Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 02.06.2007 от PiSaTElKata

Глава Девета
На сутринта Хърмаяни се събуди без никакво желание за живот.Реши и този ден да не слиза в Голямата зала за закуска.Чустваше се на края на силите си и не можеше да се помръдне.А в душата си,сякаш,имаше празнина.Тя полежа около един час в леглото си.После дойде Рон и взе да я придумва да слезе на закуска,тъй като не беше яла нищо цели три дни.Съпругата му мълчаливо клатеше глава в знак на отрицание.Той най-накрая се отказа и слезе в Голямата зала.
Следобед Хари отиде при Хърмаяни.Тя го погледна тъжно и се обърна отново към стената.Той й разказа колко им е било мъчно на всички за нея и,че не бива да страда толкова много по детето си.Хари прегърна приятелката си и опита да я утеши.Тя не каза нито дума,но той разбра от леките стонове,че тя плаче.Постоя до при нея до вечерта,а през това време тя заспа.Остави я сама в съня й и слезе в Голямата зала за вечеря.Седна на мястото си,но нещо го присвиваше под лъжичката и хапките му засядаха на гърлото...
На другата сутрин Хърмаяни реши най-после да стане от леглото.Тя се облече и тръгна надолу по стълбите към Голямата зала.Всички,ученици и учители,които тя срещна по коридорите й правеха път да мине.Тя вървеше като призрак,и тотално се беше преобразила.Беше ужасно отслабнала от загубата на кръв и от ‘’диетата’’ й през тези четири дни,имаше сенки под очите и сякаш беше останала само сянка от предишната й живост и жизнерадост.Пламъкът в очите й беше угаснал и сякаш сега не гледаше напред,а някъде отвъд,много далеч...Не виждаше и уплашените погледи на ученици и учители,които щом я задминеха,започваха да си шушукат тревожно и спираха да приказават високо,като по заповед.
Хърмаяни влезе в Голямата зала и седна на мястото си.Започна да се храни,но го правеше също толкова отнесено,както мина по коридора.Човек имаше чуството,че тя изобщо не е в стаята.След като се нахрани, излезе от залата и се запъти към стаята си. Завари я много разхвърляна,защото Рон беше спал през последните няколко нощи тук,а той не си правеше много труд да подрежда,това й бе известно.Тя се зае да подрежда.
Когато Рон се върна в стаята си,завари жена си,тихо да плаче там.Той се учуди,защото още не я бяха изписали от болничното крило(естесвено,беше я видял в Голямата зала на закуска,но Мадам Помфри,каза,че още не е в състояние да излиза и прави дълги разходки).Прегърна я и легна до нея.Хърмаяни леко трепна от това,толкова се беше вглъбила в себе си...Тя се сгуши до Рон и остана така до края на следобеда.
Вечерта отиде да вечеря в Голямата зала,този път не беше толкова омърлушена и тъжна.Седна на мястото си,а след това,с лека тъга на лицето,съобщи на Хари,че от утре започва,отново,да води часовете си.Той много настойчиво се опита да й се противопостави,но тя беше непоклатима.Онзи блясък в очите й,който в детските му години го беше карал да си глътва езика,отново се появи.Хари тайно се зарадва,че прителката му отново си връща старите навици и със лека тревога й позволи пак да преподава.
После Хари каза добрата вест на Рон,че Хърмаяни се е ‘’завърнала’’.На Рон му падна камък от сърцето,той се страхуваше,тази случка да не остави трайна следа върху любовта на живота му,но за негово голямо щастие,това не се случи.Въпреки това,знаеше,че Хърмаяни никога няма отново да е същата,както преди...




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.