Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

На вратата стоеше Драко и учудено гледаше прегърнатите Монтагю и Алис. Момичето отблъсна ядосано Дейвид.
-Аз да не прекъсвам нещо?-попита раздразнено Драко.
-Естествено, че не! Да не мислиш, че по собствено желание ще се озова по-близко на 30 метра от него?-тросна се ядосано Алис.-Той тъкмо си тръгваше!
Чернокосият младеж продължаваше да гледа Алис.
-Да... Тъкмо си тръгвах...-каза бавно Монтагю разменяйки си кръвнишки погледи с Драко. Бившия капитан на отбора по куидич се запъти към изхода.Преди да излезе русото момче спря спря натрапника на рамката на вратата:
-Внимавай какво правиш с братовчедка ми.-каза хем спокойно, хем заплашително Драко.- Ако разбера, че нещо си й сторил, кълна се Монтагю-ще те убия.
-Това заплаха ли бе Малфой?-попита заплашително Дейвид, надигайки се. Алис усети как гняв обладава и двамата.
-Приемай го, както искаш.-каза с все така спокйния глас Драко.
-Недей да се безпокоиш за скъпата си братовчедка Малфой. И недей да се разпореждаш. Това право все още не ти е дадено.
Драко се доближи още повече до Дейвид. Макар да беше с две години по-млад Драко беше точно толкова висок и точно толкова мускулест, колкото беше Монтагю. Алис моможеше да се закълне, че Драко бе готов да фрасне с все сила натрапника.
-Все още. -натърти Драко.
Дейвид гледаше по-злобно от всякога. Очевидно влагаше голяма воля, за да не удари Малфой.
-Дойдох да предам на Алис, че утре в осем вечерта ще се проведе церемонията по присъединяването й, заедно с твоята. След това ще бъдат и възложени новите задачи. Очаква се да облечете черните мантии и маските, които са в гардеробите ви.
Драко повдигна вежди и леко се усмихна. Определено се наслаждаваше на това да дразни Монатгю.
-Всичко това е чудесно, но не мога да разбера защо след като Алис вече знае ти все още си тук.
Монтагю стисна юмруци. Той се обърна към Алис и каза:
-Ще си довършим разговора друг път, когато няма кой да ни безпокои.-и извърна глава към Малфой.
Разменяйки си злобни погледи с Драко, Дейвид напусна стаята и затръшна вратата след себе си.
-Слава богу!-въздъхна облекчено момичето.
-Какво искаше?-попита уж нехайно драко взимайки си ябълка и сядайки на дивана до Алис.
-Това, което иска от повечето жени-да му стана курва.-каза тя презрително.
-Казвам ти-този човек мисли с пениса си.-промърмори леко ядосан Драко.-Е? Как мина с родителите ти?
Алис му разказа на дълго и широко за срещата си майка й и баща й.
-И са те попитали дали спим заедно?-попита нехайно Драко, отхапвайки от ябълката си.
-Да! Можеш ли да си представиш?-попита превъзбудено Алис.
Драко само повдигна рамене.
-Това не те ли притеснява?-попита учудено момичето. тя не можеше да повярва, че Братовчед й приемаше тази новина така лесно.
-Свикнал съм.-каза с пълна уста Драко.
-Как така си свикнал?-не разбра Алис.
-Докато бяхме в Хогуортс доста момчета се стичаха при мен с този въпрос.-каза Малфой след като преглътна.-И честно да ти кажа, по едно време започна да ми става супер досадно. Даже понякога ми идваше да залепя една обява на дъската за съобщения в общата стая
на Слидерин:"Аз Драко Малфой не опъвам братовчедка си Алис Лестранж!".
Слидеринката се разкикоти.
-Не мога да рзабера защо.-каза момичето скръстила ръце.
-Повечето хора мислят, че сме прекалено близки за роднини, но това, че те не се разбират с техните не значи, че ние спим заедно.-заключи Драко, хвърляйки угризката от ябълката в кошчето за боклук в другия край на стаята.-Точка! Куидичът ще ми липсва тук.
-И на мен.-каза замислено Алис, която играеше бияч в отбора на Слидерин.-Ще вляза да се изкъпя.-каза изведнъж тя.
-Нямаш нищо против, ако постоя тук, докато ти си под душа,нали?-попита момчето, обръщайки се към братовчедка си, която бе на леглото и си сваляше ботушите.
-Не. Няма проблеми. Ще ми разкопчаеш ли мантията?-попита Алис.
Драко се надигна от дивана и се доближи до нея. Алис премести косата си и се обърна с гръб към него. Той започна да рзкопчава ципа на мантията й, прокарвайки палеца си по нежната й кожа. Как можеше Алис така да го измъчва? Едновременно да го допуска толкова близко и толкова далече. Той копнееше за нея всеки божи ден. Всяка сутрин ставаше с надеждата, че това ще е денят! Той не идържаше повече. Без да мисли Драко свлече дрехата от лявото и рамо и долепи устни до него.
Момичето се стъписа. Бяха живели с Драко заедно. Защо той искаше това от нея? Защо точно сега?
-Драко...-промълви Алис.
Момчето прокара ръката си през талията й я доближи до себе си.
-Моля те. Недей. Не ме отблъсквай.-прошепна в ухото й той.-Копнея за това от години.
Алис се обърна. Момчето, с което беше израснала, стоеше и я гледаше изпълнен с надежда. Макар да бяха минали години, в красивият мъж пред нея Алис все още различаваше малкото русичко момченце, с което подлудяваха детегледачка след детегледачка. С което единствено можеха да сведат глави пред разгневения за поредния счупен прозорец, чичо Луциус. Момченцето, с което тормозеха малките мъгълчета на детската площадка в близкия до имението, град. Младежът, с който беше избягала от дома на Малфой не веднъж, за да отидат в близката магьосническа дискотека. Да. Тя го обичаше повече от всичко. Толкова много, че дори бе готова да отхвърли само, за да го предпази от това, което можеше да ги сполети.
-Не можем да го направим.-сведе глава тя.
Настъпи мълчание. Изведнъж Драко каза:
-Разбирам. Надявам се да ми простиш за това.-но той не изчака отговор. Момчето си грабна наметалото от дивана, без дори да се обръща и преди Алис да се усети, той вече беше излязъл.
Момичето се тръшна на леглото си. Сега само това й липсваше. Да се скара с най-скъпия си човек. Опита се да не мисли за това. Досъблече се и влезе в банята. Цялата беше облицована в черен мрамор. По средата бе разположена огромна вана, вградена в пода. Алис пусна топлата вода. Докато изчакваше да се напълни ваната огледа банята. В страни от нея имаше огромно огледало. Тогава Алис се досети от колко отдавна не бе поглеждала отражението си. Тази учебна година бе погълната изцяло от поставената й от Черния Лорд задача. Нямаше абсолютно никакво време за себе си и сега се изненада колко много се беше променила само за една година. Беше се идължила и отслабнала. Фигурата й бе добила по-нежен вид. В лицето си беше все същата, но дълбоките й зелени очи-наследство от баща й, бяха стнали зловещи и тайнствени. Този факт много се хареса Алис. Тя влезе в горещата вана и се отпусна-нещо, което не бе правила от страшно дълго време. Най-сетне мисията й бе приключила-и то по-хубаво, отколкото бе очаквала. След всичко, което бе съумяла да направи тази година се съмняваше, че вече нещо щеше да я затрудни. Тя бе убила самия Дъмбълдор. Ако продължаваше в същия дух щеше да стане на вярната поданичка на Черния Лорд. Мечтата й щеше да се сбъдне. Но изведнъж досадно гласче от дълбоките дерби на подсъзнанието й се обади:”Ами, Драко?”. Тогава Алис се сети, че винаги е искала най-доброто за Драко, но дали да го отблъсне беше правилното решение? Досадното гласче пак се обади: “Щом не си сигурна, значи искаш да си с него.” Това беше истина. Момичето искаше да е с Драко, но не можеха. Нали? Щяха да ги убият, ако разкриеха, че са заедно. Дразнещото гласче отнова каза: “Можете да се покриете добре.” Това бе лудост. Алис нямаше никакво намерение да живее в постоянен страх, че всеки момент могат да ги разкрият. Тя не искаше такъв живот нито за себе си, нито за Драко. Скоро пътищата им щяха да се разделят. Драко щеше да тръгне по неговите мисии, а Алис по своите и не биваше да се разсейва с постоянни мисли за братовчед си. Трябваше да го забрави. Но как? Гласчето в главата й се обади: “Трябва да започнеш да се държиш като Монтагю.” Алис се замисли. Идеята не беше лоша. Точно така. Начинът да забрави Драко беше да го измести. От утре щеше да вкара новия си план в действие. Щеше да сменя момчетата, колкото може по-бързо. Момичето излезе от ваната. За своя изненада в гардероба намери не само една черна мантия. Всичките бяха черни и точно неин стил. От там измъкна къса, тънка, копринена, черна нощница. Алис я облече и се завря под завивките в огромното легло. Махна леко с пръчката и лампите угаснаха. Само след няколко минути вече се бе унесла в съня, който не бе вкусвала доста дълго време...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.