Хари Потър и Затворникът от Азкабан

Серията за Хари Потър, както често се случва в днешно време, бързо се превърна в една голяма машина за пари, подчинена на комерсиализма и популяризацията. Третата игра на ЕА Games за малкия магьосник “Harry Potter and the Prisoner of Azkaban” продължи традицията на предишните две да е насочена към по-малките геймъри, но търпи значително развитие спрямо тях. Тя излезе за PC месец преди официалната премиера на третия филм през юни 2004. Дали обаче оправдава очакванията на милионите фенове на романите на Дж. К. Роулинг или просто се опитва да открадне малко от славата им ще разберете в долните редове.

Още отначало прави впечатление, че играта не е мръднала особено в графично отношение спрямо втората. Все пак става дума за adventure заглавие, а не за реалистичен 3d shooter, тъй че можем да простим това на авторите. Действието започва от пътешествието на тримата приятели – Хари, Рон и Хърмаяни в експрес ”Хогуортс”. Намирането на плъха на Рон – Скабърс из влака е превърнато в един своеобразен туториал, но едва ли някой би имал проблем с управлението в играта, то е съвсем стандартно. След пристигането ви в Хогуортс, ще трябва да посещавате часовете по различни предмети, където да учите нови магии. След всяка нова магия следва и едно изпитание, в което да я тествате. Ако успешно се справите със задачата получавате бонус – посещение в тайна стая (не стаята на тайните:)) пълна с всякаквовкусови бонбони и други сладкиши, които по принцип трябва да събирате по време на играта. С тях имате възможност да си купувате карти на известни магьосници, а една от крайните ви задачи в играта е да съберете всичките 80 такива картички. Този път авторите не са включили възможността да играеш куидич, но за него си има отделна игра, тъй че и това можем да преглътнем. Добро решение са тъй-наречените savegame books, вместо да можете да се записвате когато си пожелаете, из нивата са разпръснати такива книги, и само ако ги намерите може да сейвате напредъка си. Би било хубаво ако беше така, но разработчиците са сложили и автоматичен save между всяко ниво, което обезмисля допълнителното такова, при положение, че дори да умрете играта ви пуска отново на почти същото място. Освен изпитанията може и да играете на три различни мини-игри докато сте в Хогуортс. Първата от тях е да се преборите с група феи, които са се настанили в един от кладенците на замъка. След това можете да пояздите хипогрифа на Хагрид – Бъкбийк, като целта ви е да минавате през редица обръчи разпръснати из въздуха. Последната занимавка е да се справите с едно разлютено копие на “Чудовищна книга за чудовища”, прогонило учениците от училищната библиотека. За справянето с някоя от тези задачи също ще получавате картички с известни магьосници. След като преминете и тази част, което няма да ви отнеме много време, ви остава само да се шляете из “Хогуортс”, което обаче не е лоша идея. Отвсякъде можете да намерите някоя тайна стая или заключен сандък, в които има купища сладкиши и търсените карти. Авторите поне в това отношение са се постарали – замъка “Хогуортс” пресъздава перфектно атмосферата на книгите. Дотук с добрите думи, сега е време да ви представя лошите страни на геймплея. Играта е адски къса, и ако не за няколко часа, то за два дни би трябвало всеки да я е превъртял. Докато се усетиш си преминал и трите изпитания, и трите мини-игри, и сблъсъка с дименторите от края на книга три и приключението завършва преди да е започнало. Историята също не е предадена както трябва, филмчетата между нивата предават сюжета отгоре-отгоре и не вярвам някой, който не е чел романа да разбере всъщност за какво става дума в играта. Действието въобще не се върти около Сириус Блек, а по-скоро около това Хари и неговите приятели да научат още няколко магии по време на учебната си година. Тук е мястото да отбележа и единствената по-голяма и заслужаваща внимание новост в играта, която оставих за накрая, защото не е ясно дали е за добро или не. Това е опцията да сменяш персонажа, който си. Вече вместо постоянно да си Хари, можеш да играеш с Хърмаяни или Рон. Тук идва обаче идва една безмислица – тримата винаги се движат в комплект и разликата дали ще си с Уизли или Потър се изразява в това, кой ще ходи най-отпред от тримата приятели. Единствено в изпитанията те влизат сами, което обаче води със себе си още една грешка – всеки персонаж знае по една от трите магии. И всеки път, когато ви потрябва например магията за придърпване трябва да избирате Рон, защото само той я умее... Общо взето, по отношение на геймплея, мога да кажа, че е създаден увлекателно и особено може да се хареса на по-малките геймъри, но има много фрапиращи пропуски, които отчасти убиват желанието за игра.

В звуково отношение играта също не може да се похвали особено, но не е чак трагична. Нещата и тук са някъде по средата. В менюто имате само една и съща мелодия, докато по време на играта се сменят няколко, но и те са малко. Добрата страна, е че те са композирани в познатия стил за поредицата и сякаш носят част от магията в себе си. И тук не минаваме без бъгове разбира се, като най-дразнещият е, че когато гледате филмчета по време на нивото, музиката продължава да си звучи и се смесва с репликите на героите.

В обобщението си ще изкажа личното мнение за играта. Истина е, че ЕA Sports са създали Harry Potter and the Prisoner of Azkaban за да спечелят от всичката тази “Хари Потър” шумотевица, която става всеки път при излизането на нов филм от серията за малкия магьосник. Истина е обаче, че и всеки фен ще се зарадва на играта – тя може да има много недостатъци, но носи и усещането на книгите и те прави част от приключението “Хари Потър”, а именно това искаме всички фенове на поредицата.




Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

47 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.