Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 21.07.2005 от Misioner

Всичко се виждаше в мъгла, Хари едва разпознаваше всичко наоколо, докато в един момент всичко започна да се прояснява.

...само една светлинка светеше от малката къща. Вътре едно младо момиче готвеше. Тя бе на не повече от 20 години. Имаше лъчезарно изражение, на лицето.Тя изглеждаше много спокойна и весела. Големите и зелени очи изпълнени със сълзи гледа малкия Хари, който лежеше в креватчето си.Тя всеки момент очакваше Джеймс да се прибере. Беше вече късно, а него още го нямаше. Тя взе Хари на ръце и отиде до прозореца, надявайки се да види Джеймс.
-Той никога не закъснява. - мислеше си Лили.
През последните месеци им се налагаше да се държат, като мъгъли, защото смъртожадните и шпионите на Волдемор ги издирваха. Не можеха да използвамт камините и метлите си, защото летежните канали и въздушното пространство, напрекъснато се наблюдаваха. През цялото това време им беше много трудно да живеят по този начин. Все пак за магьосници като тях, това е нещо доста сложно.
Дъмбалдор отново им се притече на помощ. С всичките си проблеми които има, той отново успя да намери време за тях. Добре, че успя да ги скрие с тази магия. Почти никои магьосници не могът да направят това заклинание. То е толкова сложно, и изисква много опит, усилия и съсредоточеност. Дъмбалдор винаги е помагал на Джеймс в училище и след като завърши. Лили и Джеймс си мислеха, че направиха много добро решение, като казаха тайната дума на Питър, а не на Сириус. Така всички които знаят, че Сириус е най - добрият им приятел, ще следят него, а не Питър.
Вече наближаваше 12, а Джеймс го нямаше никакъв. Лили започна сериозно да се притеснява. Хари вече спеше, и само слабия огън мъждукаше в кищичката им. Изведнъж, се чу някакъв шум от към камината и след секунди, пред нея се изправи един млад мъж, леко брадясъл с буйна, черна, дълга коса и кафеви очи. Беше средно висок, облечен в сини изтъркани дънки, светлозелен пуловер и маратонки (представа на магьосниците за начина на обличане на мъгълите, винаги е била трагична).
-А, Джеймс, ти не трябваше ли да си...
-Бързо, Лили, няма време. Събери багажа и да се приготвяме да тръгваме. - прекъсна я Джеймс.
-По предпазлив? - довърши Лили.
-Трябваше. - отговори и той и продължи. - Но, по време на мисията на членовете на Ордена, изникна огромен проблем. Аластор беше на пост, но си беше забравил мантията невидимка. Той трябваше да бъде скрит, под нея докато шпионираше тайната квартира на смъртожадните, но решил да не напуска пост и да си направи хамелионизираща магия. Тъкмо идваше моя ред, да застана на пост и аз се приближих към него под моята мантия невидимка и започнах да си говоря с него. Разприказвахме се затова, как Дъмбалдор ми е помогнал толкова много. Как направи тази древна магия. Разказвах му за това, как Сириус се е отказъл от това, той да знае тайната парола, с която само може да ни открият и ни е посъветвал да я кажем на Питър. Но в този момент се чу Експелиармус и Аластор политна назад, чу се още веднъж, но аз отблъснах магията и видях Белатрикс, която в този момент вече се магипортираше. Аз помогнах на Аластор да стане, но като се изправи видях, колко ужасно беше пострадал, той от заклинанието. Едното му око го нямаше. На неговото място, имаше една дупка и много кръв. Той ми каза да го оставя, защото щял да се оправи, но аз да побързам да се прибера в къщи, защото Белатрикс сигурно вече е при Волдемор и му е казала всичко. Аз се магипортирах до щабквартирата на Ордена на Феникса и от там през камината. И сега, мила сме в голяма опаснот.
-Но Джеймс, това е ужасно. - проплака Лили. - Трябва отново да бягаме.
-Трябва знам, но няма как. - Бързо вземи най -важното и да тръгваме.
Лили отиде до втория етаж да събере багажа. Тя само замахна с пръчката, и дрехите сами започнаха да се сгъват и прибират в един голям куфар.
-Какво нещастие. - мислеше си тя. - Дано само нищо да не се случи на Хари. А, той, спеше в креватчето и си нямаше представа, какво става около него.
Извендъж стана много тихо. Не се чуваше никакъв звук. Лампите загаснаха. Лили отиде долу взе Хари и отново се качи горе да довърши багажа. Тогава от първия етаж се, чу:
-Алохомора!!! - каза един дълбок глас.
Лили се стресна и чу Джеймс да вика:
-Лили взимай Хари и бягай. Това е Той. Аз ще го забавя. Само бягайте.......
Лили изпадна в паника. - Вече 4 пъти сме се измъквали от Волдемор, но едва ли ще успеем и този път. Какво да правя, какво да правя. - мислеше си тя, вече изпаднала в ужас. Тя нямаше и секунда за размисъл. Гушна Хари с едната ръка, а с другата грабна пръчката и тръгна към покрива на къщата. В същото време от долу се чуваха виковете на Джеймс и спокойния дълбок глас. След няколко секунди, цялата къщата се освети в зелено. Лили тъкмо бе стигнала вратата към тавана на къщата, когато видя Джеймс да се свлича на пода.
Той беше мъртав. Очите му бяха отворени, но гледаха някак си отнесено, все едно не е на този свят. А той найстина не беше. Лили осъзна, че съпругът и е мъртав. Но нямаше никакво време, да седи и да гледа това, а понечи да мине през вратата. Но в същия момент се чу "Експелиармус" и тя усети ужасна болка в гърба и, и падна на земята, като изпусна пръчката и Хари, но веднага след първото заклинание последва още едно. "Мобиликорпус каза мъжът с качулката и Хари се понесе във въздуха и се приземи точно пред него. Тогава той се изсмя гръмогласно и вдигна пръчката си към Хари. Лили едвам успя да се изправи на крака и извика, през сълзи със сетни сили:
-Не, недей моля те не го убивай, убии мен вместо него. - изкрещя Лили. Не го убивай, моля те, недей. - Говорейки, тя се приближаваше все по близко към Хари и накрая застана точно пред, но падна на колене, защото болката в гърба и не минаваше и не можеше да стои повече права. Тя го прегърна силно, като се опта да го прикрие с тялото си. В момента Лили, не мислеше за нищо друго освен затова, как да предпази сина си. Лили започна да плаче и продължи да се моли:
-Не убиваи хари моля те, недей да го убиваш.
-Той ще умре, както и ти също. - каза Волдеморт. Дали ти първа или той, за мен няма никакво значение.
-Убии мен, а него не, моля те убии мен. - вече едва говореше Лили.
-Круцио. - прошепна Волдеморт и Лили започна да се гърчи от непоносимата болка, която изпитваше.
-Не ти, а АЗ решавам кой да умре. - вече викаше доста разярен, той.
-Авада кедавра. - каза Волдеморт, силна зелена светлина се появи от пръчката му и Лили падна мъртва на пода.
Черния Лорд, свали пръчката, обърна се към Хари и му заговори все едно, беше голям човек и ще го разбере:
-Заради теб си имах много неприатности. Толкова те търсех, толкова хора убих, но дааа ще умрат още, след като няма да има кои да ми попречи, след като убия ТЕБ. Няма какво да се церемоня повече, Сбогом Хари Потър!
Волдеморт отново вдигна пръчката, към челото на Хари и изрече непростимото проклиятие. Веднага започна да се смее, радостен от своята победа, победа която бе чакал толкова силно и дълго, но след десети от секундата, къщата започна да се тресе и да се огласява от нечувани викове, като стените се напукаха и тавана започна да пада. Волдеморт крещеше от болка, той бе паднал на земята. Ръцете и краката му бавно започнаха да се спаружват и да стават на прах. Очите, носа, ушите му, започна да се сбръчкват и да се раздробяват. След секунди от него бе останало само прах. От прахта започна да излиза тънка струя дим, след малко струята се увеличи и образува един малък облак, той се опита да придобие някаква форма, но нещо го уплаши и излетя през прозореца.
Хагрид вече виждаше, къщата на семейство Потър. Той се забърза към нея, доколкото височината и теглото му позволяваха да бърза. Но тогава Хагрид видя, че къщата е срутена и само живия плет отстрани беше останал непокътнат. Хагрид заплака при вида на тази гледа, но реши да огледа все пак останките. Той повдигна една голма стена със силните си ръце, но не намери нищо. Повдигна друга, но пак никакъв успех. След малко, вече се бе отчаял, но до слуха ми стигна детски плач. Хагрид тръна към, края на къщата и плачът се усилваше. Искрица надежда проблясна в сърцето на Хагрид. Той започна да размества останките и откри Хари завит в едно одеалце. Той го пое в ръцете си и го заоглежда дали не е пострадъл. Тогава той видя, белег на челото му приличат на мълния, но това не беше белег с кръв, а все едно някои си бе играл с нещо тънко и е рисувал по челото му. Нямаше кръв и Хагрид се зачуди още повече.
-Господи Лили и Джеймс ги няма. А ти малък Хари, как си успял да уцелееш. - говореше ридаеки Хагрид. Сега отиваме право при Дъмбалдор, той ще се погрижи за теб спокойно.
Хагрид тръгна през отломките, като внимаваше къде стъпвва и стигна до улицата. Но тогава той видя, бяла светлина високо в небео, която започна да се спуска надолу. Той се уплаши, извади розовия си чадър и го насочи срещу снижаващия се обект.
-А това бил Сириус, слава богу. - каза си наум Хагрид.
-Хагрид закъснях ли. - попита младежа, който изглеждаше много бледо, слизайки от летящия мотор . Той беше доста висок, с дълга коса и големи очи.
-Да за съжаление закъсняхме и двамата. - каза Хагрид. Не успяхме да ги спасим Сириус, не успяхме.
-Хагрид, дай ми Хари, аз ще се грижа за него, нали съм му кръстник. Имам къща, където може да живее.
-Не, не мога. Обещал съм, да го предам на Дъмбалдор. Той ще реши какво да прави с него.
-Добре, поне вземи мотора ми, Ще стигнеш по - бързо.
-Мерси, Сириус! Ще ти го върна възможно най - скоро.
Хагрид сложи Хари във вътрешната част на огромното си палто, качи се на мотора, помаха на Сириус и излетя....



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.