Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 05.01.2007 от akasha1989

Беше хубав слънчев ден.Учениците от Хогуордс чакаха влака на перон 9 3/4.Той се появи.Всички забързаха да се качват.Петте приятелки от 3 курс курс Луйза Тиър,Джесика,Вени Потър,Акаша и Лив Паркър след дълго търсене се намериха.
-Здравейте-поздрави ги весело Луйза
-Здрасти Лиз,Здрасти Вени,здрасти Акаша,Здрасти Лив-отвърна Джесика
-Здрасти-поздрави Вени а след нея и останалите.
-Как сте-заговори ги Акаша
-Аз съм добре-отвърна Луйза
-И аз съм добре-каза Лив
-Всички май сме си прекарали страхотна ваканция а?-попита Джесика
Така целият път мина в обяснения и разкази за ваканцията.Момичетата не усетиха кога влака спря.Приятелките слязоха.Всяка си намери свободна каляска и седна в нея.........
Каляските бяха малко свободни затова Вени каза:
-Е хора ще се видим в училище...
-Но къде тръгна?
-Ами ще седна при брат ми...
-Ок...
Вени се затича към една каляска,отвори вратата и там седяха,Хари Потър,Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър.
-Здрасти Вени-усмихнаха се те.
-Здравейте.
-Сядай тук...-Хари беше посочил мястото до Рон
Останалите се запътиха към една от каляските,но в нея имаше 1 човек.
-О,здрасти Луна.-поздрави я Лив спокойно-Може да седнем тук,нали?
Странното момиче кимна и заби поглед в прозореца.Останалите момичета се настаниха в каляската.
-Знаете ли,чух че тази година ще става нещо интересно...-каза Джесика
-Да,щяло да има някакви състезания,но те са само за момичета над 14 години.-каза Лиз
-Чакайте!Имам идея!Ние сме на 14 нали?-каза Лив
-Да!Досещам се какво си намислила,но има един проблем!Не всички са на 14!Някой ще ги навършат в края на годината например аз. - обади се Акаша
-Да,права си!-призна Джесика
Както си говореха изведнъж каляските спряха.Момичетата слязоха и се заоглеждаха.Дворецат беше толкова красив!Като никой друг път!
-Великолепно!-обади се Луиза
Приятелките вървяха и оглеждаха без да продумат.Бяха се запътили към Голямата зала за церемонията на разпределителната шапка!Те намериха Вени и петте продължиха към големият дворец.Бяха смаяни от великолепието му!
Акаша се огледа и видя Лестат.Запъти се към него и после почнаха да водят доста странен и потаен разговор:
-Чу ли ще има състезание-почна да му шепне Акаша-Ще участваме ли?
-Но то е за над 14 годишни-вдигна вежди Лестат.
-И?Ние сме много над 14 ако трябва да ти напомням-минали сме ги тези години още преди векове.
-Знам,но е опасно-нали те те мислят за обикновен човек.Не мисля,че много ще им хареса новината,че една от най-добрите им приятелки е вампир над 1000 години или,че по-точно е майката на всички вампири.
-Да не се бях замисляла за това,но имаме още един проблем.
-Какъв?
-От къде ще се храним....Не може всяка вечер да изчезваме за да отскачаме до Лондон за някой друг човек на който да му изпием кръвчицата.
-Права си,но не тук му е мястото...Дай да се срещнем по-късно някъде където няма кой да ни подслушва.
-ОК.Хайде в 12:00 в нужната стая.
Но имаше един проблем и за двамата!!! 2-ма човека бяха чули разговора им един от тях бе Малфой,а другата личност бе....
...Лив,чиято чанта се беше скъсала и тя беше изостанала назад.Акаша хвърли бърз поглед към приятелката си,сякаш се опитваше да й каже нещо,но Малфой проговори пръв:
-Тти...ккръв...-той пребледня-Професор Снейп!!-разпищя се гаднярчето
-Силенцио!-викна Лив и той млъкна,след което припадна.Двете приятелки дълго се гледаха,без да продумат,докато накрая...
Лив първа проговори.
-Ти...Хъмм ще ми обясниш ли какво става?-Акаша кимна с глава и след като направи дълга пауза за да обмисли думите си загоовори:
-Аз съм вампир....
-Защо не ни каза-прекъсна я Лив.
-Защото се боях от реакията ви,а и никой не трябва да разбира,защото иначе ситуацията става много неприятна-особено за нас с Лестат.
-А как живеете на светло?И какво имаше предвид той под това,че си майка на всички вампири?
-Имаше предвид,че съм майката на всички вампири.Аз съм Акаша-Кралицата на прокълнатите.Аз съм родена в Кемет още 4 хилядолетие пр. Хр.Бях избрана от крал Енкил за негова жена.Ние бяхме първите вампири.Аз го създадох.Управлявахме страната заедно и бяхме пресушили почти всичката кръв по земята когато Енкил изгуби жаждата да пие-без него и аз също и се превърнахме в живи статуи.Но още в 18 век музиката на Лестат ме събуди от вековният сън и аз изпих кръвта на Енкил,взех силата му и сега съм заедно с Лестат.-разказът на Акаша подейства на Лив доста сряскащо и момичето само седеше и гледаше ужасено.-Но моля те не казвай на никого,защото незнам как ще реагират останалите....
-Оок.-каза Лив,а гласът й леко потрепваше-Аз няма да кажа,но Малфой...незнам колко дълго действа заклинанието за мълчание.
-Ще се погрижа за него.-каза Акаша-Хайде,да влизаме в Голямата зала,тържеството сигурно вече е почнало.
Двете мълчаливо влязоха в залата и седнаха на Грифиндорската маса при приятелките си.
-Къде се губите вие двете?-запита Лиз
-О,просто си говорехме.-заяви бодро Лив-Чудех се дали да се запиша за състезанието..вие как мислите?
-Ти решаваш.Хей,какво му е на Малфой,изглежда уплашен.-попита Джесика
-Нямам представа.-бързо отговори Акаша и смени темата
Лив не я слушаше,а се чудеше как е могла да спи с Акаша в една стая цели 3 години без да забележи,че е вампир..
-Хей,Лив,слушаш ли ме?
-Ъ?Какво казваш?
-Попитах те...
-Какво ви е на вас двете с Акаша?
-Нищо,нищо...
-Хайде де кажи.
-Аз ще ти кажа в спалнята-каза Акаша след като бе дочула разговорът им.
След вечерятя петте приятелки и Лестат се качиха в кулата на Грифиндор.Акаша се раздели с Лестат и се качи с приятелките си в тяхната спалня.
- Е? - подхваня Джесика.- Ще ни кажеш ли какво ви е на вас двете?
Акаша си пое въздух. Направи малка пауза и разказа всичко,което бе разказала на Лив.Всички я гледаха толкова стаписано,че мълчанието,което последва бе доста тягосно.Момичетата си легнаха. Някъде към полунощ на Акаша и се присъни доста странен сън. Сънуваше,че се разхожда с Лестат из двора на училището.Говореха си нещо тайно.Акаша не успя да различи думитеДвамата сигнаха до езерота. Там той я прегърна и тя го прегърна. Двамата започнаха да се целуват, но изведнъж нещо изстръгна Акаша от съня. Над нея се бе надвесил някой и се насочваше към врата й.
- АААААА!!! - изкрещя Акаша.
Приятелките й се разбудиха.
- Какво става? - попита Вени сънено.
- Да не сънува кошмар Акаша? - попита Луйза
- Тук......имаше някой...... - заекна Акаша и стана. - Не беше от училището.
Момичетата наскачаха от леглата и се облякоха халатите. Излязоха от стаята и слязоха в общата стая. Разпалиха огъня.
- Сигурна ли си ,че не си сънувала? - попита Лив.
- Казвам ви тук имаше някой. Не беше човек. Не мога да ви кажа дали бе вампир или върколак. Долавяха се и двете миризми. - обясни им Акаша и седна на едното кресло. Цялата трепереше. Бе доста страшно да се събудиш и да видиш как някой възрастен мъж,който за пръв път виждаш да се надвесва отгоре ти.
- Успокой се. - каза Вени и прегърана приятелката си. - Нали не те е наранил?
- Не! - каза Акаша. - Но ако бе вампир щеше да подуши,че съм неговата кралица е щеше да се махне.
- Значи остава да е върколак. - заключи Джесика. - Но ако мога да попитам. Щом не е бил вампир тогава откъде е миришел на вампир?
Цялата група се умълча.
- Лестат?! - възкликна Акаша и се изправи.
Акаша се втурна към момчешките спални. Сърцето и биеше лудо. Тя не бе готова да понесе тази загуба. Лестат, мъжа на живота и може би лежеше безпомощен сега. Тя тичаше, а сълзите се стичаха по бузите и
-Не мога Лестат. Повярвай ми не мога да те загубя любими.
Удари рамото си в касата на една врата. То започна да пулсира и болката постепенно се разля по цялото и тяло. Тя обаче не и обръщаше внимание. Цялото и сърце гореше обхванато от огнен капан. Някакво злокобно предчувствие и подсказваше, че ще пристигне твърде късно, разстоянието между момичешките и момчешките спални бе малко, но Акаша имаше чувството че изминава разстоянието от Рая до Ада. Злокобно открехнатата врата на стаята на Лестат се показа в другия край на коридора. Акаша влетя в стаята и...
....падна на колене и заплака. Тя бе силно момиче, все пак бе Кралица на всички вампири. Сърцето и обаче бе на влюбена жена и остави сълзите да се стичат неуморимо по бузите й, а белите й дробове намериха сили да изхриптят само един вик:
-Нееееееееееееееее!
Акаша стана. Вътрешния инстинкт за самосъхранение я накара да възвърне силите си. Може би още можеше да помогне на любимия си. Усети как злобата се опитва да си пробие път в сърцето й но не я допусна. Щеше да действа окрилена от по-висшо чувство - любовта. Стана и се запъти към Лестат и този който го бе отвел. Не знаеше накъде са отнесли любимия й но щеше да последва невидимата нишка свързваща техните сърца
-Ще те намеря любими. Само ме почакай. Идвам........
- Какво има? - попита Джесика след като Акаша се върна в общата стая на Грифиндор.
- Лестат е изчезнал. - каза Акаша с огромна мъка в сърцето. - Трябва да съобщим на учителите.
Акаша излезе от кулата и се запъти към кабинета на ръководителката на Грифиндор - Минерва Макгонъгол. Почука на вратата й. Наложи се да изчака известно време докато някой й отвори.
- Какво има.... Акаша? - попита сънено учителката.
- Стана нещо! - отговори Акаша. - Докато си спях някой се надвеси над мен.Не беше от училището. След като отидох до спалнята на момчетата да ги събудя открих,че Лестат е изчезнал.
Учителката по Трансфигурация веднага се втурна към общата стая на Грифиндор където вече всички бяха будни.Вени бе при брат си.
- Какво става? - все още не разбираше той.
- И ние бихме искали да научим. - казаха в един глас Рон и Хармаяни.
- Лестат е изчезнал! - обясни им тя.- Никой не знае как , но го няма в цялото училище.Той ти е приятел Хари.Някой ученици мислят,че е дело на В...Волдемор. Мислят,че иска да тръгнеш да спасяваш Лестат за да може той да те убие. Трябва много да се пазиш.
- Знам! - отговори Хари.
- Хари наистина трябва да се пазиш. - започна Хармаяни. - Ако В...Волдемор успее да те убие ще се върне на власт и.......
- Знам какво ще стане! - тросна се Хери.
- Мисля,че трябва да известим Ордена на Феникса. - каза Рон.
- Прав си! - поткрепи го Вени.- Отивам да им пиша!
Момичето се изправи и излезе.По пътя срещна професор Макгонъгол и я информира по подрабно за случая........
.......... Акаша стоеше при приятелките си,които се опитваха да я успокоят.
- Отивам да го търся! - каза Акаша и стана. - Не се опитвайте да ме спрете!
Кралицата на прокълнатите излезе и се запъти към входната врата. По пътя обаче срещна Малфой.
- Здравй Драко! - поздрави го тя.
- Здравей! - отговори й той. - Ще кажа на професор Снейп,че ти и Лестат сте вампири!
- Не и ако ти е мил живота. - заплаши го Акаша.Малфой се изплаши. Просъска няколко обиди и си тръгна.Вампирката напусна Хогуортс.Разхождаше се около гората и се ослушваше когато чу някой да крещи някакви думи.Спря се и се заслуша. Някой проклинаше някого. Акаша се приближи по близо до гората за да чуе какви са думите:
- Проклинам те Лестат! Проклет да си от днес и за винаги щом докоснеш момиче да усещаш болката, която ще усетиш и щом се пържиш в ада ! Така ще е за винаги, докато си жив и никой не ще те изцери !
Акаша се засили към мястото от където идваше вече изреченото проклятие.Докато Акаша вървеше към своя партньор той си имаше много сериозни проблеми.Някой му говореше от всички посоки.Последно въпросният глас проговори за гърба на момчето.
Лестат се обърна назад и видя двойка кървави очи.Сатаната му се усмихна и заби демонското си острие в гърдите на Краля на прокълнатите.
Смехът на дявола отекна в съзнанието му.Кръвта на Лестат се разля по зелената трева.Най-сетне го осъзна-той умираше.Нямаше да види повече изгрева,нито звездите…Лестат погледна към небето-неговата звезда побеляваше и всеки момент щеше да падне.
-Само...да ме убиеш ли...можеш?-от устата на Лестат текна струйка кръв.
Със сетни усилия вампирът извади от мантията си медальон,в който имаше снимка на Акаша.
- Съжалявам Акаша!!!-момчето го отвори.Снимака на Акаша бе изчезнала.На другата страна чрез огледало Лестат виждаше как червените пламъчета,в очите му,които бяха символ на власта му с Акаша постепенно огасваха.Никой нямаше да тъжи за това нищожно подобие на живо същество.В последните мигове на живота си Лестат се усмихна. Очите на Лестат като две червени огнени кълба изгаснаха.............
Малката звезда угасна.Небето остана черно и зловещо,без никакви жълти точки по него.Дяволът си замина. Акаша пристигна при своя любим,но твърде късно.
- Не! - проплака тя.Насочи пръчката си към Хогуортс и изпрати червени искри за да доведе помощ. - Лестат не ме изоставяй.Моля те!Обичам те прекалено много. Не искам да си отваш от този свят.
Изведнъж като по чудо една звезда изгря и засвети ярко. Още по-неочаквано червените пламъчета на Лестат се запалиха отново.Момчето пое своята първа глътка въздух от новия си живот.Опипа гръдния си кош.Раната я нямаше.Лестат премигна. Фокусира зрението си и успя да различи някакъв силует над него -беше Акаша.
-Лестат...-задъха се момичето...-Търся те вече няколко часа.Когато те намерих да лежиш тук помислих,че си...
-Мъртъв.-довърши Лестат. Той погледна нагоре,където вече беше пълно със звезди,но от всички се отличаваше една,светеща по-ярко от останалите - неговата.....
Двамата се върнаха в Хогуортс.Учителите се зарадваха,че Лестат се е върнал.Той им обясни,че е ходел насън и не се е усетил. След като той се усамоти с Акаша я погледна сериозно.
- Лестат ще ми кажеш ли какво стана? - попита Акаша.
- Всъщност и аз незнам. - отговори и Лестат. - Както си спях нещо ме грабна и ме занесе в гората.Оритах се да се телепартирам обратно в замъка,но всичките ми сили бяха блокирани. Това нещо се оказа сатаната. Той ме прокле и ме уби ,но по някакво чудо аз се съживих. Явно твоята любов ме е върнала.
- Обичам те Лестат. Разбери го! - каза Акаша и го прегърна. - Бих дала и живота си за теб?!
- Знам! - отговори и Лестат и я прегърна. - Много съм ти блогодарен,че ме намери и ме върна към живота! Какво бих правил без теб?
- Знам любими! - отговори Акаша. - И аз те обичам. Не бих живяла без теб. Ти ме събуди от вековния сън. Ако не беше ти аз още щях да бъда жива статуя. Ти ми показа,че не трябва само да пием кръв. Показа ми,че има и други важни неща!
Точно в този момент Лестат се пресви на две.
- Какво става? - попита го тя. - Лестат?
- Трябва......да.....остана сам. - каза Лестат.
- Не!Няма да те оставя сам!- каза Акаша. - Ще извикам помощ!
Акаша излезе от стаята където се бяха усамотили и се натъкна на приятелките си! Каза им,че той не е добре и всички отидоха да търсят помощ. В това време в Нужната стая Хари,Рон и Хармаяни се бяха спотаили.
- Защо ни доведе тук Хари? - попита Хармаяни.
- Нещо ще ни казваш ли? - попита Рон.
- Да! - отговори Хари. - Трябва да ви кажа нещо,което не ви казах миналата година.
- И какво е то? - попита го Хармаяни.
- Миналата година когато членовете на Вода бяхме в министерството смъртожадните ни нападнаха за да вземат онова кълбо,което аз държах. Това кълбо съдържаше пророчество направено от професор Трелони. Това пророчество е истинско. Сомия Дъмбалдор го потвърди. Това пророчество бе за мен и Волдемор.
- И какво глеси то? - попитаха в един глас Рон и Хармаяни.
- Ще ни кажеш ли? - попита Хармаяни.
- Да.- отговори Хари. - Ще ви го цетирам точно,зощото такова пророчество не се забравя лесно.
„Приближава се онзи,койтопритежава силата да победи Черния лорд...дете на хора,трижди опълчвали се срещу него,родено,когато умира седмия месец...и Черния лорд ще го бележе като свой равен, ала той ще притежава сила, каквото Черния лорд не познава... и единият ще бъде погубен от ръката на другия, защото докато единия е жив,другият не може да оцелее...когато умира седмия месец,ще се роди онзи,който ще притежава силата да победи Черния лорд...”
- Но това значи..... - започна Хармаяни с ръце на устата.
- Това значи,че или аз ще убия Волдемор или той мен. - довърши Хари.
- Вени знае ли? - попита Рон.
- Не още не съм и казал. - каза Хари.
- Тогава и кажи. - каза Хармаяни.
- Не мога! - каза Хари и сведе глава. - Ако тя научи ще откачи и може да направи някоя глупост за,която после ще плаща скъпо!
- Но тя ти е сестра Хари?! - каза Хармаяни. - Тя трябва да знае?
- Няма да и кажа? - викна Хари и избяга.
Тичаше по коридорите без да гледа на къде върви. Излезе на двора на училището и отиде на мястото където Сириус бе попитал Хари дали иска да живее с него. Седна и започна да плаче. За пръв път той плачеше. Не искаше сестра му да ознова,че има вероятност той да умре. Не искаше Вени да знае за пророчеството, не искаше да знае,че той се страххува! Хари не се страхуваше от Волдемор. Той се страхуваше приятелите му и сестра му да не пострадат. Хари остана дълго така седнал на земята. Гледаше звездите и се мислеше за безрасъдната постъпка,която бе причина за смъртта на Сириус.Стана много тъмно и пазача всеки момент щеше да заключи портите. Хари се шмугна незабелязано в училището. Прибра се в кулата Грифиндор и без дори да каже нещо на Рон и Хармаяни, които го чакаха той се прибра в спалнята и си легна. По едно време вратата се отвори и Рон се доближи до леглото на Хари, но той се направи,че спи.Рон излезе и се върна при Хармаяни.Хари се помисли за Хармаяни. На следващия ден той щеше да и каже,че е влюбен в нея. Реши да сложи мантията неведимка и да ги подслуша какво си говорят.
- Дали да не кажем на Вени? - попита Рон.
- Не! - каза Хармаяни.- Той сам трябва да й каже.
Тогава Рон се изправи.
- Ще си лягам. - каза той. - Лека нощ.
- Лека нощ. - каза Хармаяни.
Хари се върна тихо в леглото си. Чу как Рон си ляга и след известно време и той заспа. На следващия ден Хари се събуди много рано.Още никой не бе станал.Хари погледна през прозореца.Слйнцето още не бе изгряло,но бе достатъчно светло.....
Хари стана тихо и се облече.Излезе от кулата на Грифиндор и слезе до мходната врата.Отвори я тихо и излезе навън.реши да се поразходи за да обмисли чутото от последната вечер.Той трябваше да каже на Вени за пророчеството,но не искаше тя да страда,ако Волдемор го убие.Изведнъж някой сложи ръка на рамото му. Хари се обърна и видя Акаша.
- Явно не съм единствения,който е станал рано днес?! - каза Хари. - Как е Лестат?
- Ще се оправи. - отговори Акаша. - Мадам Помфри каза ,че е нормално след проклятие.
- Но щом е прокълнат... - започна Хори,но акаша го прекъсна.
- Не е прокълнат.По някакво чуд проклятието бе развалено.
- Искаш ли да се поразходим? - попита Хари.
-Да ! - отвърна Акаша.
Двамата тръгнаха към езерото.Разхождаха се докато слънцето изгря.Двамата се спряха.Огледахасе и осъзнаха,че са влезли в
Забранената гора.
- А сега? - попита Хари. - Ако учителите разберат,че сме тук ще ни накажат?!
- Да семахаме. - каза Акаша.
Двамата тръгнаха попътеката по която бяха дошли.По едно време се спряха.
- Защо имам чувството,че се изгубихме? - попита Хари.
- Незнам! - каза Акаша. - Нали от тук дойдохме?
- Да!От тук дойдохте,но няма да си тръгнете от тук! - каза някой зад тях.
Двамата се обърнаха и Хари видя,че това е Волдемор.
- Ти искаш мен! - каза Хари. - Пусни я!
- За какво говориш? - попита Акаша. - Явно аз и Лестат сме единствените които знаем за теб единствено името ти,което за нас е само име .
- Това е Волдемор. - каза Хари. - когато бях малък той уби родителите ми и се опитада убие и мен , но не успя нали?
- Тогава може да не съм успял,но сега ще те убия и нищо няма да ми попречида се върна на власт.Аз съм най великия магьосник!!!
- Дъмбалдор е най - великия магьосник. - каза Хари. - Пусни Акаша да си тръгне.Работата е само между нас двамата!
След като Акаша изчезна Хари и Волдемор започнаха дуел.Биха се дълго.Накрая Хари падна на земята. Не! Той намаше да позволи на Волдемор да го убие.Момчето се изправи и побягна навътре в гората.Волдемор го последва.Във същото време в Хогуортс Акаша стоеше в кулата Грифиндор и чакаше Вени и проофесор Макгонагол да свършат часовете си за да им каже. И ето,че не след дълго Вени се появи.
- Здравей Акаша.- каза сестрата на Хари. - Защо не беше в час?
- Ами..... -поколеба се Акаша. - Мисля,че е по добре да седнеш!
- Защо? Какво е станало? - попита Вени след като седна.
- Хари е в........ - започна да разправя Акаша.След като приключи разказа си Вени изхвърча от кулата на Грифиндор и се затича към седмия етаж.По пътя срещна Хармаяни и Рон.
- Ей Вени? - попита Рон. - На къде бързаш?
- Аз..... - запъхтя се тя.
- Къде е Хари? - попита Хармаяни..- Не сме го виждали от сутринта.
- За него става дума. - каза Вени.- Научих,че е в гората с Волдемор.Трябва да му помогнем.Да вървим при директора.
- Да вървим. - каза Рон и заедно с Хармаяни и Вени се затичаха към кабинета на Дъмбалдор.Когато стигнаха до кабинета без да почукат грифиндорците нахлуха в кабинета.
- Що за безобразие? - възмоти се Макгонъгол,която бе в кабинета.
- Къде е професор дъмбалдор? - попита Вени.
- Трябва да говорим с него! - каза Хармаяни настойчево.
- Спешно е! - каза Рон.
- Замина преди 30 минути.Получи спешно повикване от министерството.- обясни учителката по Трансфигурация.
- Но това е наистина важно? - каза Рон.
- Нима има нещо по важно от министерството господин Уизли? - попита Мокгонъгол.
- Да! - отговори Хармаяни. - Има!
- Става дума за брат ми и за Волдемор. - не се здържа Вени. - Двамата са в Забранената гора.
- Защо не казахте веднага! - каза Макгонъгол и се изправи. - Ще пиша на директора.Като получи писмото ще дойде.Да вървим.
Грифиндорците и учителката тръгнаха към Забранената гора.Когато пристигнаха на мястото където би трябвало да са Хари и Волдемор намериха само очилата на Хари.
- Къде са те? - попита Вени.
- Тук! - отговори някой.
Всички се ослушаха. От дървото зад Хармаяни се показа Волдемор.Всички насочиха пръчките си към него.
- Не съм дошъл тук да се бия! - каза той. - Свърших това което трябваше да направя.
- Къде е Хари? - попита учителката.
- Той е тук! - отговори Черния Лорд и се отдръпна. Зад него се показа Хари. - Исках да го убия,но си дадох сметка,че жив ще ми е по полезен.Нали Хари?
- Да! - тоговори Хари и изгледа приятелите си.
Всички забелязаха,че погледът му е студен и пълен с омраза.Хари напълно се бе променил.Сякаш не познаваше приятелите си.Все едно той бе Черния лорд.
- Какво си му сторил? - попита Вени и в очите и заблестяха пламъци,които за пръв път се запалваха така яростно.
- Нищо не съм му напровил. - отвърна Волдемор. - Просто му отнех живота и му дадох друг.
- Какво имаш предвид? - попита Хармаяни. - Професоре за какво говори той?
- Незнам госпожице Грейнджър! - отговори Мокгонъгол. - Какво му направи Том?
- Сами ще видите.Само почакайте! - каза Волдемор. - Няма аз да ви убия , а той. След малко той ще ви убие.
- Но той не може?.... - започна стрестнато Вени.
- Ето започва се. - каза Волдемор и се отдръпна.
Пред очите на всички Хари се преобрази във върколак.Изглеждаше доста стряскащо.Целия космат.Висок около три метра с много дълка муцуна и много остри зъби.А очите му...Те бяха пълни с болка и омраза.
- ААААААААААА!!!!!! - изпищяха Хармаяни,Рон и Вени.
Професор Макгонъгол мина пред тях за да ги защити,но не знаеше колко дълго ще успее да ги опази.Защо Дъмбалдор се бавеше толкова!Трябваше вече да е получил писмото.Хари замахна с голямата си лапа и удари учителката през лицето.Тя паднана земята.Върколака я вдигна.Погледна я в очите и изрева насреща и.След това я хвърли на няколко метра в страни. Насочи се към Хармаяни и след като я зашемети удари и Рон.Само Вени остана права.Хари се насочи към нея.
- Недей Хари! - каза тя. - Не ме ли помниш?Аз съм твоята сестра!Аз съм...Вени.
Хари се успокои за малко но Волдемор бе по силен и Хари я удари с много голяма сила.Вени изпищя и падна на земята.
В същото време в двореца Акаша и приятелките и вървяха към Голямата зала за обяд когато Кралицата на прокълнатите се спря.
- Какво има? - попитаха в един глас Луиза,Джесика и Лив.
- Чухте ли това? - попита Акаша.
- Нищо не сме чули! - каза Джесика.
- Извинете ме. - каза Акаша и отиде при Лестат. - Ела! Имам лошо предчуствие за приятеля ти Хари.
Дваматя излязоха и след като се скриха от всички погледи се преобразиха.Вече не изглеждаха като деца, а бяха в истинския си облик.Акаша бе висока с стройна фигура.Дълга черна коса и зелени очи.Лестат той не отстъпваше по долу от Акаша.Отидоха в гората.Намериха Макгонъгол и другите и като видяха върколака двамата се нахвърлиа отгоре му.Битката бе страшна.Двама безсмъртни срещу върколак.Хари напразно се опитваше дасе измъкне.Удряше,мяташе се,ревеше,но нищо не помагаше.След известно време върколака падна безжизнено на земята и се смали.Хари отново бе нормално момче.
- Пак ще се срещнем.- каза Волдемор и изчезна.
Акаша отиде до Хари го събуди.Макгонъгол,Хармаяни,Рон и Вени се свестиха и отидоха да прегръщат приятеля си.В това време Лестат се свелече на земята.
- Лестат? - стресна се Акаша. - Какво има?
- Аз... - каза Краля на прокълнатите и погледна гърдите си.На тях имаше огромна рана.Акаша виждаше как червените пламъчета,в очите на Лестат,които бяха символ на власта му постепенно огасваха.В последните мигове на живота си Лестат се усмихна. Очите на Лестат като две червени огнени кълба изгаснаха.......
Малката звезда която след като Лестат бе убит от дявола и съживен от Акаша бе изгаснала и отново изгряла отново изгасна.Небето отново стана черно.
- Не! - проплака Акаша и падна на колене до мъжа си. - Събуди се Лестат.Не ме оставяй сама отново.Недей.!
- Какво му е? - попита Макгонъгл.
- Той....той....той е мъртъв. - каза Вени. - Вижте раната на гърдите му.Това е лош знак.
- Какво означава това? - попита Акаша.
- Означава,че нещо лошо ще ни сполети.Нещо ужасно. - каза Вени. - Не знам кога,но ще стане.
След известно време приятелките на Акаша отидоха в болничното крило.
- Ще се оправи ли? - попита Лив.
- Надявам се. - отговори Акаша. -Ако не се оправи кълна се ще убия този,който му причини това.
- Какво му е? - попита Джесика
- Ходихме с него да спасяваме Хари и приятелите му и изведнъж нещо му стана.Мадам Помфри каза,че ще отнеме време,но ще се оправи. - обясни Акаша.
Вечерта всички си легнаха.Само тя остана до любимия си в тази мразовита и студена нощ на 1 Декември. На сутринта тя се събуди до Лестат.
- О скъпи!- каза тя. - Защо трябваше да става това?Не искам да те загубя!
- Няма да го загубиш!- каза някой.
- Кой? -попита Акаша след като се обърна.
- Аз съм Араманд.Вампир съм! - каза непознатия. - Мога да го върна.
- Тогава го направи. - каза Кралицата на прокълнатите.
Пет минути по късно Лестат се събуди.
- Добре ли си кралю? - попита Акаша и помогна на мъжа си да се изправи.
- Да! - отговори краля на прокълнатите. - Какво прави той тук?
- Здравей Лестат. - поздрави го вампира.
- Здравей Араманд. - отвърна Лестат.
- Радвам се да те видя отново!Ямно не си ме забравил?! - каза Араманд.
- Че как бих могъл дате забравя.Ти направи толкова много неща.Не му е тук мястото да говорим.Какво правиш тук? - каза Лестат.
- Имам да ореждам стари сметки! - отвърна Араманд.
- С кого? - попита Акаша.
- С един стар приятел! - отговори вампира .
Лестат се приближи до Араманд.
- Вампирите не ореждат стари сметки.Те ги таят в себе си. - каза Кралят на прокълнатите така,че само Араманд да го чуе. - Дошъл си да ме убиеш ли?
- За какво си говрите вие двамата! - попита Акаша.
- Нищо! - отговориха и двамата в един глас.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.