Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 19.07.2006 от Радостина

Беше спокойна вечер в Хралупата, но...
-Хари,Хари събуди се!
Някой силно го разтърсваше.Хари отвори леко очи и съненено попита:
-Какво става,кой вика?
Понадигна се малко,разтърка очи и се просегна за очилата.След като ги постави,той съзря луничавото лице и огнено червената коса на приятеля си Рон.Рон бе запалил лампата и го гледаше напрегнато и разтреперано.Нещо явно се бе случило.
-Какво има Рон?Защо ме будиш,едва 4 през ноща е?!
-Хари...Хари,аз...
-Какво е станало,кажи ми!-Хари вече седеше на леглото.Рон го бе зяпнал и незнаеше как да изрече онова,което искаше да каже.
-Хари,преди няколко минути аз станах с мисълта да си налея вода и незнам как...аз просто,такова...отидох да видя Хърмаяни,дали е добре.-тук Рон леко се изчерви.-И...И..
-Хайде Рон,какво стана?-настояваше вече Хари.
Ами,нея я нямаше,Хари.Пръчка и беше на земята,а вратата и прозорица зееха широко и веднага дойдох да ти кажа..
Хари изведнъж скокна от леглото и без да си прави труда да не вдига шум,той хукна към стаята на приятелката си, а Рон по петите му."Не!",мислеше си Хари,"Не и Хърмаяни".Паника го бе обзела,докато изкачваше стълбите към стаята.Той влезе и бавно запристъпва вътре.Стаята беше разхвърлена,а пръчката долу до прозорица.Личеше си,че е имало схватка,но никой явно не бе чул.
-Хари-запахтяно каза Рон.-Хари,да не би...
-Волдемор я е отвлякъл.-с отчаяние и гняв,стиснал юмруци,каза Хари.Омразата у него нарастваше все повече и повече,а желанието да убие това зло се превърна в мания.
Хари стисна Рон за раменете и викна:
-Трябва да я намерим,да я спасим преди...преди...Не!Само това не!Никога няма да си го простя,ако изгубим Хърмаяни.
Рон гледаше уплашено изгубил ума и дума.Хари взе пръчката на Хърмаяни(нямаше време да ходи за своята),сложи я в джоба си и хукна на долу по стълбите като викна на Рон да го последва.Вече стигнал в кухнята,близо до входната врата,приятелят му го настигна,хвана го за лакътя,спря го и рече:
-Чакай Хари,спри за малко.
-Какво?!-вече се ядосваше Хари.
-Нетрябва ли първо да събудим другите и да им съобщим.Не може просто така да изчезнем.Ще се притеснят щом видят,че ни няма.А и те могат да ни помогнат...
-Няма време Рон,не разбираш ли?Може да е твърде късно,ако не тръгнем веднага.Все още има шанс да...
-Съмнявам се Потър.-вледеняващ глас се чу зад Хари и Рон.
Двете момчета рязко се обърнаха към входната врата и там седеше Волдемор,по страшен от всякога,с ледена усмивка,предвождан от 5-6 качулати смъртожадни.
-Волдемор!...Къде е Хърмаяни?Казвай веднага...
-Иначе какво,Потър?-злобно попита Лорда,а смъртожадните се разхилиха.-Съжалявам,но трябва да те разочаровам.
Едва тогава Хари забеляза,че един от слугите му държеше нещо.Той го пусна на земята и момчетата видяхя,че това беше човешки труп.Трупът на...
-ХЪРМАЯНИ!-извика Хари.-НЕЕЕ!
Рон закри уста с ръце,а сълзи се стекаха по лицето му.От шока червенокосото момче не мърдаше.Стоеше неподвижно,взирайки се в безжизненото тяло на приятелката си,към която имаше истински чувства.А Хари до него просто неможеше да повярва.Това не е истина,това е някакъв кошмар.Усещаше и невероятна болка в белега си,която почти го заслепяваше."А къде са всички?",помисли си той като се огледа.
-Всички са мъртви,Хари.Приеми съдбата си.Ти ще умреш останал сам,покосен от ръката на всемогъщия Лорд.И твоят приятел ще си замине заедно с теб.АВАДА КЕДАВРА!
Лъч зелена светлина се насочваше към Хари.Но точно в този момент Рон извика:
-Хари никога няма да бъде сам!
И сякаш като през забавена лента,кадър по кадър,той видя как приятелят му се хвърли на пред,застана пред него и пое проклятието на Волдемор.
-НЕ-Е-Е-Е!РОН!
Приятелят му се свлече мъртъв в краката му.Волдемор започна да се смее ледено,вледеняващо до мозъка на костите.
-Е,сега вече е твой ред Потър.Ти си сам.Няма измъкване,това е краят....Освен ако не приемеш да застанеш на моя страна.
-НИКОГА!-изкрещя Хари.Той беше извадил пръчката на Хърмаяни в готовност за битка.Сега или никога,той трябваше да убие Волдемор.Знаеше и вярваше,че може да направи това,особено когато едва вчера бе унищожил и последния хоркрукс.А и Волдемор не подозираше,че Хари е станал много по силен от преди.Но все пак се страхуваше.Да!Страхуваше се както никога до сега.Беше сам.Беше изгубил толкова много любими хора.Сълзи се смесваха с потта по лицето му.Това щеше да бъде трудна битка.Смъртожадните бяха там и също щяха да го затруднят.Щеше да се бори до край...Какво беше казал неговият белобрад старец Дъмбълдор?-Неговата сила е любовта,способността му да обича.Тогава момчето чу някякъв странен шепот в собствената си глава,който само той чуваше:"Сега любовта те направи достатъчно силен,за да победиш.Вярвай."
През това време Волдемор реши първо да поизмъчва Хари и накара слугите си да изпращат проклятия към момчето.А то тръгна да бяга като все още мислеше върху тайнствения шепот в главата си.
-Круцио!-извика женски глас от смъртожадните,но не уцели.Хари успя да се размине на косъм,а проклятието удари един от кухненските шкафове,който се пръсна на пърчета.Из стаята продължаваха да се стрелкат заклинания,а Волдемор говореше нещо на момчето и се смееше жестоко.Но хари не го слушаше.Опита се да излезе от стаята,но вратите бяха залостени с магия и неможеше да ги отвори.Нямаше мърдане.За сега се беше прекрил зад един дрешник.Мозъкът му работеше на бързи обороти за това какво да прави и какво значеше шепотът.Изведнъж се сети нещо!Рон беше умрял,за да го спаси,също както майка му.Помисли си за него и за всички останали любими хора,за щастливото време прекарано с тях.Изведнъж усети някаква топлина и някакси се почувства по-силен.Тази топлина се усилваше все повече и повече.В същия момент когато едно от проклятията се удари и строши дрешника и откри момчето,пред Хари се появи нещо като щит от свтлина,който едвам се забелязваше,но от него лъхаше невероятна топлина.Хари застана гордо пред Волдемор,мислейки за мъртвите вече приятели и роднини.Вдигна пръчката и извика "Сектумсемпра",надявайки се да уцели някой от тях.И успя.Един от смъртожадните падна на земята и от него започна да се излива кръв.Качулката му се смъкна и Хари видя мазната черна коса и бялото като на мъртвец лице на Сивиръс Снейп.
-Ах ти...малък...-с усилие каза той,държейки се за стомаха.Но след миг-два главата му се удари в пода и издъхна.
-Оставете на мен!- вече раздразнено каза Волдемор.-АВАДА КЕДАВРА!
Лъчът зелена светлина се приближаваше по-близо и по-близо,но Хари вярваше в щита,в любовта между него и близките му.Заклинанието се удари в блестящата му повърхност,но се отблъсна и като от огледало се върна към Черния лорд.Преди да е направил каквото и да е било,Волдемор се строполи на земята.Беше мъртъв.Бе последвал съдбата на Снейп и си плати за всичко сторено през тези ужасно много изминали години.Смъртожадните се размърдаха гледайки уплашено тялото на своя господар,от което шуртеше кръв.Изведнъж те изчезнаха.Бяха се магипортирали.Но Хари не го бе грижа за това.Волдемор го нямаше.Всичко свърши.Знаеше,че рано или късно смъртожадните щяха да бъдат изловени и вкарани в Азкабан.Без своя господар те не бяха проблем.
Хари седеше на едно място и не знаеше какво да прави.Не искаше да гледа към Рон и Хърмаяни, защото мъката го разкъсваше от вътре. Какъв беше смисълът да живее щом хората,които обичаше ги няма.Изобщо не се чувстваше щастлив за триумфа си над най-злия магьосник на всички времена.
Отиде към вратата,която водеше към коридора и стълбището.Смяташе да вземе багажа си и да тръгне на някаде, но накъде все още не знаеше.Отвори вратата и тръгна напред.Мина покрай огледалото и нещо привлече погледа му.Погледна все още потното си лице и забеляза,че мълниевидният му белег го няма.Опипа с ръка.След смъртта на Волдемор беше изчезнал.
-Гордея се с теб,Хари!




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.