Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

Алис се радваше на факта, че е излязла на чист въздух. Двата дена прекарани по Лондон не й се бяха отразили много добре здравословно. Беше станала малко бледа и изглеждаше болнава, но сега смяташе да навакса със слънцето. С Монтагю и Нот вече бяха излезли на Диагон-али, която поради ранния час бе празна. Теодор ги поведе към магазинчето на Мадам Молкин и Алис се изненада да разбере, че отляво “Одежди за всякакъв повод” имаше дървена врата, на която с мнтални слатни цифри бе изписано числото 93. Нот започна да бърка настървено в джобовете си и след известо време извади връзка ключове. Момчето вкара в сиво-черната ключалка голям сребърен ключ и го завъртя наляво. Изнервен от дългото чакане Монтагю бутна вратата ядосано вместо Нот и вдигна вежди, в знак да побърза. Влязоха в тъмно антре, в дъното, на което имаше дървена вита стълба. Теодор се запоизкачва по нея и заговори:
-Има още един апартамент срещу мен, но той е празен, затова реших, че е удобно място. Няма да има кой да ни притеснява. Някога това е било към магазина на Мадам Молкин, но тя го продаде преди години. Баща ми купи апартамента, но сега той е мой. Когато съм в Лондон живея тук. На доста удобно място е.-стигнаха на малка площадка, на която една срещу друга бяха разположени два врати. Нот започна отново да рови из връзката за ключове, Монтагю затропа нервно с крак. На Алис започна да й се струва, че Теодор нарочно се бави толкова, за да дразни Дейвид. Тя само леко се усмихна, свеждайки глава. След минута Монтагю избухна:
-Ще отвориш ли най-сетне?!
Тогава Нот извади малък сребрист ключ и отвори вратата. Алис влезе първа. Озова се в малко, но изискано антре. Пода беше от мрамор, а стените бяха бели. Вляво и вдясно имаше кпридори, които се извиаха в една и съща посока. Веднага след коридора вдясно имаше златни закачалки за наметала, а вляво шкаф за обувки. Направо пък имаше стъклена врата, зад която Алис предположи, че е хола, понеже забеляза черни дивани. Без да пита момичето свали наметалото си и го окачина една от закачалките. Тогава Нот се обади:
-Ако сте гладни, след стъклената врата, вляво е кухнята.
Момичето реши, че няма да е зле да хапне нещо, затова се отправи напред. Тя влезе в хола и остана приятно изненадана. На фона белия мраморен под и белите стени всички останали мебели в стаята бяха черни. Имаше пухкав черен килим, черен кожен диван, черна кафеена масичка, черна библиотека. Алис погледна наляво и установи, че кухнята е отделена от хола с черен мраморен плот, зад който отново всички мебели бяха черни. Момичето се отправи натам и без да мисли веднага отвори хладилника. Оттам извади пакет хляб и буркан с течен шоколад. Остави си нещата на плота и започна да отваря един след друг шкафовете. В хола влязоха Нот и Монтагю. Теодор със скок се излегна върху дивана и попита Алис:
-Какво търсиш?
-Прибори и чинии.-каза тя, докато продължаваше да отваря и затваря шкафове.
Нот махна с пръчката си и изведнъж едно чекмедже отляво на мивката се отвори, а над него един шкаф. Момичето си взе от там нож и чиния. След минутка отиде в хола с чиния, съдържаща две филии хляб с шоколад. Тя се седна на дивана между, легналия със свити колене, Нот и Монтагю, който пък се бе настанил удобно и бе поставил ръка по дължината на облегалката. Тя остави чинията си на кафеената масичка, взе си една филиика и се облегна назад.
-Яко местенце.-заяви тя, отхапвайки си от закуската.
-Мерси. Сам съм го обзавеждал. Отне ми доста време докато го спретна. Когато дойдох тук през февруари не ставаше за нищо.-заговори той гордо. Монтагю стана от дивана и се запъти към огромните прозрци. Щом погледна през тях той каза изненадано:
-Но оттук се вижда цялата улица!
Нот се надигна от дивана и отиде до Монтагю, казвайки:
-Заради това казах, че мястото е удобно.
Дейвид каза през смях:
-Мисля, че видях първата ни жертва. Фред и Джордж Уизли. Бяха в моята година в Хогуортс...
Тогава Алис го прекъсна:
-Мисля, че всички помним как те набутаха сандъка в нужната стая! Обаче каква ирония. Ако не го бяха направили никога нямаше да намерим начин с Драко да вкараме смъртожадните в училището.
Настъпи бурен смях. Обаче след това момичето стана сериозна и заяви:
-Мисля, че не е добра идея да убием тях първи.-Нот и Монтагю я погледнаха въпросително.-Имам предвид, в техния магазин се стичат многото им приятели, някои от които са участвали от “Войнството на Дъмбълдор”. По-скоро нека се възползваме и да оставим тях за последно.
Нот и Монтагю, като че ли обмисляха казаното от нея за момент и Дейвид каза бавно:
-Права си. Май така е по-добре.
Нот обаче оставаше все така тих. Изведнъж Монтагю махна с ръка пред погледа му, за да привлече вниманието му, но Теодор не го удостои с вниманието си и се обърна към Алис:
-Имам идея. Но тя може да се осъществи само с твоето съгласие. До колкото знам в училище Джордж Уизли винаги ти е хвърлял око. Можеш да се сближиш с него и да издирим по-лесно останалите от списъка. Но ти сама реши. Ако откажеш просто ще се опитаме по друг начин.
Алис зяпаше учудено Нот, но вместо да му отговори, тя погледна през прозореца към шареното магазинче от другата страна на улицата. После забеляза как двамата близнаци отключват вратата отвътре, а единия излиза навънка и се заема с разлепването на разни постери по витрината. Момичето се чудеше дали това е Фред или Джордж Уизли. Определено не изглеждаше зле, а пък и макар родоотстъпник все пак беше чистокръвен. Тогава Монтагю се обади:
-Очевидно е, че не иска да го направи.
Но Алис махна с ръка и отесече:
-Добре.
Монтагю я погледна със свити вежди, а Нот с усмивка каза:
-Чудесно. Ако го направим както трябва всичко ще стане много по-лесно. Така...-той скръсти ръце и се облегна на една колона до прозореца.-Ще му кажеш, че делиш квартира с нас тук, ако попита къде живееш. Търсиш си в момента работа. Нямаш гадже. А и още нещо. Ако се стигне до по-дълбок физически контакт, така да се изразя. Трябва да измислиш начин да не види Черния знак върху ръката ти.
При тези думи, Алис несъзнателно докосна с дясната си ръка мястото, където бе прогорен знака на Черния Лорд.
-Нима скаш от нея да спи с тоя мъгълоподръжник?-попита Монтагю яростно.
Нот се обърна и със злобна усмивка попита:
-Ревност ли долавям?
Монтагю беше стиснал юмруци и трепереше от гняв, но след предупредителния поглед, който Алис му метна, той се поуспокои малко и заяви:
-Просто ми се струва, че искаш прекалено много от нея.
-Дейвид! Знам какво правя. Може и да не бъде най-приятното нещо в живота ми, но ще поема Уизли. За доброто на мисията ни е.
Алис отново обърна глава към витрината на магазина за шегички. Сутрешното лятно слънце бе започнало да огрява малката калдаръмена уличка, собствениците на магазините бяха започнали да отварят. Бяха се появили най-ранните купувачи. Но нещо направи впечатление на момичето. Почти всички бяха облечени в черни мантии или за тези, които идваха от мъгълската улица-черни дрехи. Алис се зачуди дали е просто съвпадение или има някаква причина за черния цвят на дрехите, но Монтагю отговори на въпроса й:
-За бога! Тия още ли са в траур?
-Траур ли?-попита слидеринката без да отлепва очи от улицата.
-След погребението на Дъмбълдор вчера, много магьосници почитат паметта му с траур.-обясни Нот.
По лицето на Алис се бе появила лека усмивчица. Нот и Монатгю забелязаха това и се споглеадаха весело. Тогава момичето се обърна и тръгна към вратата с думите:
-В такъв случай лесно ще се впиша.-тя отвори стъклената врата и преди да излезе добави.-Отивам в Гринготс да изтегля малко злато, а после ще поразгледам магазините. Ще се върне най-рано вечерта.
Тя излезе. Беше й приятно отново да усеща слънчевите лъчи да я огряват. Живота под земята определено не беше за нея. Без да се колебае момичето се отправи към бялата сграда на Гринготс. За нейно щастие поради ранния час успя бързо да се добере до свободно гише, където злобен на вид таласъм започна да оглежда ключа й и да пита колко пари има намерение да изтегли от трезор № 694. След двайсетина минути Алис излезе от Гринготс и с изненада установи, че Диагон-али се бе напълнила с хора за рекордно кратко време. Повечето бяха облечени в черно. Забеляза, и че вече никой не идва сам да пазарува. Вместо усмихнати натоварени с торби, хората изглеждаха нервни и бързаха да приключат с покупките, колкото се може по-бързо. Първото място, към което момичето се запъти беше “Флориш и Блотс”. Точно пред книжарницата на метална поставака беше нареден днешния брой на “Пророчески вести”. На първа страница беше разположена голяма снимка на Хогуортс, над чиято астрономическа кула се рееше Черния знак. С големи черни букви под снимката бе залепено заглавие:”Краят на Хогуортс”. Без да мисли момичето грабна един вестник и веднага го отвори на втора страница. Тя зачете статията, която гласеше: “Късно снощи Бордът на настоятелите на училището за магия и вълшебство взеха окончателното решение, че догодина Хогуортс няма да отвори врати, поради ужасната трагедия разиграла с в училището само преди няколко дена.”Нахлуването на Смъртожадни в училището и смъртта на самия директор ясно показаха, че е извън нашите спосбности да предпазим училището.”-заяви снощи член на настоятелството...
Алис престана да чете. Тя върна вестника на мястото му. Вината беше нейна да затворят Хогуортс. Дори училището да беше отворило врати през семтември момичето се съмняваше, че ще се върне там и все пак това не й пречеше да се чувства малко или много виновна. Слидеринката влезе в книжарницата и се отправи към секцията за трансфигурация. Алис много обичаше трансфигурацията и я биваше в това. Това беше един от любимите й предмети обратно в училище. Дори строгата професор Макгонагол бе забелязала, че момичето има талант в тази отбласт на магията. Алис бе изкарала на изпита си за сова по трансфигурация “Изключителен”-факт, с който много се гордееше. Преди да се захване със задачите си, които й бе поставил Черния Лорд, слидеринката използваше свободното си време в изучаване на начините да станеш зоомаг. След като бе напуснала Хогуортс омичето реши, че ще има повече време и може би отново ще се захване с хобито си. Алис не мръдна от книжарницата доста време. Когато вече излезе от “Флориш и Блотс”, натоварена с 2 книги вече беше почти 12 часа. Тя продължи напред към “Всичко за куидича”, но с разочарование откри, че магзина е затворен. Следващия мгазин беше “Магиики шегобиики от Уизли”. Момичето се запита дали да започне да действа по плана, който бе изработил Нот. След секунда вече бе взела решение и уверено влезе в магазина. Вътре бе претъпкано. Алис въздъхна тежко, обнадеждена, че ще успее да открие Джордж в тази блъсканица. Тя си запробива път между хората. Загледа се в един комплект от фоерверки, които като ги омагьосаш изписваха дадена дума в небето. Изведнъж слидеринката се блъсна доста силно в някой, при което тя падна на пода, а книгите й се разхвърчаха от двете и страни.
-Много се извинявам! Не гледах къде ходя. Дано не съм...-изведнъж гласа бе спрял да се извинява и неуверено каза въпросително.-Лестранж?
Алис вдигна глава и със радост установи, че пред нея стои един от близнаците Уизли.
-Джордж?-попита тя.
Момчето се усмихна и й подаде ръка, помагайки й да стане:
-От кръв и плът. Ти си последния човек, който очаквах да видя тук днес.
Алис започна да се изтупва и каза:
-Току що се нанесох в един апартамент точно отсреща. Писна ми от съквантирантите и реших да изляза да се поразтъпча малко.
Джордж я изгледа с изненадана усмивка, докато й подаваше книгите:
-Сериозно? С кой живееш?
-Монтагю и Нот.-въздъхна Алис, правейки се на много разстроена.
Джордж избухна в смях. Алис го изгледа учудено, при което той отговори:
-Нищо лично. Просто винаги като се сетя за Монтагю и го удрям на хилене.
Алис каза през смях:
-Досещам се защо.-тя се сети за онзи път, когато Фред и Джордж Уизли бяха набутали в седмата си година Дейвид в един сандък в Нужната стая и от него нямаше следа няколко месеца.
След малко Джордж каза:
-Знаеш ли какво? Тъкмо излизах да обядвам. Ще ми позволиш ли да те черпя едно ядене. Това е последното, което мога да сторя, затова че те съборих.
Алис се престори, че обмисля предложениерто и след секунда каза:
-Ами. Добре. Защо пък не.
Тя тръгна заедно с Джордж към входа и двамата се запътиха към “Продънения котел”...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

31 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.