Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 10.10.2006 от sun_goddess

-Нищо-оповести Даниел и се отдръпна от стената-няма тайни входове скрити врати-нищо.
-Не може да няма начин!-ядоса се не на шега Клио и изруга.
-Професоре какво ще правим?-обърна се плахо към Луна ТинТин.
-Слушайте ме много внимателно-каза тя като се изправи с мъка и се задържа да не падне-въпреки магията и тя не беше лечител и не се беше оправила напълно-има вход.
Децата се спогледаха но не посмяха да кажат нещо.
-Волдемор не е глупак деца и знае че магическа постройка като тази не може да остане без изход.Даниелнаправи осем крачки напред и се завърти в кръг със затворени очи като простреш ръката си напред.
Даниел се спогледа с приятелите си които също изглеждаха шашнати но таправи това което му бе заръчано.Завъртя се и отвори очи ръката му сочеше към Клио.
-Чудесно-каза доволно Луна-сега се приближи до нея и я прилепи до стената.
-Да направя какво?-изуми се Даниел и погледна стреснат към директорката си.
-Хайдеъ момче!-подкани го Луна и се приближи до тях като извади пръчката си.
Даниел преглътна притеснено няколко пъти и се приближи до Клио и я прилепи до стената.Луна прокара пръчката си по китката си и от нея потекоха алени капки кръв.Тя се приближи до двамата и им нареди:
-Дайте ръцете си.
Двамата се подчиниха и директорката им покапа с кръвта си ръцете им.
-Сега допрете ръцете си-каза Луна някак припряно.
Клио и Даниел се позчиниха леко учудени но не стана нищо но само след миг когато блесна ярка червена светлина и отхвърли Даниел на шест метра от Клио а нея заби в стената покривайки я с болезни наранявания.
-По дяволите!-ядоса се Луна-кво бъркам аз...-но тя внезапно млъкна като видя че няколкото капки които потекоха по стената оставиха по нея дупки като от блестяща роса.
Клио също го забеляза разбирайки каво си мисли директорката и.
-Клио не е нужно...-започна Луна.
-Професоре наистина няма проблем-успокои я Клио и извади пръчката си.Затаи дъх и прокара пръчката си по дланта си както бе направила директорката и.Клио се задъха от болка но прилепи длани и подкани Даниел да се приближи.Приближи дланите си до неговите и затвори очи за да се слее с болката.Блесна този път жълта светлина и обгърна двете деца.Тя се уви около телата им и ги обвърза в едно.Клио отвори очи и започна да пищи от болка и ужас.
-Пусни ме...не искам...-задъха се тя и се опита да се освободи.
-Клио-започна Даниел и приближи тялото си до нейното за да я подкрепи-професоре мисля че трябва да спрем!!!
-Не!-извика Клио вече престанала да крещи-Не ме пускай каквото и да става!!!
Телата на двамата се вдигнаха във въздуха и се завъртяха с бясна скорост.ТинТин Чарли и Луна закриха лицата си с ръце докато светлината не угасна.Когато погледнаха пред тях стоеше сребриста завеса направена от коса от виила и се повяваше лекичко дори без вякакъв повей.Но Клио и Даниел ги нямаше а също и пофесор Лъвгуд които бяха минали през блестящата арка.
-Хайде Тин-подкани я Чарли вече до арката-така или иначе ще умрем и мина от другата страна...

* * * *

Озова се до Клио Даниел и професор Лъвгуд които гледаха напред с високо вдигнати ръце.Чарли объркан се взря пред себе си и като по команда също вдигна ръце.Зад него се показа ТинТин и погледна четирите неподвижни фигури.
-Аз хора не схващам какво правите-обади се тя-Разбирам че искате да разпуснете...
-ТинТин...-опита се да привлече вниманието и Даниел.
-...но дали това е момента...
-ТинТин!
ТинТин се вгледа яростно в тях и замръзна на мястото си от страх.ПРед нея стояха триисетина смъртожадни с насочени пръчки към тях и се хилеха зловещо.
"Клио когато кажа три бягай нанякъде ясно!" чу момичето гласа на професор Лъвгуд в главата си.За да разбере професора че и е ясно тя кимна с глава.Същите наставления се дадоха и на останалите трима.
"Едно" чу тя пак гласа в главата си "две...три бягай!"
Клио стисна здраво пръчката си и се затича с все сила някъде напред прид себе си като чуваше зад себе си как освирепялата тъпа смъртожадни се хвърлт разярени въху директорката и...върху ТинТин Чарли и Даниел...
-Мамка му!-изруга Клио на глас и удари с юмрук по стената-пак стая без изход.А какво ли ставаше с останалите.Очите на момичето се напълниха със сълзи-може...може би вече бяха мъртви...
Диви стонове се изтръгнаха от гърлото и и тя падна на земята-бе прекалено слаба и се задави от сълзи.
-Клей о Клей?-чу се някакъв лигав глас някъде зад нея.Момичето се обърна и пед ицето си видя ужасяващата гримаса на Белатрикс Лестрандж.Клио изпищя и се притисна до стената.Сърцето и биеше до пъсване от страх докато почти умопобърканата Бела се пиближаваше до нея.
-Круцио!!!!!
Клио огново изпищя и се свлече на земята като обгърна тялото си с ръце а от очите и се сипеха сълзи.
-А защо не-чу тя отново гласа на Бела някъде зад болката-да защо не...
Болката спря но гласа на Блеа този ужасен глас отново отекна из помещението:
-Прибалиус!!!
Клио се загърчи от коввулси и усети как пяна потиа от устата и.Болката беше като при Круциатос но този път засягаше и съзнанието-най-големите страхове.
Болката спря също толкова неочаквано колкото бе започнала и момичето остана да лежи на земята с копеща от устата и кръв.Чу стъпки и някаква силна ръка и вдигна от земята държеейки я за гълото.
-Как ми се иска да те убия кучко!-извика направо в лицето и Бела като я опръска със слюнка-Още сега...още сега...
-Не не още Бела...-едвам си пое въздух Клио и усети как пламъчета пълзят под кожата и-ОГЪН!!!
Цялото и тяло пламна и тя отвърли назад Белатрикс като счупи пръчката и на две.Огънят изгасна но в очите и още горяха пламъци.Клио протегна ръката си също както преди години бе напавила с Краб и започна да я стиска в юмрук.При това Бела започна хем да пищи хем да се дави от липсата на кислород.Клио се наведе донея а Бела я погледна ужасена докато се давеше и вече плюеше кръв.Клио я хвана заръцете и ги стисна.Тогава Бела успя да си поеме достатъчно въздух и закрещя с все сила докато животът бавно и болезнено я напускаше.Бела загуби съзнание и Клио я пусна-не беше сигурна дали е мъртва или просто е в несвяст.Но си беше получила аслуженото.За пръв път Клио нарйняваше някого-няколко сълзи паднаха от очите и върху бледото лице на Бела.А даже и хареса...!...
Но ако приятелите и бяха мъртви нима си заслужаваше тя да живее.Клио разбра че има силата да отнеме и да дава живот но нима бе достойна...
Тя долепи дланите си и събра малко от тази сила в шепите си после рязко ги насочи към гърдите си и извика.Клио падна на земята до тялото на Бела и бавно затвори очи потъвайки в блажена тъмнина...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !!!!!!!!!!!!!!



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

29 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.