Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 28.09.2006 от Моника Колчевска

VІІІ ЧАСТ

Домът на семейство Уизли, Портобело роуд №17, Нотинг Хил, Лондон

- Това не се случва... - мърмореше ядосано Рон Уизли. - Просто не е възможно да се случва... ЛУЛУ! Донеси пудрата!
Бебе Дейви само се подсмихваше на отчаяните му опити да смени памперса му.
- Не е възможно човек на моята възраст... един сравнително млад мъж на 35...
- Тате, ти си на 37 - подхвърли Аманда Уизли, която се беше отпуснала в един фотьойл е четеше книга.
- 35, 37, все тая... Идеята ми е, че е възмутително да бъда дядо на тази възраст... Дядо! Това е човек, който носи отвратителни вълнени жилетки, изкуствено чене и няма коса... - продължаваше възмутено да нарежда Рон.
- Тати и ти нямаш коса - обади се малкият Фийникс, който развяваше една дрънкалка над главата на бебето.
- Какво?!? - ужасено възкликна Рон и челюста му увисна.
- Да, да, ето тук - отвърна щастливо малкото момче и показа върха на главата си. - Имаш едно малко петно, което...
Рон не остана да чуе целите му думи, само изхвърча със скоростта на метла "Светкавица", за да се огледа критично в огледалото.

Хогуортс
- Значи си сигурна, че баща ти няма нищо против? - попита подозрително Ло.
- Разбира се. Той обича деца. Има тренинг с бебетата - уверено каза Суки, докато преписваше формулите от дъската върху дълго парче пергамент.
Намираха се в час по трансфигурация и както винаги бяха седнали на най-задния чин, за да могат да си шушукат на спокойствие.
Ло бе направо изумена как Суки събираше месеци наред кураж, за да каже на Даниел, а и трябваха само няколко минути, за да се изтърси пред прага на бащината си къща и да каже: "Тате, това е Дейвид. Той е твой внук и трябва да се грижиш за него, докато аз съм на училище и по работа... Добре, обичам те, чао!" В интерес на истината господин Уизли като че ли го очакваше, но това не го спря да вилнее и да фучи седмици наред. Ло усещаше как ръцете го сърбят да й изпрати около дузина конски, но той най-добре разбираше, че такова нещо не биваше да се разгласява...
Откакто се бяха върнали в Хогуортс за новият срок, Суки се държеше крайно странно. Беше прекалено ентусиазирана и щастлива и непрекъснато учеше. Ло и преди беше виждала Суки да отскача до библиотеката и да заравя глава в книгите, но това беше нещо друго. Тя не вдигаше поглед от учението си и беше крайно съсредоточена. Въобще не се застояваше в Общата стая или Голямата зала, та се налагаше Ло и Кейдънс да й носят храна в стаята. Колкото до тренировките по куидич - Суки влизаше последна в съблекалнята, за да избегне ненужни приказки и погледи с някои определени хора.
По време на обяд, тъкмо слагаше в една чиния кифли и плодове, които да занесе на Суки, когато нейната ръка и нечия друга се пресегнаха към една и съща кана с тиквен сок.
- Матю!
- Здравей, Ло.
Искаше й се да изглежда също толкова сериозна и непроницаема като него в този момент, но по лицето й вече се бе изписала глупава усмивка и цялата бе почервеняла.
- Виждам, че не съм единственият, който помага на приятел с разбито сърце - каза многозначително той.
- И Фърджи ли... - се канеше да попита Ло, но почти веднага се усети, че и той като Суки, почти не се вясваше наоколо.
- Да.
- Ясно.
Копнееше той да й каже нещо, но Матю мълчеше и оглеждаше масата, за да види какво още може да занесе на Фърджи.
- Е, ами... денят навън е прекрасен... Отдавна не е било толкова слънчево...
Ако Суки не бе влетяла с писък в Голямата зала, Ло щеше да се наругае, че е подхванала тема за... за времето, за Бога!
- Лола! - трескаво шепнеше Суки и сълзи се стичаха по лицето й. - Няма го! Отвлекли са го!
- Кой?! - попитаха едновременно Матю и Ло.
- ДЕЙВИД! И СА НАПРАВИЛИ НЕЩО НА ТАТКО! Лола, аз... аз получих тази бележка ей сега... един гарван просто долетя до прозореца и я остави...

"Бебето е у нас. Ела да си го вземеш, Невестулке, за да не го последва същата съдба като баща ти."

****
Следваха инструкциите в края на бележката. В село Хогсмийд, зад кръчмата "Свинската глава" ги очакваше летекод, маскиран като изпотрошена щайга.
Ло и Суки веднага се отправиха натам, а Матю се магипортира в Лондон, за да провери в къщата на Уизли дали всички са наред.
- Идвам с теб - каза твърдо някой зад него.
И без да се обръща, Матю знаеше, че е Фърджи, който навярно се бе магипортирал след него.
- Не, няма.
- Не можеш да ме спреш. Не го крий от мен, Мат, разбрах всичко... Нещо му се е случило, нали? Нещо се е случило с Дейви и...
Гласът му затрепери.
- Сгреших. Не трябваше да се отделям от тях.
- За едно нещо най-накрая си прав. Прав си, че си сгрешил. Ти ги изостави - рече презрително другото момче.
- НЕ! Аз... исках да ги предпазя... от себе си...
- Не ти си заплахата в този случай - заяви Матю и без повече думи се отправи към прага на къщата.
За негова огромна изненада вътре обаче нямаше банда опасни магьосници. Затова пък имаше банда развилнели се хлапета. А когато Рон Уизли се показа озадачен от кухнята, прегърнал малкият Дейвид, на Матю веднага му се изясни, че ги бяха изиграли. Бяха им поставили капан.
- ТИ! - изкрещя Рон, и с необикновена бързина подаде бебето на домашната помощница Ребека, след което профуча покрай Матю и с един юмрук повали Фърджи на земята.
- Господин Уизли, чакайте!!! - извика уплашено Матю, когато Роналд Уизли хвана за гушата горкото момче и го повлече през цялата градина, та чак в съседния двор на съседите, където потопи главата му в малкото басейнче.
- Ще правиш бебе на дъщеря ми, а?!? Ти ли бе?!? Ти ли, малък, гаден, мръсен...
- Господин Уизли, наистина, оставете го, моля ви се, и без това нищо не правите...
Чак тогава Рон забеляза, че въобще не го дави, защото водата се бе отдръпнала настрани от лицето на Фърджи.
- Той владее водни магии, господине и не мисля, че...
- Добре тогава - сви рамене мъжът, след което зверски разтресе Фърджи за раменете. - Просто ще го удуша! Ще го изгоря жив, ще го заровя жив в задния ми двор и ще засадя хортензии на гроба му!!!
В краен случай, най-накрая успяха да отдръпнат господин Уизли от Фърджи, който беше сравнително замаян. На Матю му отне около минутка, за да обясни в каква евентуална беда бяха попаднали Ло и Суки.
- Тогава какво чакаме?!? - ужаси се Рон. - Трябва да ги отркием!
Преди да се магипортират, Матю хвана Фърджи за рамото, който не изглеждаше способен дори и да се изправи на крака вмомента.
- Знаеш ли, баща ми и господин Уизли щяха да си допаднат един на друг - и двамата имат един общ интерес - да ме убият - усмихна се кисело момчето, преди да изчезне с едно звучно "пук!".

****
- Къде се намираме? - прошепна Суки, оглеждайки малката стая, облицована с дърво, в която се озоваха.
- Аз... - на Ло и идеше да каже "Нямам никаква идея". Но проблемът беше, че имаше.
Тъкмо щеше да сподели опасенията си със Суки, когато другото момиче забеляза малка люлка.
- ДЕЙВИД! - изпищя тя и се хвърли към люлката. Тя пое малкото бебче и почти се разрида от щастие.
- Ти си тук, ти си добре, о, миличкият ми...
Като видя Суки с малкият в прегръдките си, застанала в средата на стаята, Ло осъзна, че беше виждала тази сцена и преди.
Беше го сънувала.
В съня й Суки умря.
- Суки...!
- Не мърдайте.
Пет магически пръчки се насочиха срещу тях. Върховете им платяха със зелен пламък.
- Акцио - прошепна някой.
Като малка парцалена кукла, бебето излетя от ръцете й.
Суки се разплака.
- Не, моля ви! Не го наранявайте!
Ло разпозна част от красивото лице на Тиф сред останалите забулени фигури. То се усмихваше подигравателно.
- Само не той... ще сторя всичко... имайте милост... милост... - ридаеше и хлипаше безпомощното червенокосо момиче.
- Не искаме нищо от теб - каза един глас.
- Искаме само тя да дойде с нас - прошепна втори и кимна към Ло.
Суки се задави и погледна уплашено от сина си към приятелката си.
- Ще дойда. Само не наранявайте детето - съгласи се тя.
- Ела насам - рече гласът на Тиф и протегна ръка към нея.
- ЛОЛА, НЕДЕЙ! - изплака Суки.
- Това е единственият начин - прошепна Ло.
- Но той... той ще те...
- Първо трябва да ме принуди да се омъжа за него - рече със сянка от усмивка тя, - за да е бебето законно. А аз за нищо на света няма да го допусна.
- Лола, не... - умоляваше Суки с прегракнал глас.
- Направи ми една услуга, Невестулке - изсъска Тиф, вдигайки рязко магическата си пръчка. - УМРИ!
- СУКИ, НЕ!
Чу се трясък, лумна зелена светлина, настана хаос...
Ло не смееше да отвори очи. Когато го направи, обаче, тя видя, че Суки бе закрила глава в ъгъла на стаята, но беше невридима. Забеляза и че тъмните фигури са изчезнали от стаята и някой стоеше на прага на стаята. Веднага различи силуета на господин Уизли, който стоеше най-отпред, а зад него стояха Матю и Фърджи.
- Суки! - извика Фърджи и се хвърли към нея.
Ло вдигна озадачено глава - и ги видя. Подръжниците на Волдемор стояха на няколко метра височина, обвити от голям облак пясък. Рон Уизли не откъсваше очи от тях, протегнал една си ръка напред.
- Тук са само четирима - каза веднага Ло, но в същият този момент някой насочи пръчката си към нея.
Един от магьосниците се бе измъкнал. Въпреки това, още преди да е изрекъл смъртоносното заклинание, другата ръка на господин Уизли се вдигна и гъст облак пясък го обви, а когато стисна юмрука си - пясъкът го смачка.
- Хайде. Да се прибираме вкъщи - каза с неравен глас господин Уизли. - Вече изпратих сигнал към аврорите. Ще дойдат да приберат тия... Суки, Дейвид е в безопасност, вкъщи, а ти добре ли си, съкровище? - добави той разтревожен.
Суки беше добре и в безопасност в прегръдките на любимият си.






ІХ ЧАСТ

Някъде из времето...
- Мортиана? - попита ТЯ, без да отваря очи, когато чу отварянето на вратата.
Беше се излегнала на леглото си, прекалено изтощена, за да направи каквото и да е било. Не очакваше да я нападнат. Едва когато усети върхът на магическата пръчка да се допира до гърлото й, отвори очи.
В първият момент, когато видя мъжът, рефлексите й щяха да задействат Окото - щеше да го парализира, а след това да го убие. Въпроси може и да не задаваше. Но тогава видя очите му. Бяха изпълнени с толкова позната болка, омраза и желание, че тя веднага го разпозна.
Но не можеше да повярва.
Отказваше да повярва.
Той се наведе съвсем близо над нея. Дъхът му пареше лицето й.
- Но ти си мъртъв. Не може да си тук - гласът й трепереше.
- Изплаши ли се? - изсъска той. - Страх ли те е?
- Да - отвърна тя.
Откровеният й отговор го изненада невероятно. Не го очакваше. Доколкото я помнеше, тя щеше да отрича до край, че нещо подобно може да я уплаши.
- Страх ме е - прошепна тя, и затвори очи. От ъгъла на окото й се изниза сълза. Това дори го шокира и той я изгледа подозрително. Дали не се преструваше?
- Страх ме е... Че ще се окажеш само сън. И че когато протегна ръка, за да те докосна... ти ще изчезнеш...
- Защо? - попита той отчаян, опитвайки се да си обясни всичко това.
- Защото и преди се е случвало. Толкова често виждам лицето ти, че...
- Но аз съм тук. Дойдох, за да... за да те убия.
Тя отвори рязко очи.
- Не, ти не би го сторил.
- Напротив.
- Ти не можеш да убиеш човек. Ти не си създаден за това.
Познаваше го прекалено добре.
- Наистина ли си тук? - попита тихо тя и светлокафевите й очи се впиха в него.
- Да - Беше толкова близо до нея, че можеше да преброи луничките на носа й.
Наистина щеше да я целуне. Както когато я целуна за пръв път. сърцето му пърхаше като уплашена птица, но твърдият блясък в очите, който тя дори не съзнаваше, че притежава - му даваше кураж, караше го да върши невъзможни неща...
Тогава вратата се отвори за втори път и този път наистина влезе вещицата Мортиана. Тя изпищя зловещо, при което той се отдръпна от леглото й и от нея, и само за около миг изчезна с едно звучно "пук!".
- Добре ли сте? - изграчи вещицата.
Но тя като че ли не я чу. Тя продължаваше да гледа втренчено тавана в тази точка, в която допреди малко се намираше лицето му. Устните й бяха леко отворени, готови за мечтаната целувка.
- Той е жив - прошепна тя. - Той е жив.
После лицето й се сгърчи от нечовешка болка.
- О, не... Направих огромна грешка...




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

33 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.