Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.09.2006 от Izi

Алис отвори очи. Намираше се в голямо легло със зелени чаршави и зелен балдахин. Някой бе пуснал пердетата около леглото й. Много й беше зле. Определено не беше като миналия ден и все пак можеше да се каже, че се е чувствала и по-добре. Тя се надигна в леглото и се сети за снощните й изпълнения. Беше свалила Джордж и беше целунала Нот и Монтагю един след друг. Алкохола не й влияеше добре и все пак не можеше да се откаже от него. Тя реши да стане. Дръпна завесите на леглото си ис тана. За първи път видя стаята си. Беше средно голямо помещение и й напомняше за стаята й в Хогуортс. Цветовете бяха зелено и черно. Пода беше от черен мрамор и бе покрит със зелен килим. Имаше черно писалище и голям черен гардероб. Забеляза, че има и голям прозорец със зелени пердета, които не бяха дръпнати. По сумрачената светлина навън Алис предположи, че не е по късно от пет часа. Тя реши, че няма смисъл да ляга отново да спи, затова стана и излезе от стаята. Реши да отиде в кухнята и да си направи отвара против мархморлук. След известно време лутане, момичето няй-сетне се озова в осветеното антре и без да мисли влезе в хола, където за нейна изненада седяха Нот и Монтагю по халати и гледаха притеснено към дивана, където един до друг се бяха наредили Фенрир Грейбек, Августус Рукууд и Маркъс Флинт. Всички погледи се обърнаха към нея, а тя запримига с очи, за да се увери, че не сънува. Фенрир подсвирна весело като забеляза късата й нощница и попита:
-Пиянския живот върви добря, а?
Без да му отговаря тя седна на дивана между него и Флинт, кръстосвайки крака. Нот с притеснен глас отиде при нея и сложи ръка на челото й, опитвайки се да провери дали има темперетура. Отдръпна се от нея и я огледа внимателно:
-Добре ли си? Страшно си бледа.
Алис разтресе глава сякаш да се съвземе и каза:
-Една отвара срещу мархморлук ще ме оправи.
Нот кимна и каза, придвижвайки се към кухнята:
-Имам. Снощи я направих след като те занесохме с Монтагю в леглото.
-Буйна вечер а?-заяде я Флинт до нея.
Тогава Алис се сети за нещо, което й бе казал Джордж миналата вечер.
-Теодор трябва да внимаваш.
Монтагю попита, облягайки се на стената, скръствайки ръце:
-За какво?
-Снощи Уизли ми спомена, че за теб са се носили слухове, че си се присъединил към Черния Лорд.
За миг трякането на съдове от кухната спря. Очевидни тази новина притесни доста Теодор, но след малко дойде с чаша пълна с гореща течност вътре.
-Трябва да измисля нещо в такъв случай тогава.-и подаде чашата на Алис.
Настъпи кратко мълчание докато Алис поглъщаше неприятната на вкус отвара на един дъх, но Грейбек наруши тишината:
-Както казвах преди да влезе Лестранж и да ни прекъсне...-той сниши малко гласа си и продължи.-Черния Лорд има задача за вас, освен тази, която ви е възложил. Поръча, когато премахвате Закайръс Смит да заловите баща му и да го заведете при него в щаба. Каза също да избиете цялото семейство, ако са в момента с такова на мътнородите, а от останалите да зарежете, каквото е останало от Уизли. Ако ви се наложи избивайте семействата на останалите в списъка.
-Само това ли е?-попита Нот, гледайки Грейбек със свити вежди.
Фенрир постоя за момент, мислейки настървено и после добави:
-Предава почитанията си на Лестранж за добре свършената работа с Боргин.
Алис остави чашата си на масата и каза шеговито:
-Приемам ги.-облегна се въздъхвайки на дивана и заяви.-Сега съм много по-добре. Имаш ли кариерони Грейбек?
-Аз нося твоите.-обади се Рукууд и започна да рови из джобовете на мантията си. След минута от там извади два стека увити в бежова хартия и подаде единия на Нот, а другия на Алис.
-Августус! Ти си моя герой!-заяви с усмивка момичето, поемайки пакета от Рукууд.
-Колко ти дължа?-попита Нот, отваряйки своя и вадейки една бяла кутия от многото вътре.
-Взимам ги за без пари от един приятел, който ми е длъжник. Вчера се изпокарахме с младия Малфой, защото държеше да ми ги плати, а аз...
Алис се сепна при споменавамето на братовчед й и прекъсна Рукууд:
-Виждал си се с Драко вчера! Къде? Как е той?
Рукууд я погледна и каза:
-Ами... добре беше. Как няма да е с две мадами под ръце. Беше в една кръчма в Корнуол. Малко се понапи и се изпокара с един вампир.-при притеснения поглед на Алис той добави.-Ама нищо не му стана. Е... надявам се, че нищо не муе е станало след като Бела го изкара с няколко проклятия от една от стаите в кръчмата докато той обслужваше една красавица. Рабастан със сигурност му е изчел една дълга лекция за всеотдайност към Черния Лорд.
Алис я напуши смях. Братовчед й определено не си губеше времето. С широка усмивка, тя запали един кариерон със запалката на Нот и погледна към тавана. След миг Флинт се понадигна малко и момичето усети ръката му върху рамото си. Тя не се възпротиви. В крайна сметка не изглеждаше зле, а и беше добра партия. Реши, че е хубаво да пофлиртува малко за упраженение за Уизли по-късно. Тя почти незабелязано премести бедрата си върху неговите. При това нейно движение Мракъс хвана външното бедро и започна да придърпва краката й към себе си. Той започна да прокарва ръката си по външната страна на крака й като с всяко плъзгане на ръката си стигаше все по-нагоре. До нея Грейбек водеше усилен спор с Монтагю за опастността на вампирите, а Нот и Рукууд се опитваха да озаптят спора. Никой в стаята не забелязваше какво става между Алис и Маркъс. Скоро той долепи чело до нейното и тя потъна в зелените му очи. Обичаше да изучава очите на хората. Те разкриваха всичко за човека. Неговите бяха много красиви-точно като самия Флинт. Тогава тя долепи устни до неговите и започнаха страстно да се целуват. След няколко минути Маркъс спря целувката и прошепна в ухото на Алис:
-Искаш ли да продължим някъде, където е по-тихо.
Алис кимна. Флинт я вдигна и обви краката й около кръста си. Тогава най-сетне настъпи мълчание. Момичето обви ръце около врата му и отново впи устните си в неговите. Маркъс спря за момент и се обърна към Рукууд и Грейбек, които ги зяпаха:
-Ние за малко ще изчезнем. Вие тръгвайте бе мен. Не бива никой да ви вижда. За мен не е проблем ако си покажа физиономията навън. Ще се видим в щаба.-и излезе, носейки Алис на ръце. През целувките момичето му даваше напътствия към нейната стая. Щом влязоха Флинт затвори врата с крак и постави Алис на леглото без да се отлепват един от друг. Момичето започна да разкопчава черната му риза, а той прокара ръка по бедрото й като повдигна леко късата й нощница. Маркъс започна да целува нежно врата й и свлече тънките презрамки на нощницата от раменете й. След секунди Алис бе легнала по гръб на леглото, а Флинт се бе надвесил над нея и продължаваше да я целува по врата. Изведнъж момичето започна да се дърпа и каза:
-Не. Нещо не е наред.
Момчето спря и с разочарование каза:
-Не ми казвай, че си размислила.
Тогава Алис се усмихна и с едно добре премерено движение вече тя беше отгоре а Флинт отдолу.
-Така е по-добре.-заяви момичето навеждайки се напред.
Маркъс се усмихна и попита:
-Винаги ли трябва ти да си във владение?
Алис доближи устните си до неговите и прошепна:
-Не, но е желателно.
След няколко часа двамата лежаха един до друг, запъхтяни. Маркъс я бе прегърнал и притиснал до себе си, а тя бе сложила ръка върху неговата. Момичето размишляваше. Чудеше се как да попита по-деликатно Флинт, дали е наясно, че това беше за първи и последен път, но за нейна изненада момчето се обади:
-Това беше за единия път, нали?
С усмивка, че не й се бе наложило тя да задава въпроса, момичето каза:
-Разбира се!
Флинт я целуна по рамото, а тя попита:
-Знаеш ли колко е часа?
-Съдейки по светлината навън, някъде към десет.-отвърна Маркъс, надигайки се да види по-добре през прозореца отвън.-Доста се позабавихме, а?-каза той смейки се.
Алис се обърна към него и с игрив поглед го целуна и каза:
-Определено.-но след това се надигна от леглото, махайки чаршафите и почна да рови из сака си за дрехи.
-Бързаш ли за някъде?-попита Флинт, облягайки се на двете си ръце.
Алис изнамери една къса мантия с дота дълги ръкави за сметка на това и голяма качулка. Момичето се облече и се огледа в огледалото на гардероба. Беше й точно по мярка и й стоеше зашеметяващо. Забеляза, че на ръкава й е закачена фиба и момичето предположи, че върви с дрехата. Тя захвана с нея косата си от едната страна и откри, че изобщо не й седи зле. Флинт излезе от леглото и с едно махване на пръчката вече бе облечен, макар и малко раздърпано. Алис обу ботушите си и стана. Заедно с Флинт излязоха от стаята. Когато влязоха в антрето момчето каза:
-Аз съм до тук.
Алис се обърна към него, а той отвори вратата с думите:
-Беше ми безкрайно приятно г-це Лестранж.
Алис се усмихна игриво и каза на свой ред:
-И на мен г-н Флинт. Затова сега ще ви целуна за последен път преди да започнем да се правим, че между нас не е имало нищо.-и тя се надигна и целуна Маркъс, докато той прекарваше пръсти по врата й. След миг се отлепиха един от друг и момчето излезе като Алис затвори вратата след него. Тя се отправи към кухнята с идеята да закуси и завари Нот, мъчещ се над кафеената масичка с писане на писмо. Монтагю пък седеше до него на дивана и се заливаше от смях, а за изненада на момичето една мъничка улулица се рееше във въздуха над Теодор и бухукаше укорително. Алис се отправи към кухнята и попита:
-На кой пишеш?
С очевидно нервен глас Нот отвърна:
-На братовчед ти.
Алис си взе една ябълка от фруктиерата на плото и се облегна с гръб към хола на него.
-За какво?
При тези думи на Дейвид му стана още по смешно. Но Нот си остана напълно сериозен и отговори:
-Питам го дали това твое държание е нормално.
Момичето се задави с ябълката и светкавично се обърна към хола, гледайки тила на Теодор и каза заплашително:
-По-точно?
Нот очевидно бе приключил с писането и лекичко подухваше пергамента за да изсъхне по-бързо мастилото. След секунда каза преспокойно:
-Нормално ли е да се напиваш през пет минути, да пушиш като комин и да спиш с всеки срещнат?-и започна да сгъва пергамента.
Алис се ядоса много от този коментар, затова без да мисли отиде със стиснати юмруци при Нот и го попита яростно:
-На теб какво ти влиза в работата?
Теодор вдигна поглед към нея и каза:
-Като ръководител на мисията ми влиза напълно в работата дали участниците в нея приемат сериозно своите задължения без да се разсейват.
-За сега съм направила повече от вас двамата взети заедно!-разкрещя се момичето.
Теодор сгъна още веднъж писмото и каза тихо без да поглежда Алис:
-За сега.
-Нямаш абсолютно никакво право да ми се месиш личния живот! Не ме интересува, че си ръководител на мисията!-закрещя отново момичето.
Нот очевидно много се ядоса от казаното, защото стана и каза през зъби:
-Бъди благодарна, че не съм все още отнесъл въпроса към Черния Лорд! Няма да чакам да оплетеш конците, за да се обърна за помощ към него! Разбираш ли ме?
Алис го гледаше вбесено. След секунда момичето каза спокойно, но с възможно най-злобния глас, който имаше:
-Знаеш ли какво Нот? Не ме интересува! Отнасяй въпроса към, който си искаш! Изобщо не ме грее! Писна ми от твоите непрестанни критики относно живота ми!-момичето с рязък замах взе кутията си кариерони от масата и излезе от хола. Взе си наметалото от закачалката и излизайки от апартамента трясна вратата с все сила.
Монтагю седеше на дивана и наблюдаваше поразения от последните буми на Алис Теодор.
-Това не мина добре.-отбеляза мъдро той.
Нот го погледна злобно и каза:
-Ооо! Я млъквай!-и даде знак на птицата все още рееща се във въздуха да кацне на масата.
-Какво? Мисля, че до някъде тя е права.-и няблюдаваше как Теодор внимателно върза писмото за крачето на улулицата.
-Мислиш, че е права да спи с всеки срещнат?-попита той, отнасяйки совата към прозореца.
-В крайна сметка, това си е нейна работа.-заяви Дейвид.-Според мен, много се бъркаш.
Нот пусна совата да отлети и се облегна на рамката на прозореца, въздишайки тежко:
-Знаеш ли какво?Може би веднъж в живота си си прав.-и загледа качулатата фигура на Алис, отправяща се към “Продънения котел”...



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.