Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 05.01.2007 от akasha1989

- Не успя тогава!Какво те кара да мислиш,че ще успееш сега?- попита Лестат на висок глас така,че и Акаша да чува.
- Това,че те познавам прекалено добре. - каза Араманд. - Знаеш за какво говоря Лестат стари приятелю. Нека говорим друг път насаме?!
- Ще се съглася,но знаеш приказката за лъжливото овчарче.Нали? Излъгало два пъти,че идва вълкът и когато на третия път дошъл никой не му повярвал. - каза Лестат.
- Не разбирам за какво става дума? -каза Акаша. - Лестат не забравяй,че имаме часове.Професорите ни чакат.Да вървим.
Никой не и обърна внимание.
- Само да те питам нещо? - каза Арманд. - След това си заминавам пък ще говорим по късно.
- Питай! - отговори Краля на прокълнатите.
- Къде е твоя приятел Луй?Още ли не се е събудил?Доколкото знам и момиченцето Клой.....
- Какво намекваш. - прекъсна го Лестат.
- Не мислиш ли,че от доста време ги няма? - попита Араманд.
- Няма ги от достатъчно дълго време за да знам кокво и станало с тях.Не мисли,че незнам.Знам всичко,което е станало между Луй,Клой и теб.-след като каза това Лестат си тръгна.Акаша го последва, а Араманд си тръгна. На следващия ден започна състезанието за издържливост.Участниците-Хари,Хармаяни,Рон,Вени,Лив,Луиза, Джесика, Малфой,Джини и още много други ученици се наредиха на старта където щяха да покажат издържливоста си..За целта на куидич игрището бяха издигнати различни коридори то едни голям лабиринт.Състезанието започна.
- Албус получи ли писмото ми? - попита Макгонъгол.
- Съжалявам Минерва. - отоговори и вежливо директора. - Не съмполучавал никакво писмо откакто заминах.Какво е станало?
Учителката по Трансфигурация му разказа всичко.След като разговора приключи двамата отново насочиха внимание към състезанието.Всички знаех,че ако участниците се срещнат ще трябва да се дуелират помежду си. Само че иамше една малка подробност.Лабиринтът бетолкова висок,че се виждаха само стените.Този който пръв излезеше от лабиринта трябваше да изстреля златни искри.
В лабиринта всички вървяха на щрек.По едно време Хармаяни иХари се срещнаха.
- Хармаяни? - учуди се Хари. - Нали знаеш правилата?
- Да! - отвърна момичето. - Знам правилата.
- Вместо да се бием искам да ти кажа нещо! - каза Хари - Още миналата година осъзнах,че те обичам Хамаяни.влюбен съм в теб и никогане ще обикна друга така както обичам теб.Надявам се да ме разбереш!
- Разбирам те Хари. - каза Хармаяни. - И аз те обичам.Винаги съм теобичал като повече от приятел.Просто незнаех дали и ти имаш същите чувства като мен.
Двамата се прегърнаха и продължиха в различни посоки.
В същото време Приятелките на Акаша се оправяха сразлични чудовища и магии изучавани по време на училище.След края на състезанието Хари и Хармаяни победиха и Грифиндор спечели.Всички бъха толкова щастливи.вучерта в голямата зала имаше устроен празник.Идваше време Лестат и Акаша да изчезнат за да се нахранят.По едно време дойде Малфой.
- Лестат? - попита той.
- Кажи Драко! - отвърна краля на прокълнатите.
- Филч те вика. - каза Малфой. - Незнам защо.Каза да ти предам.
- Ще отида да видя какво иска. - каза Лестат на жена си. - Ти ме чакай на входа на училището.
- Добре. - отговори Акаша и се обърна към приятелките си. - С Лестат трябва да излезем тази нощ.Вие знаете защо.Ако някой учител или няко друг пита къде сме маля ви прикрийте ни?!
- Добре! - отоговори Луиза.
Лестат излезе от Голямата зала и отиде до кабинета на пазача,но там нямаше никой.
- Здравей стари друже. -каза Араманд за гърба на Краля на прокълнатите. - Казах ти,че ще се върна.
- Не ти ли стигна това,че уби Луй и Клой? - попита Лестат. - Остави ме намира. Знам,че искаш да ме убиеш,но защо да го правиш?Ако исках да те убивам досега да съм го направил?
Лестат си тръгна и отиде при жена си при входната зала на училището.Двамата излязоха на двора и се опътиха към Лондон за да се нахранят, но преди да напуснат границите на училището Араманд ги спря.
- Чакай Лестат! - каза той. - Знаеш на какво съм способен.Няма да позволя да ме разиграваш отново.
- За какво говори той? - не разбираше Акаша. - Имаш ли да ми казваш нещо скъпи?
- Ще говорим после скъпа.- отвърна и Кралят на прокълнатите. - Казах ти,че няма да се занимавам с това.Отказах ти тогава ,отказвам ти и сега!
- Знаеш какво стана след като ми отказа! - отговори Араманд.
- Знам какво стана. - отвърна Лестат. - Тогава бях млад и наивен,но сега не съм и няма да повторя същата грешка.Знаеш,че доверието изисква време.
- Скъпи за какво говориш? - попита Акаша. - Мисля,че трябва да ми кажеш.
- Навремето преди много векове...-започна Лестат - Векове преди да те срещна аз се запознах с Араманд.Имах давама приятели вампири ,с които живеехме заедно.Единия бе колкото мен и се казваше Луй,а другия бе малко момиченце и се казваше Клой.Един ден се наложи да замина и като се върнах разбрах,че са мъртви.И опитай се да познаеш кой стои зад това?!
- Той? - предположи Акаша.
- Да! - отвърна Лестат.Тогава слънчевата светлина още ни влияеше.Луй е бил зазидан, а Клой е била оставена в стая която има прозорци и сутрин цялата е светла.
- Но това е убийство? - каза Акаша.
- Те сами пожелаха тази смърт. - каза Араманд. - Те бяха твои добри приятели.Докато бяха живи ти не се отделяше от тях и сега ще ги последваш.
След като каза това Араманд понечи да се нахвърли върху Лестат но изведнъж падна на земята.Акаша видя,че приятелките й са насочили пръчки към безжизненото тяло на вампира нападнал Лестат.
- Бяхме наблизо. - каза Луиза.
- Чухме всичко,но нама да кажем на никого. - каза Вени.
- Добре ли сте? - попита джесика.
- Да се връщаме в кулата. - обади се Лив. - Учителите идват насам.
- Вие вървете!- каза Акаша. - Ние ще се оправим!
Момичетата се прибраха в кулата и си легнаха, а Акаша и Лестат отидоха да се хранят. Всъщото време Хари и Хармаяни стояха сами в нужната стая и се целуваха.Толкова им беше добре,че не забелязоха кога са легнали на появилото се легло и са сезавили презглава.Наближаваше края на учебната година и утре Хари щеше да се раздели с Хармаяни.Отоново щеше да прекара още едно лято при Дърсли.После след края на седми курс щеше да се върне за постоянно при тях.През изминалите години от които Хари бе научил за сестра си тя живеешев къщата на Сириус.Хари се чудеше дали това лято тя ще дойде при него или не.Така в размисли Хари и Хармаяни заспаха.
..........
На следващия ден Хари и Хармаяни се събудиха при зори.Измъкнаха се тихо и се промъкнаха на пръсти в общата стая.Седнаха а канапето за да изчакат да се зазори.Портретът се отмести и в общато стая влязоха Лестат и Акаша.Двамата явно бяха много щастливи.
- Я? - учуди се Акаша. - Доста рано сте станали?
- Ами.... - започнаха двамата.
- Не ни се спеше. - каза Хари. - Вие двамата как сте?
- Добре. - отговориха те в един глас.
- Аз трябва да изляза. - каза Хари. - Ще се върна скоро.
Хари целуна Хармаяни по бузата и излезе.Стигна до тоалетната на стенещата Миртъл когато чу глас.
" Проклинам те Хари Потър.Проклет да си от тук навеки.Нека при всяка пълна луна ти да изпитваш такава болка като тази ,която ще изпитваш като се пържиш в Ада."
Хари се спря.Какво беше това?Той не познаваше този глас.Отначало Хари не обърна внимание и продължи да върви когато рязко се спря.Ада?Подобно проклятие бе отправено и към Лестат?!Значи дяволйт бе замесен.Хари се реши да не казва на никого докато се увери,че това,което бе чул е истина.Продължи да върви и стигна до входната врата.Излезе на вън и отиде на мястото където последно бе видял кръстика си Сириус.Седна на зелената трева и се замисли.Сега кръстникът му щеше да е жив ако Хари не бе отишъл в отдел Мистерий.
- Съжалявам Сириус. - каза Хари. - Не исках да стане така.Аз съм виновен,че сега не си с мен.Колко ми липсваш.Хари заплака тихо.Той бе силно момче,но сърцето му се разкъсваше от мъка по кръстника си.Хари се изправи и избърса сълзите си.Върна се в замъка и се присъедини към всички на закука.През цялото време преди началото на часовете Хари мълчеше.След закуска Хари и Хармаяни се отправиха към час по Защита срещу Черните изкуства.Всички се настаниха по чиновете и извадиха учебниците.Ечителят влезе и затвори плавно вратата.
- Добърден ученици. - поздрави ги преподавателят.
- Добър ден. - отговорихо всички в един глас.
- Казвам се Майкъл Джовани и ще ви преподавам тази година.Сега искам да проверяимали някой липсващ.
преподавателят отвори дневникът и започно да изрежда имената от там.Като стигна до името на Харитоъ си помисл,че ще последва много оваци,но ечителят просто продължи нататък.
- Рон Уизли! - каза учителят.
- Няма го. - обади се Хармаяни. - Мисля,че е болен.
- Добре нека да започваме тогава. -каза Майкъл и отвори учебникът.- Днес
ще учим за вампирите.Те са уязвими на дневна светлина и почти всяка вечер пият човешка кръв.Най древният вампир познат на човечеството е княз Дракула.Сега ще ви разкажа неговата история и после за домашно ще искам да я преразкажете.
Чуха се одобрителни и неодобрителни възгласи.
- Годината е 1462. - започна учителят. - Константинопол е паднал.
Турците заляха Европа,заплашвайки целия християнски свят.
От Трансилвания се появи румънски рицар от свещенния орден на дракона известен под името Дракула.
В надвечерието на битката,съпругата му, Елизабета- знаеше, че той ще трябва да се изправи срещу непреодолими сили - и може би никога нямаше да се върне.
Отмъстителните турци изпратиха послание в замъка.
Съобщаваше за смърта на Дракула.
Елизабета, вярвайки в смърта му,се хвърли в реката.......
.......Носферату.
"Ще разкажем шокиращата история за страшното чудовище княз Дракула."
"Той набивал хората на кол,изпичаше и пиеше кръвта им."
Дракула. Кръвта е живот....Това е Дракула, неумрелият.
Той е по силен от 20 души.Контролира и други неща:прилепи, гризачи, вълци.
Той може да се появи като мъгла,и да изчезне по същия начин.
Въпреки всичко което може,да прави, той не е свободен.
Той трябва да почива в земята на родината си, за да възтанови силите си
След края на разказа всички се бяха умълчали.Часът свърши и всички отидоха в Голямата зала за да обядват.След като обяда приключивсички се отправиа към куидич игрището за първиямач.Играеха Грифиндор срещу Слидерин.Мачът започна.Слидерин водеха с 130точки.?Бащата на драко бе купил най новата Светкавица.Ня бе по бърза дори от метлата на Хари.Освен това сегашната и тактика която използваха беше желязна.Грифиндор почти нямаше шанс да спечели този мач, а времето напредваше.Един блъджър мина на сънтиметри от главата на Хари.
- Добре ли си? - провикна се Рон след като спаси един гол.
- До отговори Грифиндорския търсач. Хари трябваше да хване снича и тогава го видя.Полетя право към земята и когото бе на метри от него някой го изблъска в страни.Товя бе Малфой - търсачът на Слидерин.Сничът изчезна,но Хари отново го съзря и той полетя към головите стълбове.драко го последва.Когато Хари наближаваше усети ужасен удар в кръста.Цялото му тяло крещеше от болка.Хари се олюля.Опита се да се задържи на своята Светкавица,но не успя и полетя надолу.Започна да пада прекалено бързо и се удари в земята.Единственото нещо което чу преди да припадне бе виковете на тълпата,разгневения глас на Дъмбалдор и свирката на Мадам Хууч.След това Хари припадна.........
Късно същата вечер Хари се събуди от ужастни болки.В очите му се появиха сълзи.Някой се зададе от входа на Болничната крило.Това бе Хармаяни-Тя видя,че Хари е буден и веднага го прегърна.
- Добре ли си? - попита го тя след като го пусна.
- Да. - излъга Хари.Всъщнос кракът му бе строшен от падането.
- Не ме лъжи. - избухна Хармаяни. - Знам,че си наранен.Не знаеш какво преживях като падна.Можеше да умреш, а ми казваш,че си добре.Не мога да допусна да ти се случинещо.Обичам те прекалено много за да го допусна.Не разбираш ли? - вече викаше Хармаяни. - Аз те обичам Хари.Бих дала и живота си за теб!
След като каза това Хармаяни излезе тичайки от Болничното крило.
Хари дълбоко се замисли над чуто.До утре кракът му щеше да се е оправил и той щеше да обясни всичко на любиматаси.Щеше да и каже всичко.Само едно щеше да премълчи и то беше проклятието.Щеше да й каже за него когато дойде подходящия момент.Така вразмисли Хари заспа. На следващия ден към обят Мадам Помфри изписа Хари и той отиде да търси Хармаяни.Намери я в библиотеката.Там също бяха Акаша,Малфой и други ученици.
- Здравей Хармаяни. - каза Хари след като седна при нея. - Искам да ме изслушаш без да ме прекъсваш.Моля те!
- Добре. - каза Хармаяни.
- Виж... - започна Хари. - след като се запознахме с теб в 1 курс бяхме изправени пред много опасни изпитания.Приятелството ни бе подлагано на какволи не,но един ден азразбрах,че съм влюбен в теб.През всичките тези години сеопитвах да ти докажа любовта си.Правих какво ли не за да разбереш,че чувствата ми към теб не са само приятелски.Сега вече знаеш всичко.Знаеш какво станана онази нощ.Мисля,че тя бе доказателство за моята любов.
- Как може да си паднал толкова ниско? - обади се Малфой. - Да се обясняваш в любов на мътнород като нея.Направо да станеш за смях.Чакай малко.Знам,защо го правиш.Ти толкова приличаш на баща си?А тя сигурно ти напомня за майка ти?
Този път Малфой прекали.Хари бе бесен.Не!Той бе много повече от бесен.Той бе извън себе си от ярост.
- Ще си платиш за думите. - извика Хари и всички се обърнаха към него,Драко и Хармаяни.Какво право имаш ти да се месиш в неща,които не те засягат?Нямаш право да ми казваш какво да правя.ЯСНО?Само да съм те чул още веднъж да убидиш Хармаяни или да говриш за родителите ми с неуважение кълна се и в Бог и в Дявола,че ще те накарам да страдаш за всяка една убидна дума изречена по мой адрес и по този на приятелите ми.
Всички стояха като препарирани.След всичко казано в очите на Хари отново се появиха сълзи и той побягна.Затича се по коридоба за Входната врата и без да иска се блъсна в ръководителя на дом Грифиндор
- Внимавай на къде вървиш Хари. - каза Макгонъгол.
- Извинете професоре. - каза Хари и излезе от училището.Отидена мястото където Сириус ме бепредложил да живеят заедно.Седна на тревата и заплака.Този път остави сълзите си да се стичат.Целия яд,който се таеше в него сега си бе пробил път и бе излязал на повърхноста.
- Зощо? - запита се Хари на глас. - Защо сам наказан така?Зощо трябва да търпя всички убиди?С къво съм го заслужил?
Хари стоя и плака дълго.Вече не можеше да се здържа.Кагато се слънцето започна бавно да се скрива Хари се прибра в общата стая на Грифиндор. Там беше само Акаша.
- Здравей! - каза Хари.
- Здрасти. - отговори му Акаша.
- Ти ли ме спаси когато Волдемор ме кантролираше? -попита Хари. - Чех,че си била в различен облик!
- Да аз те спасих. - каза Акаша. - Бях в различен облик и наистина мисля,че трябвада ти кажа истината за мен.По добре седни.
- Добре! - каза Хари и седна на креслото срежу нея.
- Аз съм Акаша майката на всички вампири - кралицата на Египет от 4-то хилядолетие пр.Хр.Бях избрана от крал Енкил в града Урук в долината на Тигър и Ефрат.Произхождам от кралски род, почитащ богинята Инан.Управлявах страната заедно с ЕНкил и имах голямо влияние над него.Един ден узнах за това,чемного хора изяждат плътта на мъртвите.Обявих последователите на този култ извън закона и като нов закон въведох мумифицирането.Взех в плен близначките Махарет и Макаре,които неволно се противопоставили на духовете.Обявих тези които пият кръв за богове.Аз и Енкил бяхме вампири ипиехме кръв следователно бяхме богове.В резултат от войните мужду "боговете" заедно с Енкил се оказахме взаточение и ме използваха в качедтвото си на "източник на сили",в резултат на което аз изпаднах в странно състояние което може да се сравни с летаргическиятсън и от тук нататък не излязох от него оставайки неподвижна.В 1 век пр.Хр. този,който охраняваше мен и Енкил се опита да ни унищожи,в резултат на което умряха почти всички вампири и се откри тайната за това,че моята смърт и тази на Енкил носи след себе си унищожението на всички останали вампири.Късно след това отново през 1 век пр.Хр. бях открита от Мариус,който есъздал и Лестат.той отведе мен и Енкил в Антиох.През 2 век пр.Хр. аз и кралябяхмеотведени от Мариус в ново убежище,в средните векове - в Италия,през 16 век - в Гърция,през 18 век -на север на Американския континент.Лестат ме извади от съня през 1984.Аз убих Енкил.Изпих кръвта му и взех силата му.Сега съм заедно с Лестат.
Хари стоеше смразен.Не вярваше на ушите си.След като се опоми попита.
- Значи ти.... ти убиваш хора като мен за да се нахраниш?
- В интерес на истината?Да! - отговори Акаша. - Но не закачам моите приятели. - Ти си ми такъв нали?
- Да. - отговори Хари. - Аз ще лягам,но ми обещай,че няма да закачаш Рон и Хармаяни.
- Обещавам. - отговори Акаша. - Давам думата си на кралица.
Хари си легна.В същото време Лестат бе на двора и чакаше Акаша да дойде за да отидат в Лондон да се навечерят.Слънцето вече залязваше.Тогава от нищото изкочи Араманд.
- Здрасти стари друже. - каза той. - Дойде време да си разчистим сметките.
- Чуй ме Араманд. - каза Лестат и прие истинския си облик. - Вече не съм онзи хлапак.Сега съм крал на всички вампири и ще съжаляваш,ако ме нападнеш!
- Не! - каза Араман. -Знам,че си крал,но има вампири,които са на моя страна.Дръжте го.
Изведнъж от нищото изкочиха вампири. Последваха ги нови и нови. Сякаш всеки храст, всеки камък криеше зад себе си враг. Бяха стотици. Броните им блестяха нана залязващото слънце, а озверелите им погледи бяха вперени в Лестат. Те не бяха тук за да преговарят. Те бяха тук защото искаха кръв. Предателите се нуждаеха от смъртта му за да възкачат своя нов крал. Стотици остриета изсвистяха във въздуха. Опасността идваше от всякъде, а изход нямаше. Лестат се уплаши. Не за себе си, той не бе страхлив, а за Акаша. Чудеше се какво ще стане с нея, ако той загуби тази битка. Ако предателите успеят да я нападнат зад гърба и. Лестат се усмихна...
-Не ме е страх от вас -изкрещя той.
Нападнаха го. Той обаче не бе сам. Чувстваше нечие присъствие. Знаеше, че не е Акаша, но въпреки това бе силно.
-Лумбъс. - заклинанието се чу от храстите и после мълния проряза небето. Вампирите се изплашиха при вида на Хари. Отстъпиха крачка назад, след което приканяни от своя водач, решиха да рискуват. Вампирите се приготвиха за атака......Хари отиде при Лестат.
- Не искам да пострадаш. - каза грифендореца. - Благодаря,че си ми спасил живота.Мога ли да направя нещо за теб?
- Да. - отвърна Лестат. - остави ме аз да се оправя с тях, а ти отведи
Акаша на безопастно място.
С голяма неохота Хари си тръгна и се върна в Хогуортс.На входа срещна Акаша.
- Здравей! - поздрави го тя.
- Искам да дойдеш с мен! - каза Хари.
- Не мога трябва да отида при Лестат за да се нахраним? - каза Кралицата.
- Чуй ме! -каза Хари и я хваназаръката. - Навън има ужастна буря.Току що се връщам от Хагрит.Лестат го нямаше отвън.Сигурно те чака някъде в училището.Ела да го потърсим!
- Но...... - започна Акаша,но последва Хари.Той я заведе в Нужната стая.Сега тя изглеждаше много красиво.Широка и просторна с прозорци и легло.Цветя във всички краища на стаята,бюро и пергаменти.Имаше и много книги.Приличаше малко на преподавателски кабинет.Акаша отидедо прозореца и погледнапрез него.Навън наистинабошуваше ужастна буря,но тази буря?!Тя познаваше тази буря.Когато с Лестат бяха нападнати от едни върколаци в Египет също имаше буря.Тогава тя проумя всичко.Значи сега Лестат бевън и сигурно бе в беда.Тя се обърна към Хари.
- Искам да отида при Лестат.Вече разбрах,че той е е навън.Хари пусни ме?!
- Не! - отсече момчето. - Лестат ме помоли каквото и а става да не те пускам да ходиш никъде за да си в безопастнос.
Докато Акаша се мъчеше да излезе Лестат вече бе много изморен.когато един вампир идваше към него той използваше силата си и го изгоряше, но на негово място се появяваше друг.Предателите ставаха все повече и повече.Един вампир се насочи към краля, а друг му скочи на гърба.Повалиха го на земята и го увързаха целия.Араманд се приближи до вързания крал.
- Е? - попита той. - Как се чувства поваления сега?
- Ти невернико. - процеди през зъби Лестат. - Ще си платиш.
Араманд замахна и удари Лестат в лицето.По бузата му потече струйка кръв.Араманд обяче не подозираше,че Акаша е усетила удара. Лестат припадна.Тя отблъсна Хари и излезе.Побягна по коридорите.Сърцето и биеше лудо.Сега то бе изпълнено с омраза, но не към Лестат , а към този нападнал го.Спря се на входната врата за да я отвори, но тя бе заключена.
- Алохомора! - каза Кралицата и излезе.Картинката която завари хич не й хареса.Сърцето и се смрази.Навсякъде имаше вампири.Всичките ядосани.Измежду тях видя вампирът Араманд и някъде в дълечината съзря Лестат целия овързан.Насочи се към предателите.
- Какво е това безобразие?- попита тя като прие истинския си облик.
- На какво ти прилича драга? - отвърна и Араманд.- Хванете я и я убийте.
Вампирите се нахвърлиха върху Акаша и я хванаха.Лестат се свести точно навреме.
- Нееееееееееееее! - извика той и огънят в него избухна като горски пожар.Това вече бе прекалено.Напъна се и скъса въжетата.Изправи се на крака.Очите му горяха и в тях се четеше непоносима омраза.
- Недей скъпи. - простена Акаша. - Остави ме!
- НЕ! - отсече Лестат. - Араманд остави я!Ти искаш мен.Искаш ме мъртав и ще ме имаш.Само остави Акаша.
- Знаеш ли?Като се замисля! - каза Араманд. - За днес толкова ти стига.Отново ще се срещнем.
След като каза това той и предателите си заминаха.Лестат се приближи до Акаша и й помогна да се изправи.
- Добре ли си?- попита той.
- Да. - отговори Акаша.
- Защо не искаше да ти помогна? - попита Лестат с леко ледена нотка в гласа.
- Не исках да пострадаш. - отговори Акаша.
- А как да те предпазя? - попита Лестат. - Ти си моето семейство.
- Ето виждаш ли? - каза кралицата. - Ти не ме пазиш.Ние се пазим взаимно!
-Чуй ме Акаша. - ядоса се Лестат. - Ти не познаваш Араманд.Той е чудовище.Който му се е противопоставил моментално е загивал.Това стана с приятелите ми Луй и Клой.Той е опасен.Не ти трябва да се замесваш с него.Аз вече го направих когато бях млад и сега ще си платя за грешката.
- Как? - попита Акаша. - С живота си?Няма да го позволя!Аз съм кралица и ще наредя да те пазят.Ще заповядам да го затворят!
- Не разбираш ли? - вече се вбеси Лестат. - Не става дума само за мен или за теб.В тази история има замесени и още много други!Всички които са го познавали могат да ти кажат,че той се отмъщава на всички,които са го напуснали.За колко време умира някой след като го запалиш?
- За минута - две! - отговори Кралицата на прокълнатите. - Защо?
- Той убива за две секунди. - каза Лестат. - Без да се убиждаш,но той е много по могъщ от теб.
Акаша понечи да каже нещо,но се отказа.Двамата се върнаха в Хогуортс.Вечерята бе пишна.Учебнато година свършваше и всички празнуваха.Врявата,която се вдигаше в голямата зала не можеше да се опише.Ако някой пътник влезеше там щеше да каже че е паднала бомба.Беше толково шумно и мръсно от многото изгърмяни конфети,че краката на учениците се зравяха до глезените в отпадаците от конфитите.Дъмбалдор се изправи и всички замълчаха.
- Отмина още една година. - каза директора. - Дойде време отново да присъдим купата на домовете.Така....150 точки за Рейвънклоу.185 точки на Хафълпав.230 точки на Слидерин и 350 точки на Грифиндор.
Гляма шумотевица избухна от мосата на Грифиндор.Вдигнатият шум бе двойно по силен от този в началото на празненството.Пиршеството свърши и всички си легнаха.Дори Акаша и Лестат се отказаха от вечерята си за да останат заедно.На сутрита всички щяха да се приберат по домовете си.Акаша и Лестат,които за пред останалите вампири бяха заминали на почивка щяха да се върнат в двореца си.Хари щеше да се върне при Дърсли, а Хармаяни и Рон при родителите си.Денят на заминаването дойде.Всички се качиха на експерес "Хогуортс" и се запътеха по домовете си.След два часа влака пристигна.Хари се сбогува с всички и отиде при Дърсли.На входа на гарата сестра му го спря.
- Къде отиваш Хари? - попита го тя.
- С тях! - отговори Хари с неохота. - Налага се.Дъмбалдор така пожела.
- И аз идвам.Досега бях живеех при Джесико,но вече е нахално. - отвърна Вени.
- Коя си ти? - попита Върнън Дърсли.
- Аз съм сестрата на Хари. - отговори Вени.
Докато мъгълите и Вени и Хари си говореха Акаша и Лестат бяха на път за техния дворец в Трансилвания.Влакът вървеше бавно,защото минаваше покрай тресавище.Лестат излезе от купето и се запъти към вагон ресторанта за да се нахрани.По пътя пред него отново се появи Араманд.Този път бе сам.Хвърли нещо в очите на краля и го отвлече.Акаша се притесни понеже съпругът й го нямаше прекалено дълго.Влакът пристигна в Трансилвания.Лестат още го нямаше.С голяма неохота тя се върна в двореца си.Нареди да потърсят мъжа й.След около полвин час пазачите се върнаха и й съобщиха,че не са го намерили,но са открили само нагръдника на съпруга й - символ на неговата власт.Акаша се ужаси.
- Ваше Величество. - каза пазача. - Всичко това сочи,че кралят е мъртъв.По закон трябва да се ожените иначе ще загубите трона.
- Благодаря,че ми напомни.Остави ми нагръдника.Свободни сте. - каза Акаша.Пазачите излязоха.Веднага след като вратите се затвориха Акаша се разплака.Пред нея се появи Араманд.
- Чуй ме Акаша. - каза той. - Ти искаш да останеш кралица.За тази цел ти трябва да се омъжиш за мен.
- Добре. - съгласи се Акаша!Не искаше да го преви,но се налагаше.Такъв бе закона.На следващия ден Акаша се омъжи за Араманд.Тя седна на трона си, а той седна до нея.Акаша знаеше,че народът негодува.Поданниците не искаха араманд да ги управлява.Една сова долетя и кацна пред кралицата.Акаша взе писмото и го отвори.
Здравей Акаша,
Трябва да ти кажа,че учителите имат проблеми сминистерството и отложиха началото на учебната година.Не казаха кога ще започне.Надявам се да тевидя.Акто разбера кога ще започнем ще ти кажа.
С най-добри чувства Вени Потър.
P.P.
Надявам се да ми пишеш.Всички много скучаем без теб.Аз се преместих при брат ми.Да ти призная сега разбирам какво му е било.Не му вярвах като ми казваше,че Дърсли са ужасни хара,но сега му вярвам.Те наистина са ужасни, но най - гаден е братовчет ми Дъдли.Не можеш да си представиш колко са лоши.Дано да се видим скоро?!
Акаша прочете писмото.Дойде вечерта.Вампирите излязоха за да се нахранят.Акаша и Араманд се нахрниха и се прибраха в двореца.Веднага след като вратата се затвори след тях той се доближи до Кралицата.
- Знаеш ли? - започна той. - Така кто те гледам съм сто процента сигурен,че още мислиш за Лестат.Горкия.Жалко,че не е тук.
- Стига! - ядоса се Акаша. - Не позволявам да говориш така за него.
- Млък. - ядоса се Араманд. -Чуя ли те още веднъж да говориш за този мухльо кълна се ще ти изтръгна сърцето.
Два месеца по късно народът започна да гладува,а Акаша бе започнала да се страхува от Араманд,който с всеки изминал ден ставаше все по зъл и силен.Кралицата,охраната и целия народ още бяха верни на Лестат.Дори и мъртъв според тях.Те тайно се надяваха,че той е жив и ако бе така всички щяха да се вдигнат на бунт срещу Араманд.Денят преваляше, а в стаята на Акаша тя и Араманд се караха.Докато те се препираха някъде на километри от тях Хари се препираше с леля си и въйчо си.
- Потър казах веднага да почистиш. - крещеше вуйчо Върнън.
- Нищо не съм направил за да чистя. - отвърна Хари преднамерено спокоен.
-Наказан си до края на седмицата. - каза леля Петуния.
Хари изхвърча от кухнята и се върна в стаята си.Вени още не се бе върнала от разходката си.Хари взе парче пергамент и написа две писма.Едното на Ран, другото на Хармаяни.Завърза ги за крачето на Хедуиг и я пусна да отлети.В същото време Арамаад се бе побъркал.Бе наредил да изведат Акаша на площада и да я убият.Народът направо откачи като чу,но в крайна сметка те не бяха толкова силни за да спрат убийството.Никой не знаеше,че Лестат е жив,но държан в плен от Араманд.Лестат се бе измъкнал от мястото където бе заловен и сега пътуваше към двореца.В това време на площада палачът се готвеше да отсече главата на Акаша и след това да и вземе сърцето.Той замахна с брадвата.....Всички стояха на тръни.Какво щеше да стане,ако Акаша я нямаше?
- На твое място не бих го сторил. - каза някой на висок глас.Палачът замръзна.
- Лестат? - учуди се Араманд. - Но как?.....
- Знаеш ли как? - отвърна му Лестат. - Ум и търпение,което ти нямаш.Ти никога няма да бъдеш истински крал.
-Дръжте го! - заповяда Араманд. - Това не е истинският Лестат.Това е самозванец приличащ на него.
Охраната му повярва и един пазач се насочи към истинският крал. Лестат само вдигна ръката си и той изгоря.Останалите пазачи спряха и се насочиха към Араманд.Хванаха го и го убиха.Лестат освободи Акаша.Тя го прегърна.Целият народ ликуваше.Акаша и Лестат отново започнаха да управляват заедно и страната отново разсцъфна.Лестат разказа всичко на Акаша.Двамата си легнаха.В това време Хари обясняваше всичко на Вени.След като приключи Хари легна на дюшека на пода, а Вени на леглото.Давамата заспаха.За пръв път Хари се чувстваше щастлив.Сега той знаеше,че не е сам на този свят.Имаше чудесна сестра и много добри приятели.Така Хари заспа усмихнат с нетърпение очакващ новия ден.
КРАЙ!



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

40 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.