Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 05.01.2007 от Мария

„…Сила,която Черният лорд не познава…”



Седемнадесетият рожден ден на Хари беше най-очакваното събитие в живота му. Когато се събуди на сутринта си събра багажа, отключи клетката на Хедуиг и я пусна на вън. Совата не беше във възторг, че я изпраща тъкмо рано сутринта, но се подчини. Писмото, което прикрепи към крачето й уведомяваше Ордена, че се изнася от къщата на леля си чичо си.
След като си опакова всички вещи, Хари започна да дърпа куфара си по стълбите, вдигайки невъобразим шум. Едва стигна до средата на стълбището, когато вуйчо Върнан и леля Петуния изхвърчаха от спалнята и разчорлени коси и зачервени очи. Преди да кажат каквото и да било, Хари им направи знак да мълчат и каза:
- Аз се изнасям. Надявам се много силно никога повече да не ми се налага да се връщам, или изобщо да ви виждам. Сбогом.
И преди някой от двамата да направи каквото и да било, той замахна с пръчката си, а куфарът се вдигна на няколко сантиметра над пода и се понесе към вратата. На вън слънцето беше изгряло, беше топло, за пръв път от доста време, като цяло денят трябваше да е чудесен. Като по поръчка от края на улицата се зададе едно такси. Хари не знаеше дали ще успее да се магипортира заедно с куфара, затова му махна. Шофьорът спря току пред краката на момчето. Натовари куфара в багажника и потегли.
- На къде, момче?
-Към Лондон.


***


Беше застанал пред стената, която отваряше пътя към „ Диагон-али” и тъкмо се чудеше коя точно тухла трябваше да натисне. Усети зад гърба си движение и се обърна, стиснал пръчката си и готов за отбрана. Видя четирима аврори, които също стискаха пръчките си, но когато го разпознаха видимо се успокоиха.
-Потър? Хари Потър? Какво правиш тука? Опасно е да се разхождаш без охрана.

Натякваха му това от доста време. След смъртта на Дъмбълдор смъртножадните се вихреха. Разрушенията бяха повече, убийствата- също. Малко бяха поограничили дименторите, които преди кръстосваха на длъж и шир.
- Да те придружим до където си тръгнал?
- Не, благодаря. Ще се оправя сам. Само- коя беше тухлата?

Единият от аврорите натисна стената и входът се появи. Хари благодари и се сбогува. Тръгна към страноприемницата, където смяташе да се настани.

Слънцето вече залязваше. Освободен от багажа си, Хари се скиташе по улиците, дръпна качулката над челото си. Отново валеше. Имаше много за премисляне- Сириус беше мъртъв, Дъмбълдор също. На практика не му остана никой. Бяха унищожили едва два хоруркса, третият се оказа фалшив. Сега можеше да тръгне да търси останалите. Но къде?
Вървеше без да гледа на къде и внезапно осъзна, че крачи по „Мракон-али”. Това място не беше здравословно,особено за него. Наоколо нямаше жива душа, всички се бяха изпокрили. Единственото, което се чуваше беше барабаненето на дъжда и собствените му стъпки. Докато…


***

Свести се след като изляха в лицето му кофа студена вода. Беше прикован към стол насред тъмна стая от дялан камък. Въздухът беше застоял, а в самото помещение беше сумрачно и влажно. Срещу него стояха двама от аврорите, които беше срещнал.
- Ама какво…
-Кажи ни къде е Ти-знаеш-кой!

Хари хлъцна. Искаха да им каже къде е Волдемор?! Тези луди ли бяха?! От къде би могъл да знае?!
-Нямам представа.
-Не ни лъжи!
-Вие не сте наред! От къде да знам?!
-Знаеш. Ти делиш едно съзнание с него. Знаеш къде е, знаеш какво мисли, не отричай. Вече си го доказвал!
-Не е вярно!
-Вярно е.
Хари недоумяваше. В очите на двамата мъже блестеше нещо фанатично. Те явно смятаха, че той едва ли е в комбина с най-големия си враг и заедно тъкат мрежи и заговори. Внезапно черепът му се възпламени. Затвори очи и почувства същото като в пети курс- защитите на Волдемор бяха свалени. Черният лорд беснееше. Нещо се беше объркало много сериозно.
Адска болка го върна обратно. Непростимото проклятие като че ли го разделяше на части. Той закрещя неистово, започна да се дърпа, в опит да изтръгне оковите. Единият от аврорите замахна с пръчката си:
- Достатъчно. Това е само началото. Рано или късно ще се пречупиш.
-НЕ ЗНАМ НИЩО!!!
-Знаеш. И скоро ще започнеш да говориш!
-Къде съм? Как си позволявате да се държите така?!
-Момче, ние можем да се държим както си искаме. Намираш се в подземията на Азкабан, десет метра под земята. Вярно- аврорът се огледа с тъжна усмивка-не са толкова зловещи, колкото когато дименторите бяха тук, но все още стават.
-Пристигнаха.
-О, чудесно, значи са я хванали.
-Уби един от нашите.
-Кой?!
-Джефри.
-Малкото зверче е убило Джефри?! Няма да й се размине!

Този разговор се водеше зад гърба на Хари, там където вероятно беше вратата на подземието. Някой сложи ръка на рамото му, след това чу някакво нечленоразделно заклинание и стената пред него заприлича на стъкло.Очертанията на камъните си личаха, но иначе беше прозрачна. От другата страна имаше подобна стая, със същия стол в средата, но на него приковаха дете. Хари се вгледа по-внимателно. Беше момиче, вероятно десет-единадесет годишно. Косата й беше дълга и лъскава, а кожата й имаше блед, почти бял цвят. Чертите на лицето й бяха общо взето правилни и момичето беше симпатично. Когато я свестиха обаче, лицето й се разкриви в злобна гримаса, а между устните й пробляснаха дълги вампирски зъби. Това, което го порази, бяха очите. Бяха му познати. И физиономията на пълно безсилие също му напомняше на някого.
- Изглежда ти позната, нали?
-Да, странно, но…
- Казва се Наташа и е дъщеря на Сивиръс Снейп.
-Невъзможно!!!
В ухото му прокънтя злъчен смях. Отново се втренчи в момичето. Да, имаше очите на Снейп. Но приликите свършваха до там. Беше прекалено симпатична, за да има каквото и да било общо с него. От своя страна, Наташа също го изучаваше с поглед.
- Може ли да ме види?
-О, да. Стената става прозрачна и от двете страни.
-Какво ще правите с нея?
-Тъй като магията почти не й действа, ще упражни мъгълските инструменти за мъчения върху нея, преди а ги приложим към теб.
-Мъгълски уреди ли?
-Да, много по-забавни и в повечето случаи – по-ефективни.
-Казах ви – не знам нищо!
-Но ще си спомниш.
-Защо сте я хванали?
-Защото е дъщеря на Снейп.
-Само за това?
-И то е достатъчно.


***


В следващите два дни Хари изживя най-ужасния кошмар. Никой не до докосна и с пръст, но от сутрин до вечер гледаше как измъчват момичето. То, в разрез с всякаква логика, нито пищеше, нито се опитваше да избяга. Въпреки всички методи- от игли до „Испански ботуш”- инквизиторите не успяха да изтръгнат от нея дори стон. Лицето й ставаше все по-бледо, а устните- все по-сини, но нищо.
На третия ден се върнаха отново при Хари. Той умираше от жажда. Наляха в гърлото му някакъв блудкав бульон, с който едва не се задави, а после отново започнаха да задават абсурдните си въпроси.
Хари беше престанал да ги чува. Очите му бяха приковани в тези на Наташа, която едва си поемаше дъх. Бяха я превърнали в топка кървави парцали, от носа и устата й капеше кръв.
„ Спокойно. Не е толкова зле, колкото изглежда.”
Той се стъписа. Помисли си, че му се причува. Тръсна глава и премигна.
„Не ти се струва. Не говори. Насочи мислите си към мен и аз ще ги чуя.”
Хари направи усилие да се съсредоточи и белегът го заболя. Все пак насочи каквото беше останало от съзнанието си към момичето.
„Какво си ти? Как издържаш?”
„ На първия въпрос- никой не знае.Майка ми е дхампир. Баща ми- тя се замисли за миг.-Баща ми не е човек.”
„ Какво ще правят с нас?”
„Ще ни убият.”
„Как можеш да си толкова спокойна?! Как издържаш тази болка?!”
„ Те са некадърни. Не са в състояние да причинят и половината от това, на което е способен истински инквизитор с подобни средства. В по-голямата част от времето съм в безсъзнание.”
„Как да се измъкнем?”
„Зависи изцяло от теб.”
„Моля?”
„Помоли Волдемор за помощ.”
Момчето прехапа устни. Как би могъл да го стори. Първо,никога не би си и помислил да моли Волдемор за помощ за каквото и да било.Второ- не знаеше как. Трето-нима Черният лорд щеше да се отзове?!
„Знаеш как, Хари. Той ще те чуе, ако го повикаш.”

Отказа да мисли за това. Никога не би го направил. Предпочиташе да умре. И май точно това му предстоеше, защото аврорите, вбесени, че не им обръща внимание, внесоха инструментите в неговата килия.


To be continued…





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.