Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

Алис отвори очи. Изобщо не й беше добре. Главата я болеше по-силно от всякога и й се драйваше доста. Тя запримига, надявайки се, че от това ще се почувства по-добре, но за съжаление идеята й не проработи. Но освен цялото това неразположение, което бе получила благодарение на огромното количество алкохол, което бе изпила, имаше и още нещо. Нещо не беше наред. Усещаше, че още някой е с нея в стаята. Някой я бе прегърнал. И този някой спеше спокойно до нея, в нейното легло. Алис започна да преценява ситуацията. Тя се измъкна много внимателно от леглото и с ужас разбра, че не носи дрехи. Поради липсата на светлина започна опипом да си търси мантията, с оято бе вчера. След като я намери започна да рови из джобовете на дрехата. След като най-накрая стигна до пръчката си, момичетозамахна леко, за да се получи достатъчно силна светлина хем да вижда, хем да не събуди човека в леглото. Почти светкавично след това се онърна към мястото, където лежеше непознатия и се стъписа от ужас. В леглото спеше Монтагю. Алис с бавна крачка се отправи към гардероба. От там измъкна черен, копринен халат, който,за огромно съжаление на Алис,нямаше да свърши добра работа като средство за топлене, тъй като бе дълъг до малко над коленете й. Тя бързо го завърза и седна рязко на дивана, заравяйки лице в шепите си. Цялата тази ситуация бе много сложна. Току що бе спала с мъжа, с който най-малко иска да го направи. По-лошото бе, че и нямаше шанс да се отърве в скоро време от него по простата причина, че щяха заедно да изпълняват една и съща мисия. А сега и имаше възможно най-силното главоболие, което някога е имала. Обезнадеждена от всичко това, тя издаде лек стон. Изведнъж някой се обади:
-Странно ми е да чуя от теб нещо такова след като се сетя за стенанията от удоволствие, които издаваше снощи.
Алис вдигна глава към леглото, където със самодоволна усмивка я гледаше Монтагю. Тя бе бясна. Просто не можеше да повярва, че някой се е възползвал така жестоко от нея:
-Всичко, което съм направила и казала снощи, съм го сторила под влиянието на огромно количество алкохол.-каза през зъби момичето.
-За разлика от мен.-захили се Монтагю, който тръгна да става от леглото.
-Да не си посмял да излезеш от там без дрехи!-завика Алис, обръщайки главата си в обратната на Монтагю посока.
-Няма да видиш нещо по-различно от снощи.-каза мъжът, който вече бе станал оттм и не полагаше кой знае какви усилия да си намери дрехите.
Без да поглежда и за миг към Дейвид тя стана и се запъти към банята с думите:
-Отивам да се изкъпя.
-Чудесно! След малко ще се присъединя.-заяви през смях Монтагю.
-Няма да имаш късмета. Искам да си се омел докато изляза.-спирайки на рамката на вратата
След секунда обаче някой сграбчи ръката й и я обърна. Тогава се озова точно пред Дейвид. Той я хвана за талията и някак насилствено долепи Алис до себе си и каза:
-Опитваш се да ме изгониш, а Алис? Да не би да очакваш някой любовник да нахълта всеки момент?
-Дори да беше така, теб какво те интересува?-попита момичето, опитвайки се да се отскубне от Монтагю.
При последните чути думи момчето стегна хвата, скойто я държеше и прошепна заплашително:
-Внимавай, Лестранж! Може да съм развратно копеле, но съм ревниво развратно копеле. Знам как да пазя това, което е мое.
Алис съвсем се вбеси при последните думи и отблъсквайки Дейвид каза:
-Сега ще ме чуеш! Не съм ти някакво притежание, с което може да се разполагаш, както искаш. Това, което направихме с теб бе една огромна грешка, която повече никога няма да повторя! Между нас нищо няма да се получи нищо! И ти предлагам за доброто и на двама ни, просто забрави, че тази нощ сме прекарали заедно.-тя бе започнала тази реч заплашително, но говорейки все повече тонът и ставаше все по-умолителен, което до някъде стресна, както самата Алис, така и Монтагю.
След тези думи Дейвид махна леко с пръчка и след миг вече бе облечен. Обърна се рязко и отвори вратат, обаче сякаш нещо го спря. Той стоя няколко секунди с ръка на рамката и се обърна към Алис. За миг й се стори, че той иска да й каже нещо. Само след миг, обаче, той вече беше излязъл от стаята и затръшнал вратата. Момичето се обърна и влезе в банята, сваляйки си халата. Тя се пъхна под душа, който се намираше в дъното на банята. Опита се да се бави възможно най-малко, предусещайки, че най-вероятно трябва да прекара часове в търсене на Нот, с който трябваше да се разбира за мисията. Тя излезе от душа взе една от пуккавите хавлии и се уви в нея, а с друга започна да си суши косата. Момичето влезе в стаята без да се оглежда. Отправи направо към гардероба, отвори го и зведнъж чу глас зад нея:
-Би ли ми обяснила защо точно, когато влизах, Монтагю излизаше от стаята ти?
Алис внезапно се обърна. На дивана седеше Нот, който изобщо не изглеждаше доволен. Алис бързо скалъпи една лъжа:
-Дойде да види как съм след вчерашното напиване.-заяви уверено тя и отново се обърна към гардероба.
-В пет и половина сутринта? Алис, никога не си умеела да лъжеш.-обади се с още по гневен глас Теодор.
Момичето се ядоса на себе си, че не се бе заинтересувала по-рано за часа. Тя остана все така гледаща към гардероба. Настъпи на-гадната тишина, която някога бе настъпвала за Алис. Тя не искаше, но знаеше, че все някога трябваше да го направи, затова се обърна към Нот, който я гледаше с огромно разочарование.
-Мислех си, че си над тези неща.-каза тихо той.
При тези думи Алис избухна:
-Какво очакваше от мен?! Бях мъртво пияна! Даже не помня и момент от това, което стана между нас! Ако толкова беше загрижен защо не ме доведе ти в спалнята?!
Тогава Нот махна с ръка. И каза:
-Не ти се сърдя за това, че си спала с Монтагю! Ядосан съм, че се опита да ме излъжеш!
Алис седеше като ударена от гръм. Не можеше да повярва, че Нот й се сърди за такова дребно нещо. Тя не се сдържа и заговори, невярвайки:
-Ние тук убиваме хора. Хорам които не са ни направили нищо! Измъчваме отново хора, които не са ни направили нищо! Рушим семейства отново на хора, които не са ни казали нищо! А ти седиш тук и ми се цупиш за това, че съм премълчала факт, от който наистина силно се срамувам!
Тогава момчето отвори уста да възрази, но спря думите си. Явно се усети какво говори и изведнъж каза преспокойно:
-Права си. Извинявай, че така си изпуснах нервите. Просто малко ме шокира възможността, че може да си преспала с Монатгю с ясното съзнание какво правиш. А нали знаеш колко се мразим с него?
Алис също се успокои. Зарадва се, че Нот я е разбрал. Тя скръсти ръце и се усмихна:
-Е! За твое щастие не бях на себе си.-момичето се обърна към гардероба и попита.-Днес няма срещи,нали?
-Не Всички заминават по мисиите си. Което ми напомни. Дойдох да ти кажа, че Драко тръгва след половин час. Той не искаше да идва да те буди, но съм сигурен, че ще се зарадва много, ако те види преди да тръгне.-каза момчето многозначително.
Момичето облече мантията, с която бе пристигнала в щабквартирата оня ден и обу любимите си ботуши. Огледа се в огледалото на гардероба и каза:
-Хайде по-бързо! Не искам да го пропусна!
Двамата забързаха към кухнята. Когато влязоха в стаята Алис не се изненада да види братовчед си да пуши, седнал до Маркъс Флинт, срещу който пък седеше Монатгю. След като зърна момичето, Драко се усмихна и й направи знак да седне до него. Тя се настани на стола и се пресегна да поеме един кариерон от Флинт, поздравявайки го с усмивка.
-Е? Как се чувстваш?-попита момичето, вземайки си запалка от Нот, който седна срещу нея.
Драко издиша малко дим и каза:
-Малко нервен, но мисля, че въпросът е как се чувстваш ти след цялото това пиене снощи.
Флинт също се обади:
-Да! На мен ми изглеждаш кукуряк, а като се сетя как едвам успя да се държиш на краката си и как Монтагю се наложи да те вдига. А ти бе толкова пияна, че даже го целуна.
Настъпи смях на масата. Алис и Монтагю се смяха с останалите сякаш изобщо не бяха преспали нощта заедно. На момичето настроението й се уведри малко. Прекараха следващите 15 минути,приказвайки си за вчерашното тържество. Макар и с лека ревност Алис установи, че Драко е опънал 3 момичета снощи, но и се позарадва, че той вече се опитва да започне наново любовния си живот. Естествено сега и трите момичета бяха мъртви, което също поуспокои слидеринката. Скоро, запъхтяна в кухнята влезе и Белатрикс Лестрнж, която кимна леко на дъщеря си и каза нервно на Драко:
-Хайде, Малфой! Тръгваме!-и изхвърча от стаята.
Алис се обърна тъжно към братовчед си, който гасеше цигарата си. Той се обърна към Лестранж и я прегърна силно, както и тя него.
-Пази се! Чу ли?-промълви момичето, на което наистина щеше да липсва Драко.
-Ти също! Не се впускай в правене на глупусти и слушай Нот!-каза на свой ред момчето и я пусна. Ръкува се с останалите на масата, включително и с Монтагю и се отправи към вратата. Но точно преди да прекрачи прага се спря и въздъхна. Драко се обърна, върна се при братовчедка си я целуна по челото, двете бузи и лекичко докосна устните й със своите. След това се обърна към момчетата на масата, които стояха вкаменени и ги зяпаха:
-Вие ослепяхте за този миг нали?-и се усмихна неловко.
Тримата заклатиха глави и побързаха да отклонят погледа си от тях. Тогава Алис отново погледна Малфой, който й се усмихваше и каза:
-Не се сдържах!-оправда се той.
Алис изкикоти лекичко и го изпрати с поглед към вратата. След секунда вече го нямаше беше излязъл и изведнъж момичето усети, че те двамата нямаше да се видят много по-дълго, отколкото очакваше. След минута Флинт също се надигна от масата, сбогува се с останалите и също изхвърча през вратата. В кухнята настъпи тишина. Алис внимателно си изъчаваше фаса, когато изеднъж Нот се обади:
-Събирайте си нещата! Заминаваме на Диагон-али.
Алис и Монтгю, обаче не помръднаха. Момичето попита:
-Заминаваме на Диагон-али ли?
Нот каза с усмивка:
-Имам апартамент точно над магазина на Мадам Молкин. Удобно място е да започнем издирваме хората от “Войнството на Дъмбълдор”.
Но Монатгю изсумтя и каза презрително:
-Ти може би имаш къде да живееш там, но ние къде ще отседнем?
-Ще се настаните при мен.-заяви все така усмихнат Нот.
Алис беше съгласна, но Дейвид все още беше начумерен и попита:
-Ами как ще мога да си водя приятелките като апартамента е твой?
Нот сведе вежди с ехидна усмивчица каза:
-Няма да си водиш приятелки чисто и просто. Ако толкова имаш нужда от чукане ще ги заведеш в “Продънения Котел”.
Монтагю изсумтя, но не протестира повече, а се надигна от масата и отиде да си събере багажа. Алис си остана на столо и се подхилкваше. Тогава Нот я попита:
-Няма ли да вземеш дрехите?
Момичето вдигна глава учудено:
-Но те не са мои. Бяха в гардероба като пристигнах.
-Значи са твои. Всеки получава няколко вида черни мантии след като се присъедини към Черния Орден. Хайде! Отиди да ги вземеш. И по-бързо!
Алис стана и илезе. Придвижи се, колкото може по-скоростно до стаята си. Когато влезе разбра, че очевидно някой е идвал да разтреби, защото леглото бе оправено, а кърпите, които момичето бе захвърлило по-рано същата сутрин вече ги нямаше. Без да прекарва излишно време в оглеждане на стаята, Алис отвори гардероба и за нейно щастие откри черен сак. С едно махване на пръчката успя да побере всички дрехи от гардероба в чантата. Най-отгоре върху останалите дрехи стоеше маската й. Момичето се наведе и я взе пъхайки я във вътрешния джоб на наметалото, с което щеше да пътува. Тя затвори сака и сложи качулката на дрехата си. Метна чантата на гръб и се отправи към вратата. Но преди да излезе се обърна, огледа стаята за един последен път и въздъхна. Надяваше се, че догодина по същото време щеше отново да е така щастлива и да е приключила мисията си успешно. Наистина много се надяваше. Тя излезе и затръшна вратата след себе си. Отправи се към кухнята. Когато влезе в стаята Монтагю вече беше там с раница на гръб и облечен като мъгъл. Носеше сини дънки, захванати с кафяв колан и бяла риза, която не бе закопчана догоре и не бе пъхната в панталона. Беше скръстил ръце ядосано и слушаше Нот, който го попита:
-Кой ти е втълпил идеята, че ще ходим до “Продънения котел” с метрото?
Тогава Алис посъжали малко Мнтагю и привлече вниманието на Теодор към нея:
-А как ще стигнем до там?
Нот се обърна и я огледа внимателно, казвайки:
-По пудролиниите. Ще минем през “Боргин и Бъркс”, а от там...
Но той не успя да довърши, защото в стаята влетя Опаш и вряскаше:
-Лстранж! Черния Лорд желае да те види веднага!
Тази новина леко изненада Алис. Без да мисли, обаче, тя тръгна веднага след Опаш, който я поведе нанякъде. Момичето не сдържа и попита:
-Знаеш ли защо ме вика?
Опаш със задъхване каза:
-Токущо пристигна сова с информация от нашите хора с министерството. Явно е прочел нещо, което много го ядоса, защото една колона се пропука без никаква причина. И после ме накара да те повикам. Ето! Пристигнахме!
-Трябва ли да си слагам маската?-попита през зъби тя, когато Опаш посегна да отвори вратата на залата, в която се бе състояла срещата снощи.
-Не. Само вие двамата ще бъдете.-каза тихичко Пегигрю, докато отваряше вратата.
Алис влезе в залата и без да мисли се отправи към трона, в който седеше Черния Лорд. Тя застана на прилично разстояние от него и коленичи с думите:
-Викали сте ме, господарю.
Настъпи дълга пауза. Алис започна да се притеснява. Чудеше се какво ли може да е оплескала, но мислите й бяха прекъснати от леения глас на Черния Лорд:
-Да... Повиках те.-започна той.-Току що получих притеснителни новини от министерството. Изглежда, че късно снощи в служба “Аврори” се е появил г-н Боргин явно с идеята да изпее на министерството как и кои Смъртожадни са влезли в Хогуортс И още по-страшното: Кой е убил Албус Дъмбълдор. За щастие моите хора там са се намесили преди той да е казал, каквото и да е било. Все пак смятам, че е редно някой да напомни на Боргин ской си има работа. Разбрах от Нот, че заминавате на Диагон-али. Докато си там се отбии на Мракон-али и предай почитанията ми червея. Гледай само да не го убиеш, защото той е доста полезен.
Алис я облада успокоение. Тя си пое въздух и каза:
-Както заповядате, господарю.
Тогава Черния Лорд каза:
-Чудесно. Свободна си!
Момичето стана, обърна се и се запъти към вратата. Чувстваше се лека като перце при мисълта, че не тя е допринесла за гнева на Волдемор. Тя излезе от залата и в коридора срещна Опаш, който бе видимо изненадан да я види толкова скоро и цяла. Алис го подмина без да му казва нищо и се запъти към кухнята. Там Монтагю и Нот я чакаха притеснени. Щом я зърнаха момчетата започнаха да я обсипват с въпроси. Но Алис само махна с ръка и каза:
-Трябва да предада почитания от Черния Лорд за Боргин. Снощи е ходил в министерството и за една бройка не е изпял всичко на аврорите.
Нот видимо се ядоса:
-Мръсен мерзавец! Ще му разгоня фамилията! Само да ми падне!-и заби с все сила юмрука на масата, която заплашително се разтресе. Монтагю изръмжа:
-Стига си се превземал. Освен това нямаш право ти да разгонваш фамилията. Задачата е на Алис. Най-много можеш да се погрижиш никой да не я безпокои докато, тя я изпълнява.
Нот явно се осъзна и каза тихо:
-Да, разбира се...-той млъкна за момент, но след това каза.-Ако искаш още сега да свършиш с това. Ние с Монагю ще пазим никой да не влезе в магазина.
Алис се замисли за момент и след това каза:
-Да. Ще ви бъда благодарна. Колкото по-бързо свърша с това, толкова по-добре.
Монтагю започна нервно да се оглежда и замърмори:
-Мразя да ходя с мъгълски дрехи на места, където мога да ходя с магьоснически.
Тогава Нот ехидно се подсмихна и каза:
-Стига де, Монтагю! Изглеждаш прекрасно! Току виж се забиеш и с накой мътнород!
Дейвид го погледна на кръв и заяви:
-Ти може би се забиваш с мътнороди, но аз спя единствено с чистокръвни.
Алис усети, че рано или късно спора ще се насочи към нея, затова се намеси:
-О! Я престанете! Държите се като деца! Да тръгваме, защото искам да хвана Боргин по-рано, когато на Мракон-али няма хора.
Двете момчета все още стояха и се гледаха злобно. Тогава Алис изкрещя:
-Нот! Монтагю!
Тогава най-сетне Нот отмести поглед и каза тихо:
-Да. Време е.
Той се запъти към камината в другия край на стаята. Махна с пръчката си и запали огън. После посегна към саксията на плота и извади в шепа от нея с летежна пудра. Влезе в пламаците и каза ясно:
-“Боргин и Бъркс”!-и изчезна. Останаха сами с Монтагю.
Алис взе от саксията летажна пудра и хванала сака през рамо се завря в камината. Момичето каза:
-“Боргин и Бъркс”!
Пламъците я обвиха. Краката й се отлепиха от земята и тя сякаш полетя. Виждаше откъслечни картини от нечии кухни, холове и изведнъж рязко краката й се забиха в земята така рязко, че едва не падна. Беше в тъмния магазин на Мракон-али. Видя на фона на улицата навън, до прозорецът силуета на Нот, който пускаше щорите. Алис махна леко с пръчка и направи магия за непробиваемост на вратата. След миг Монтагю също се появи и попита през шепот:
-Горе в апартамента си ли е?
Алис кимна. Монтагю се усмихна злобно и каза:
-Тогава да го събудим.
Дейвид бутна близката до себе си маса, откоято поизпопадаха с оглушително дрънчене метлни предмети. От етажа над тях се дочу ругане. После очевидно някой започна да ходи, защото се чуваше и тропане. След секунди през вратата зад тезтяха се появи самия Боргин по сив халат. Той вдигна поглед към посетителите и макар да бе тъмно Алис бе сигурна, че той е разпознал кои са и кой ги праща, защото по лицето му се изписа ужас. Алис каза заплашително:
-Добро утро, Боргин или поне за теб не чак толкова добро.
Мъжът започна да трепери като лист и заговори, заеквайки:
-Г-г-госпожице, Л-лестранж! Не о-о-очаквах да ви видя т-толкова скоро! К-както обикновено и-и-изглеждате вел...
-Спести ми го! Това няма да ти помогне сега. Знаеш ли защо съм тук?-прекъсна го тя, гледайки го злобно.
Човекът поклати глава несигурно. Алис се изсмя зловещо и каза:
-Тук съм, защото снощи си се опитал да направиш нещо доста глупаво. Нещо, което разстрои дълбоко господаря ми. Той... така да се каже ти изпраща почитанията си.-при последните думи, мъжът вдигна с надежда глава.-Заедно с това. КРУЦИО!
При последните думи момичето бе внезапно насочило пръчката си към Боргин, който сега се гърчеше на пода и стенеше оглушително. След около пет минути момичето реши, че Боргин е получил достатъчно и прекрати проклятието. Сякаш по заповед Нот и Монтагю се отправиха към гърчещия се на земята мъж, вдигнаха го и го тряснаха с все сила на тездяха, където той започна да диша тежко. Алис се приближи, сграбчи го силно за врата, така че да запуши дихателната му тръба и прошепна в ухото му:
-Не прави глупости, Боргин! Следващият път Черния Лорд няма да е толкова милостив. Прецени внимателно на коя страна си, защото предупреждавам те! Не съм от търпеливите!
Тя пусна гърлото му и мъжът с кашляне започна да си поема въздух. Алис му обърна гръб и се отправи към вратата разваляйки магията за непробиваемост. Момичето излезе на празната улица и се отправи заедно с Нот и Монтагю към Диагон-али...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

29 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.