Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

Алис Лестранж се беше облегнала на стената и кръстосала ръце. Тази поза подчертаваше хубавата и фигура. Беше облечена с черна и много тясна мантия, която беше дълга до малко над коленете й имаше дълги ръкави. Носеше черни валурени ботуши, които донякъде компенсираха дължината на дрехата й. Беше свела глава и ясните й зелени очи гледаха към пода, макарче тя изобщо не забелязваше това, което вижда. Мислите й бяха заети със събитията, които я бяха сполетяли само допреди два часа.
Преди два часа тя и Драко бяха в астрономическата кула на Хогуортс и бяха насочили пръчки към обезоражения Дъмбълдор. По заповед на Черния Лорд двмата бяха намерили начин да вкарат смъртожадните в Хогуортс и и Драко трябваше да убие директора на Хогуортс. И ето, че вече бяха на една крачка от успеха, но Драко не смееше да довърши старецът. Алис ясно забелязваше, че целият се тресе, а дъртакът, който бе на една крачка от смърта ги гледа най-спокойно.
"Драко! Кажи го! Кажи проклетото проклятие!"Беше крещяла на братовчед си Алис. Но той стоеше безмълвен. Директорът вече бе започнал да му обяснява, че не е убиец, и че за него все още има шанс. Алис вече чуваше стъпките и гласовете на членовете на ордена на Феникса. Тя бе започнала отново да говори на Драко:"За Бога направи го! какво чакаш? Той ще ни убие ако не завършим мисията! Моля те, убии го за бога! Престани да го слушаш! просто произнеси две думи!" Сълзи се бяха вече пявили в очите на Алис. Вече ясно се чуваха гласовете на хората на Дъмбълдор. Лестранж не можеше да позволи цялата мисия да отиде подяволите. Тя беше убила Дъмбълдор вместо Драко. След това се бе наложило да бягат. Членовете на Ордена бяха прекалено много, за да се борят с тях.
Алис вдигна глава и въздъхна тежко. С Драко бяха пристигнали само преди 15 минути в щаба на Черния Лорд в Лондон. Тя за пореден път огледа мрачния и сякаш безкраен коридор. Единствената светлина идваше от факла над вратата пред, която чакаше с братовчед си. Драко беше седнал на каменния под свил колене. Алис я обвзе страх и отиде и сдна при него. Преди тя да е казала нещо, момчето промълви:
-Страхотен Смъртожаден съм нема що...Един обезоръжен дърт мъгълоподръжник не мога да убия. Тотално се провалих!-при последните си думи той запрати златния си джобен часовник към отсрещната стена, който се разби на парчета.
-Недей да се ядосваш...-започна да го успокоява Алис.-Беше ти за първи път. всеки би се сръписал.
-Ти обаче не се стъписа.-погледна я тъжно Драко.
Алис отвори уста да възрази, но осъзна, че той беше прав. Не бе изпитала и капчица несигурност или страх, когато произнасяше смъртоносното проклятие.
-От теб ще излезе чудесен Смъртожаден. Притежваш всички нужни качества...-изведнъж той забеляза сълзите по лицето на братовчедка си.-Алис... какво има?
Той я прегърна, а тя заговори с треперещ глас:
-Колко съм глупава! Заради мен сега ти ще си изпатиш!Как можах...
-Стига! не искам да чуя и дума повече! Ти взе най-правилното решение! И се гордея с това, че най-добрата ми приятелка в целия свят уби Дъмбълдор! Алис... нищо няма да ми сторят. Не се безпокой!-Той я целуна по челото и избърса сълзите й.
-Хайде сега... скоро ще дойдат, а вече със сигурност ще ни направят нещо, ако ни видят прегърнати.-каза със нежния си глас той.-А пък и не искаш майка ти да те види за първи път от 16 години разплакана, нали?
Алис се усмихна тъжно и се изправи. Започна да си приглажда тоалета и пооправи красивата си черна коса. Алис беше много красива и въпреки това съучениците й в Хогуортс я приемаха некато красавицата на випуска, а като момичето, с което никога не бива да се заяждаш. С Драко бяха първи братовчеди и се обичха страшно много, според някои даже прекалено много само за роднини. Бяха отраснали заедно в замъка на фамилия Малфой. Имаше наистина щастливо детство и затова щеше да е вечно благодарна на леля си Нарциса и чичо си Луциус, но през всичките тези години много й липсваха истинските й родители. Белатрикс и Родолфус Лестранж бяха пратени в Азкабан година след раждането на Алис. Момичето не ги помнеше, но бе разглеждала техни снимки. След бягството им от Азкабан, Алис непрестанно следеше за новини от тях, но реши, че е прекалено опасно да кореспондира в момента с тях, защото подозираше, че министерството четат пощата й. Но ето най-сетне тази вечер щеше да ги види.
Вратата се отвори. От нея се появи нисък човек, когото въпреки маскироваката Алис разпозна като Опаш.
-Господарят ви очаква.-каза с пискливия си глас той.
Драко хвана едва забележимо ръката на Алис и прошепна.
-Ходи с високо вдигната глава. Използвай достойнството си.-и пусна ръката й.
Слидеринката си пое дълбоко въздух и влезе през вратата. Озова се в огромна каменна зала с много висок таван. покрай стените се бяха наредили Смъртожадните. Бяха толкова много, че Алис се шокира. Спомни си думите на Драко и се изправи и започна да върви към дъното на залата с цялото достойнство, което имаше, където на трон седеше Черния Лорд.
Хората околко нея започнаха да си шепнат. Алис чу няколко реплики, които й вдъхнаха малко кураж:"По-красива е от Белатрикс...","Как да не наруши човек обета против обвързване с красавица като тази наоколо...", "Тя носи кръв на Блек в себе си...".
Скоро Алис наближи трона, на който седеше господарят й. Спря на няколко метра от него и коленичи до Драко.
С леден глас Волдемор попита:
-Мисията изпълнена ли е?
Драко заговори с глас изпълнен със сигурност. Алис нкога не бе чувала братовчед си да говори с такава чест:
-Да, господарю. Дъмбълдор е мъртъв и смъртожадните, които изпратихте успяха да нахлуят в Хогуортс незабелязано. Но имаше промяна в плана, който ни заръчахте да следваме.
-Така ли? И каква беше тя г-н Малфой?-попита отново с леден глас Волдемор.
-Не аз, а Алис уби професор Дъмбълдор.
Настъпи дълга пауза. Алис знаеше какво следва, затова събра цялата си чест и вече замисляше какво да каже.
-Нека г-ца Лестранж се изправи.
Алис се изправи. Тя гледаше Волдемор в очите смело.
-Г-це Лестранж ще ми обясните ли защо вие сте убили Дъмбълдор, а не г-н Малфой.
Алис си пое въздух и заговори уверено:
-Драко не можеше да произнесе проклятието, а хората от Ордена на Феникса вече се чуваха. Предположих, че ще е по-добре аз да изпълня задачата, отколкото да не я изпълним изобщо. Нямах избор.
Лека усмивка се появи по лицето на Черния Лорд и Алис предположи, че отговорът му е харесал.
-Приближете се г-це Лестранж.
Учудено Алис изкачи четирите стъпала, които я делаха от господарят й. Тя пое протегнатата му ръка, а той започна да изучава лицето й.
След известно време Волдемор заключи:
-Приичаш на майка си.
Алис не каза нищо само се усмихна чаровно и това беше достатъчно. Черния Лорд й направи знак да се дръпне настрани и тя застана отстрани на трона му.
Волдемор заговори отново:
-Г-н Малфой, справихте се отлично с вкарването на смъртожадните в училището и примамването на Дъмбълдор, макар че не мога да не отбележа, че факта, че не сте се справил със смъртоносното проклятие ме тревожи. Вие какво ще предложите г-це Лестранж?
Алис се учуди, че господарят й иска нейното мнение. Тя се замисли кое ще най-добро за Драко и каза:
-Тренировки върху мъгъли, предполагам.
-Чудесна идея! Г-н Малфой, след като се завърнете от спасителната мисия за баща ви в Азкабан започвате да се упражнявате. Не искам тази издънка повече да се повтаря.
-Да, господарю.-отговори с видимо облекчение Драко.
-Предполагам сега сте прекалено уморени, затова утре ще отпрануваме успеха ви и ще ви направим пълноправни Смъртожадни. За сега всички сте свободни.
Залата зажумя. Смъртожадните заизлизаха от залата. Без да обръща внимание на нищо друго, Алис се запъти към Драко. Той я изгледа строго, за да й напомни, че немогат да се прегръщат тук.
Момчето я хвана за ръката и прошепна на ухото й:
-Видя ли? Напразно се притесняваше!
Из залата отново се разнесе гласа на Черния Лорд:
-Опаш, покажи стаята на г-н Малфой! Бела, Родолфус! Предполагам, че вие ще искате да заведете г-ца Лестранж в спалнята й.
Алис и това чакаше. момичето започна да се оглежда...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

40 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.