Дж. К. Роулинг за себе си и героите й

Джоан Катлин Роулинг е световната сензация в книгоиздаването напоследък. Само за няколко години четирите й книги станаха абсолютен хит. А ето какво казва самата писателка за себе си и за своите герои.

Легендата гласи, че първата си книга сте измислили изведнъж.

Не, само Хари дойде внезапно. Донякъде и училището “Хогуортс”, не изцяло, но повечето герои се появиха като...

Като прозрение?

Да, наистина беше така. Пътувах четири часа с влак. Не трябваше да бъде толкова дълго, но влакът имаше закъснение. И изведнъж се оказа, че Хари беше заедно с мен, в ума ми. Обитателите на замъка също внезапно се оказаха в главата ми. Белегът на Хари беше там...Странно е, но знам, че се случва и при други писатели. Заживях с усещането, че съм получила част от някаква информация и само трябва да открия онова, което липсва. Наистина не беше като да я създавам от нулата. Но трябваше да работя напред и назад във времето, за да разбера какво би могло да се случи.

Почти като да дръпнеш завесата, за да видиш какво става...

Не съвсем, идеята не дойде цялата изведнъж. Някои от сюжетите са доста сложни и ми отне около две години, за да свържа цялата работа както трябва.

Сред най-забележителните идеи е куидич – високоскоростната игра с топка, която се играе на летящи метли. Какъв е произходът на куидича?

О, мога да говоря с часове за такива неща. Имах бясна караница с едно бивше гадже. Пишех книгата за Хари Потър вече около година и бях решила, че една от обединяващите характеристики на всяко общество е спортът. Почти всяко общество, за което можете да си помислите, си има свои собствени игри и спортове. Реших, че искам да... и точно тогава стана кавгата. Не знам дали мисълта за играта беше причина или следствие. Имам съмнения по въпроса. Но си тръгнах от апартамента, отидох на хотел за през нощта и вместо да стоя и да мисля за караницата, седнах и изобретих куидича.

Някои хора казват, че добрите герои са скучни, че лошите винаги са по-интересни. Има една известна мисъл на Милтън в “Изгубеният рай”: Бог е скука, а Дяволът е интересен...

Е, Хари е добър. Аз лично въобще не намирам Хари за скучен. И той прави грешки. Рон и Хармаяни са много добри герои... Не, не съм отегчена от добротата.

По ли ви е забавно да пишете за лошите герои? Защото лорд Волдемор, злият магьосник, който убива родителите на Хари, е истински лош герой.

Да. Той е наистина зъл. А дали ми беше по-забавно? Едва ли... Приятно ми беше да пиша за Дъмбълдор, а той е олицетворение на добротата. Приятно ми беше да пиша и за Рита.

Знаете ли вече кой ще умре в следващите книги?

Знам всички, които ще умрат.

Някои от героите, които може би обичаме и които вие може би обичате...

Аз определено убивам хората, които обичам, да. Ужасно, нали? Плаках за пръв път, докато писах четвъртата книга. Тя наистина ме разстрои.

Хората обичат Рон, например. Децата мислят, че ще “очистите” Рон, защото той е най-добрият приятел на Хари.

Децата мислят така, защото са умни и защото са гледали толкова много филми, в които най-добрият приятел на героя си го получава. Затова си мислят, че ще убия Рон, но всичко може да се окаже двоен блъф... Не е като да седна с един списък и да решавам. “Ти продължаваш, ти продължаваш, ти не.” Има си причини за смъртта във всеки отделен случай в развитието на разказа. Затова го правя.

Тази книга подходяща ли е за шест - и седемгодишните, които толкова заобичаха “Хари Потър и философският камък”?

Зависи от детето...Чувала съм горди майки да ми казват: “Той е на шест и ги обича.” И аз си мисля, че лично не бих казала на шестгодишно дете “давай, прочети ги”, защото знам какво се задава. Знам, че нещата ще станат по-мрачни. Затова зависи от детето. Дъщеря ми скоро ще навърши седем. Тя абсолютно ги обожава.

Това е ключова книга, защото след нея всичко се променя. Целият свят преминава през радикална трансформация.

Ами, това е краят на една ера. Четвъртата книга е краят на една ера за Хари. Той е много защитен до този момент.

Преди сте работили за “Амнести Интернешънъл”.

Да. Бях асистент по проучванията. Моята област бяха нарушенията на човешките права във франкофонска Африка. Затова правех голямо впечатление на официални вечери, знаех всичко за политическата ситуация в Того...

Гражданските права стават тема в “Хари Потър и огнената чаша”. Хърмаяни се изявява във връзка с правата на духчетата.

Да. Това е проблем от реалния свят. Това беше доста автобиографично. Сестра ми и аз бяхме от този тип тийнейджърки, които си мислят, че единствени долавят неправдите в света и никой не разбира как се чувстват. Мисля, че много тийнейджъри минават през такъв период.

По някакъв начин тя гледа отвисоко на домашните духчета, които нямат права.

Тя мисли, че е лесно да оправиш неправдите в света. Но човек няма толкова голяма сила, колкото си мисли, и трябва да го приеме. Нещата не стават за една нощ. Хърмаяни мисли, че тя ще ги поведе към велик бунт за един следобед, а после открива, че реалността е съвсем различна. Но това беше много забавно за писане.

Въпросите, засягащи отношенията между расите и гражданските права, за вас лично явно са от изключително значение.

Мисля, че децата се интересуват от подобни теми.

Твърде често ли защитаваме децата от тези неща? В Съединените щати като че ли сме склонни да ги предпазваме от страшното.

При последното ми пътуване в Америка бях там за Хелоуин с дъщеря си. Бяхме в един хотел и в три последователни програми по телевизията разискваха въпроса какво да се прави, че да не се плашат децата от Хелоуин – цели три предавания...Седях си и си мислех, дали в Щатите не се опитвате да пазите децата от тяхното собствено въображение, защото това не може да стане. Не бива да го правите. По този начин се плашат децата, така мисля аз. Получавате едно уплашено дете, когато казвате: “Това не е страшно. Тук няма нищо което да те уплаши.” Децата трябва да се уплашат, да го преживеят и после да се справят с това... Едно щастливо дете не е това, което никога не е изпитвало страх или никога не му е било позволено да се страхува.

Страхът е полезно нещо?

Полезно нещо е. Свързано е с оцеляването... Да кажем, например, че едно дете става на 14 години, без никога да се е страхувало от нещо. Първият изпитан страх ще е унищожителен за това момче или момиче. Трябва да научите това.

От какво трябва да защитаваме децата тогава?

Ние се опитваме да ги защитим от нашите собствени страхове, мисля, че това е нездравословно, че не е хубаво.




Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

33 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.