Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 05.01.2007 от galq74

Пристигнаха, но на гробището нямаше никой. И точно когато най-малко очакваха в небето лумна Черния знак и като черни птици от небето заприиждаха смъртожадните. Последен се появи Черния лорд. Всички те направиха кръг около групата приятели.
Черния лорд каза на Снейп:
- Отведи приятелите на Потър извън гробището и се погрижи за тях. Не искам нищо да го разсейва когато го убивам. Да усети моята мощ и да почувства болката от моята победа. Инкарцерус! – протегна пръчката си той към групата около Хари.
- Протего! – гласът на Снейп прозвуча изненадващо и остро, като светкавица пронизала ясното юлско небе.
Изненадата и в двете враждуващи групи беше пълна. Волдемор първи реагира:
- Какво ти става, Снейп! Противопоставяш ли ми се?
- Не, господарю! Мисля, че не трябва да отделяме “великият” Хари Потър от приятелите му. Нека и те се насладят на гледката на неговата гибел.
- Да-а-а! Може и да си прав! Ще оставим тия хлапаци да видят какво е истинска магия! Авада кедавра! – изрече изненадващо Волдемор с насочена към Хари пръчка.
Но Снейп отново беше по-бърз:
- Експелиармус!
Волдемор не очакваше намесата му и този път и изтърва пръчката си на земята. Хърмаяни първа се окопити. Извика:
- Авада кедавра! – към Волдемор, но Драко я изпревари:
- Авада кедавра! – неговата магия първа стигна до Волдемор и тялото на Черния лорд отхвръкна назад като парцалена кукла. Магията на Хърмаяни разтърси безжизненото тяло на Владетеля и той остана да лежи като черна купчина върху гроба на баща си.
Смъртожадните започнаха да вият, да крещят магии наляво и надясно, неориентирани като деца изгубили майка си. Приятелите на Хари ги обезоръжиха набързо и сега смъртожадните представляваха жалка гледка: овързани и омърлушени, купчина черни души.
Едва тогава Хари се окопити и погледна към Снейп:
- Мисля, че ми дължите обяснение!
- Едва ли! Точно на теб ли трябва да обяснявам колко гениален беше Дъмбълдор! Той предвиди всичко това и неговото желание беше такова.
- Какво, да го убиеш ли? – не се стърпя Рон.
Снейп изгледа презрително червенокосия хлапак и се обърна отново към Хари:
- Дъмбълдор усещаше края си. Мисля, че и ти подозираше това, нали? Самият той ме помоли да го убия. Спомни си добре думите му.
Пред очите на Хари се върна спомена за падналия Дъмбълдор, който умолително гледаше към Снейп и мълвеше: Сивиръс… Сивиръс, моля те…
- Но той те помоли за помощ… - все още неразбиращо промълви Хари.
- Да, за помощ – да не го оставя да попадне жив в ръцете на смъртожадните, защото те щяха да се гаврят с него, както хиените разкъсват умиращия лъв. Не можех да допусна това да се случи. Не и с Албус Дъмбълдор.
- Но не можеше ли да го спасиш? – почти без надежда попита Хари. Все по-ясно осъзнаваше, че единственото възможно, което можеше да се случи, Снейп го е изпълнил.
- Но защо? – Хърмаяни се включи в разговора. – Защо все пак вие останахте на страната на Дъмбълдор? Не бяхте ли вие последния коз на Волдемор?
- Всичко беше планирано от мен и Дъмбълдор. Волдемор трябваше да ме смята за своя най-верен смъртожаден, дори и това да струваше живота на Дъмбълдор, както и стана. Дъмбълдор знаеше, че не той ще води битката срещу Волдемор. Хари трябваше да остане сам накрая.
- Но той не остана сам! Дори не той уби Волдемор! – намеси се Рон и погледна към Драко, който беше седнал мълчаливо на един съседен гроб и хлипайки слушаше обяснението на Снейп.
- Да, Драко, мисля, че и ти имаш какво да споделиш! – Снейп приближи към Драко и му подаде ръка да се изправи. Момчето пое ръката, приближи към групата на съучениците си и промълви:
- Няма какво да кажа!
- Как така нямаш, та ти уби Волдемор! – разтърси го Джини.
- Трябваше. Заради него баща ми гние в затвора. Заради него цял живот съм нямал истински приятели. Цялото ми семейство се разпадна. Цял живот слушам как ние сме чистокръвни, как целият магьоснически свят трябва да ни се кланя, как мъгълокръвните са низша раса и как по-бедните от нас магьосници само излагат нашия свят. Мислите ли, че на едно малко момче му се слушат такива неща, когато единственото, което му се прави, е да играе куидич и да прави бели с приятелите си. Не исках да участвам в това. Но и не исках семейството ми да се срамува от мен. Съжалявам! Простете ми! – и Драко отново падна на земята, разтърсен от силен плач.
Пръв ръка му подаде Невил:
- Ти не си виновен!
- Така е! – Хърмаяни със сълзи на очи също приближи към тях – Няма какво да ти прощаваме.
- Ами дето те наричаше мътнород? Ами дето постоянно ни тормозеше и тормозеше по-слабите от него? – не сдържа гнева си Рон.
Този път му отговори Хари:
- Не го е правил нарочно. Така е трябвало. Той е от семейство Малфой. Трудно е да се държиш така, както всички очакват от теб. Повярвай ми, знам го от опит.
- И все пак, Драко уби Волдемор! Ако пророчеството е вярно, трябваше ти да го убиеш – не остана доволен Рон.
- Вярно е, аз трябва да го убия.
- Но как ще стане това, като той вече е мъртъв.
- Не е. Докато има хоркрукси душата му ще намира спасение в някой от тях. Просто сега изгуби тялото си. Но мисля, че вече ще ни е по-лесно да го победим. Сега, когато всички сме заедно. – и Хари протегна ръка към Снейп. Той му я подаде с неохота:
- Виж какво, Потър. Не мога да твърдя, че си ми любимец. Но в името на Дъмбълдор обещавам да ти помогна доколкото мога. Пък и виждам, че ще имаш нужда от мен. Уроците по оклумантика не са ти били достатъчни.
- Аз също ще ти помагам. Ако желаеш, разбира се – Драко не смееше да погледне Хари в очите.
- Всяка помощ ще ни е нужна. Всички ние ще открием Волдемор и ще го победим на всяка цена. В името на Дъмбълдор!
- В името на Дъмбълдор! – извикаха всички в един глас и изгрева озари лицата им с надежда.






Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

40 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.