Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

За миг настъпи скунфузена тишина. Малфой все още дишаше тежко сякаш токущо се е бил, а Нот мяткаше разярени погледи из цялата стая. Изведнъж Алис се пресегна към прашната бутилка на масата и сипа от течността в чашите на Драко и Теодор. Каза заплашително и на двамата:
-Пиите!
Момчетата изгълтаха течността и сякаш нервите малко се поуспокоиха. Тогава Рукууд се обади:
-Нямам търпение да се напия като свиня след церемонията!-и отнова сръбна от чашата си.
-Аз пък нямам търпение да си намеря някоя курва и да се затворим в близкия шкаф за метли.-заяви със злобна усмивчица Грейбек.
Тогава Нот се обади възмутено:
-Да! Миналия път аз трябваше да разчистя труповете на ония, които ти си минал!
Тогава Драко попита изненадано:
-Труповете ли? Мислех си, че слуховете са само мит.
Рукууд, Нот и Грейбек си размениха ехидни усмивчици.
-Всичко, което си чул е истина.-каза Рукууд и остави празната си чаша на масата.
Преди Драко отново да попита нещо, Алис възмутено попита:
-Значи ги минавате ведъж и ги убивате?-момичето бе чувало много истории за тържествата на Смъртожадните, но никога не бе вярвала на нито една от тях.
Грейбек кимна, вадейки златен джобен часовник от вътрешния джоб на мантията си. Алис все още бе потресена от това, което бе чула, но се опита да запази хладнокръвната си гримаса, но още един въпрос я облада:
-Но за бога! Едва ли има толкова глупави вещици, които да вземат и да се появят тук, със сигурност, знаейки историите за убитите момичета?-и си сипа още от кехлибарената течност.
-Повярвай ми винаги се намират.-каза Нот гасейки магическата си цигара.
Настъпи отново тишина в кухнята, но след секунда Грейбек я наруши:
-Остават 15 минути до 8. Според мен е редно да тръгваме.-посегна към табакерата си, която стоеше на масата и си я прибра. Върколакът бръкна в друг джоб, извади маската си във формата на череп и я сложи. В стаята настъпи настървено бъркане по джобове и прибиране на вещи от масата. Алис огледа своята маска. Исведнъж в главата й просветна заключението: “Това беше!”. След тази вечер щеше да е пълноправен смъртожаден. Щеше да тръгне по мисии в името на Черния Лорд. Тогава някой сложи ръка на рамото й. Алис се обърна и въпреки маската, момичето съзря красивите очи на братовчед си. Той кимна укуражително и Алис с лека усмивка си сложи маската. Прилягна й точно по мярка. Надигайки се, момичето сложи огромната качулка на мантията си. И тръгна подир Драко. Коридорите бяха по-населени, отколкото когато Алис идваше към кухнята. Всички Смъртожадни се бяха стекли към срещата. Хората бяха развълнувани да разберат какви ще са новите им мисии. След няколко минути Алис се озова с Драко в зала абсолютно същата като оная, в която бяха влезли предишната вечер. Тогава Нот спря Алис и й каза:
-Вие с Драко трябва да застанете отвън и да изчакате да ви поковикат.
При тези думи Алис сграбчи Драко за ръката и го затегли извън залата, опитвайки се да си пробие път сред потка от хора, вървящи в другата посока. Най-накрая се озоваха навън. Алис се облегна на каменната стена и започна да оглежда хората, които влизаха. Жените бяха много малко. Алис зърна само 3. Момичето погледна Драко, който също се бе облегнал на стената, скъстрил ръце и зяпаше пода. Вратата се затвори с трясък. Церемонията бе започнала. Тогава на Алис й хрумна, че сега е подходящия момент да говори насаме с него за снощи:
-Драко?-каза неуверено тя.
Момчето се извърна към нея в знак на това, че я слуша.
-Трябва да поговорим за снощи.-заключи неуверено тя.
Момчето отново сведе глава. Алис, обаче не обърна внимание и продължи все така неуверено:
-Разбираш нали? Разбираш, че постъпих така, защото ако бяхме... щяха да ни разкрият. Щяха да разберат, че между нас има нещо.
При последните думи Драко отново погледна братовчедка си. Очите му потънаха в нейните. След няколко секунди той попита:
-Искаш да кажеш, че и ти изпитваш нещо към мен.-пое си дълбоко въздух и допълни. Нещо повече от любов между роднини.
Алис заби поглед в пода. След известно време кимна бавно. Тогава Драко започна смутен:
-В такъв случай май е по добре да...
-...спрем да се виждаме за известно време.-довърши Алис.
Драко въздъхна тежко и каза:
-За първи път си мисля, че да бъдеш Смъртожаден не е толкова велико.
Алис вдигна очи и го погледна въпросително, но той прдължи да говори:
-Сега не можем да бъдем заедно, зощото...-момчето не довърши. Просто заби поглед във врата и млъкна. Алис усети, че трябва да каже нещо и промълви:
-Аз ще се опитам да те забравя. Ще започна да си търся някой. Ти също трябва да постъпиш така.-и хвърли поглед към братовчед си.
Той стоя известни време и кимна с думите:
-Точно така! И аз ще постъпя по този начин.-и погледна към момичето с усмивка. Така стояха известно време и се гледаха, докато вратата не се отвори, откъдето изскочи дребен смъртожаден и каза:
-Време е!
Алис си пое дълбоко въздух и влезе в залата. Държеше се точно, както се бе държала вчера. Ходеше гордо напред към трона, където седеше Черния Лорд. Спря на 4 метра от него и коленичи, а след миг Драко направи същото до нея.
-Алис Родолфус Лестранж! Драко Луциус Малфой! Станете!-заговори ледения глас на господаря им.
Двамата станаха. Алис се вгледа право в кръвожадните очи на Волдемор, който отново заговори:
-Вие бяхте връчени със задача, която изпълнихте. В замяна аз ви давам правото да станете член на Черния Орден. Приемата ли с желание даденото ви право?
След кратка пауза Алис и Драко казаха в един глас:
-Да.
-Ще отзовавате ли винаги на моите повиквания?-попита Волдемор.
-Да.-отговориха отнова заедно братовчедите.
-Ще давате ли всичко от себе си в мисиите, които ще изпълнявате в мое име? Ще изпълнявате ли безпрекословно моите нареждания?
-Да.
-Ще ми бъдете ли предани, дори от това да коства живота ви?
-Да.-ревнаха двамата.
Залата се изпълни с тишина. Волдемор извади пръчката си и замахна плавно с нея и измагьоса два сребърни ножа. С още едно махване ножовете се отправиха към левите ръце на Драко и Алис. Знаейки какво предстои Алис повдигна левия си ръкав и опъна на пред ръката си. Ножът предназначен за нея впи острието си в бледата й кожа, откъдето рукна алена кръв. Момичето даже не трепна. Острието започна да описва върху кожата на Алис черния знак. След миг цялата й ръка бе окървавена, а кръвта й капеше върху пода. След като ножовете свършиха с работата си-изчезнаха. Черния лорд махна за пореден път с пръчка и на мястото на алените очертания на знака, се появиха катраненочерни линии. Кръвта бе изчезнала, а на нейно място се бе появил Черния Знак.
-От днес вие сте Смъртожадни. Вземете своето място сред събратимите си.-каза Черния Лорд и посочи празно сред наредилите се смъртожадни, достатъчно за двама човека. Драко и Алис се отправиха натам и застанаха сред останалите Смъртожадни. Алис свлече ръкава си и Черния Лорд отново заговори:
-Всички бяхте връчени мисии и съм доволен да знам, че по-голямата част от вас се справиха с тях.-направи кратка пауза.-Но за съжаление някои от вас не се справиха толкова блестящо. Горещо се надявам издънките, които се случиха с министерството да не се повтарят.
Настъпи дълга пауза. Алис се замисли за Монатгю, който очевидно бе оплел здраво конците с тази мисия.
-Но нека сега забравим този провал и се заемем с новите неща, които предстоят да свършите.-той бръкна в джоба на мантията си и извади голям свитък и го разгъна.-Спасителна мисия в Азкабан! Рабастан Лестрнж, Драко Малфой, Белатрикс Лестранж. Ръководител на мисията-Белатрикс Лестранж!
При тези думи двама човека се откъснаха от кръга и се запътиха към трона Черния лорд. Драко ги последва. Там Лорд Волдемор размени няколко думи със смъртожадните и им връчи по един сгънат пергамент. Драко се върна до Алис и разтвори пергамента. На него имаше списък с имена-явно на хората, които трябваше да измъкнат от Азкабан. Първото име в списъка бе на бащата на Малфой. Следваше го и името на бащата на Нот. Драко затвори списъка и заслуша отново какво говореше Волдемор, който бе викнал при себе си нова група смъртожадни. Единствената мисия, която бе съобщил гласно беше тази на Драко. При останалите само го викаше по имена и им съобщаваше лично на тях мисиите. След четвърт час из залата се разнесе за пореден глас гръмкия глас на Черния Лорд:
-Дейвид Монтагю! Алис Лестранж! Теодор Нот! Ръководител на мисията-Теодор Нот!
Алис се задвижи към Черния Лорд едновременно щастлива, че има обща мисия с Нот и разочарована, че Монтагю също ще е с тях. Тя застана точно пред Черния Лорд като от двете й страни застанаха Теодор и Дейвид. Черния Лорд заговори тихо:
-Мисията, която ви връчвам е от изключителна важност. Давам ви списъка с иманата на хора-членове на група нарекла се “Войнството на Дъмбълдор”. Убиите, колкото се може повече от тях с изключение Хари Потър. От тази мисия зависи много. А и Монтагю. Внимавай какво вършиш този път. Ако отново се забъркаш в каша с магиите за забрава като историята с министерството ще си платиш!-с тези думи той и връчи на всеки от тях еди сгънат пергамент. Алис се върна на мястото си сред кръга и също като Драко разтвори списъкът си. С радост осъзна, че в него бе пълно с мътнороди. Пъхна пергамента в джоба си и се обърна към Драко:
-Ще ходиш на тържеството нали?
Момчето каза през смях:
-И да пропусна да видя как Грейбек ще се състезава с някой по пиене? Естествено, че ще дойда! Ще бъде весело!
-Какво мислиш за мисията си?-попита изведнъж Алис. Докато гелдаше как Драко още държи своя пергамент в ръцете си.
Драко погледна напред в пронстранството и след миг каза:
-Харесва ми. Но ме притеснява факта, че Волдемор ме постави в група с доста по-опитни смъртожадни от мен.
-Спасителна мисия. Няма да има много възможности да показват на на какво са способни.-успокои го Алис.
Тогава момчето вдигна глава и каза с усмивка:
-Да. Права си.
След около половин час раздаването на задачите приключи. Черния Лорд се изправи и каза:
-Това беше! Надявам се всички да оправдаете очакванията ми и да се справите с мисиите си! Но тази вечер-празнувайте!
Залата се изпълни с весели ликувания. Хората започнаха да свалят маските си и като по команда Алис и Драко също свалиха своите. Те се запътиха към изхода, където се засякоха с Нот.
-Не е ли страхотно? Ще сме заедно!-каза Алис на Теодор, с който си пробиваха път към кухнята.
-Да!-съгласи се той въодушевено, но изведнъж тона му се промени на разочарован.-Но Монтагю е с нас.
Тогава Алис се ухили злобно:
-Гледай от добарата страна! Ти си ръководител! Ще може да го юркаш, колкото изкаш!
По лицето на Теодор се появи дяволита усмивка и тогава Драко се обади:
-Ще свикнеш да не се стъписваш от радост при нейните хрумвания.-и сръга Теодор да се съвземе, намигвайки на Алис. Скоро започнаха да чуват радостните възгласи на хора от кухнята. Когато стигнаха там с изненада установиха, че по масите беше натрупан алкохол заедно с няколко кутии кариерони. Тримата седнаха на празната маса в дъното и веднага се заеха да си наливат “Огнено Уиски” и да палят от мгическите цигари. В стаята с гръм и трясък влезе Гейбек с думите:
-Курвите пристигат!
След минута в стаята влезе делагация от красиви момичета, които явно не бяха чули думите на върколака, защото се кикотеха при вида на всичките мъжаги в стаята. Фенрир хвана през талията едно красиво русо момиче, не по-малко от самата Алис и се запъти към масата където стояха те.
-Виждам, че не си губите времето!-каза върколака надничайки в пепелника, в който вече имаше няколко изпушени фаса.
-Ти също!-намигна му Алис, накланяйки глава към момичето в скута му.
Преди Фенрир да каже нещо, Драко възкликна при вида на бутилка, която току що беше съзрял:
-Не може да бъде! От къде ли са се сдобили това? В по-голямата част от Европа, вносът му е забранен! Произвежда се чак в Сибир!
Алис се обърна и съзря прашна бутилка, на която пишеше нещо на руски.
-“Горящ език”-заключи Фенрир.-Е! От това вече няма как да не ти се замае главата, Лестрнж!
Алис го погледна предизвикателно и каза:
-Не говори глупости Грейбек! Със сигурност мога да изпия повече от това, отколкото ти можеш!
Фенрир започна да се ядосва:
-На бас, Лестранж, че не може да изпиеш повече от мен.-трясна заплашително с ръка той върху масата, с което стресна русокоската, която държеше.
-На бас, че мога да изпия повече от теб!-надигна се леко от стола Алис.
Грейбек ядосано бутна момичето от скута си. Пресегна се към бутилката и взе две малки чашки.
-Нот! Ти ще наливаш!-каза заплашително върколака.-Дамите първи!-допълни той, побутвайки чашка пълна прозрачнокафява течност към Алис.
Момичето изгълта задържанието на екс. Определено това бе доста силно, но Алис не показа никакъв белег на несигурност. Грейбек също изгълта питието си. Алис пое наново напълнената си чаша от Нот и отново изгълта алкохола на един дъх. Грейбек стори същото. Към шестата им чашка около тях се бяха насъбрали вече други смъртожадни с момичета под ръце, наблюдавайки с интерес кой ще спечели баса. С деветата чашка Алис и Фенрир бяха толкова пияни, че момичето едвам не падна от стола, а върколакът за една бройка не изля питието в носа вместо в устата си. На петнайстата чашка Алис започна да се колебае. Съзнанието й бе толкова замъглено, че вече не помнеше защо пие толкова много, но изведнъж чу някакви далечни гласове да викат гръмко:
-Алис! Алис! Алис!
Тогава момичето реши, че явно трябва да изпие и тази чаша. Тя се облегна на облегалката на стола и изля в устата си съдържанието на чашата. Хората около нея заликуваха. Подадоха и на Грейбек петнайстата чаша. Той започна да я оглежда. Върколака започна да примигва доста често. Ококори очи, обаче те отново се затвориха. Постоя няколко секунди със затворени очи и свлече внезапно от стола, припадайки в несвяст. Всички заликуваха. Някой до Алис хвана ръката й и я вдигна във въздуха победоносно.Момичето също стана, но само за секунди се свлече на пода, защото краката й не я държаха. Хората около нея ликуваха. Някой я хвана около талията и я вдигна. Тогава момичето, без да мисли, без да знае кой стои пред нея, се надигна и се вкопчи в страстна целувка с човека, който я бе вдигнал. Заликува се още по силно. Тогава човекът, скойто се целуваше се наведе, хвана я за краката и я вдигна на ръце.Чу се познат глас:
-Къде ще я заведеш?
Човекът, който я държеше отговори:
-В стаята й.
Още един познат глас се обади:
-Внимавай какво правиш с нея!
Макар и мъртвопияна Алис успя да долови нотка на заплаха в последния глас.
Мъжът, който я държеше само се изсмя едва чуто и излезе от стаята, носейки Алис. Момичето бе обвило ръце около врата на този, който я носеше. Скоро усети, че влизат в познатата й стая. Момчето заключи вратата и остави слидеринката върху леглото и започна да се съблича. Алис се опита да разпознае мъжът срещу нея, но светлината от факлите бе прекалено слаба и тя не разбра кой беше той. Скоро неизвестният легна до Алис само по боксерки и започна да я целува по врата, разкопчавайки мантията й. Алис не го и възпря. В крайна сметка това бе, което искаше, нали? Да забрави Драко...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

38 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.