Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 30.06.2007 от Хари

Картините

На другата сутрин Хари се събуди уморен. Беше изтощен заради вчерашния дуел. Сблъсъкът с такива мощни магьосници беше изпил всичките му сили. Наложи се Макгонъгъл да му прави отново заклинанието “Тесортия”.
Момчето слезна на закуска. Там се вече се хранеха учителката по трансфигурация, Лупин, Ритвалд, Кедърис, Людовик, Рон, Хърмаяни и Мадис.
- Побързай Хари, имаме много работа! – усмихна му се
последната.
Момчето седна на масата. Макгонъгъл насочи пръчката си към чинията му и каза:
- Поктум!
Три сандвича с пуешко и палачинка с мармалад веднага
се появиха в чинията на Хари. Едва сега, той осъзна колко е гладен. Настървено нападна яденето и след около пет минути в чинията му нямаше нищо.
Когато всички бяха готови, Макгонъгъл се изправи първа. Изглеждаше нервна. Огледа критично другите и каза:
- Сега трябва да отидем до Диагон-Али, за да набавим
някои неща, които ще ни трябват, когато търсим Хоркруксите. Няма да е зле, - обърна се към Хари, - да си набавиш малко пари от Гринготс. Ще ходим в магазина на братята Уизли.
Хари не каза нищо. Първоначално беше готов да поклати съгласяващо се глава, но после се замисли. Ключът не беше у него, а у Хагрид. Сякаш някой го чу, вратата изведнъж се отвори – беше именно Хагрид.
- Хагрид! – ядосано извика Макгонъгъл. – Трябваше да
дойдеш още пред два часа!
- Ще ме извиня’ате, професоре! – отвърна гигантът. –
Имах малко бачкане по къщурката, нали се сещате, поставяне на покрив и таквиз нещица…
- Добре, повече да не се повтаря. – рязко отговори
Макгонъгъл. – Носиш ли ключа за сейфа?
- Естествено, Минерва! – каза Хагрид. – Ей тука го
мушнах одеве, чакайте минутка…
Хагрид забърка в джобовете си. Измъкна две живи чухълчета, които изплашено излетяха навън, розовия чадър, в който се намираха парчетата от старата му счупена магическа пръчка и много стъкълца. Най-накрая извади златният ключ за сейфа.
- Ей го, бе Минерва, най-долу съм го забутал, ама се
намери! – ухили се той и го подаде на Макгонъгъл. – Ха, ето го и младия Хари! Здравей Хари! – лъчезарно му се усмихна той. – Беше отвратително в Азкабан, нали? Аз знам, на собствена гърбина съм го изпитал.
- Здрасти, Хагрид! – усмихна му се Хари. Изпита огромна
Радост, защото вече всичките му истински приятели бяха тук.
- Е, ти имаш работа, естествено, Хоркуксите и така
нататък… - колебливо отвърна Хагрид. – До скоро, аз все още имам бачкане около къщицата!
И се магипортира.
- Така! – заповеднически каза Макгонъгъл. – Потър,
Уизли, елате да се хванете за мен! Грейнджър, ти отиди при Лупин! Потър, ти си сложи и това!
Хари пое мантията невидимка. Забеляза, че Макгонъгъл също си слага такава, както и Лупин. На Рон и Хърмаяни беше приложена хамелеонизираща магия.
- Готов ли сте? Хайде, Магипортум “Диагон-Али”!
След онова мъчително чувство, Хари вече бе на
магьосническата уличка. Той виждаше всички, включително Макгонъгъл, защото тя си бе направила специално заклинание, за да я забележи момчето.
- Хайде, Потър, тихо след мен. – изсъска едва чуто тя.
- Добре, професоре.
Вървяха невидими около десет минути, когато стигнаха
до Гринготс. Явно Кедърис също беше с тях, защото тя влезна без проблеми в банката, а другите невидими хора я следваха.
- Добър ден, искам да изтегля малко пари от сейфа на
Хари Джеймс Потър? – каза тя.
- Ключа носите ли, госпожице? – попита таласъма на
касата.
- Да, заповядайте! – отвърна Кедърис и подаде ключа.
Таласъмът отвори вратата към подземието, в което Хари
бе влизал един-единствен път преди шест години. Отново беше студено и мрачно, както тогава. Тук-там присветваха факли, но общо-взето беше доста тъмно.
Таласъмът подсвирна веднъж и една количка веднага пристигна. Кедърис се качи вътре. Макгонъгъл разшири с безмълвна магия количката и всички се сместиха вътре.
След десет-петнайсет минути лудешко пътуване, всички се озоваха пред трезора на Хари.
Таласъма бутна ключа в ключалката и трезора се отвори. Кедърис влезна, Хари я последва.
Момчето свали мантията – същото направиха и Макгонъгъл и Лупин. След това взе една торбичка и загреба от галеоните. Докато слагаше монети, хвана нещо твърдо. Веднага отдръпна всичко и намери един правоъгълен пакет.
Сърцето му затуптя. Беше огромно изкушение да го отвори сега, веднага, но реши да го сложи в торбата. След като добави и едно добро количество сикли и кнутове, излезна навън. Отново си сложи мантията (Макгонъгъл и Лупин също) и се качи в количката.
След още едно диво пътуване Кедърис, Рон, Хърмаяни, Лупин, Макгонъгъл и Хари бяха на бял свят. Тръгнаха по магазините, търсейки този на Фред и Джордж.
Влезна първо Кедърис, последваха я и останалите. Явно братята бяха предупредени, защото Фред отвлече вниманието на клиентите веднага след появата на дружината, а Джордж ги отведе в една скрита стаичка.
- Защо искахте да се срещнем? – попита той.
- Искаме да направим специална поръчка, Уизли. – каза
Макгонъгъл, събличайки мантията. Нали знаеш, ще търсим Хоркруксите…
- Какво по-точно ви интересува?
- Нещо, което ще ни помогне при дуели, битки и такива. –
изрече Лупин. – Доколкото знам, имате специални шапки, Джордж?
- Да, като ги носиш, предизвикваш врага си да те нападне,
а след това заклинанието отскача към него… – въодушевено отвърна той.
- Така… Трябват ни десетина, колко ще струва?
- В името на борбата срещу Него, ще ви ги даде
безплатно! – смигна им Джордж.
- Недей, аз ще платя. – каза Хари и бръкна да вземе
петдесет галеона.
- Ако сте твърдо решени да плащате – половин цена! –
усмихна се Джордж.
Но Хари бутна в ръката му петдесет монети и се загърна с мантия невидимка.
- А нещо, което те прави невидим и безплътен? – попита
Кедърис.
- В момента разработваме магия специално за случая. –
смигна Джордж. – Когато сме готови с Фред, ще разберете първи.
Хората, които имах невидимки си ги сложиха и излезнаха. Магипортираха се на площад Гримолд №12.
Хари, който вече не можеше да трае, извади пакета, завещан му от родителите му. Разкъса хартията и първо падна бележка. Момчето я взе и почна да чете трескаво.
“Хари,
Може би ние ще сме мъртви, когато четеш това. Ако наистина е така, чрез тези картини ще можеш да си общуваш с мен и баща ти. Използвай ги винаги, когато искаш съвет.
ПС Картините ще бъдат активирани със заклинанието “Апериум”.
Лили Потър”
Сърцето на Хари се разтуптя. Измъкна двете картини. Под едната пишеше “Джеймс Потър”, на другата – “Лили Потър”. Бяха изобразени немръдащите лица на родителите му. Момчето насочи треперещата си пръчка си към картините и каза:
- Апериум!
Портретите изведнъж оживяха. Лили и Джеймс се
държаха, сякаш стават след дълъг сън.





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

94 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.