Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 28.09.2006 от Моника Колчевска

Х ЧАСТ

Имението "Четирите вятъра", Рюс Лейкър Стрийт №6, графство Бюфърдаун, Уелс
Новините този път изглеждаха обнадеждаващи. Матю препрочете още един път бележката изпратена от Ейдън.

"... и именно това ме довежда на заключението, че Волдемор и подръжниците му са се установили край изоставената магическа лаборатория, която Министерството тайно построи преди няколко години, за да експериментират върху незаконни кръстоски от магически животни и растения... Местните мъгъли твърдят, че купчина хора, облечени в черни наметала се разхождат из близката горичка. Накарах Бри Уорхол да поддържа слуховете, че това е свърталище на опасни наркомани, затова никой не припарва до мястото...

Бяха открили къде се намира Волдемор и подчинените му. Бяха го изпревалили с няколко крачки. Сега само им оставаше да му подложат крак, за да се спъне.
Някой тихо почука на вратата на стаята му и той бързо скри бележката в джоба си.
- Мат? - тихо повика майка му.
- Да, какво има? - тросна се той и се протегна да погали Джинджър Фиш.
- Ще слезеш ли на вечеря? Приготвила съм пудинг за десерт.
- Може. След малко.
Когато вратата се затвори и стъпките в коридора заглъхнаха, Матю използва Осезанието върху котката си.
Джинджър Фиш, отиди и провери какво става.
Котката отвори зеленикавите си очи и послушно скокна от леглото, след което изчезна от стаята.
Матю знаеше, че е грешно. Във всички книги, до които се докопваше, беше чел, че е мерзост и само най-долният изверг би използвал Осезанието, за да се свържи с животно. Затова го пазеше в тайна - не искаше да спре контактите си с животните, те му бяха така полезни. Например кучетата отдалеч подушваха характера на човека, веднага разпознаваха миризмата му - толкова много пъти това му бе помагало да разбере дали някой не се крие под Многоликовата отвара...
Концентрира се, за да поддържа здрава връзка с Джинджър Фиш. Като че ли се бе пренесал в тялото й, виждаше през очите й. Тя бе стигнала трапезарията и надничаше през вратата. Веднага я лъхна миризмата на един определен човек. Козината й настръхна. Подобно на Матю, и тя никога не бе харесвала Луциус Малфой. Дори се страхуваше от него.
Когато се върна обратно в тялото си, първото нещо, което видя, беше уплашената до смърт Кристъл.
- Кристъл какво има?! - веднага извика той като ведя преливащите й със сълзи очи.
- О, в името на Мерлин! - възкликна с облекчение тя. - Помислих, че... Бях сигурна, че... Ти въобще не мърдаше, Мат, дори не дишаше...
- Спокойно, Кристъл, просто... сигурно съм изпаднал в ужасно дълбока дрямка... Нещо такова... Случва се, толкова съм зает напоследък, че е нормално да се уморя до такава степен...
Прегърна успокоително сестра си и за пръв път си даде сметка, че никога не бе подозирал как точно протича действието. И преди бе влизал в тялото на животно, за да проследи нещо. Но не беше осъзнавал, че така оставя незащитеното си тяло бездушно, като празна черупка...
- Хайде, да слизаме на вечеря - промълви той, въпреки че нямаше намерение да се среща с дядо си.
Тя кимна, и той я прегърна през раменете, докато слизаха надолу по стъпалата. Пусна една шега, за да я разсмее и разведри и успя. Но все още беше като в шок.
Осмен ако не се лъжеше изключително много... и не бе в огромна грешка... току-що бе открил възможност да живее вечно... и идея как Волдемор е оцелял през годините, ако той въобще си имаше понятие от Осезанието...
- Още ли си тук? - каза пренебрежително дядо му, повдигайки едната си вежда.
Момчето не отвърна само вдигна гордо брадичка и го дари с надменна полу-усмивка.
Кристъл зае любимото си място до баща си, а на Матю му се падна злата участ да е до дядо си.
- Как върви училището? - попита сухо Луциус.
- Аз съм префект, Отличник, капитан на Куидичния отбор... Това отговаря ли на въпроса ти?
Мъжът изсумтя.
- Не ти липсва увереност. Какви бяха оценките ти от изпита за СОВА?
- Изключителен по билкология, трансфигурация, вълшебство, отвари, защита срещу Черните изкуства, аритмантика... и Надхвърлящ Очакванията по руни и астрономия.
Ако дядо му бе изненадан, не го бе показал.
- Драко ти колко имаше на тези изпити?
Баща му се смръщи, докато избърсваше деликатно ъгълчетата на устата си със салфетка.
- На повечето от тях - Приемлив и надхвърлящ очакванията... Но и аз имах Изключителен по отвари и Защита срещу Черните изкуства.
Луциус се ухили победоносно на Матю, сякаш баща му го биеше по всякакви точки.
- Освен това беше префект и търсач в своя куидичен отбор... А ти какъв пост заемаш, момче?
Така го наричаха дядо му и баща му - "момче". До шест годишна възраст бе убеден, че това е името му - "Момче". (После си въобразяваше, че се казва "Опитай това и ми кажи как е" - понеже това бяха единствените думи, с които се обръщаше към него майка му и пъхваше голяма лъжица с някаква манджа в устата му.)
- Бияч - отвърна кратко Матю.
- Доста посредствен пост. Биячите са нещо като бодигарди, не мислиш ли, Драко? Докато виж - търсач. Ето от тях зависи целият резултат... нали така, миличка?
Кристъл се усмихна лъчезарно към дядо си.
Това, в общи линии, бе семейството на Матю. Сега обаче, когато стоеше на една маса с тях и ги виждаше за пръв път от много време насам, той се усети, че ги преценява с точното и проницателно око на аврор.
Забеляза, че баща му се подчинява безропотно на баща си и непрекъснато се съгласява с него. Обаче никак не изглеждаше щастлив от този факт. В очите му се четеше единствено презрение. Баща му беше през цялото време дистанциран с всички, освен може би с Кристъл. Направи му впечатление, че майка му е просто като тапет покрай баща му и Луциус. Тя ставаше свита и страхлива. Затова пък бе в целият си блясък, когато организираше партита и коктейли в имението. Като истинска светска дама тя изглеждаше разкошно в бляскавите си рокли, вдигнатата си на кок коса и дългите перли увити около шията й. Клюкареше и обсъждаше всичко и всеки с гостите, обаче му правеше впечатление, че в нея дреми и една домошарка - освен, че обичаше да готви, тя от време на време се уединяваше в спалнята, за да плете. А ако някоя нейна приятелка видеше плетката, тя се изчервяваше до корените на косата си (Матю бе забравил вече какъв бе истинският й цвят - толкова пъти я бе сменяла), и смутолевяше, че сигурно майката на съпруга й я е забравила... все пак това било толкова бабешко, а тя не се интересувала от такива неща...
Кристъл беше по-безгрижна. Правеше му впечатление, че тя е неспособна да мрази или презира, когото и да е било. Веднъж тя заяви това съвсем откровено пред баща си и Матю, дори каза, че тя обича всички, дори обича стола, на който седи. Тогава баща му не каза нищо, но на Матю не му обягна, че от този ден нататък като че ли столът на Кристъл бе придобил някакво ново и по-величествено значение за него.
Ставаше късно, очите му се затваряха. Искаше да стане от масата и да се махне, но дядо му вече се бе подкрепил солидно с черешово вино, приготвено от домашни духчета. Беше станал сприхав и се бе разприказвал за "доброто старо време", когато Волдемор бил на власт. За Матю това беше ценна информация, затова дъвчеше възможно най-бавно и попиваше всяка негова дума.
- ... Велик човек... Велики дела извърши той... И нашето семейство имаше честта да го подкрепя във всичко!!!... Винаги е бил толкова щедър към нас...
- Грешиш.
Матю едвам не се задави, когато разбра, че тези думи излязоха от устата на баща му.
- Той се опита да ме убие. И щеше да го направи, ако...
Дядо му хвърли чашата с вино по баща му, но тя профуча на около метър покрай него. Майка му изпищя. Кристъл, която се беше заиграла под масата с Джинджър Фиш, подаде стреснато глава.
- МЛЪКНИ!!! ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА ПРОИЗНЕСЕШ ИМЕТО МУ В ТОЗИ ДОМ! - изкрещя дядо му, като стана от масата, олюлявайки се.
- ВОЛДЕМОР ЗАСЛУЖАВАШЕ ДА УМРЕ ОЩЕ ТОГАВА! - баща му също бе скочил на крака. - АКО НЕ БЕШЕ ТИ И ОНАЗИ МРЪСНИЦА, ЛЕЛЯ МИ, ДОСЕГА ТОЙ ДА ГО БЕШЕ...
- МЛЪКНИ!!!
- ТОЙ, КОЙТО СПАСИ МЕН, ВЪПРЕКИ ЧЕ НИКОГА...
- СТИГА! - извика Матю, ставайки рязко и катурвайки стола си назад.
Луциус Малфой обаче вече бе докопал Драко и го стискаше за гърлото.
- ХАРИ ПОТЪР СИ ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНОТО!!! УМРЯ! ОТИДЕ ПРИ ЖАЛКАТА СИ, МРЪСНА МАЙКА С МЪГЪЛСКА КРЪВ!!! А ТИ, РОДОИЗМЕННИК ТАКЪВ...
Лумна червена светлина. Дядо му литна назад.
- Татко!! - Драко се завтече към него. - В безсъзнание е. Панси, направи му бързо една отвара... - после се обърна към Матю и го изгледа злобно. - ТИ! МАХАЙ СЕ ОТТУК! ВЕДНАГА! БЪРЗО В СТАЯТА СИ! КРИСТЪЛ, ТИ СЪЩО!

*****
- Дядо ще се оправи ли? - попита с безразличие Матю.
- Като го познавам, след час ще е на крака, бодър като кукуряк... - влезе му в тона Драко Малфой.
Мълчаха известно време.
- Той те нападна.
- Знам.
- Щеше да те нарани.
- Досетих се - отвърна саркастично баща му.
- Просто исках... да помогна...
- Направи достатъчно - сряза го той. Тръгна да излезе от стаята му. На прага се спря и промълви:
- Трябва да се махнеш оттук. Остани за известно време при някой от приятелите си. В тази къща не си в безопасност.
Матю го погледна с неодумение.
- Какво имаш предвид?
- Знам какъв си. Знам срещу кого се бориш.
- Не разбирам какво намекваш - предпазливо отвърна Матю.
- През цялото време знаех. За способностите ти. Къде ходиш, какво правиш...
- Откъде? - попита направо, без заобикалки.
- Джинджър Фиш - каза простичко Драко Малфой и погали рижавата козина на котката.
- Осезанието? - прошепна невярващо той.
Драко Малфой постави пръст пред устните си и му се усмихна дяволито.
Матю за малко да получи удар. Това не можеше да бъде неговият баща.
- Исках само да ти кажа, че... не одобрявам това, което правиш - заяви строго той. После изражението му поомекна. - Но се гордея с теб... загдето повали дядо си. Иска ми се сам да го бях направил. Мисля, че грешно съм те подценявал.
И си отиде.

Докато Матю стягаше багажа си - разчиташе на прикритието на ноща да избяга от вкъщи - той също осъзна, че бе подценявал баща си. Бе наледил от него древно познание - Осезанието. Бе го използвал, за да го шпионира... доста мръсен номер, подобаващо за чистокръвен Слидеринец... Но не бе направил нищо срещу него, за да го саботира.
Накрая Матю стигна до заключението, че баща му можеше да не одобрява това, което прави... Но го подкрепяше напълно.
Обаче не смееше да се надява на подкрепата му в следващото му начинание - да отпътува с останалите трима към мястото, където се укриваше Волдемор, за да го унищожат... най-накрая.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.