Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 28.09.2006 от Моника Колчевска

VІІ ЧАСТ

Два месеца по-късно, Гримаулд 12, къщата на Ло

- Хайде, Уизли, стига си мързелувала. Докато не открием всичко, което може да се открие за Волдемор, няма да почиваме - обяви наставнически Матю, докато прелистваше поредната книга.
Суки изстена отчаяно и се надигна бавно от кушетката.
- О, само още малко да полежа... Имам чувството, че ще се сцепя на две.
Матю вдигна поглед от четивото й я погледна съчувствено.
- Ей, Лола - извика той, и от съседната стая изникна Ло.
- Все още нищо не съм открила - възкликна тя като се приближи до него, изтупвайки прашните си ръце.
Вече ставаха два дни, откакто се бяха настанили в къщата на Ло за междусрочната ваканция и търсеха повече информация за Волдемор и подръжниците му. Някога тук била щаб квартирата на Ордена на Феникса, организация, която се е борила срещу него, и непрекъснато попадаха на разни планове.
- Слушай - каза и тихо той, хвърляйки поглед към дремещата Суки. - Отиди да направиш един чай за Суки с малинови листа.
На озадачения й поглед той отвърна:
- Подсилва матката. Полезен е при контракции - сви рамене той, и се върна към четенето.
- Аха - кимна Ло. - Значи за контракциите. Ясно.
Усети притреперване в основата на гръбнака, но се усмихна, за да прикрие ужаса си.
Дълбоко в себе си изпитваше огромни съмнения относно цялата тази работа по раждането. Последният път като й се наложи да направи отново магията за скриване на бременноста, успя да забележи колко огромен бе коремът на Суки. После си представи колко е голямо едно бебе, и се зачуди как такова нещо ще премине през... Е, на теория всичко й бе ясно. Просто, ако трябваше да бъде честна, някак не можеше да проумее, че на практика е възможно.
Суки я последва към кухнята, за да си вземе нещо за ядене.
- Би ли ми припомнила кога се очаква великото събитие? - попита Ло и погледна многозначително към корема на Суки.
- Точно след осем седмици - възкликна с обич момичето, поставяйки ръка на корема си.
- Може ли да пипна? - Ло положи ръката си там, където трябваше да се намира бебето. - Нищо не усещам.
- Напълно нормално. Сигурно спи.
- Знаеш ли дали е момче или момиче?
- Не, не знам, но - Суки се приведе доверително към нея - Честно да ти кажа обаче, мисля, че е момиче, защото непрекъснато се заглеждам по онези миниатюрни роклички по магазините. Просто не мога да устоя! А по книгите пише, че тялото на жената ще й подскаже от какво се нуждае! Така че, нищо чудно и това да е някакъв знак...
Ло тъкмо се пресягаше да отвори един от многото шкафове в една напълно пуста стая, надявайки се че там има останали билки и малинови листа. Наместо това откри малко ковчеже.
- Ама че работа... това не си го спомням някога да е било тук... - озадачи се момичето и взе ковчежето.
Беше миниатюрно и дървено, обковано с ръждясал метал.
- Откъде се отваря това нещо? - попита Суки, която също се бе заинтригувала. Но то сякаш нямаше ключалка.
- Виж, може би оттук...
- Не, дай аз да го хвана така...
Когато една малка стъклена сфера изпадна от ковчежето, те прекалено късно бяха осъзнали, че са го обърнали наобратно. Сферата се строши, а от останките и се надигна седефенобяла сянка на жена с множество гривни и шалове, и големи очила, които увеличаваха десетократно очите й. Тази жена Суки и Ло бяха виждали само веднъж в живота си и това беше, когато чуха първото предсказание. Още преди сянката на Сибила Трелони да проговори, те вече знаеха, че ще чуят второто предсказание.
Черният Лорд и Избрания са живи, и никой от тях няма да оцелее, ако не убие другия... Но за Черния Лорд изгрява възможност да се превърне в безсмъртен и най-могъщия раждан някога... Ще се роди законно дете, носещо неговата кръв и кръвта на Избрания... Черния Лорд ще се всели в него и тогава... ще настане Краят...

****
Ло дори не беше осъзнала, че си е задържала дъха. Но когато се опита да си поеме дъх, се задави и започна да диша на пресекулки. Суки изпадна в истерия:
- Наистина са живи! Волдемор е жив! Лола, баща ти е жив! О, Мерлин! О, Велики Мерлин! Ще се роди дете... Ще има дете... Но как... Ло, как така ще има дете, носещо неговата кръв и кръвта на Хари Потър, като и двамата са мъже и...
Аналитичния ум на Суки веднага намери отговора, но тя просто не можеше да го асимилира.
Ло я гледаше неразбиращо.
- Ло, сега всичко е ясно... Нужна си му на Волдемор, за да... за да износиш детето му. Защото у вените ти тече кръвта на Избрания. Ако ти забременееш от него, и детето се роди, той ще се всели в него и ще... ще постигне това, което е преследвал целият си живот... и магьосническият свят ... и няма да има мъгъли и... О, Мерлин...
Ло захвърли ковчежето в другият край на стаята.
- НЕ! - изкрещя яростно тя. - Това няма да се случи!
- Лола...
- Пророчеството греши!
- Ло...
- По-скоро ще умра, отколкото да...
- ЛО, ВОДИТЕ МИ ИЗТЕКОХА!!!
Ло ужасено се вгледа в локвичката образувала се под краката на Суки.
- МАТЮ! - извика тя. - МАТЮ, ВОДИТЕ НА СУКИ ИЗТЕКОХА!
- О, да, браво на теб! Защо му каза?!? - отчаяно изплака Суки, притискайки корема си, който бързо наедряваше - действието на магията се разваляше.
- Нали е лечител, той ще ти помогне!
- Вярно бе - сбърчи нос Суки и се успокои.
Но после почти веднага се разтревожи и започна да негодува, когато Матю я взе на ръце.
- Пусни ме, Малфой, мога и сама да се кача по стъпалата!
- Нямаме време да спорим, Уизли - каза твърдо той като я постави на леглото й в стаята за гости.
После дръпна Ло настрани и каза настойчиво:
- Слушай и запомняй: трябват ми кърпи и вода, освен това две свещички напоени с къпинова микстура и две големи свещи, подправени с шепа стрити на прах виолетки. Свещите ще облекчат родилните й мъки, а сега - тръгвай!
Наложи се да изпрати Крийчър да купи свещите от Диагон-Али, докато тя приготви останалото. Когато се качи горе, зяпна като видя настаналата суматоха и прихна да се смее, разплисквайки вода около себе си.
Суки и Матю се гледаха на кръв, докато той се опитваше да разтвори краката й, а тя упорито стискаше колена едно о друго.
- Лола, не позволявай на това копеле да изроди бебето ми! - крещеше Суки.
- Ло, кажи на тази кучка, че аз единствената квалифицирана медицинска помощ вмомента и няма друг начин!!! - изръмжа Матю.
Сухи го ухапа по ръката, при което той отскочи настрани.
Накрая се разбраха Ло да върши всичко под обясненията на Матю.

Три часа по-късно.

Дейвид Даниел Уизли ("Ако Фърджи приеме добре новината може да го кръстиш Дейвид Даниел Уизли-Фъргюсън" предложи Матю, на което Суки изсумтя.) се роди прекрасно бебе тежащо 3,4 кг и дълго 51 см. Нямаше никаква коса, но затова пък кокореше големите си метално сиво-сини очи срещу Суки, Ло и Матю.
- О, скъпото ми малко момченце! - гукаше преизпълнената от щастие Суки. - О, Лола, погледни тези малки, сладки пръстчета! Не е ли странно, че са толкова съвършенни?
- Щеше да е странно, ако не бяха - излая Матю, като разтриваше ръката си там, където Суки го беше ухапала.
- Не мислите, че ще има червена коса, нали? - възклина Суки, без да му обръща внимание.
- Слушай какво, косата лъже, а очите и носовете се променят. Затова пък ушите си остават същите, а ушите му са си наред. Намират се отстрани на главата му, а това че едното е щръкнало, а другото е прилепнало като ушите на Фърджи, да не те бърка.
- Матю, Фърджи! - скокна изведнъж Ло, което бе приседнала зад прозореца. - Идва!
- КАКВО?!? - извикаха в един глас Матю и Суки.
- Нали трябваше да дойде чак утре, понеже Шелдън се нуждаел от помоща му днес? - разтревожи се момчето, а Суки се разплака.

*****
- Ей, Залче, липсваше ми! - възкликна Фърджи като прегърна Суки и я целуна по бузата. След което се отдръпна леко от нея и се взря в изражението й. - Суки, какво има, изглеждаш пребледняла? Случило ли се е нещо?
Суки сведе поглед и преглътна.
- Фърджи, имам да ти казвам нещо...
- Да? Каквото и да е, миличко, не се притеснявай...
Тогава Фърджи вдигна поглед и забеляза Ло, която държеше в ръцете си малко бебче.
- Какво по...
-ЛолаимасинказвасеДейвидобачениейнаправихмемагия... - изстреля Суки.
- Какво?!? - зяпна Фърджи.
- Даниел... Ела, сега ще ти обясня - прошепна Ло и докато го насочваше към хола, хвърли гневен поглед към Суки. Това не влизаше в плана...

****
- Шегуваш се - засмя се Фърджи. Той държеше малкият Дейвид в ръцете си и правеше откачени физиономия, при което бебето се кокореше срещу него.
Суки се беше свила в другият край на дивана и го наблюдаваше с умиление. Той като че ли се беше хванал на лъжата.
- Не ти вярвам, Ло - подкачи я Фърджи. - Не съм толкова тъп, знам откъде идват бебетата - и те определено не никнат от зелки.
Фърджи поспря, за да се изплези на Дейвид и да му заговори на бебешки:
- Кой е маукият геуои? А, а? Кой е най-стуахотният на суета? А-гуууу! Дей-ви!!! Гу-гу-гу... Ауч, Дейви, не лапай пръста на Фърджи. Пусни ми пръста. Пусни ми... Е, добре, вземи го и го тикни в устата си - предаде се накрая той. Дейви доволно лапна пръста му.
Суки се разсмя и накрая хлъцна лекичко. Опитваше се да не се разплаче - той дори не подозираше, че това е неговият син, а се държеше така прекрасно с него, толкова бащински...
- Та, скъпа Доли - подхвана шеговито и все още подозрително Фърджи, - ще благоволиш ли да кажеш кой е бащата тогава?
Ло отвори уста да каже нещо - какво, и тя не знаеше, обаче не очакваше Матю да проговори.
- Аз съм бащата - обяви той непоколебимо и толкова уверено, че за секунда дори Суки му повярва.
Фърджи го зяпна и го гледа така около минута, след което леко кимна с глава.
- Добре, защото за момент си помислих...
- Какво? - наостри уши Суки.
- И аз не знам просто... Виж го. Има мойте уши и... - Фърджи отвори и затвори уста. Накрая поклати глава - Забрави. Просто... забрави. Между другото, много се радвам за вас двамата!
Той подаде Дейви на Матю, а Суки, свела глава измънка, че отива до кухнята.
- Никога не съм си и представял... - каза той на Ло.
- Знам, Дан, аз също - отвърна сковано Ло, не смеейки да погледне Матю.
- Знаеш ли - прошепна й той доверително, - мислех си, че никога няма да се осъзнае... Всмисъл, той е влюбен в теб от цяла вечност, без сам да подозира... Но мисля, че наистина сте един за друг...
Тогава Ло извърна глава и погледна Матю, който държеше надалеч от себе си малкият Дейви, от чиято уста течаха лиги.
В този момент тя като че ли го видя за пръв път. Сякаш досега го бе гледала на тъмно и някой включи осветлението.
Той беше красив, умен, смел, и когато поискаше - можеше да бъде мил. Имаше мания за геройство и непрекъснато искаше да помага на някой изпаднал в беда... Понякога бе крайно сериозен и арогантен, но в същия момент и така забавен и мекушав...
Не беше го осъзнавала досега. Тя си падаше по него. Даже още повече - май като че ли и тя беше малко влюбена...
Смехът на Фърджи я откъсна от унеса й. Дейвид беше повърнал върху лявото рамо на Матю, оставяйки лигава, слузеста жълта пихтия върху него.
- Направи го още един път и ще... - изръмжа момчето.
- Ей, бива ли така? - възмуги се Фърджи, като пое от него бебето. - Виж го какъв е мъничък и сладичък... И няма ли просто най-съвършенните малки пръстчета...
На малкият Дейвид изглежда не му пукаше колко са съвършенни пръстчетата му - беше гладен и бебешките му инстинкти му подсказваха да захапе нещо, от което тече мляко.
- Ауч, Дейви! Дейви, недей да смучеш оттам, повярвай ми, няма да изцедиш и капка...
Суки се появи в хола и прихна при видя на малкият Дейвид, който изглежда си въобразяваше, че и мъжете, като жените, имат млечни жлези...
- Това ни кара да се замислим, защо наистина Бог е дал на мъжете зърна - отвърна философски Фърджи, подавайки бебето на Суки, след което се засмя, виждайки мокрото петно на тениската си, където Дейви се беше лигавил. - Страхотен сладур е, просто...
Вдигайки поглед, Фърджи погледна Суки, която държеше Дейвид в ръцете си. Застина на място.
Матю престана да чисти повърнатото върху рамото си и хвана Ло за рамото. Момичето веднага позна, че той е прочел мислите му.
- Разбра истината - прошепна Матю.
Суки и Фърджи се гледаха. Гледаха се толкова дълго, че Ло се зачуди дали не си предават мисли чрез телепация. Когато фърджи се обърна към тях, тя видя болката в очите му. Той просто поклати глава и промълви:
- За мен ще е най-добре да стоя далеч от теб и малкия, Суки... Не искам... Не мога да... Просто няма да си го простя...
И си тръгна.

*****
Ло уморено подпря ръце на слепоочията си и въздъхна тежко. След като Фърджи излезе без да продума повече, Суки се затвори в стаята си. Матю подхвърли сухо, че като минавал покрай стаята, се чувало или как говори нещо на бебето или как плаче.
- Това... това дали е краят между тях? - попита тихо Ло.
Матю седна до нея край перваза на прозореца. Вгледа се тъжно в тъмното небе, по което проблясваха милиони звезди.
- Дори и аз не мога да ти кажа... Беше очевидно, че Даниел веднага заобича Дейвид.
- Да, наистина... Той ги обича и двамата - и Суки и Дейви... Как може дори да си помисли, че може да им стори нещо? - възкликна гневно Ло, удряйки с юмрук перваза.
- Мисля че разбирам, но не мисля, че мога да ти го обясня - прошепна Матю. - Знам само, че баща му също много е обичал майка му и него самият. Но изглежда, че просто накрая не е могъл да понесе идеята, че най-любимите му същества са... - той не знаеше как да довърши, дори не знаеше как да започне с по-ясно обяснение.
Ло поклати глава. После изведнъж си спомни как Матю бе скокнал, за да каже, че той е бащата на нейното бебе... Краката й предателски омекнаха, а в стомаха й сякаш пеперуди, обути в шпайкове, затанцуваха ирландска джига. А после кръвта й се смрази, когато си спомни за пророчеството...
- О, не, о, не... Как можах да забравя...
- Какво...? - обърна се към нея Матю и се стресна като видя сълзите в очите й. - Ло, какво...?!?
- Второто пророчество, Матю! Беше в къщата! Докато търсех малинови листа за чая на Суки, попаднахме на него, и то беше в едно ковчеже, и ние се опитахме да го отворим, обаче се оказа, че сме го обърнали на обратно, и то взе че падна и се строши...
ло през сълзи му разказа дума по дума за какво е ставало въпрос в пророчеството...
- ...и той ще се всели в детето и ще стане безсмъртен и ужасно могъщ и... О, Мат... Не мога... Не мога да му позволя да го направи... Аз не искам да... Ами ако... - думите й бяха заглушени от плачове и хълцукания.
-Не, Лола, чуй, ще го спрем преди да се е приближил и на сантиметър до теб, ще го... аз ще го... ще го направя на... - гневно процеждаше през зъби Матю. Ло изведнъж осъзна, че гласът му е съвсем близо, че дъхът му гали ухото й и раздухва косата й. Разбра, че го е прегърнала и че си изплаква очите на гърдите му. Смутена, тя надигна глава и, опитвайки се да възвърне позициите си, тя промърмори троснато:
- Слушай какво, Малфой, аз съм силно момиче, мога и сама да се оправя с някакъв изкуфял дядка...
- Млъкни, Потър.
- Малфой?
Той я целуна. Целувката обаче се задълбочи повече, отколкото бе възнамерявал. Тя се притисна в него. Усещаше ударите на сърцето му, по-точно как сърцето му се опитваше да изскочи от гръдния му кош.
Чу се проплакването на Дейвид, което ги стресна и те се отдръпнаха неловко един от друг.
- Какво те прихваща? - изсъска възмутено Ло, след което го удари през лицето.
Той непоколебимо я целуна отново, само за да го отблъсне отново и пак да му зашлеви шамар.
- Виж какво - отвърна разгневено Матю, а отпечатъка на ръката на Ло се червенееше върху лицето му, - Защо не направим така - първо ще ме удряш, а после аз ще те целувам.
Ло го плесна отново през лицето, по-скоро, за да му избие идеята от главата, но той го прие като съгласие и я целуна. Последваха още няколко шамара и целувки, докато накрая тя не се предаде. Замаяни, те се притиснаха един към друг, още веднъж и още веднъж, сякаш нямаше да спрат никога...




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.