Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 17.08.2005 от Lili Evans

1-ва глава
Поща по сова

“Но какво става?” Мислеше си Хари.Напоследък имаше доста неща за притеснение: белега го болеше непрекъснато от няколко дни, в “Пророчески вести” пишеше, че смъртожадните са се разбеснели В Азкабан, нямаше никакви вести от Рон и Хърмаяни, а и госпожа Фиг беше изчезнала.“Дали всичко това е свързано?”помисли си момчето.
---Хари,хайде на закуска.-извика го леля Петуния
Тийна се сепна доста преди да си обясни любезното държание на леля си.След като се опомни слезе унил в кухнята.
От както леля Петуния случайно попадна на един брой на “Пророчески вести”, тя най-сетне разбра че един маг в къщата ще е много полезен.Затова започна да се държи доста добре с него.Вуйчо му пък под заплахата на Лудоокия Муди, а и от умората да се заяжда с момчето, също беше променил държанието си.А свинята(Дъдли) беше толкова разочарован от родителите си, че беше започнал гладна стачка.Тъй като това беше доста полезно за него, никой не го закачаше.И когато нищожния му мозък най-сетне разбра, че този метод е безполезен, беше свалил 20кг.
Дните се нижеха бавно и болезнено, докато Хари, най-сетне, получи вест от Рон:
“Утре мама и татко ще дойдат да те вземат. Няма да ти казвам къде, защото совата може да бъде прихваната.
Рон
П.П.
Хърмаяни вече е тук.”
Внезапната вълна на облекчение, надигнала се в душата на момчето, бързо се стопи.“Защо не са ми казали и ме оставиха да се притеснявам?Или може би Дъмбълдор отново им е забранил да ми пишат!”Но внезапно се сети за грешката, която причини смърта на Сириус и реши, че този път няма да се прави на герой преди да се изясни всичко.“Утре ще разбера” След като си каза това, Хари отиде да каже новината на леля си и вуйчо си.

2-ра глава
На път за ордена

На другата сутрин Хари вече беше приготвил багажа си и тъй като не знаеше кога и как ще дойдот г-н и г-жа Уизли, отиде в кухнята. За да запълни чакането реши да прочете Пророчески вести.Но там не пишеше нищо относно Волдемор, затова тийна заряза вестника и започна да дописва домашното си по “история на магията”.Тъкмо беше стигнал до бунтовника Елфрик и чу до себе си два пукота-г-н и г-жа Уизли най-сетне пристигнаха. Сем. Дърсли дойдоха в кухнята доста поизтупани.
---О,ти си пишеш домашните, миличък!Това е много хубаво, но трябва да тръгваме вече.-каза г-жа Уизли.
---Но с какво ще се придвижим?-попита момчето
В отговор г-н Уизли помоли за нещо непотребно и се сдоби с една от непокътнатите книги на Дъдли. Хари веднага се сети,че книгата ще бъде превърната в летекод.След като свали куфара си и се сбогува с роднините си, той и сем. Уизли хванаха книгата. Усетиха познатото дръпване зад пъпа и вече летяха към къщата на Сириус.

3-та глава
Облекчение и пак тревога

Пристигнаха право в кухнята на щаба.Там ги посрещна вълна от радост.Г-жа Уизли ги отпрати по стаите, като поиска Джини, Фред и Джордж да й помогнат.Хари много се зарадва, защото искаше да остане с Рон и Хърмаяни насаме.
Качиха се в стаята, която деляха Хари и Рон.Щом вратата се затвори Хари ги попита,подтискайки гнева си:
---Защо не писахте?
---Не можахме, защото...
---Пак ли Дъмбълдор?-попита тийна с раздразнение
---Ще ти обясня, приятелю,но ме остави да говоря!-каза Рон-Първо, не ти писахме, защото совите можеше да бъдат прихванати.Второ,не си мисли че те пренебрегваме.Хърмаяни дойде вчера.
---А знаеш ли че белега ме боли непрекъснато, смъртожадните вилнеят, а г-жа Фиг е изчезнала?!Помислих че ви се е случило нещо.Можехте поне да пишете че сте добре!!!
---Совите не трябваше да излизат!-каза Рон
---А, как ми писа вчера?-попита Хари
---Това беше изключение и ако желаеш да ти кажа това което искаш престани да ме прекъсваш!-заяде се Рон.
---Добре, не ми казвай щом искаш!-не му остана длъжен Хари.
---Я престанете!-обади се Хърмаяни-Точно това липсва сега- и вие да се скарате!
Под святкащия поглед на момичето тийновете се успокоиха.
---Съжалявам-казаха в един глас.
---Така е по-добре-каза Хърмаяни-Хари,знаем че белега те боли. Дъмбълдор каза че ще бъде така, защото след като Волдемор(Тук Рон трепна),о я стига Рон,след като Волдемор се всели в теб вече ще усещаш повече присъствието му. Затова тази година ще учиш оклумантика при самия Дъмбълдор.
---И очакваш това да ме успокои?-попита Хари
---Разбирасе, че не! Просто ти предавам думите му.Относно г-жа Фиг, тя е тук.
---Тук?!
---Волдемор е започнал да я преследва,Хари, защото е безмощна и лесно би могъл да научи от нея за ордена.Разбираш ли, всичко отново е както когато Волдемор е бил на власт и затова е нужна много предпазливост и постоянна бдителност.Дори роднините ти го разбраха.
---Да, добре.Права си.
---Хайде да говорим за нещо по-весело.Например за ваканцията. –предложи весело Рон.Вие как сте се справили на испитите по СОВА?
---Ами аз...-започна Хърмаяни
---Не,теб не те питам.Ти със сигурност си ги изкарала.Теб питам,Хари
---Защо каза тогава вие?-каза ядосано Хърмаяни
---Не съм...
---О,престанете-прекъсна ги Хари-аз съм изкарал всичко,освен пророкуването.Там са ме скъсали.Най странното беше,че съм изкарал и отварите.
---И аз съм така.Мама беше много радостна и ми купи един много красив кафез за Пиги и ми увеличи джобните.Сега са увеличили заплатите в министерството, защото всички са на служба-отвърна Рон.
---Какво означава да са на служба?-попита Хари
Хърмаяни изпревари Рон с отговора:
---Това означава,че при екстремни ситуаций,например нападение на Волдемор,се бие тревога и всички служители помагат в борбата срещу него.Затова заплатите им се увеличават.
---Добре.Дано не се наложи да стане това.-каза Хари
---Да.Но хайде да говорим за нещо по-весело-обади се Рон

* * *

След една седмица по пощата дойде още нещо,което сериозно разтревожи Ордена- аврорите бяха изгубили следите на смъртожадните!Всички се събраха в кухнята за да обсъдят тревожните новини.
---Точно както предрече Дъмбълдор-съобщи разярен Снейп
---Бързо трябва да предприемем нещо.
В отговор на това на прага застана Дъмбълдор:
---Незабавно трябва да предприемем мерки, ако искаме нещата да се обърнат в наша полза.Снейп, ако отново сте готов да поемете риска...
---Да.
---Добре.Очаквам известието Ви за развитието на плана.
---Уизли, Тонкс, незабавно трябва да известите Аврорите в Министерството. Лупин, ти оставаш при г-жа Фиг. Моли, ти ще наглеждаш децата. А аз ще посетя Лудоокия.
---Защо?-попита Хари
---Той ще ви преподава Защита срещу черните изкуства.
---Какво?!
---Да, но този път няма да има изненади.А, Хари, ако не са ти казали, аз ще ти преподавам оклумантика.
---Да, Хърмаяни ми каза.
---Отлично! А сега да тръгваме.
След него излязоха всички и оставиха Хари, Рон и Хърмаяни сами.
---Какво ще кажете? Дали наистина ще спасим положението?-Попита разтревожено Рон
---Не го ли направим, май ще се наложи по-скоро да се изправя срещу Волдемор-Каза унило Хари
Усетила тревожните мисли на приятеля си, Хърмаяни се впусна да го успокоява:
---Знам, че се притесняваш, но всичко ще се оправи, ще видиш.А и не можеш да знаеш какво ще стане, затова няма смисъл да го мислиш.
---Добре. Хайде да се качим горе.-каза Рон

5-та глава
Грешката на Луциус Малфой

На другата сутрин докато закусваха, Джини събори купичката си и се втренчи в огъня където се бе появила главата на Дъмбълдор.Тримата приятели бяха свикнали да виждат Сириус в огнището и затова по навик коленичиха пред камината.
---Добри новини-каза Дъмбълдор.
Госпожа Уизли, която беше на тръни от притеснение за мъжа си, въздъхна дълбоко.
---Хагрид и Мадам Максим са успяли да обедят великаните да застанат на наша страна.Те са съгласни да охраняват килиите в Азкабан.Аврорите са по петите на Смъртожадните-съобщи Дъмбълдор.
Изведнъж Хари залитна и се хвана за челото.Белегът много го болеше. Имаше чувството, че главата му ще се разцепи.
---Хари, какво ти е, миличък?!-попита разтревожена г-жа Уизли
---Той е разбрал.И е много ядосан. Планът му се е провалил.Някой от смъртожадните го е предал-Луциус Малфой.
Момчето усещаше че се тресе.Дъмбълдор премина изцяло през камината и седна до него.
---Опитай се да проникнеш в мислите му, Хари. Какво е направил Луциус?
---Не мисля че е нужно...-опита се да възрази г-жа Уизли, но Дъмбълдор й даде знак да мълчи.
Хари не знаеше колко още ще издържи, но напрегна сили за последен опит.
---Малфой е трябвало да убеди великаните, но е направил грешка и те са се присъединили към нас. И сега Волдемор иска да го убие.Но аз не трябваше да разбирам това.
Изведнъж Хари изкрещя от болка, прошепна-“Уби го” и...припадна.

6-та глава
Оклумантика

Хари имаше чувството че е лежал векове. Постепенно стаята започна да се появява, момчето започна да различава отделни гласове и силуети.Като че ли отдалече долови притихнали гласове:
---А какво ще правим с младия Малфой? Предполагам, че след като мъжа й умря, Нарциса ще зареже детето.
---За съжаление ще стане така. Тя никога не е обичала Драко. Грижеше се за него само заради Луциус.И сега ще иска не само да се откаже от него, а и да го убие.Ще трябва да дойде тук. Изпратих вече Подмор и Шакълболт да го доведат.
Мозъка на Хари започна да работи на бързи обороти и той се изправи рязко, но от това само го заболя главата.
---Малфой? Тук?
---Да Хари.-отвърна Дъмбълдор.-сега той е сирак като теб, но не е толкова силен като теб.Затова ще трябва да му помогнеш.
На вратата се чу позвънявяне.
---Аз ще отворя, а вие си поговорете-каза г-жа Уизли и излезе от стаята.
---Хари-обърна се Дъмбълдор към него-ти положи големи усилия, които ще спасят живота на младия Малфой.
---Но аз не искам...
---Знам че не го харесваш Хари, но той е израснал сред родители, привърженици на Волдемор. Не е имал друг избор. Децата израстват като гледат от родителите си. Драко се държи с теб както е научен-да те мрази заради Волдемор. Но сега, когато той уби баща му и го направи сирак, съм сигурен, че ще пожелае да се обедините срещу Черния лорд. И те моля когато момчето влезе в тази стая, преди да му кажеш каквото и да било, си помисли че той вече е като теб.
На вратата се почука и се появи г-жа Уизли с Драко.
---Водя момчето, Дъбълдор.
---Добре. Хари, щом пристигнеш в Хогуортс започваме с оклумантиката.Драко, ако се нуждаеш от нещо аз съм насреща.
След тези думи Дъмбълдор излезе заедно с г-жа Уизли.Драко седна на леглото и отвори уста да каже нещо, но Хари го прекъсна:
---Приятели?
И подаде ръка.
---Братя!
И Малфой пое ръката му.От този момент нататък Хари и Драко станаха като братя.

7-ма глава
От скритата страна на сърцето

Явно Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Джини не знаеха за Драко, защото на всички реакцията бе една и съща:
---Какво прави той тук?!
И Хари се впусна да обяснява.
---Затова-завърши Хари разказа си-сега ние сме братя.
Момичетата се бяха прасълзили, а Рон успя само да каже :
---Добре.
* * *
Следващите дни прекараха много весело. Оказа се че Драко е много добър приятел.
---Това е скритата страна на моето сърце-обичаше да казва той.
Дойде денят да ходят до Диагон-Али.Тогава Драко спомена нещо което го тревожеше още от момента, в който пристигна в къщата.
---Аз нямям пари-каза
Всички се умълчаха.Никой не бе помислил за това.
---Може би Дъмбълдор...-започна г-жа Уизли
---Не, аз ще му дам от моите.-каза Хари
---Няма да ти стигнат и за догодина.-отвърна Драко
---Надали това ще стане, но дори и да стане ще мислим тогава, двамата.
---Ако си сигурен…
---Напълно!
---Добре. Като братя.
---Като братя. Т
---Чудесно-каза Джордж-тъкмо ще видиш нашия магазин.
---Да бива си го!-потвърди Фред
И изчезнаха през пламъците.
* * *
Когато пристигнаха на Диагон-али беше претъпкано с ученици и техните родители. След като г-жа Уизли и другите взеха парите си от банката и си купиха всичко необходимо за училище, посетиха магазина на Фред и Джордж. Той бе зареден с камари лъготийки, избухващи магически пръчки, стотици кремчета “Канарче”. Момчетата се запасиха с всякякви щуротии, а след това хапнаха по един сладолед.
Когато си затръгваха Малфой напрови невижданото- подари на Джини подарък.
---Това е от скритата страна на моето сърце. Тя винаги те е обичала.
---Благодаря!-отговори смаяна Джини-О, това е дневник!
---Малфой...-обади се заплашително Рон
---Спокойно, няма му нищо.-успокои го Драко
И след това всички изчезнаха сред пламъците.

8-ма глава
Заминаването

Дойде 39 Август и учениците трябваше да приготвят багажа си. Чак тогава се сетиха ,че Драко няма куфар.
---Спокойно-успокои обстановката г-жа Уизли-Стърджис все ще ти намери куфар. За сега си подери нещата на леглото.
---Добре-съгласи се Драко
Когато багажа на всички беше готов, слязоха да вечерят, но явно беше имало събрание на ордена, защото щом влязоха, възрастните веднага се умълчаха.
---Хайде да вечеряме-предложи г-жа Уизли
Момичетата помогнаха за сервирането, а другите насядаха около масата.
---Трябва да ви кажем нещо преди да отидете в Хогуортс-започна Лупин-от сигурни източници разбрахме, че пудролинийте са под наблюдение, а совите могат да бъдат прихванати. Затова когато искате да се свържете с нас изпращайте совите в Хралупата. А ако е за нещо важно свързано с ордена, незабавно трябва да отидете при Дъмбълдор. Той ще изпрати веста по Фоукс.Драко, постарай се да запазиш приятелството си със слидеринците чийто родители са смъртожадни, особено Краб и Гойл.
---Не мисля че ще е лесно-обади се Драко-след като съм приятел с Хари надали ще искат. А дори и да искат родителите им ще им забранят.
---Има такъв риск, но трябва да се постараеш миличък-каза г-жа Уизли-а сега се навечеряйте и отивайте да лягате, че утре ще ставате рано.
Малфой даде знак на Хари, че иска да поговорят. Затова се навечеряха първи, пожелеха Лека нощ и се качиха в стаята си.
---Много съжалявам че ти се подигравах за това че нямаш родители. Сега разбирам какво ти е било толкова години.
---Слушай. Баща ти е умрял физически, но е жив в сърцето ти и винаги ще те закриля.Що се отнася до майка ти, тя и без това не те е обичала никога.На теб ти е много трудно защото се случи така ненадейно.
---Сега разбирам какво е да се присъединиш към този-който-не-бива-да-се-назовава.Завинаги си обречен.
---Наричай Волдемор с истинското му име.Както казва Дъмбълдор “Страха от назоваването на името увеличава страха от самия човек”
Не можаха да довършат разговора си, защото Рон влезе.
---Хайде да лягаме, че мама ще проверява стаите.
И наистина след двайсет минути чуха как в коридора отекват стъпките на г-жа Уизли. Чак сега Драко си помисли колко добре се държеше тази жена с него и дълбоко съжали, че й се е подигравал.
* * *
На другата сутрин всички станаха рано за да имат време да се приготвят.Само от стаята на Фред и Джордж се чуваше похъркване.Отне им доста време докато всички се приготвят.Наистина сега бяха с двама по-малко,но все пак бяха трима тинейджъри,което не трябва да се пропуска.
Когато най-сетне всички бяха готови, излязоха навън.Там ги чакаха два летекода,които щяха да ги закарат до гарата.След миг вече летяха през вихрушката от цветове.
Тъй като бяха пристигнали две минути преди тръгването на влака, почти всички места бяха заети.Най-накрая си намериха свободно купе и слязоха да се сбогуват с г-жа Уизли.
---В никакъв случай не трябва да излизате незащитени от замъка...-Тя каза това напълно недвусмислено и тримата приятели се спогледаха, защото знаете какви са времената.
---А кой ще ни преподава ЗСЧИ?-сети се Малфой
---Това ще разберете в училище.
Чу се свирката ,учениците се сбогуваха и влакакът потегли.

9-та глава
Отново в Хогуортс

Когато пристигнаха ги очакваше голяма изненада.
---Първокурсниците.Гроп чака първокурсниците.
Но явно никой нямаше намерението да отиде при Гроп.Освен...
---Той не прилича ли на Снейп?-попита Рон гледайки едно момче,което не го беше страх от великана, а даже го намираше за много интересен.А на всичкото отгоре и приличаше поразително на Снейп, но имаше и...
---Абсолютно същите очи като на мама!-обади се Хари
---Но, Хари, това е невъзможно!-каза Хърмаяни усетила на къде бие Хари
---Кое да е невъзможно?-попита Рон в недоумение
---Ама, Рон, и ти си един...
---Смятам че той е син на Снейп и мама.
---Какво?! Не! Не е възможно!
---Да наистина.И аз се чудя-отвърна Хърмаяни-Хари? Къде отиваш?!
Изведнъж Хари се беше запътил към момчето, като възнамеряваше да го поразпита.
---Как се казваш?
---Джак,защо?
---А кои са майка и и баща ти?
---А теб какво те бърка?
---Бе я не ми се отваряй! Разбира се че ме интересува, а сега казвай.
Но момчето, доловило яда на Хари, реши да го ядоса.
---Нямада ти кажа, няма да ти...Хей!?Какво правиш?
Джим доста се постресна като застана пред пръчката на шестокурсник.Цялата тълпа се беше умълчала и слушаше с интерес.
---Казвай-подкани го отново Хари
---Добре де-Снейп
---А майка ти?
---Не знам.Ние никога не говорим за нея.
Хари се ядоса още повече от този отговор и се запъти към файтоните с тестролите.След което се запъти сам към входната зала.Този път тя не му направи никакво впечатление, дори не го зарадва.А преди месец толкова искаше да я види отново.
---Хари,Хари...
Във залата се втурна Хърмаяни с Рон по петите й.
---Но, Хари, ти не може да си сигурен...
---Напротив.А очите му?
---Е,да,но все пак може да...
---Не неможе.Затова не са говорили за нея-защото щом Джак тръгне на училище ще разгласи навсякъде.
---Леле,какво ли е да си син на Снейп-зачуди се Рон
---Не знам и не искам да знам-каза Хърмаяни-Хари, стига се цупи, а нека видим къде ще го разпределят.
Точно в този момент влязоха първокурсниците.
---Добре-съгласи се Хари-това е най-добрия начин да разберем.
Професор Мамгонъгол внесе разпределителната шапка.Всички първокурсници бяха много изплашени и Хари неволно си спомни своя първи учебен ден...
---Искам всички първокурсници да се подредят в една редица.Когато чуете имената си-обърна се проф. Макгонъгол към тях-сядате на стола и нахлупвате шапката.Тя ще ви разпредели по домовете, но нека първо чуем песента й и моля всички присъстващи да се вслушат много внимателно в нея.
Всички си размениха тревожни погледи и шапката запязапя:

“Добре дошли отново в Хогуортс,
а на новите привет,
но да знаете че щом прекрачите днес този праг
се обричате на многогодишен страх.
Сполетя голямо зло магическото общество.
Силен черен враг напрагани стои,
Но ще можем да се противопоставим
Ако сме задружни ний
И не се делим по домовете.
Първокурсниците могат да идат
В Грифиндор където,
смело борят се срещу черния магйосник
или в Хафълпаф където не обричат те на смърт
да идат могат вРейвънклоу,
където с ум решават своите проблеми
или в Слидерин,
където всеки търси своятя изгода.
Сложи ме и не се страхувай.
Да избираш ти не можеш,
Но знай че ще те пратя там където трябва”

Щом завйрши песента си, шапкта се поклони към петте маси и под бурните ръкопляскания застана отново неподвижно на стола.
---Никога не е пяла толкова сериозна песен нали-удиви се Хърмаяни
---Е, като се имат впредвит сегашните обстоятелства...-не довърши Рон
---Я млъкнете!Искам да видя къде ще разпределят Джак!
Рон и Хърмаяни решиха че няма смисъл да му противоречът и се съсредоточиха в списъка, който държеше проф.Макгонъгол.“Още малко-каза си Хари-още малко и ще разбера дали той ми е брат.Само зависи къде ще го изберат-дали в Слидерин или в Грифиндор.Ако го разпределят в Грифиндор Дъмбълдор ще има да ми дава обаснения...”-закани се момчето.
А сега-започна проф.Макгонъгол-Патил, Ан
И едно момиче с черна плитка седна на стола. След една минута тя бе разпределена в Грифиндор
---Не знаех че Парвати и Падма имат сестра-каза Хърмаяни, докато ръкопляскаше с всички грифиндорци
---И аз-отвърна Рон
---Ще млъкнете ли най-сетне?!-сопна им се отново Хари
Тийна вече кипеше от напрежение и въобще не го интересуваше кой имал сестра, но за брат...И най-сетне...
---Снейп, Джак
Всички се разшушукаха, с изключение на слидеринци, които,явно,знаеха за Джак и ръкопляскаха одобрително.Тогава Хари забеляза нещо невиждано-Снейп се усмихна,истински,гордо.Но усмивката се истри от лицето му когато синът му бе разпределен в...
---ГРИФИНДОР!
Абсолютно смаяно, момчето се запъти към масата на Грифиндор.Учениците наставаха отмасите да го видят и никой не забеляза че Хари също бестанал от мсата щом чу къде е разпределен...брат му.Всички бяха в пълно недоумение.Но не и Дъмбълдор:
---Моля зя внимание-провикна се той и с това въдвори тешина-моля Хари Потър да да се яви в стаята зад учителската маса.
Всички се разшушукаха, но Хари се запъти към стаятя обзет от гняв.

10-та глава
Истината

Когато Хари влезе в стаята зад масата на учителите, последван от Дъмбълдор,той ясно си спомни как преди една година бе стоял в пълно недоумение в тази стая,без да подозира каква заплаха бе участието му в турнира.Само ако можеше да върне времето назад!Би могъл да предотврати толкова много беди!Но сега го вълнуваха по-важни неща:
---Защо никой не ми е казал че имам брат!?!
---Виж Хари...
---Но всъщност той не може да ми е брат,нали не може?
---Всъщност може...
---Но той трябва да е бил роден...
---Ще ме ислушаш ли?Той трябва да бъде по-голям от теб.Седни,моля,защтото това,което ще разбереш, определено ще те замае.Преди Лили да срещне Джеймс тя е имаше връска с пр.Снейп. Роди дете,но малко след това те се скараха и се разделиха.
---Но той е по-малък от мен!-не се стърпя Хари
---Ти май твърдо си решил да не ме ислушаш,а?-подсмихна се Дъмбълдор-Но ще се наложи.Ти сам пожела да узнаеш истината или поне така предполагам.Искаше,нали?
---Да.
---Значи продължаваме.Малко след раздялата на Лили и Сивиръс майк ти се влюби в Джеймс.И тъй като и Джеймс я харесваше още от училищните им години двамата се ожениха.Сивиръс намрази още повече Джеймс и когато разбра за пророчеството на професор Трелони пожела да вземе Джак при себе си.Лили се съгласи, заштото бе убедена че ще има още деца от Джеймс.Точно това бе и планът на Снейп.Когато ти се роди Сивиръс спря живота на Джак...
---Какво?!!
---Това е сложна отвара чрез която спираш да живееш.Но тя трае само 16 години.Сивиръс я използва за да може Волдемор да не убие Джак,а теб.
---Но нали в пророчеството се казваше,че...
---Да,наистина според пророчествотоизбраният е родиен на определена дата,но по онова време никой не можеше да бъде сигурен в нищо,дори и самият Волдемор.
---А защо не сте ми казали?Защо чак сега ми разкривате тази истина?-Хари усещаше нов изблик на ярост,отново онова желание да се нахвърли като змия върху професора и да го нарани смъртоносно.Дъмбълдор усети това,но не се отдръпна
---Разбирам,Хари,че ти е много тежко,но досега нямаше подходящ момент...
---Стига!Престанете!Омръзна ми от вашите тайни и предсказания!Зашто направо не ми кажете дали ще умра тази година или не?Нали живота ми е предначертан!
---Но,Хари,кой е казал,че ще загинеш?!
---Съжалявам,ако сте оставили на мен грижата за Волдемор.Не се и надявайте аз да се справя с него,защото просто не бих могъл.Или може би има някакъв шанс-ако се окаже че имам цяло семейство от братовчеди диментори и великани които да ме защитават!
След тези думи Хари изхвърча от стаята много ядосан.Имаше чувството, че ако остане още време с този мъж в стаята, наистина би могъл да го нарани.
Когато момчето влезе в голямата зала се озова сред пълна тишина.Запъти се към спалните, а към отекващите му стъпки се присъединиха и стъпките на Рон.Приятелят му се беше досетил,че Хари не знае паролата.Хърмаяни бе останала в залата,защото по-късно трябваше да заведе първокурсниците до кулата и да каже новата парола на грифиндорци.

11-та глава
Неочакваната молба

На другата сутрин Хари стана с главната мисъл след занятията да отиде при Хагрид.Имаше много въпроси,които да му зададе.Когато влезе в голямата зала с Рон и Хърмаяни завари пълна тишина.Явно всички чакаха този момент и когато Хари влезе завари всички погледи втренчени в него.За щастие в залата влезе Дъмбълдор и привлече вниманието към себе си.Може би,ако Хари не бе толкова ядосан,щеше да забележи лекото смигване отправено от директора към него.
Тримата приятели седнаха на масата на Грифиндор до Джини и Невил
---Как си Хари-попитаха седящите на масата.
От това Хари не се почуства по-добре,смънка “Добре съм” и седна да закуси.Както винаги масата бе претъпкана с всякъкви фкусутий.Но сега те не го впечатлиха.
След закуска всички ученици останаха в залата по нареждане на Дъмбълдор.
---Надявам се,че добре сте заситили гладните си стомаси, защото трябва да сте сити и отпочинали за първия си учебен ден-каза директора с обичайната си закачлива усмивка-Трябва да съобщя няколко важни неща преди да се отправите към занятията си.Първо,от тази година сбирките на ВОДА ще бъдат възобновени.
Разнесоха се одобрителни викове,главно от масата на Грифиндор.Това поободри Хари.Той с радост видя как почти всички ученици се запътиха към Хърмаяни за да ги включи в списъка.За първи път момичето не можа да намери перо и пергамент,защото бе много развълнувана.
---Моля всички ученици,които искат да се запишат, да кажат на своите ръководители.Госпожица Грейнджър ще вземе списъците от тях.А сега трябва да ви кажа няколко по-важни и сериозни неща.Всички вие знаете какво се случи миналата година в отдел мистерии.Не го казвам за да възгордявам г-н Потър,а защото може да се случи на всеки.Затова тази година ще пренебрегнем исканията на Министерството на магията и ще приветстваме новия ви преподател по Защита срещу черните изкуства-Аластор Муди!
В голямата зала се въдвори такава тишина,каквато никога не бе чувана или по-точно не чувана в Хогуортс.Само Хари,Рон и Хърмаяни седяха спокойно,защото знаеха за тази новина.Първокурсници,които идваха от мъгълски семейства, не разбираха защо е тази тишина,но въпреки това не смееха да помръднат.Всички останали ученици гледаха напълно шокирани. “Нима директора не си спомняше какво се случи преди една година?”мислеха си те.Но за разлика от тях Драко Малфой седеше като ударен от гръм.Лицето му,макар и бледо,бе станало бяло като платно.Той ясно си спомняше неприятното преживяване,което бе запомнил благодарение на Муди завинаги.Превръщането му в пор бе оставило болезнена следа в съзнанието му.
---Здравейте отново!Няма място за притеснение.Този път изненадите няма да бъдат от мен,ако ме разбирате правилно.
След което Муди седна на празния стол до Дъмбълдор и отпи от своето шишенце.
---Третата новина за днес ще бъде може би и най-тежка за вас-продължи Дъмбълдор-Сигурно сте чували от своите родители какво е било по времето на Волдемор.
При споменаването на името почти всички се разтрепериха.
---Мисля че е крайно време---повиши глас Дъмбълдор---всички вие да започнете да наричате Волдемор с истинското му име.Разбирам магьосниците,исправяли се срещу него да се страхуват от името му,но вие все пак не сте живяли по това време.Не знаете как е изглеждал и какъв е бил.Затова и няма причина да се страхувате да произнасяте името му.Да продължаваме.Волдемор бе присвоил голяма власт и всяваше истинска паника сред магическото общество и особено за мъгалите,които нямаха никаква представа за случващото около тях.Тогава много хора,роднини на някои от тук присъстващите,се жертваха в името на други.Някои оцеляха,други загинаха,трети пострадаха неизлечимо.Но всички те допринесоха с нещо за борбата срещу Волдемор.Затова приканвам всички тук да последват примера на своите роднини,приятели и сънародници.Първокурсниците трябва да останат в голямата зала,за да им бъдие изнесена лекция относно това.Бъдете обединени,запитайте се дали ще приемете Волдемор като истинска заплаха или като измислена легенда.Изборът е ваш.Но помислете и върху това-колко от своите подръжници Волдемор е оставил живи,недокоснати или ги е смятал за равни...А сега можете да тръгвате.
Думите на директора бяха последвани от кънтяща тишина,а след това и от стържене на столове.Всички ученици се отправиха към първите си часове за деня,само първокурсниците останаха в голямата зала.
---Ооо,ужас!-испъшка Рон-първите два часа имаме отвари!
---Супер!Тъкмо ще успея да изпитам бащинските чувства на Снейп-каза Хари нещастно.
Рон и Хърмаяни усетиха за какво намеква Хари.И двамата се досещаха какво ще бъде отношението на Снейп към него.Приятелите тръгнаха с тежки стъпки към подземията.Но по пътя срещнаха Дъмбълдор
---Хари,ще дойдиш ли за малко в този кабинет с мен?-и директорът посочи една стая до него-Ако може сам.
Рон и Хърмаяни се спогледахаи и тръгнаха към подземията.Хари и Дъмбълдор влязоха в прашна и неизползвана класна стая.
---Хари-започна веднага директора-исках да уточним кога ще бъдат уроците ти по оклумантика
Уроците по оклумантика!Около вчеращните си преживявания момчето съвсем ги бе забравило.
---Предполагам че ще се наложи да се съобразим с тренировките ти по куидич-продължи директора.
Хари само кимна.
---Разбрах че те ще бъдат провеждани понеделник,вторник и сряда.Анджелина ми съобщи-каза Дъмбълдор-Затова ще се наложи да се срещаме четвъртък и петък,а в събота и неделя ще бъдат провеждани сбирките ви на ВОДА.
---А защо и вие не присъствате на тях?-попита Хари-тъкмо ще ни научите на още някоя магия.
---Не Хари.Вие ще се оправите и сами.Все пак всички,които бяха във ВОДА се справиха отлично на изпитите си.
Хари кимна.Звънеца отвън би.
---Добре,Хари,чакам те в четвъртък в кабинета си.
---А от колко часа?
---В шест мисля че ще бъде добре.
---Добре-каза Хари и изхвърча от стаята.Знаеше че ще си изпати за закъснението.“Снейп не би ме извинил дори и да се беше наложило да се бия с Гроп,за да стигна до часа му”мислеше си Хари докато направо спринтираше към класната стая.И се оказа прав.Първата реакция на Снейп бе:
---Закъсняваш,Потър-изсъска Снейп
---Професор Дъмбълдор...
---Не ме интересува,Потър,дори и да си ходил до твоите мъгъли роднини и да си се върнал.Не позволявам да се закъснява в моите часове.Отнемам 10 точки за това,Потър.А сега си седни ,за да не станат повече.
Хари седна като едвам здържаше гнева си.
---Във никакъв случай не си изливай гнева върху него,Хари-прошепна Хърмаяни.
---Не ми казвай какво да...
---Пет точки от Грифиндор,за това че говориш Потър.
Хари гледаше ехидната усмивка на Снейп и горещото му желание да си изкара гнева на учителя се засили.Снейп наистина се държеше ужасно с него.Маже би защото се притесняваше, че из училището ще плъзне слух за Джейк и Хари.Но можеше да бъде напълно спокоен-нито Хари,нито Рон и Хърмаяни нямаха намерението да разпространяват тези слухове.Но както винаги става в Хогуортс след няколко дни новината се разпространи из цялото училищи.Всички си задаваха един и същи въпрос-Защо Джейк не бе избран в дом Слидерин?Имаше ли някаква вероятност той да е по-различен от баща си?
Всички ученици бяха започнали отново да оглеждат Хари по коридорите и да го одумват зад гърба му.Рон и Хърмаяни много пъти се опитаха да заговорят Джейк,но той все още бе обиден на Хари.А за самия Хари първата седмица мина ужасно.Освен че трябваше да понася дюдюканията на слидеринци,той едвам смогваше с камарата домашни,която им бяха дали още първата седмица.Тренировките им бяха уморителни за изгубилия форма Хари,а уроците по оклумантика бяха направо обезсърчаващи.Момчето въобще не се справяше,когато му преподаваше Снейп,а сега направо беше истински провал.Дъмбълдор бе невероятно силен магъосник,по-силен от колкото си бе представял Хари.И макар да се държеше по-добре с момчето,Дъмбълдор мислеше,че положението е безнадеждно.
Но един ден Хари успя.Макар и Дъмбълдор да не използваше всичките си сили пак бе прекалено трудно за Хари да надвие съпротивителните му възможности.
Но когато съзнанието на директора бе отворено към него,Хари усети силна пареща болка в белега,а подсъзнанието му нашепваше “Убий го!Убий го!”Отново в душата на момчето се надигна непреодолимо желание да убие директора.Знаеше, че не трябва да продължава,знаеше и все пак нещо сякаш го караше да не прекъсва връзката.Вече усещаше и мислената борба на Дъмбълдор с него,усещаше желанието на Волдемор да узнае тайните на великия маг,но усещаше и силна изгаряща болка в белега. “ОСТАВИ МЕ!ОСТАВИ МЕ!”крещеше Хари и се мъчеше да подтисне змииското у себе си докато яростно се мъчеше да прекъсне връзката с Дъмбълдор.Но не случайно Дъмбълдор бе единственият магьосник от когото Черния лорд някога се е страхувал.Не само че не позволяваше на Хари да достигне до най-важните за Волдемор мисли,но и след известно време той най-накрая успя да прекъсне връзката си с Хари.
---Хари,добре ли си?
---Да...миля че съм добре-отговори момчето
---Имам една молба Хари
---Кажете
---Искам да прекратим часовете по оклумантика
---Защо?!Аз вече се справям по-добре!
---Тачно затова.Днес ти,под контрола на Волдемор,за малко щеше да разкриеш най-важните тайни на ордена на този,срещу когото сме се съюзили.Смятам че си достатъчно силен да се справяш сам от сега на татък.И все пак ако получиш някакво видение първо потърси някой от ордена.
---Добре,но...
---Осъзнаваш ли колко близо е опастността Хари,ти току що щеше да убиеш единствения човек от когото врагът ни най-силно се страхува...А сега си свободен.
Хари си тръгна крайно смутен от стаята.
Дъмбълдор седна на един стол и усети старостта си по-силно от всякога.Силното притеснение,което не го бе напускало от много време насам се засили. Ясно му беше,че Хари не бе могъл да издържи толкова дълго ако не му бе помагал Волдемор,но все пак нещо силно го тревожеше.Защото той бе открил че Хари е много силен магьосник,което можеше да се окаже силно оръжие за Черния лорд...

Следва продължение...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.