Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 30.06.2007 от Хари

Дуелът

Хари лежеше тъжен на леглото си при Дърсли. Отвреме на време се замисляше за отмъщението, което очакваше Снейп. Почти не излизаше от стаята си. Все още не беше възстановил всичките си сили, въпреки че Макгонъгъл бе приложила върху него заклинанието “Тесортия” – магия за мощност.
Момчето преглеждаше книгата “Защита срещу Черни изкуства, 7 курс”, която щеше да му потрябва, ако беше в Хогуортс. Не можеше да се съсредоточи и мяташе погледи към календара. Имаше още три дни, докато Рон и Хърмаяни пристигнат. На Хари не му се чакаше, защото Дърсли подскачаха, когато го видят. Това си беше доста подтискащо.
Хари вече беше на седемнайсет, което означаваше, че може да ползва магии и в мъгълския свят. Обикновено привикваше храната си направо от кунята. Леля Петуния му се разкрещя, но за него това нямаше значение.
Когато оставаше един ден, се случи нещо ужасно. Хари слизаше в хола, за да гледа новините. Там вуйчо Върнън и леля Петуния седяха пред телевизора, заедно с Дъдли. Седна тихо в един по-заден фотьойл.
- Днес били убити трима мъже, докато пазарували. По сведения на очевидци, възрастен мъж насочил към тях пистолет, стрелящ със странна зелена светлина. Тримата умряли на място. Мъжът изкрещял несвързани слова: “Мъгъли, идва Лорд Волдемор!” За коментар: Джон Питърс…”
Хари се шокира и нервно се огледа около себе си. Вече не бе защитен тук. Лорд Волдемор можеше да го убие сега, веднага.
Момчето се качи в стаята си и легна. Размишляваше над покушението. Черният Лорд беше зъл. Тези мъгъли не му бяха сторили нищо. Искаше просто да покаже мощта си на всички магьосници.
На другия ден Хари се събуди от крясъка на вуйчо Върнън:
- Момче! За теб!
Хари слезна. На вратата бяха Рон, Хърмаяни и Лупин.
Последният каза:
- Хари, хвани се за ръката ми! Вие двамата също!
Последва магипортиране. Бяха на площад Гримолд №12.
Лупин каза нервно:
- Хари, знаеш какво се иска от теб. Ти си единственият,
който може да се справи. Ако не успееш да унищожиш Хоркуксите, ние добрите магьосници нямаме бъдеще. Ето защо ти, Рон, Хърмаяни и няколко избрани специално от Ордена магьосници ще ги търсите. А, ето ги и тях!
Четирима човека се магипортираха пред него: трима от тях бяха непознати. Първият беше нисък, тантурест, чернокос и гледаше стреснато.
- Това е Людовик Епакрезънс. – каза Лупин. – Бивш
аврор. Има невероятни умения.
До Епакрезънс стоеше жена. Тя имаше лъщяща жълта коса. Очите и бяха ярко зелени. Имаха форма на бадеми.
- Хари, това е твоя трета братовчедка по майчина линия. –
тихо каза Лупин. – Кедърис Дигъл.
- Здравей, Хари! – поздрави го широко усмихната
Кедърис. Беше на около трийсет години.
- Ритвалд Арк-Белд. – представи Лупин мъжът, който
седеше вдясно от Кедърис. Беше висок, много слаб и изглеждаше тъжен. – Брат ми. – смигна Лупин на Хари. – Повярвай ми, силата му е огромна.
- Стига, Лун, не съм голяма работа. – промълви Ритвалд.
- А това е Мадис Грийни, може би я познаваш. – накрая
рече Лупин.
Да, наистина! До Ритвалд стоеше Мадис. Тя се
усмихваше лъчезарно на Хари.
- Бях от стария Орден на Феникса. – каза тя. – Не се сетих
да ти кажа.
Хари ги огледа с интерес. Те щяха да му помогнат да намери и разруши Хоркуксите.
- Твоят Отряд за Изнамиране и Разбиване на
Хоркруксите! – каза Лупин. – Дано те успеят да ти помогнат.
Вечерта Хари легна спокоен. Щяха да го пазят четирима възрастни способни магьосници. Вече не беше толкова притеснен. Затвори очи и мигновено заспа.
На другия ден Кедърис го събуди.
- Хари, имаме малко работа преди да започнем търсенето!
Слез, Рон и Хърмаяни са там.
Хари се подчини. Когато вече беше долу Ритвалд му каза:
- Малката ни подготовка ще бъде издържане на дуел с
всеки от нас. Едновременно. Това ще бъде само за изпробване на силата ти, Хари! – смигна му той.
- Спокойно, няма да ти направим нищо лошо. – каза
Мадис. – Само трябва да пийнем тази отвара и ще сме недостъпни за повечето проклятия!
Всичките седем човека пийнаха по една чаша от отварата на Защитата. След това Мадис вдигна пръчка и каза:
- Акарум!
Всички столове, шкафове, гардероба и масата се вдигнаха във въздуха, където нямаше да пречат.
- Поклонете се един на друг! – заповяда Ритвалд.
Седемте магьосника се поклониха. След като се изправиха, Хари вдигна пръчка, но Людовик бе много по-бърз.
- Импедимента!
Хари беше ударен. Магията го запрати на пода. Кедърис
вдигна пръчката, за да го омагьоса отново, но Рон ревна:
- Левикорпус!
Тялото на Кедърис се издигна във въздуха, направи
няколко салта и тежко падна на земята.
Ритвалд видя Хърмаяни, която до сега не се беше проявила. Направи триъгълно движение с пръчката си и викна:
- Нифердум!
- Модулус Траекта! – извика Хари и траекторията на
главозамайващото проклятие се измени.
- Лорикум Еървис! – изкрещяха Рон и Хърмаяни заедно и
два лилави вятър повяха около главата на Людовик, приготвил се да нападне Хари. Той падна.
- ЕКСПЕЛИАРМУС! – извикаха четиримата възрастни
магьосници едновременно и пръчката на Хърмаяни изхвърча на десетина метра. Самата тя падна, явно сериозно уцелена. Мадис бе готова да омагьоса момичето.
Хари съзря опасността. Заврътя пръчката си във
формата на осмица и викна:
- Ултерум!
Огромна червена светлина излезна от пръчката му. Тя
уцели Мадис, която се строполи. Людовик и Кедърис едновременно насочиха зашеметващи заклинания към Хари. Той навреме видя това и отправи защитно проклятие.
Рон и Хърмаяни изстреляха две заклинания за кракозаключване към Ритвалд. Той ги избегна и отвърна със същото. Момчето и момичето обаче не бяха толкова бързи. Паднаха беззащитни на земята. Сега Хари беше сам срещу четирима. Но веднъж се беше справил в подобна ситуация. Защо да не го направи пак?
Отново се опита да приложи заклинанието “Ултерум”, но Людовик го отби с едно махване на пръчката. То се удари в стената и направи голям кратер.
- Улте… - кресна Хари.
- Протего! – изрева Кедърис.
- Сападе…
- Протего!
- ЛЕВИКОРП…
- ПРОТЕГО!
Този абсурден провал за Хари му подейства
изключително нахъсващо. Той вдигна пръчката си и ревна:
- КРАМУСОРПИЯ!
Ритвалд се опита да отбие и това заклинание, но то беше
твърде мощно. Той се залепи за стената и със сигурност щеше да умре, ако не беше отварата.
- Експелиармус! – извика отнякъде Лупин. Пръчката на
Хари отлитна. – Не забравяй, че те са ти приятели и ще ти помагат… - Гласът му прозвуча предупредително.
- Добре, професор Лупин… Прав сте, поувлякох се. –
отвърна Хари.
- Ще продължим по-късно. – каза Лупин. – Сега можем да
хапнем.
Хари огледа хората около него. Ритвалд лежеше на земята, безпомощен. Хърмаяни и Рон бяха паднали със заключени крака. Другите трима бяха в бойна поза с вдигнати пръчки.
Лупин свали предметите от тавана с едно махване на пръчката. Със заклинанието “Фините” оправи раните на всичките седем души.





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

47 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.