Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

Алис стоеше в астрономическата кула на Хогуортс. На пода пред нея стоеше Албус Дъмбълдор и говореше благо: “Алис не се превръщай в убиица. Ти си създадена за по висши цели!” Алис, обаче не го слушаше. Тя извади от джоба си магическата си пръчка. Дъмбълдор започна да говори с по-умилителен тон:”Алис моля те! Не го прави! Нима ще убиеш своя директор?”. Алис вече бе насочила магическата си пръчка към стареца. Той започна вече да се моли: “Алис не ме убивай! Моля те! Не се поддавай на изкушението! Ти ще станеш велик аврор. Моля те!”. И изведнъж на мястото на Дъмбълдор се появи Драко. Алис се стъписа. “Алис убии ме! Така заповяда Черния Лорд!” Ръката на момичето затрепери. “Моля те! Убии ме! Така ти бе заповядано!”, замоли се Малфой съвсем спокойно. Очите на слидеринката се напълниха със сълзи. Тя трябваше да го убие. Драко отново заговори: “Хайде! Само едно заклинание! Кажи го! Ако ме обичаш-кажи го!”. Алис започна да клати глава и да мрънка под нос: “Не...не...не...НЕ!”. Тя се вгледа в водносините очи на братовчед си. Тези безкрайно дълбоки сини очи, които я съзерцаваха. Очите без които не може да живее. Тогава Драко прочепна:”Моля те...”. Алис вдигна глава. Насочи пръчката си към Драко разтреперена ръка...След миг на пода стоеше безжизненото тяло на Малфой. Алис зарида:”НЕ!”
-Алис!-изкрещя далечен глас.
Момичето отвори очи. По лицето й бе избила студена пот. Беше в стаята си в щабквартирата на Черния Лорд в Лондон. Беше тъмно, с изключение на светлинката, която идваше от нечия пръчка, притежателят, на която стоеше точно до леглото й. Със светкавично движение момичето взе пръчката си от нощното шкавче и я насочи към натрапника.
-Експелиармус!-каза тя, хващайки пръчката на непознатия, докато летеше във въздуха.
-Алис, успокой се! Това съм аз! Нот!-каза момчето хващайки Алис за раменете.
Момичето махна с пръчката и факлите се запалиха. Тя се вгледа в момчето пред нея и едвам разпозна съкурсника си от Хогуортс. Теодор Нот бе напуснал Хогуортс по средата на учебната година по неясни причини. Повечето ученици бяха решили, че е просто един от многото, чиито родители просто бяха прекалено притеснни, за да го оставят в Хогуортс. Алис, обаче, беше наясно, че бащата на Нот е Смъртожаден. Следователно предположенията на другите бяха напълно погрешни. Според момичето Нот бе напуснал Хогуортс, защото се бе присъединил към Черния Лорд, а с присъствието си в Хогуортс не бе полезен с нищо, и затова бе напуснал училище. Алис не можеше да повярва колко много се бе променил Теодор. В училище той не беше един от хубавците на Слидерин. Беше дребен и слаб. Тогава приличаше малко на заек. Но сега бе израснал страшно много на ръст. Алис предположи, че не си е губил времето след като е напуснал Хогуортс, защото бе станал и много мускулест. Беше си оправил и изкривените зъби. В момента момчето се усмихваше с една наистина чаровна усмивка. Многобройните му пъпки бяха изчезнали. Косата му вече не беше скучно зализана, а бе леко разрошена като му придаваше готин вид. Единствено очите му си бяха същите. Черните като маслини, блестящи очи-единственото, което Алис харесваше във външността на Нот, докато бяха в Хогуортс. Тогава Теодор се движеше сам. Смяташе, че да имаш приятели е по-скоро нещо лошо, отколкото добре. И все пак човекът, скойто най-много се разбираше беше Алис. Тя бе единствената, която не се притесняваше да контактува с него, въпреки че не беше от “Елита на Слидерин”, в който членстваха Малфой и Монтагю, както и самата тя. Нот така и не забрави това.
-Теодор?-не можа да повярва Алис, изучавайки го много внимателно.-Боже...Променил си се... Станал си... готин?
Теодор се усмихна и сведе глава, все още държейки Алис за рамената.
-Ти също. Станала си още по-красива.-каза той, отново поглеждайки я.-И още по-надута.-добави момчето дразнещо.
-Нот!-възрази момичето, узмихвайки се.
Момчето я пусна най-сетне и каза през смях:
-Добре де! Шегувах се! Но снощи... Не можех да повярвам колко смело се държиш, спрямо Черния Лорд. Впечатли ме! Впечатли всички ни! Само за теб говорят! На закуска всички се оглеждаха за твоя милост. Шашнах абсолютно всеки като им казах, че те познавам.
Алис го бе слушала много внимателно. Истина ли бе? Всички й се възхищаваха! Това бе мечтата й! Най-сетне бе постигнала за това, което мечтаеше. Тя започна да примигва, за да се увери, че не сънува. Тя отново вдигна глава към променения Нот, който й се усмихваше благо. Изведнъж Алис каза:
-Знаех си, че напусна Хогуортс, защото си станал Смъртожаден.
-Нищо не ти убягва, а?-каза той, махвайки с пръчка, за да засили светлината, но щом отново погледна към Алис се стъписа.
Тънката нощница ясно очертаваше перфектните извивки на тялото й, а една от презрамките се бе смъкнала от рамото й. Нот леко се попритесни от факта, че на Алис й е все тая.
Момичето не обръщаше внимание на смута на слидеринецът. Тя се надигна от леглото и застана пред него. Прокара ръка през нехайно оставения претон, за да вижда добре очите му. Тя се вгледа внимателно в тях и се опита да намери следа от стария си приятел, който беше неуверен и притеснителен. И ето! Макар добре прикрити, в очите му все още имаше белези от онзи чочек, който Алис помнеше. След миг тя прошепна:
-Ти наистина си се променил.
Теодор въздъхна. Сведе глава и макар да се опита да я прикрие, Алис усети нотка на гордост в гласа му:
-Нямаш си и представа.
Алис се обърна с усмивка и се отправи към гардероба. Тя го отвори и скръсти ръце, чудейки се какво да облече.
-Има ли някакви ограничения за облеклото?-попита тя оглеждайки една дълга и очевидно доста тясна мантия.
-За жените трябва само да е черно и да стига глезените.-каза Нот, сядайки на дивана и после попита.-Искаш ли да изляза?
-Само се обърни.-каза Алис събличайки нощницата. След миг вече беше облякла черна, дълга мантия, която и прилягаше перфекто по размер. Дрехата перфектноочертаваше извивките на тялото й. Беше с дълги ръкави, които се разширяваха все повече към китките й. Момичето се извърна към обърнатия на дивана Нот.
-Е? Какво мислиш?-попита тя, слагайки ръце на талията си.
Момчето се обърна и зяпна. Така стоя няколко секунди, докато Алис не се изкашля звучно.
-Изглеждаш великолепно!-каза той, задъхвайки се.
Алис отново се обърна към гардероба. Там тя забеляза една маска във формата на череп. Вдигна я и я огледа.
-А маските?-каза тя въпросително.
Нот си пое въздух и заобяснява:
-Длъжна си да я носиш винаги със себе си. Не нужно да е налицето ти. Важното да е в теб, в случай, че има нападение над щабквартирата. Не бива да разпознаят самоличността ти. Задължително е да я носиш на срещи.
-Ясно.-каза Алис, пъхайки маската в джоба на мантията си.-Колко е часът?
-Наближава четири.-отговори светкавично Нот.
Алис се зачуди какво да прави докато дойде време за срещата. Определено беше доста гладна. Не бе яла от тридена и половина, ако трябваше да бъде точна.
-Къде тука мога да се нахраня?-обърна се тя към Нот.
-Ами... сигурно в кухнята.-каза през смях Нот.
-Тук има кухня?-не можа да повярва Алис. Тя бе останала с впечатлението, че щабквартирата бе само за срещи и едва ли бе намерила такъв лукс като кухня тук.
-Разбира се! Има и всекидневна, където може да играеш шах и карти. Има и три подземя пълни с храна, достатъчна да оцелееш тук 10 години. Да не говорим и за многото спални и 20-те огромни зали...-започна да обяснява момчето.
-Има място, където може да се забавляваш?-не можеше да повярва Алис. Тя не можеше да проумее факта, че имаше кухня, пък камо ли стая, където да отмаряш.
-Да, но в повечето случаи е празна, защото повечето хора имат прекалено много работа.
Алис бе наистина впечатлена. Ако останеше тук, определено никога нямаше да й доскучее. Но изведнъж празния й стомах запротестира.
Алис вдигна глава към Нот и попита:
-Ще ме завадеш ли в кухнята?
Момчето се усмихна, надигна се от дивана и каза:
-С удоволствие!
Момчето я поведе през лабиринта от коридори. Всеки покрай който минеха заглеждаше Алис огромно любопитство. Въпреки това момичето не се смути ни най-малко. Тя ходеше по коридорите с високо вдигната глава, както я бяха учили. Някои хора даже се ръкуваха с нея. Съвсем скоро стгнаха до една двукрила дървена врата.
-Пристигнахме!-заяви Нот, който бутна врата и се озваха в голяма стая.
В нея имаше 4 маси-всяка с по шест стола. По край стените бяха наредени платове и огромно шкафове. Имаше и една старинна печка, както и пещ.
-Алис?
Момичето насочи вниманието си към тримата човека на масата. С усмивка момичето установи, че единия е Драко.
-Ти седни. Аз сега ще видя какво има за ядене.-каза Нот, побутвайки я.
Алис седна до Драко, забелязвайки, че държи нещо много, приличащо на мъгълските цигари. Момчето забеляза накъде гледа слидеринката и й го подаде с думите:
-Кариерон-от Египет. Фенрир ме почерпи един. Дръпни си. Страхотно е!
Алис пое кариерона и погледна върколака, който седеше срещу нея:
-Приключихте ли в Хогуортс?-и си дръпна.
Мъжът махна с ръка, издишвайки пушека от своя кариерон:
-Бяхме вече тук още в седем сутринта. Няма смисъл да ти разказвам какъв терор настъпи след като се намери трупът на Дъмбълдор. А от министерството колко бавно реагираха. Бяхме избили половината орден докато дойдат.
Алис издиша дима от кариерона и я облада приятно чувство. Главата й се замая леко. Тя си дръпна още веднъж и изгледа изпитателно Фенрир:
-Успя ли да довършиш някой Уизли?
Там Драко се намеси:
-Не помниш ли? Когато излизахме от входната зала, аз се спънах в тялото на Бил Уизли.
Алис погледна невярващо Драко. Когато излизаха от Хогуортс, Алис бе твърде заета да мисли за убииството, което току що бе извършила.
-Сериозно?-каза въпросително тя.
-Боя се, че не е мъртъв.-обади се Фенрир.-Просто вече не е толкова красив, колкото беше.-добави зловещо той.
Алис се разхихика злобно, хем от радост, хем от ефекта на кариерона.
Изведнъж, Нот бутна пред нея чиния с печена телешка пържола и прибори.
-Това единственото, останало от обяд.-заяви той, настанявайки се от другата страна на Фенрир.-Ще ме черпиш ли и мен един кариерон, Грейбек?
Върколакът бръкна в джоба си, извади сребърна табакера и я подаде на Нот, който измъкна запалка на свой ред.
-От къде се сдобиваш с тези?-попита Драко взимайки своя кариерон от Алис.
-Снабдяват ме.-заяви тайнствено Фенрир. Дръпвайки си от магическат цигара.
-Няма да е проблем да взимаш с една кутия повече, нали?-попита делово Драко.
-Две.-поправи го Алис, преглътвайки хапка месо.
-Три.-обади се и Нот.
-Няма да се съгласи.-каза човека, който седеше от другата страна на Фенрир точно преди върколака да възрази.-Аз мога да ви снабдя. Знам откъде ги взима.-допълни той, пивайки си от чашата с “Огнено Уиски”, както заподозря Алис.
-Колко трябва да ти дам, Августус?-попита момичето, бутайки празната чиния напред.
Рукууд се възмути от въпроса:
-Нищо няма да ми даваш, Лестранж!
-Стига де! Със сигурност минаваш през доста неприятности, докато се сдобиеш с тези. Все някак трябва да ти се отплатим!-каза Малфой, изгасяйки своя вече изпушен кариерон.
-Забравете!-отсече Рукууд, махвайки с ръка, давайки знак, че разговорът е приключил.
Нот махна с пръчката и прати празната чиния на Алис в мивката:
-Да те почерпя нещо по-силничко?-попита с дяволита усмивка Нот.
-Щом предлагаш.-каза Алис вдигайки ръце.
-Знам, че и ти няма да откажеш едно, Малфой.-каза момчето, призовавайки прашна бутилка и три малки чашки от близкия шкаф.
Той наля от кехлибарената течност в чашите и бутна две от тях към Алис и Драко.
-Внимавай, Лестранж! Това е доста силно.-предупреди я Грейбек.
Момичето го погледна предизвикателно, повдигайки вежда и изпи течността на екс. Тя трясна празната чаша на масата, при което върколакът зяпна.
-Не я подценявай, Фенрир!-каза през смях Драко.
Алис се усмихна зловещо.Нот сипа още веднъж, при което момичето отново го изпи на екс и отново трясна чашата на масата.
-По-кротко, Лестранж! За това ще има достатъчно време след присъединителната церемония!-обади се някой откъм вратата.
Всички на маста се обърнаха, към вратата, на която стоеше ухилен Монтагю.
-Какво имаш предвид с това “след присъединителната церемония”?-попита Алис, вземайки си един кариерон от сребърната табакера на масата и запалката на Нот.
-Не са ли ти казали?-попита Рукууд, обръщайки се към Алис.-След срещата ще има тържество послучай раздаването на новите задачи.
Алис вдъгна поглед към Рукууд и с изненада попита:
-Кой ще е на него?
Фенрир се обади пръв:
-Всички.-след това смени тона на упрекващ.-Обаче не знам как някой възнамерява да се съберем 5О Смъртожадни тук!
-Знаеш, че не всички ще дойдат!-каза Нот.-Аз се сещам за поне 15 човека, които ще предпочетат веднага да се заемат с мисиите си.
-Някой знае ли какви ще са новите задължения?-попита Малфой, бъркайки в табакерата на Грейбек.
-Теб ще те пратят на спасителна мисия в Азкабан.-заяви с ехидна узмивчица Монтагю като най-сетне влезе в стаята и се настани на единствения свободен стол на масата до Алис.
-Пак е по-добро, отколкото да шпионираш действията на министерството.-каза заядливо Августус.
-Да шпионираш действията на министерството?-захили се Драко.-Трябвало е да шпионираш действията на министерството?
Алис също се разсмя, подпомагана и от кариерона. Монатгю се начумери, но бързо замени гримасата с ехидно подхилкване:
-Поне аз мога да произнеса едно смъртоносно проклятие като хората.
Малфой се надигна толкова внезапно от стола, че дървото падна на земята и се натроши. Алис също стана и хвана Драко за рамото възпирайки го. Нот също се надигна и каза:
-Поне Драко изпълни мисията си без да го разкрият.
Алис вече не можеше да удържа Драко и крясна:
-За бога, Грейбек! Не гледай така! Ела да ми помогнеш!
Върколакът стана от стола си, заобиколи масата и хвана Малфой за другото рамо казвайки му:
-Зарежи го! Монтагю само говори!
Алис махна с пръчка към счупения стол и го оправи. След това каза заплашително на Драко:
-Сядай!
Грейбек натисна принудително русото момче, и то се видя принудено да седне.
Обаче Нот и Монтагю още се гледаха злобно. Но след секунда дейвид си бе взел наметалото от стола и излезе.
-Тоя много го мразя.-заключи мъдро Рукууд като отново пиина от чашата си...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.