Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 06.01.2007 от Мария

„…Сила,която Черният лорд не познава…”





Вървеше през Забранената гора. Около него беше мрачно и влажно. Зловеща тишина тегнеше между дърветата- нито едно животно не помръдваше. Хари вървеше и се оглеждаше. Пътечката, познаваше я добре, водеше към поляната, на която беше вързан Гроп, когато го доведе Хагрид.
- Той те чака.
Погледна в краката си и видя Наджини. Отстъпи назад, но тя само се изви и запълзя по една странична просека.
- Ела.
-Никъде няма да ходя.
-Нямаш избор. Той те чака.

След няколко метра се озова пред друга полянка, по-малка и обрасла с бурени. Около нея дърветата бяха сгъстени като стена, а в центъра имаше няколко отрязани дънера, потънали в мъх и обрасли с бръшлян. На един от тези дънери, заровил лице в шепите си, седеше мъж в черна мантия.
-Господарю, момчето е тук.
Мъжът вдигна глава и Хари подскочи. Срещу него стоеше самият Волдемор. Бръкна в джоба си за пръчката, но нея я нямаше. Тогава започна да се оглежда трескаво за друго възможно оръжие.
- Няма смисъл да търсиш. И аз не съм въоръжен. Все пак ти ме повика.
-Къде сме? Как така съм те повикал?!
Преди да успее да отговори, Волдемор се прегъна на две в пристъп на мъчителна болка и се хвана за гърдите.
- Ти ме повика, Хари. Това сигурно е твоето подсъзнание.
-И ти дойде?
-Дойдох, естествено. През последните няколко години толкова сме започнали да си приличаме, че дори твоите нещастни опити в оклумантиката и моето старание да те държа на страна, не дадоха резултат. Връзката помежду ни става все по-силна, в момента усещам част от болката, която ти причиняват.
-Радвам се тогава.
-За какво ме повика, Хари? Все още не мога да видя през очите ти. Иначе бих дошъл да те измъкна. Кажи ми къде се намираш!
-Добре ли чух?Би ми помогнал?!
Хари недоумяваше. След като беше хвърлил толкова усилия да го убие, сега Черният лорд му предлагаше помощ. И очакваше от него да я приеме, въпреки всичко?!
-Да, очаквам, Хари.- той се закашля и от носа му рукна кръв. Белегът на момчето се възпламени и то също усети как нещо топло се стича от ноздрите му. Значи беше вярно. Можеше да го погуби само ако убие себе си.
- Не бих заложил на това, хлапе. Аз може и да оцелея, но просто не желая да рискувам още тринадесет години безтелесност. Аврорите скоро ще се отегчат и ще използват Верита серум. Ще научат кой членува в ордена и ще им навредят. Ще разберат за този разговор и че те убият. Ако не за себе си, направи го заради Наташа, която също ще умре след теб.
-Предпочитам да умреш, било то и с цената на тяхната смърт.
- Браво, започнал си да мислиш глобално. Само че не можеш да си сигурен, че ще умра, нали?
-Така е. значи си готов да ми помогнеш, само за да не рискуваш живота си отново? Какво ти гарантира, че няма да се опитам да те убия?
- Нищо. Но поне в дуел не можеш да ме победиш. Кажи ми къде си, Хари.
-В Азкабан.В подземие с килии и уреди за мъчения. Не ми се вярва да проникнеш долу.
- А на мен не ми се вярваше, че ще ми се довериш.


***


„Хари, събуди се!Върни се обратно!”
Момчето отвори очи и после пак ги затвори. Не си усещаше тялото, само пулсираща болка от врата надолу. Пое си въздух и хрипът премина в кашлица.
„ Спокойно. Скоро всичко ще свърши.”
„Ще умрем ли?”
„ Не, глупчо!Трябваха ти три дни, но все пак го повика.”
„ Не разбирам.”
„Чуй”
Хари се услуша. Някъде горе се водеше битка. Приглушени от стените, до него достигаха само неясни гласове. Погледна към Наташа. Тя правеше някакви странни движения. Чу ясно изпукване и момичето измъкна едната си ръка, после другата.
„ Как го направи?”
„ Не ми останаха здрави кости. Сега съм като желе, което прокапва през оковите.”
Тя стана, направи крачка към него и се строполи на пода. В същия миг в килията й влетя един от аврорите.
-Как се измъкна, зверче такова?Как, гадинке?Казвай!!
Той се наведе и я сграбчи за раменете. Изправи я и отново я просна на стола. Тогава момичето впи зъби във врата му. Разкъса плътта и в устата й потече топлата му кръв. Тялото на мъжа потръпна няколко пъти и се отпусна. Тя пи още малко, после се изправи, прекрачи тялото и отново падна. Не стана повече.

Като в полусън видя как Снейп нахълтва в отсрещната килия. Нададе вик на отчаяние и ярост, когато видя в какво бяха превърнали детето му. Измагьоса едно одеало, в което я загърна и я изнесе. Някой отвори вратата на неговата килия, освободи го от оковите и го понесе на някъде.
-Трябва да го измъкнем от тук!-чу гласа на Волдемор и белегът му изригна. Изпадна в безсъзнание, което го отдели от околния свят.


***


Отново вървеше през Забранената гора. Отново беше тихо, а последните слънчеви лъчи умираха между клоните без листа.
- Върни се обратно!
Обърна се и видя Волдемор, подпрян на едно дърво.
- Защо дойде, там, в Азкабан?
-Защото ме повика. Сега си изцяло в моя власт. По-удобно за мен положение няма.
-Притеснен си нещо.
-Да, Хари притеснен съм. Умираш…
-Така и не разбрах кога минахме от „Потър” на „Хари”.
-Ще злобеем ли сега?
Мъжът тръгна към него. Когато се приближи достатъчно, сложи пръст на белега му. Под нокътя му изригна зелен пламък, а момчето изкрещя и удари ръката.
- Е, поне знам, че си още жив.
-Ти май сериозно си се загрижил.
-Да. И аз не съм в много по-цветущо състояние в момента. Явно в оная злополучна нощ съм ти прехвърлил доста голяма част от силите си. Даже и кръвта ти не ми ги възстанови. Прелях си само коцузлъка ти.
-Май така се оказва. Не си ли искаш силите обратно? Сигурно ще измислиш нещо.
-Искам си ги, естествено.- той се усмихна. Но за жалост не мога да си ги взема. Не са стара мантия, която съм ти дал назаем. И много бих искал да науча, каква е тая „сила, каквато Черният лорд не познава” ?
-Пророчеството? Чул си го? Как?
- Ти си го чул, Хари, вече и това е достатъчно. „Докато единият е жив, другият не може да оцелее…”, а? Трелони пак е объркала нещо в чаените листенца. Двамата с теб можем много добре да се погаждаме.
- Ти си луд.
-Може би. Ела с мен.
-Къде?
-Обратно в света на живите.
-Няма.
-Имам делово предложение. Искаш ли да го чуеш?
Невероятно. Стоеше тук, по средата на Забранената гора и си бъбреше с Черния лорд „по работа”. Какво изобщо би могло да е това делово предложение?
-Ела с мен. Върни се и ще го чуеш. Не губиш нищо.
-Къде е уловката?
-В предложението.

Събуди се с мъка. Не си усещаше нито краката, нито ръцете. Лежеше в сумрачна стая, а до леглото му май имаше някаква масичка.
- По-добре ли си?
Обърна глава по посока на гласа. От сенките, до колкото можеше да види без очила, се зададе жена. Тя хвана шише и отмери малко от съдържанието му.
- Изпий това.
-Няма.
- Това е „Костраст”. Хайде, не се инати.
Изгълта блудкавата течност и примлясна. Жената отчупи нещо,което в последствие се оказа шоколад, и го сложи в устата му.
- Заспивай сега. Утре вече ще имаш кости.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

36 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.