Броени часове ни делят от появата на дългоочаквания трейлър. Междувременно вече могат да се видят снимки на два кадъра от шестия филм. Първата ни показва м алкия Том Риддъл на преден план с госпожа Коул и Дъмбълдор в дъното; на втората виждаме Д ъмбълдор в пещерата на инфериите, измагьосващ обръча от пламъци – тази сцена от филма режисьорът Йейтс оценява като “почти библейска”. Също така Йетс говори за Хиро Файнс – племенник на знаменития Ралф Файнс и изпълнител на ролята на малкия Риддъл. Ето какво казва Йетс: ”Фактът, че Хиро е племенник на Ралф, не беше основната причина да бъде избран за филма. Той имаше предимството на голямата физическа прилика с Ралф. Това, естествено, беше много полезно. Но главното беше вълнуващата прекрасна способност на Хиро да пренесе за нас на екрана малкия Том Риддъл в плът и кръв...дори когато е още твърде млад, Том Риддъл има склонност към жестокости и злосторничество – много е тревожно да се види това.” Статията, която можете да прочетете в мъгълнет, разкрива още, че скоро филмът, който е завършен,  ще бъде показан за  екипа на киностудиото. През следващия месец отделни моменти от филма ще бъдат показвани на пробни прожекции за да получат оценка от щастливците, които ще присъстват там.

 Докато очакваме трейлъра, нека загреем с една от приказките на барда Бийдъл. Всъщност става дума не за оригиналния текст, а за своебразен преразказ. За неговия первод благодарим на kelly/clarkson/93.Междувременно от Харилатино обещаха да да гледаме трейлъра на техния сайт още на 29 юли! И така:

Пазете се, скъпи читатели: Роулинг предизвиква братята Грим с  нейната трета и най-мрачна вълшебна приказка. В"Косматото сърце на магьосника” има малко смях и никакво търсене, само пътешествие до призрачните дебри на душата на магьосника. Няма  и следа от вълшебен прах на първата ужасяваща страница, вместо това виждаме рисунка на сърце, от което капе кръв,  покрито с рошава козина (наистина не е лесно да се нарисува истинско сърце,с прегради и всичко останало, но Роулинг се справя добре-буйна козина и готово). Под текста има старомоден ключ с три халки на дръжката,който лежи в локва кръв,показвайки достатъчно ясно, че това е приказка, различна от останалите. Не казвайте, че не сте предупредени!В началото се запознаваме с млад, изкусен и богат магьосник,който е възмутен от глупостта на приятелите си, които са се влюбили. (Тук Роулинг използва думата “подскачайки” за приятелите, което отново е пример,че тя никога не е снизходителна към читателите). Младият магьосник е толкова сигурен в решението си никога да не проявява такава „ слабост” , че използва черните изкуства, за да предпази себе си от влюбване. Феновете би трябвало да разпознаят началото на поучителна приказка тук-Роулинг  знае много за безразсъдството през младостта и риска от такава сила, попаднала в ръцете на младеж. Не знаейки, че магьосникът е прибягнал до такива мерки, за да предпази себе си, семейството му се присмива  на  опитите му да отблъсне любовта, мислейки, че правилното момиче ще промени мнението му. Но вълшебникът расте горд, убеден в своята остроумност и възхитен от своята мощ да постигне пълна безразличност. Дори когато времето минава и магьосникът гледа как благородниците  се женят и създават  свои семейства, страшно доволен от себе си и решението си,  и се определя като късметлия, затова, че е освободен от емоционално бреме, той си напомня, че вярва как сърцата на другите ще изсъхнат и бъдат издълбани. Когато умират вече старите родители на магьосника,той не скърби за тях, а вместо това се чувства ощастливен от тяхната смърт. В този момент в текста, почеркът на Роулинг се променя малко и мастилото на страницата става по-тъмно. Може би тя натиска писалката повече – дали защото е уплашена и разочарована от своя млад магьосник, така както и ние сме? Почти всички изречения на лявата страница  клонят към ръба, когато четем как магьосникът се чувства много добре от смъртта на родителите си и премества своето „най-скъпо съкровище” в подземията на дома си. На първата страница, където разбираме, че магьосникът си вярва, че може само да му се завижда за блестящо перфектно  уединение, тук виждаме първото смущаване в почерка на Роулинг. Сякаш,  ако тя не може да понесе да напише  думата „блестящо”, тогава то не е истина. Вълшебникът още повече се ядосва, когато чува двама слуги да сплетничат – единият го съжалявал, а другият му се подигравал, затова че няма жена. Изведнъж той решава да „си вземе съпруга”, вероятно най-красивата, богата и талантлива жена, която да предизвика завистта на всички. По една щастлива случайност, на следващия ден магьосникът се запознава с красива, сръчна и богата магьосница. Виждайки я като „неговата награда”, мъжът започва да я преследва, убеждавайки тези, които го познават, че е нов човек. Но младата вещица, която е едновременно и очарована, и отвратена от него, все още чувства неговата отчужденост, дори и когато се съгласява да присъства на празненство в двореца му. На събитието посред изобилната трапеза и докато музикантите свирели, магьосникът ухажвал вещицата. Най-накрая тя застава лице в лице с него, решавайки, че би повярвала на неговите мили и прекрасни думи, само ако знаеше, че има сърце. Усмихвайки се (и все още много горд) магьосникът завежда младата девойка до подземията, където и разкрива магическа кристална кутия, в която лежи собственото му все още туптящо сърце. Предупредихме ви, че това ще е много мрачна приказка нали?Вещицата е ужасена при вида на сърцето, което се е смалило и се е покрило с косми, след като е било отделено от тялото и тя умолява вълшебника да „го върне обратно”. Понеже магьосникът знае, че така по-бързо ще спечели симпатиите й, той прави разрез в гръдния си кош с магическата си пръчка и поставя „косматото сърце”.Зарадвана, че сега магьосникът може да обича, младата вещица  го прегръща (което е изненадващо, след като много точно я предупредихме да стои по-далече от него) и „косматото сърцe” е пронизано от красотата на кожата и уханието на косата й. Променило се заради това, че е било отделено толкова дълго време от тялото, сега «сляпото и своенравно сърце предприема безжалостни действия “. Би могло да се спре  тук и да се позволи на читателите да гадаят какви са били съдбите на младата вещица и магьосника с косматото сърце, но Роулинг продължава с историята - гостите на празненството се чудят къде е домакинът. Един  час по-късно те започват да го търсят из замъка и го намират в подземието. На земята лежи мъртвата девойка , чийто гръден кош е разрязан. Приведен до нея е „полуделият вълшебник”, милвайки и ближейки нейното  искрящо червено сърце, планирайки да го вземе за свое. Но неговото сърце твърдо отказва да напусне тялото му. Магьосникът, заклевайки се никога да не бъде подвластен на сърцето си, грабва кама и го изтръгва от гръдния си кош, ставайки за кратко победител, със сърце във всяка кървяща ръка преди да падне в битката и да умре. Последният абзац, описващ смъртта на магьосника, е първият, който изглежда нееднакъв с останалите- почеркът криволичи и е лесно да се забележи, че  Роулинг е искала краят да изглежда по-внезапен и не на мястото си.Роулинг, подобно на повечето  наистина добри писатели на вълшебни приказки, няма никаква милост за лошите.Държейки се гордо и самовлюбено още от началото на приказката, изолирайки и ожесточавайки себе си против всички чувства, магьосникът се докарва до лудост, впоследствие отнемайки и невинен човешки живот, унищожавайки своя собствен. (Звучи  ли ви като историята на друг злодей, когото познавате?) Както и в другите приказки досега тайната се крие в изображението, което е отчасти реално и отчасти не. (Особено след като видите рисунките от първата страница). Обезпокоителната и незаличима визия на полуделия вълшебник, който ближе кървавото сърце, разкрива най-тъмната страна на Братя Грим. Като се има в предвид, че тази история (и целият текст) има за цел да е книга с невероятни случки за магьосници и вещици. Съвпадение е, че Роулинг e избрала да направи приказка за злоупотребата с Черните изкуства - най-ужасното и най-малко спасителните от всички. Както всички знаем с Черните изкуства не бива да се играе никога!