Превод на разказа
Публикувано на 12.06.2008 от Андрей

Обещанието си е обещание. Въпреки че преводът не е направен от оригинала, да се надяваме, че ще останете доволни. За испанския вариант на разаказ сме задължени на харилатино. Благодарим, братя-фенове! И така...

Мощният мотоциклет взе  толкова бързо острия завой в тъмнината, че двамата полицаи в патрулната кола изивкаха: “Оле-ле!”! Сержант Фишер натисна спирачката с дългия си крак, убеден, че момчето, което се возеше отзад на мотора, ще попадне под колелата на патрулката. Моторът обаче си продължи без да изхвърли никого, и с едно червено примигване на задните светлини, изчезна в тясна странична улица.  - Пипнахме ги! – възкликна развълнувано полицейският капитан Андерсън. – Тази улица е без изход!

В опита си да ги преследва по улицата, Фишер улови решително кормилото,  двигателят изскърца и боята на автомобила бе наполовина издраскана. Двамата пътници от мотора бяха уловени между една тухлена стена и полицейската кола, която се приближаваше като ръмжащ хищник със святкащи очи. Разстоянието между вратите на колата и стените от двете страни на уличката беше толкова малко, че Фишер и Андерсън доста трудно излязоха от превозното средство.  Достойнството им беше засегнато от необходимостта да напредват педя по педя като че ли бяха раци. Фишер разля голямото си шкембе по стената, а пътьом от ризата му се откъсваха копчета и накрая отнесе огледалото за обратно виждане със задните си части.

- Слезте от мотора! – изрева той към младежите, които се хилеха нахакано и си седяха край мигащата синя светлина, сякаш й се наслаждаваха.
Подчиниха се. След като се освободи от счупеното огледало, Фишер ги изгледа зверски. Изглеждаха по на осемнадесет години. Този, който беше карал мотора, имаше дълга черна коса. Имаше много добра външност, изгледаже дързък и това по неприятен начин напомни на Фишер за гаджето на дъщеря му – китарист и нехранимайко. Другото момче също имаше черна коса, само че къса и стърчаща на всички страни. Носеше очила и беше се усмихнало широко. И двамата бяха облечени в тениски с щамповани големи златни птици – несъмнено емблема на някоя рок група от тези,  дето свирят оглушително  и без чувство за ритъм.
- Без каски сте!  - изкрещя Фишер и посочи незащитената глава на единия от тях. – Превишихте значително скоросттта. – ( в действителност, регистрираната скорост беше много по-голяма от това, което Фишер беше готов да приеме от един мотор в движение). – Пренебрегнахте сигнала на полицията да спрете!
- Очаровани сме да спрем ида си поговорим! – откликна момчето с очилата. – Само се опитвахме...
- Не ми се прави на отворен! И двамата си имате голям проблем! – изгрухтя Андерсън. – Имена!
- Имена? – повтори чернокосият водач на мотора. – Ами...хубаво...чакай да видим. Ето...Уилбърфорс...Батшеба...Елвъндорк...
- И най-хубавото е, че последното става както за момче, така и за момиче – добави очилаткото.
- О, ама ти нашите имена ли имаше предвид? – запита първият. – Трябваше да ми го кажеш. Този тук е Джеймс Потър, а аз съм Сириус Блек.
- И нещата наистина ще станат черни за тебе още в тази минута, малък нахалник такъв...
Но нито Джеймс, нито Сириус му обърнаха внимание. Внезапно бяха застанали нащрек като ловни кучета, загледани отвъд Фишер и Андерсън, над покрива на полицейската кола, към тъмния вход на улицата. И тогава с еднакви плавни движения ръцете им се отправиха към задните им джобове. За миг колкото един удар на сърцето, полицаите си представиха как изваждат пистолети, но само секунда след това откриха, че мотористите бяха измъкнали само...
 
- Пръчки?  - запита Андерсън. – Двойка шегаджии, а? Добре, арестувам ви! Обвинени сте в...
Но Андерсън не успя да съобщи обвиненията. Джеймс и Сириус бяха извикали нещо неразбираемо и сноповете светлина от колата се бяха изместили. Полицаите се обърнаха, а после погледнаха зад себе си. Трима души летяха – летяха наистина – над уличката на метли. Същевременно патрулката се беше изправила на задните си колела.
Коленете на Фишер поддадоха и той приседна. Андерсън се спъна в краката му и падна върху него, а през това време се чуваше бум-бам-тряс и как хората от метлите се удариха в колата и паднаха - съвсем явно в безсъзнание – на земята докато парчета от метла се сипеха около тях.
Моторът  беше изръмжал, съживил се отново. С отворена уста, Фишер се обърна, за да види двете момчета.
- Много ви благодарим!  - каза му Сириус, надвиквайки шума на двигателя. -  Задължени сме ви!

- Да, удоволствие беше да се запознаем – добави Джеймс. – И не забравяйте: Елвъндорк е име унисекс!

Последва трясък, който разтърси земята, а Фишер и Андерсън се прегърнаха изплашени; колата им току –що беше стъпила отново на четири колела. Сега беше ред на мотора да изреве. Преди полицаите да повярват на очите си, той се изстреля във въздуха: Джеймс и Сириус изчезнаха в нощното небе, а задните светлини на мотора мигаха зад тях като изгасващ рубин.

Разказът за Джеймс и Сириус вече е достъпен
Публикувано на 11.06.2008 от Андрей

Waterstone's публикува очаквания от всички разказ за любимите ни мародери. Можете да го прочетете на английски и с почерка на Джо ТУК и ТУК. Това са двете части от ръкописа. Разбира се, кликвате върху текста.

Роулинг срещу “Картата на Звездите”
Публикувано на 09.06.2008 от Андрей

В Лондон може да се закупи съвсем евтино една предизвикваща нездрав интерес карта: карта, съдържаща домашните  адреси на кинозвезди, музиканти и писатели. Роулинг отново ще се обърне към съда, за да защити семейството си.
Освен всичко друго, въпросната карта се възползва от от творчесвото на Роу и се продава под наименованието “ Карта на Истинския Мародер”. Редом с Джо, засегнати са звезди като Мадона, Тим Бъртън и Хелена Бонъм Картър, Мик Джагър, Гуинет Палтроу, Дейвид Бауи...списъкът на знаменитостите, чиито домове ще са известни на всекиго, е дълъг.
Неотдавна Дж.К. Роулинг спечели дело срещу британски таблоид, който беше публикувал снимка на дома й в Единбург, на която се виждаше табелата с името на улицата – нещо, което би улеснило значително натрапниците. С такъв прецедент, Роу би могла бързо да спечели ново подобно дело.
А ето и Картатана собствената й уеб страница.
Харвард посреща Роулинг
Публикувано на 09.06.2008 от Андрей

Един от най-престижните университети в света, щатският Харвард, покани Роулинг да произнесе реч в края на учебната година, както вече знаем. Снимки и видео – порадвайте се!
 Всяка година от Харвард канят за тази реч личност с голяма известност и заслуги. Преди Роулинг на тази чест са се радвали лауреати на Нобеловата награда, монарси, премиери и други личности с подобен ранг.Роу излъчваше скромност по време на речта си пред десетки студенти.
Писателката признава, че се е чувствала много притеснена заради събитието и дори е отслабнала. Тя споделя за  собственото си дипломиране и речта на британската философка Мери Уорнок, от която не си спомня нито една дума. На шега казва, че е възможно да повлияе на студентите и те да заражат своята кариера по икономика, право или политология, заради зашеметяващото удоволствие да станат “магьосник-гей”.След тази алюзия за Дъмбълдор, писателката счита, че нейната реч ще се помни, пък макар и само заради това изречение.
Речта на Роулинг има два основни момента: липсата на успех и ползите от това. “бедността е романтична само за идиотите”, твърди тя.
Когато животът й е сведен до пълен провал, разказва тя, цялата си енергия е насочила към завършването на единственото нещо, което е имало значение за нея: първата част на историята за Хари Потър. Този опит я е научил да цени  и да се радва на важните неща, осбено на приятелството.
В речта си Роу споделя и своя опит от работата си в Амнести Интернешънъл, където е узнала от първа ръка много неща за политическите затворници. Особено отчетливо си спомня един африканец, който е бил изтезаван в страната си.
Имайки предвид, че говори пред елитарна публика – вероятни бъдещи президенти на САЩ и младежи, които ще заемат други важни постове с течение на времето, - Роулинг отправя съвет да работят коректно, за да се избегнат ситуации, на каквито тя се е нагледала в Амнести Интернешънъл.
Речта си Роулинг приключва с друга важна тема: приятелството. Разказва, че същите приятели, с които е седяла заедно по време на дипломирането си, сега са кръстници на нейните деца и са били “ твърде любезни, за да не ми се сърдят, че с техните имена нарекох някои от смъртожадните”. На приятелите Роу пожелава най-прекрасната съдба на света.
 


1


Виж архива с новини тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

52 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.