Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 29.01.2007 от Ема

Портретът
-НЕ!-изпищя Мери.
-Мери,какво става!-дотича разтревожена Колийн.
С треперещи ръце Мери и подаде вестника.Беше брой на вечерни пророчества.В пълно недоумение Колийн взе вестника и погледна заглавието.То гласеше:
"Масово нападение в Министерството на магията тази вечер"
Тогава дойдоха и останалите трима.
-Какво става?-попита Майкъл.
-Четете!-изхлипа Мери.
Колийн зачете на глас:
Днес към 18:30 часа в министерствот нахлуха така известните смъртожадни.Неколцина аврори бяха в сградата и откликнаха веднага,но смъртожадните имаха превъзходство.някои аврори пострадаха.Един от тях беше Хари Потър,но за щастие той е в безопасност."Много съм благодарна на лечителите-каза пред наш репортер Джини Потър,която се е оттървала с няколко драскотини-че реагираха толкоа бързо."Другия пострадал е аврорката Хърмаяни Уизли,но и тя е извън опасност.Останалите аврори са с леки наранявания и единствено Потър и Уизли ще останат ден-два в Свети Мънго.
Колийн вдигна очи и погледна приятелките си,Които стояха безмълвни.След известно колебание каза:
-Баща ти е добре,Мери!Защо изпищя?
-Прочетох само до там,че е бил ранен.
-Искам да видя мама!-рече Ема и се надигна от креслото.
-Чакай!-спря я Уил.-къде отиваш?
-При Дъмбълдор.-отвърна тя.-Ще го накарам ако трябва насила да ме прати в Мънго.
-И аз идвам с теб!-отсече Мери.
-Чакайте!-спря ги гласът на Майкъл.-И ние идваме с вас.
Петимата излязоха и се запътиха към директорския кабинет.Коридорите бяха безлюдни.Натъкнаха се само на Пийвс,който правеше лупинги в един от коридорите.Щом ги видя той се спря и каза:
-Я,кого виждат очите ми!Петичката или както там ви наричат.
-Разкарай се,Пийвс!-тросна му се Ема.
-Колко си неучтива!-изхили се полтъргайсът.-Едно време децата ме уважаваха!
-не мога да си го представя!-подметна Майкъл.
-Повече уважение,младежо!-изхили се отново Пийвс.
Мери се ядоса.Гневът бълбукаше в нея и трябваше да стисне юмруци за да не повика стихията си на помощ и да не накара растения да овържат Пийвс.
-Изчезвай от тук!-кресна му тя.
Той продължи да стои там.
-Добре тогава!-отсече Мери.-Сам ще си носиш последствията.
Тя се наведе и докосна с длан пода!Земята под краката им потрепери.Чу се далечен тътен и каменния под се пропука.от него се появиха дебели зелени филизи които достигнаха Пийвс и го овързаха както си беше във въздуха.
-Аааааааааа!-зави той.-Пусни ме!Боли!
Мери отново докосна земята и филизите се прибраха.Пийвс им се изплези и се понесе нанякъде.Те стигнаха необезпокоявани до кабинета.Казаха паролата и се качиха по спираловидната стълба.Уил почука.
-Влез!-чу се глас от вътре.
Те влязоха.
-Деца!-изненада се Дъмбълдор.-Защо сте дошли.
-Заради това!-Ема му подаде вестника.
-Вече го прочетох,Ема!И много съжалявам!Но какво искате от мен?
-Я не се правете на ударен!-тросна му се Ема.-Знаете,че ще ви помолим да ни изпратите в Мънго.
-Но нали са извън опасност?-попита той.
Мери отнов се ядоса.Не стигаше,че майка й не я беше уведомила за това,а сега и Дъмбълдор не искаше да им съдейства.Но вместо отново да призове Земята,тя се разкрещя:
-ВИЕ НЯМА ДА НИ СПРЕТЕ!ИСКАМЕ ДА ГИ ВИДИМ И ЩЕ ГИ ВИДИМ!СЪС ИЛИ БЕЗ ВАША ПОМОЩ!
-Спокойно,Мери!-обади се тих глас.
-Кой каза това?-огледа се Колийн.
-Тук деца!-обади се отново гласът.
Мери се сети.Погледна към стената зад писалището и видя в една рамка стар мъж с гърбав нос и очила с формата на полумесеци.
-Пусни ги,Абърфорт!-рече мъжът.
-Добре де!-ядоса се директорът.-Исках смо да ги предпазя.
Той стана,свали от една полица стар чайник,насочи пръчката си към него и каза:
-Портус!
Чайникът потрепери и застина.
-Ами Мел,Колди и Наталия?-попита Ема.-и те трябва да знаят.
-Тях ще пратя направо в болницата.
-а нас къде ще ни пратите?
-Ще се озовете в къщата на Потър,защото Албус иска да говори с вас.Стига Мери да няма нищо против.-тя поклати глава.-След това отново докоснете чайника и той ще ви отведе в Мънго.Ясно ли е?
те кимнаха и докоснаха чайника.
-Едно...две...три...
и петимата усетиха дръпване зад пъпа и след миг се приземиха на пода във всекидневната на семейство Потър.
Това беше уютно помещение със средни размери,едно канапе и няколко кресла.
-Настанявайте се!-подкани ги Мери и се тръшна в едно кресло.
Останалите седнаха.
-Ето ме!-обади се същият глас.
Всички погледи се насочиха към празната камина над която стоеше портрета.Той стоеше там откакто Мери се помнеше.
-Но защо никога досега не сте говорил?-попита тя.
-Говорил съм много пъти,Мери.Но ти не си ме чувала.Говорил съм и с Хари,и с Джини.-отвърна той.
-Защо искахте да говорите с нас?-попита Уил.
-За да ви кажа нещо много важно.Каквото и да ви помоли министерството не се съгласявайте.Ще бъде фатално.
-Не може ли да го кажете по-ясно?-попита Ема.
-За жалост-не!-тъжно рече той.-Небето ми каза да ви предупредя.И въпреки че знам защо не мога да ви кажа.
-Стига!-скочи Колийн.-Писна ми!Животът ни се промени изцяло само за десет минути.Откакто ни сервираха,че сме избрани и притежаваме сили,които дори не сме искали.И за какво са ни като не ни разрешават да се изправим срещу Волдемор?
-Браво на теб Колийн!-каза мъжът щом тя млъкна.-Много смелост се иска да кажеш това което ти е на сърцето.Така ти доказа,че Небесното войнство-да има и такова-не е сгрешило като е решило ти да си от избраните.Знам,че това е огромна отговорност,но не се страхувайте.Скоро ще можете да се изправите срещу Волдемор.Всички вие сте родени под една и съща щастлива звезда-моята.
-Вие имате звезда?-изуми се Майкъл.
-Когато човек умре небесното войнство му дарява звеза в която да живее.Моята звезда грееше когато вие се раждахте.
-Но как така сте хем тук,хем там?-недоумяваше Мери.
-Много малко хора могат това.-отвърна той.-И аз съм един от тях.Мога да ви кажа коя беше най-голямата слабост на Волдемор и сега вероятно на сина му.Той се страхуваше от смъртта.
-Всички се страхуват от това.-рече Уил.
-А не бива!-рече Дъмбълдор.-запомнете това от мен,деца-не се страхувайте от смъртта.Та не е страшна.
-Как да не се страхуваме?-попита Ема.-Като не знаем какво ни очаква след нея.Какво всъщност става когато умреш?
-Умен въпрос,Ема!-каза мъжът.-Ти си умна като майка си.Но не мога да отговоря на въпроса ти.Това е тайна,която смъртните никога няма да разкрият.Пак ви повтарям-Волдемор се страхуваше от смъртта.Казвам ви го,защото вие сте избранниците на Небесното войнство-а избранници се раждат веднъж на хиляда години.
-Но как тогава татко е бил Избрания2-попита Мери.
-Баща ти не беше избран от Небесното войнство,а от Волдемор старши.Той сам избра кой да го унищожи като му остави белегът.Ако не греша и ти имаш белег нали?
Мери кимна.
-Да!Във формата на мълния.На дясното ми рамо.Но не проумявам защо не ме е болял досега.Нали когато Волдемор е бил наблизо,белегът на тако го е болял?
-Още не е започнал да те боли,защото синът му не е започнал да дейтва открито.Много пъти белегът ще те боли,Мери.Защото колкото и странно да ти се вижда ти и синът на Волдемор имате връзка помежду си.
-Как така?-стресна се Мери.
-Бащите ви имаха връзка и са я предали на вас.-обясни той.-Но Волдемор е предал на сина си непоносимостта към защитата,която сам е дал на баща си.
-Боя се,че не разбирам!-каза Мери.
-Ще ти обясня.Нали знаеш,че в нощтта в която е белязал баща ти с белега,той му е дал и защита,която сам не може да преодолее.Предал е това на сина си.А тази защита тече в твоите вени.
-Но как така татко ми я е предал?
-Ти си му дъщеря и носиш неговата кръв,нали?Тези неща се предават от поколение на поколение.Знаеш ли как се нарича тази защита?
-Не!-отвърна честно тя.
-Аз мисля че се досещам!-обади се плахо Ема.
-Кажи,Ема!-обърна се той към нея.
-Нали Лили е загинала за да защити Хари?-попита предпазливо тя.
-Точно така!
-Еми това означава,че щом е загинала за да го защити тя го е обичала!Това е името на защитата-любов.
-Браво на теб!-грейна Дъмбълдор.-Имате ли още някакви въпроси?-обърна се той към всички.
-Аз!-обади се Уил.-Знаете ли къде е мама?-в очите му имаше такава надежда.
-Съжалявам много,но не мога да ти кажа,Уил!-тъжно отвърна той.-Небесното войнство не разрешава да се разкриват такива тайни.Мога само да ти кажа,че е жива.
-Е,добре!-въздъна примирено той.
-Аз ще питам коя е майката на Волдемор?-обади се Майкъл
-Не мога да ви кажа,деца!Защо ми задавате въпроси на които не мога да ви дам отговор?Нямам това право.А сега отивайте в Мънго.-подкани ги той.-До скоро деца!
Те отново докоснаха летекода,усетиха познатото дръпване и потънаха в свят от размазани цветове и образи.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.