Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 18.07.2006 от архангел

За втори път. Тия диментори започваха да му писват. Хари се надигна и седна. В Ада ли беше? Или в Рая? Или просто в болничното крило. Болничното крило? Невъзможно. Беше жив. Но как? Обърна се на дясно и се стресна. Поклати глава. Отново обърна поглед на там. Колоната от черен мрамор отразяваше лицето му, кото огледало. След основния ремонт на крилото, то беше разширено, бяха поставени повече легла за пострадалите. В крилото имаше само три мраморни колони. Най-голямата беше в центъра. Двете по-малки бяха отстрани на нея, до стените. Тавана вече беше с формата на дъга, така че двете по-ниски колони да могат да го дастигат. Тези колони освен за красота бяха и нещо като аварийни изходи. С парола се отваряха вратискрити за окото на човека. Нещо като картините към помещенията на домовете. След като са влезли с друга парола се задейсваше праха с който бяха покрити колоните. Той прониква в мозъка на изреклия паролата. Вижда мястото на което иска да да бъде и го магипортира там. И не трябва ди взел изпита за да можеш да го направиш. Този прах беше измислен и направен от един от професорите в Училището “ Спистън”, което бещше построено преди три години. Името му беше Джералд Кларксън.
Хари се зачуди как бе го запомнил. Нямаше значение. Трябваше да си почине. Легна си, но не можа да заспи. Тогава в главата зазвуча оная приказна мелодия и той веднага
се отпусна в леглото и затвори очи.
Една седмица по-късно
Бяха в час по магически създания. Всички си бяха импровизирали чинове и столове.
Рон, Хари и Хърмаяни се бяха настанили на три дънера одобно отсечрни до един голям камък. В този час изочаваха редките създания наречени Дакиди. Всички четяха малкото информация за тях. Освен Хари, който обмисляше казаното от прилятелите му за неговото падане. Те го гледали как пада и изведнъж терена започнал да се тресе, напукал се и от пукнатини започнал да излиза златист прах. Той заслепил всички а около минута след това на терена бил само той.
-Горките създания.-каза Хърмаяни.
-Да свършваме с този урок преди и на нас да ни се е случило нещо.-отвърна Рон, с което си спечели поредния намръщен поглед от Хърмаяни. Хари набързо прочете написаното. “ Дакидите били незначими създания докато един ден един от тях не бил забелязан в едно село. Вечерта то било нападнато от група върколаци. Случките се учестили. На всякъде където се видел дакид се случвало нещео ужасно, но винаги ставало едно. Един доберчовек се превъщал в зъл. Тогава започнали да избиват мъчително и брутално създанията. Чак когато броя им намалял разбрали че това са просто съвпадения. Някои хора не повярвали и до днес ги избиват с бруталност.”
След края на урока Хари малко изостана от групата и се загледа в един Дакид. Наистина бяха странни. Имаха рог на челото като еднорог и пети крак по-средата на тялото. На Хари му се стори че създанието му показва с поглед нещо в тревата. Когато това се повтори няколко пъти той отиде да провери. Приближи се внимателно и погледна в тревата. Там имаше парче пергамент. Момчето го взенои тогава чу гласа на Хагрид:
-Хари не се приближавай! Те са опасни!-Хари прибра парчето и настигна групата.
Вечерта се навечеря най-бързо и отиде да провери странният лист. Щом го разтвори две неща му направиха впечатлиние. Това че картата напо добяваше Хогуортс. Но нещо беше различно. А другото беше странното червено мастило, което се беше напукало. Докосна го и осъзна грешката си. Това на бе мастило... а кръв. Следва продължение




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

32 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.