много по-мрачна книга.

Освен Хари Снейп е любимият ми герой, защото е толкова сложен характер и просто го обичам. Може ли и той да вижда тестролите и ако да, защо? И още нещо – чистокръвен магьосник ли е?

Произходът на Снейп е загатнат. Той е бил смъртожаден, така че очевидно не е мъгълокръвен, тъй като те не са приемани за смъртожадни, освен в извънредно редки случаи. В това има някаква информация за произхода му. Той може да вижда тестролите, но в моите представи повечето от по-възрастните хора в "Хогуортс" биха били в състояние да ги видят, защото в живота си човек неминуемо губи хора и разбира какво е смъртта. Но не бива да забравяте, че Снейп е бил смъртожаден. Той е виждал неща, които... Защо го обичате? Защо хората обичат Снейп? Не разбирам това. Това е отново синдромът на лошото момче, а? Доста мрачно и подтискащо. (Смях.) Една от най-добрите ми приятелки гледа филма и каза: "Знаеш ли кой е наистина привлекателен?" Попитах: "Кой?" и тя каза: "Луциус Малфой!"

Има ли нещо повече за Дъдли от това, което се вижда на пръв поглед?

Не (Смях.) "Каквото виждате, това получавате." Щастлива съм да кажа, че той определено е един герой без много скрита история. Той е просто Дъдли. В следващата книга, "Нечистокръвният принц", ще видите много малко от семейство Дърсли. Ще се срещнете с тях за малко по-дълго в последната книга, но в шестата няма много за Дъдли – само няколко реда. Съжалявам, ако тук има почитатели на Дъдли, но мисля, че трябва да си подредите приоритетите, ако Дъдли е това, което очаквате. (Смях.)

Промени ли се началният ви план за седемте книги?

Променил се е, но само в някои подробности. Във всички важни неща си е останал същият и краят ще бъде точно какъвто го планирах преди 1997 г. Историята направи някои завои, които може би не очаквах, но все още вървим в правия път. В общи линии всяка една от книгите е така изградена, както се предполагаше да бъде, за да ви изведе до крайната развръзка.

Има доста латински в магиите от книгите ви. Говорите ли латински?

Да. Вкъщи разговаряме на латински... (Смях.) Предимно. За да си починем минаваме на гръцки. Латинският ми е разпокъсан, да не кажа нещо повече, но това всъщност не е важно, защото по-старите заклинания често са на лъжелатински – в тях е вмъкната смешна смесица от доста странни езици. Така го използвам аз. Понякога в моя латински ще се сблъскате с нещо, което почти по случайност е правилно граматически, но това е рядкост. За мое оправдание латинският нарочно е странен. Безупречният латински не е твърде магично средство, нали? Знае ли някой откъде идва Авада Кедавра? Това е древно заклинание на армейски и е оригиналът на Абракадабра, което означава "нека нещото бъде унищожено". Първоначално е било използвано за лечение на болести и "нещото" е било болестта, но аз реших да направя така че "нещото" да е човека, стоящ пред мен. Боравя много свободно с подобни неща. Извъртам ги и ги правя свои.

Ще има ли книга за родителите на Хари – за това как са станали приятели и как са умрели?

Значи това би било "Хари Потър: епизод I". (Смях.) Не, но много хора питат за това. Всичко е по вина на Джордж Лукас. Няма да ви е нужна предшестваща история – когато свърша, ще знаете достатъчно. Мисля, че ще бъде безсрамно експлоататорство да направя това. Сигурна съм, че г-н Лукас го прави само по художествени причини, но в моя случай мисля, че когато разполагате със седемте книги ще знаете всичко, което трябва да знаете за историята.

Обичал ли е някога Волдемор (или Том Риддъл) и въобще интересувал ли го е някой?

О, това е един забележителен въпрос за завършек – много добре. Не, никога. (Смях.) Ако беше, той едва ли щеше да е това, което е. Ще научите много повече в тази посока. Това е добър въпрос, наистина, защото ни води към "Нечистокръвният принц", макар и да повтарям за милионен път, че не Волдемор е нечистокръвния принц, както много хора си мислят. Определено не е той.

Благодаря ви за чудесните въпроси.




Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

43 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.