Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 30.10.2006 от sun_goddess

Девета глава

Даниел залитна леко и сложи ръката си на бузата си която се червенееше.
-Какво по дяволите ти става?-извика той и я погледна свирепо.
-Аз...ти какво си мисреше че правиш?-опита да се оправдае Клио и нервно приглади мантията си.
Даниел наистина беше много ядосан.Той се приближи до нея и я хвана за раменете като ги разтресе силно.
-Не ти ли хареса?Хайде кажи че не ти хареса!А това харесва ли ти?!-и той впи устните си в нейните по болезнен начин.Този път не я целуваше нежно и внимателно а грубо и настоятелно като и причиняваше голяма болка.Клио се опита да се отдкубне от Даниел и сложи ръце на гърдите му за да го отблъсне но това само го настървяваше повече и повече.
-Даниел...моля те...стиг...стига...-едвам успя да си поеме дъх тя и се задави.
Даниел се отдръпна рязко от нея дишайки тежко.Той прокара пръсти през косата си и изгледа притеснено момичето.Клио прокара палец по разранените си от целувката устни и сведе главата си от яд.И двамата мълчаха.
-Клио сори ок?-опита се да се извини Даниел-Аз просто не мога да обясня нещо ми стана ядосах се и...
Той не довърши и продължи да я гледа някак сковано.
-Защо го направи?Защо се опита да се самоубиеш?
Клио го погледна изненадано.Личеше си че е притеснен от случилото се току що но искаше да разбере не толкова от любопитство колкото от загриженост.
-Не ти влиза в работата-отсече момичето и отново забоде поглед в пода.
-Казах ти вече че съжалявам.Ако не ми вярваш и се сърдиш още тогава...
-Тогава какво?!А?!Пак ще ме целунеш така ли или шще стигнеш по далеч?!Може би да ме прокълнеш?!-озъби се Клио и извади пъчката си.
Даниел я погледна отегчено и каза спокойно:
-Свали пръчката Клио защото само можеш да се нараниш-и той не я изчака да отговори а ловко измъкна пръчката от ръката и.
Момичето го изгледа злобно но си замълча.
-Защо го направи?-отново попита той като въртеше пъчката и.
Клио помълча.
-Аз...незнам...може би за да видя дали го мога...не знам-отговори накрая тихо и допълни-знам че е глупаво.
Няколко сълзи се търкулнаха по бузата и и тя отново сведе глава.
Даниел изглеждаше притеснен.
-Хайде да влизаме в часовете че Лонгботъм ще ни накаже-подхвърли той и тръгна по коридора.
Клио гледа малко зад него и после тръгна след фигурата...

Вечерта след часовете Клио стоеше пред камината в общата стая която отдавна бе опустяла.Всички си бяха легнали но Клио размишляваше.
-Няма ли да си лягаш?-чу се глас откъм спалните помещения.
Клио се изправи и се вгледа по посока на гласа.На вратата на помещенията стоеше чорлаво момиче с дълга червена коса розова нощница съвсем несъвестима с косата.
-Казах ти да престанеш да носиш тази нощница тя е...розова!
-Какво имаш против розвото пък ти Клей?-сопна сеъ ТинТин и се настани до нея на креслото пред камината-За какво мислиш?
Клио несъзнателно прокара пръст през устните си-целите в рани.
-Какъв пък е този странен навик?-попита ТинТин-Какво е станало?
Клио и разказа за случата.
-...и накрая си тръгна оставайки ме сама-довърши Клио и загледа очаквателно приятелката си.
ТинТин стоя замислено няколко минути след това каза бавно:
-И Чарли се държи по същия начин-обясни-но не е груб с мен.
-Даниел е много странен-отбеляза Клио и погледна момичето до себе си.
-Е...кх кх...как беше?-попита ТинТин леко изчервена.
-Моля?-изуми се Клио и погледна насмешлино ТинТин.
-Как беше целувката-добър ли е?-обясни уверено момичето.
-Ами-започна Клио умислено-да но втория път беше ужасно-защо мисклиш че устните ми са целите в рани.
-От това ли е?-зяпна тя-Ще го науча аз!
-Не!-опита се да я спре Клио-Не можеш!Той не знае че съм ти казала не смятам да узнава!
-Ок-съгласи се ТинТин и се отпуса на креслото-Знаеш ли липсваше ми това да поделям с приятелка.
-На мен също Тин-на мен също-призна Клио.
Двете момичета се наведоха една към друга и се пегърнаха развълнувани.След няколко минути се пуснаха неловко и тръганаха към спалните помещения.

* * *
Десета глава

-Уизли Потър Малфой!-отново се чуха имената на най-буйните в дом Грифиндор-след мен ученици!
Клио Даниел Чарли и ТинТин,все още подхилвайки се,станаха от меките кресла пред камината и тръгнаха след преподавателката си професор Макгонагъл.
-И така бъдете възпитани и не много дръзки ясно?Добре-набързо им даде няколко съвета професор Макгонагъл,когато виещата се стълба се вдигна нагоре към кабинета,докато преподавателката не изчезна от погледа на четирите деца.
Когато стигнаха до вратата отново се чу онова познато и все така замечтано 'Влез' и четиримата отвориха вратата на кабинета.Професор Лъвгуд седеше зад бюрото си и съсредоточено гледаше бонбонките по писаблището си като сеги-тогиз си взимаше по един.Тъй като никой не започваше разговор децата просто стояха насред стаята и чакаха озадачени.Пофесора стоя още няколко минути в същото положение сед,което разтревожено вдигва поглед.
-Седнете моля-подкани тя и четеримата се настаниха на креслата,които професора измагьоса.
-Вижте деца-започна майчински тя,подлъжавайки да ги гледа с някакъв разтревожен поглед-министерството,както винаги се меси в работите на Хогуортс.Нали се сещате-заради онова което се случи на теб Клио,за изчезването,за битката-жената изпусна една тежка въздишка и продължи-Министерството има нужда от нещо като талисман.Макар сега да не е като едно време знаете че Волдемор продължава да тормози нашия свят.Хората живеят в страх,а министерството иска да повдигне духа им...с вас-довърши Луна и се вгледа в детските лица пред себе си.
-Аз...не съм сигурна че разбирам-промълви най-сетне Клио,макар да се сещаше какво ще поискат от нея и приятелите и.
-Вие ще сте рекламното лице на Министерството ще давате интервюта ще ви павят снимки-обясни преподавателката и затвори очи,сякаш самата мисъл я нараняваше жестоко-Разбира се само ако вие искате-допълни.
-Категорично не!-отбеляза твърдо Клио и махна с ръка.
-Абсолютно да!-намеси се ТинТин с блеснал поглед.
Клио погледна приятелката си така сякаш е полудяла.
-Наред ли си Тин?!Да не сме в зоопарк.Няма да им служим за рекламно лице за да държат хората в неведение за случващото се!
-Напълно съм съгласен с Клей-обяви Даниел и застана до приятелката си стискайки леко ръката и.
-Аз пък с Тин-заяде се Чарли и също хвана ръката на ТинТин-По-добре да знаем как мисли врага и целите му!
-Говориш като майка и!-с досада каза Клио и посочи ТинТин.
-Стига де хора!-опита се да ги успокои ТинТин,защото Даниел вече се канеше на Чарли и той от своя страна бе извадил пръчката си-Ще имаме слава,а пък и ще можем да даваме интервюта за случващото се-няма да лъжем!
Клио и Даниел се спогледаха и поклатиха глави.
-Ние пък сме съгласни!-войнствено обяви Чарли-и ще участваме!
-Не няма да се делим!-отхвърли Клио-Не може!
-Тогава да участваме и четеримата?-включи се ТинТин-Хайде де Клей?-и направи една сладка физиономиика като кученце.
Клио избухна в смях и завъртя очи.
-Това да ли означава?-попитаха обноадеждени ТинТин и Чарли.
Клио само погледна Даниел който кимна в знак на съгласие и с трудност каза-Да!
-Супер!!!!!!!!!!!-извикаха в един глас ТинТин и Чарли и залепиха устните си страстно.
-Кх кх кх!-напомни професор Лъвгуд.
Те се пуснаха смутени.
-Има и нещо друго-започна отново професор Лъвгуд-искат ви като помощници на аврорите!
-Не!-извикаха Клио и Даниел.
-О да!-включиха се и ТинТин и Чарли.
-Госпожице Лъвгуд може ли аз да говоря с тях?-намеси се тих гласец идващ някъде от стаята.
-Но професоре разбира се-съгласи се тя начаса-тъкмо ще влеете малко разум в главите им.
Четеримата гледаха като напушени-мислеха си че дирукторката им е откачила да си говори сама макар и те да чуваха гласа.
-Деца нека да ви представя отново професор Дъмбълдор-обади се Луна усмихната,но отново като първия път със сълзи в очите.
-Госпожице Потър,господин Малфой и господин Малфой и разбира се госпожиза Уизли-приятно ми е-започна човека с тих и благ глас като се усмихваше.
Децата гледаха като втрещени портрета,който им говореше така приятелски.
-Наричайте ме Клей...просто Клей-започна Клио сякаш бяха стари приятели.
-Клей-повтори мъжът и малка сълза се търкулна по дългия му нос като мънисто-толкова...приличате на...на баща си.
-Аз съм ТинТин-представи се ТинТин като изтръгна професора от мъчителните спомени.
-Толкова приличаш на баща си,но очите са на госпожица Грейнджър.
-Аз съм Даниел...Даниел Малфой.
-А Малфой момчето,което искаше да ме убие-засмя се Дъмбълдор сякаш споменат е по-скоро смешен отколкото трагичен-Приличаш на баща си но сърцето...сърцето е като на покойната ти баба Нарциса.
-Аз съм Чарли
-Толкова приличаш на баща си,но очите са на майка ти-отбеляза отново професора.
-Познавате ли ги?-наостри уши Чарли и очите му заблестяха-Познавахте ли родителите ми?!
-Тихо моето момче ще разбереш когато му дойде времето.
-Но...
-Стига Чарли.
-Деца по принцип бих ви съветвал да не приемате това унизително предложение,както направи господин Потър когато беше момче-започна Дъмбълдор-но както бе казала госпожица Грейнджър,не е зле да знаеш какво мисли врага.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

32 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.