Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 25.07.2007 от Вени

Към пет часа следобед вече гостите бяха започнали да се събират.Самата сватба щеше да започне в пет и половина.Десет минути преди това,обаче госпожа Уизли възкликна притеснена:
-Къде е Джини?
-Тя още се приготвя.Ще слезе след мъничко.-бързо отговори Хърмаяни.
След това отиде и пошушна нещо на Фред и Джордж,които преди церемонията за учудване на всички седнаха на двата различни края на редиците.Хърмаяни само се усмихна и накара Хари и Рон,които очевидно бяха много озадачени от тези нейни действия,да сядат.Мястото на Хари беше точно до пътеката,от където трябваше да дойдат булката с господин Уизли и шаферките.
-Моля всички да седнат на местата си-подкани високо госпожа Уизли.
Гостите я послушаха и след малко се разнесе красива мелодия.Всички се обърнаха към началото на пътеката.
Първа се появи Габриел,облечена в златистата си рокля,която наистина й стоеше много добре.Започна да върви бавно и грациозно.Точно в този момент,обаче от двете страни на редиците се чуха шумни писъци-Фред и Джордж бяха хвърлили своите пиратки.Всички започнаха да се оглеждат и да търсят източниците на шума и никой не видя минаването на първата шаферка.Щом тя нацупена застана на мястото си,шумът изведнъж спря.
Всички отново се извърнаха към пътеката.След няколко секунди,малко повече от колкото трябваше всъщност,се появи и Джини.Тя обаче не беше със златистата рокличка.Облечена беше със красива,дълга,тъмно червена рокля с голи рамене,която падаше изящно.Косата й беше вдигната,но не в строг кок,а красиво сплетена на всички страни като лъчи на слънце.Вървеше бавно и напето.Всички гости я гледаха удивени.Хари не можеше да откъсне поглед от нея.Докато минаваше край него,го погледна в очите и му се усмихна едва доловимо.Когато и тя застана на мястото си,влезе Фльор,хванала под ръка господин Уизли.Усмихваше се,но все пак както Джини,така и Хърмаяни,видяха че едва прикрива яда си,и двете момичета се спогледаха победоносно.
Церемонията мина без други изненади.След като Фльор и Бил се целунаха,всички,ръкопляскайки станаха и след миг вече столовете бяха изчезнали.Едни се запътиха към масата с храна,други към дансинга.
-Признавам ви-каза някой зад Джини и Хърмаяни,които веднага се бяха доближили,за да обсъдят всичко.
Когато се обърнаха видяха Рон,който се смееше.
-Но ние какво сме направили?-попита Хърмаяни с престорена изненада в гласа.
-Я не се правете на невинни-ухили се и Хари,който вървеше зад Рон.
-Не се правим!-каза Джини.-Какво сме виновни ние,че се разписаха някакви сирени,точно когато минаваше милата Габриел!?
Хърмаяни не се сдържа и избухна в смях,а след нея и останалите.
-Оле,страхотна песен!-възкликна тя,когато започна една бърза песен.
Ушите на Рон пламнаха.Той отвори уста,но от нея нищо не излезе.
-Ами,Хърмаяни...-опита пак той.
-О, Господи!-въздъхна Джини.-Хайде покани я,де!
Рон се изчерви още повече.Хърмаяни само се засмя,хвана го за ръката и двамата тръгнаха към дансинга.
Хари и Джини пак останаха сами.Настъпи неловка тишина.
-Джини,аз...-започна Хари,но...
-Извинете,може ли един танц?-беше се появил някакъв приятел на Бил,който очевидно се беше захласнал по Джини.Тя погледна бързо към Хари,в погледа й се четеше съжаление,но все пак от учтивост...или просто защото не искаше още сега да чуе това,което Хари имаше да й каже,отвърна:
-Разбира се.-и хвана протегната му ръка.
Хари ги изпрати с навъсен поглед,но малко след това изникна Габриел.
-Искаш ли да танцуваме?-изчурулика тя.
И преди да се усети вече бяха на дансинга и танцуваха.Или по-точно тя танцуваше около него.
-Тази Джини,обаче напррави ужасен номерр-започна да се оплаква тя.
-Моля?-отвърна разсеяна Хари,защото всъщност през цялото време поглеждаше към другия край където танцуваха Джини и приятеля на Бил.
-Ужасен номерр!-повтори французойката.-Как само накарра да пуснат онези ужаснни неща да пищят,докато минавам!И,моля ти се,сложила тази рокля вместо шаферрската,която й даде Фльорр!Явно искаше да ме засенчи-тръсна глава Габриел и презрително продължи,-но естествено не успя!
Песента свърши и Хари се отдалечи от Габриел,като си мислеше колко дълбоко се заблуждава тя.Приближи се до Джини и онова момче точно,когато почваше следващата песен-този път бавна,романтична.
-Може ли?-и протегна ръка към Джини,която се усмихна широко и я пое.
-С удоволствие!
Когато се отдалечиха от мъжът,с кого бе танцувала досега,Хари й каза:
-Изглеждаш прекрасно!
-Благодаря.-отвърна тя.-Но как така не танцуваш още с Габрриел?
-Ами...как да ти кажа...тя не ме иска-престорено се нацупи Хари.-Толкова я молих да танцува с мен,а тя не иска и да чуе!Надявам се не ми се сърдиш,че ти беше втория вариант.
Джини прихна.Беше наблюдавала танца на Хари и Габриел,както и начумерената й физиономия,когато той остави французойката с нейните излияния,за да дойде при нея.
-Не се отделя от мен-каза си вече истината Хари.-Лепнала ми се е като марка!Вече започвам да съжалявам,че не я оставих на езеряните.А и между другото каза,че опита ти да я засенчиш,естествено,не е успял.
-А ти какво мислиш?
Хари само се ухили.
-Джини,-започна той вече сериозно,-след празненството ще си вървя.И скоро няма да се върна.
Момичето сведе за секунда глава,но след това го погледна право в очите и Хари отново усети онази увереност,която само тя му вдъхваше.
-Аз ще те чакам-прошепна Джини.
-Недей,бъди щастлива!Знаеш,че може да не се върна никога.
-Но ако все пак се върнеш,аз ще бъда тук и ще те чакам-отново каза момичето,а очите й изкряха.
Хари не знаеше какво да каже.Знаеше че не може да я разубеди.Знаеше,че е егоистично от негова страна,обаче това го успокояваше.Но все пак се надяваше,че ако не се върне,тя ще бъде щастлива,макар и с някой друг.
-И значи дори няма да ме целунеш за последно?-отрони тя,свъсена.
-Не мога.-рече Хари.-Тогава ще бъде още по-трудно,повярвай ми.
-Добре.-каза тя и Хари се поуспокои,но след това-Нека бъде!А и я си помисли колко романтично ще звучи в автобиографичната ти книга,когато един ден опишеш живота си!
И двамата се усмихнаха със сетни сили.Хари се огледа.
-Тук пред родителите ти и другите?Не мога-поклати глава момчето.
-Мисля,че читателите ще го сметнат за много по-романтично,ако е по време на този бавен танц-подсмихна се Джини.
-Ама...-понечи пак да възрази Хари,но тя тръсна глава.
Момичето се извърна и кимна на Хърмаяни,която й отговори по същия начин.Хари видя как приятелката му леко махва с вълшебната си пръчка.Съзря също и неодобрителия поглед на Рон,но след като направи магията,докато танцуваха момичето се премести още малко към него и той сякаш забрави за Хари и Джини.
-Ах,вие!Заговорнички такива!-въкликна умихнат Хари.
Джини само се подсмихна и се наведе към него.Целунаха се и сякаш всички около тях изчезнаха.След няколко дълги мига...или може би половин час...или няколко слънчеви дни,те най-сетне се пуснаха.Продължиха да танцуват без да проговорят повече,като Джини сложи глава на рамото му.Нямаше нужда от думи.Въпреки че знаеха,че ще им бъде неописуемо по-трудно да се разделят така,в този момент това нямаше значение.Нищо нямаше значение.А и както беше казала Джини преди това “Нека поне има за какво да плачем,че сме изгубили!” и при спомена за думите си тя се усмихна,макар че в очите й се искряха сълзички.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

50 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.