Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 30.06.2007 от Хари Потър


Отмъщение и Шок

Сивиръс Снейп имал тежко детство. Родителите му се карали през цялото време – живеели в несъгласие. Обикновено накрая си го изкарвали на него. Затова младият Сивиръс избягал на 13 години и заживял сам в запустяла ферма. Тогава бил третокурсник в Хогуортс. През всичките си предишни години учил по учебници втора ръка, дадени му от приятели. Снейп станал сурова и студена личност.
Сега той беше с черна мазна коса, дълъг орлов нос и пронизващ студен поглед. Преподаваше отвари, a по-късно и Защитa срещу Черните изкуства. Но всъщност бе нещо повече от учител. Снейп беше смъртожаден. Той уби Дъмбълдор последната година, като така разкри своята самоличност, пазена грижливо дълго време.
Снейп беше самотен човек. Живееше без никой до себе си. Животът му бе твърде еднообразен.
Единственото развлечение за Сивиръс Снейп беше забъркването на еликсири. Въпреки, че повече от 15 години преподава по отвари в Хогуортс, не му беше омръзнало да се наслаждава на опияняваща пара, издигаща се от котела, продиктувана от правилно забърканата течност. Цялата му домашна библиотека беше заета от книги, посветени на отварите: “Как да забъркаме трудни еликсири”, “Свръхсилни и опасни отвари”, “Всички магически билки и плесени и как да ги разпознаваме”.
Снейп мразеше едно нещо и то беше да го лъжат. Все още се намираха хора, които си мислеха че можат да избегнат истината, когато говореха с него. Защото той владееше легилимантика – рядко древно изкуство, позволяващо да разбереш какво си мисли човекът срещу теб.
Една мрачна вечер Снейп лежеше, зачетен в “Не-влезнали в употреба и забранени отвари”.

“Отвара за безсмъртие на Гевенд Мадикрез(1677-1701)
Съвсем млад, вече гений в областта на отварите, Гевенд забъркал еликсир за безсмъртие. Благодарение на него можеш да станеш безсмъртен и можеш да устоиш на всичко, дори и на Авада Кедавра. Според сведения от несигурен фактор, първото което направил Гевенд било да даде от отварата на котката си, а на себе си не оставил. Скоро след това той изчезнал безследно за около 3 години. Върнал се в дома си през 1699 година и приготвил малко отвара за себе си и родителите си. Но малко преди тримата да я приемат, служители на Министерството на Магията нахлули в дома му и иззели отварата под предлог, че новооткрити отвари, които са нерегистрирани са забранени за използване. Но истинската причина била, че смятали Геменд за силен Черен магьосник, който ще използва отварата за своите последователи.
Геменд бил пратен в Азкабан за година и половина. Излезнал от там през 1701 година изтощен, но не и забравил за отварата и обидата, нанесена от родното Министерство. Геменд Мадикрез бил озлобен и веднага отишъл в родната къща да намери още от съставките си. Отнело му 5 месеца да се върне. Без капчица сила той се добрал до своят дом. За около 1 месец забъркал много от отварата, която зарил на 4 различни места из градинита. Но същия ден, Министерството разбрало за плановете на Геменд и служители от Отряда за разваляне на магии го издебнали и го нападни в гръб. Малко по-късно той издъхнал след нечовешки мъки в болницата Свети Мънго. Били намерени 3 от заровените котли с отвари, но не и четвъртия. Издирването продължава до ден днешен.”
Над мaтeриала беше приложена снимка на младеж на около 20 години – рус, със черни очи, пъпчив и мрачен.
Увлечен в четенето, Снейп съвсем забрави за околния свят, докато една сова не изкрязка ужасена отвън. Снейп извади рязко пръчката си и излезна тихо, на пръсти, но бързо. Огледа се внимателно – навън беше тъмно като в рог. Присви очите си, но не видя никой. Тогава той прошепна:
- Лумос!
От пръчката му излезна ярка светлина, но пак нямаше
никой. За сметка на това на калдъръмената уличка зееше нещо като кратер, предизвикан от експлозия. Снейп се замисли – не беше чул никакъв звук – нито от заклинание, нито от разрушаване. Той обаче забеляза нещо друго - в кратера имаше някакъв труп. Не беше човешки. Беше совата, изкрязкала в тишината, но наоколо нямаше никой. Явно тайният човек(но може би не беше човек…) не се беше магипортирал, защото не разнесе обичайния пукот.
Снейп се огледа. Имаше само един вариант за бягство – стария Редбридж - мостът над езерото. Той забърза тихо натам и си светеше с пръчката. Докато тичаше, Снейп се оглеждаше около себе си. Нямаше никого. Пътят бе пуст. Нямаше – дори беше странно това – прелитащи сови. Беше невероятно, дори плашещо тихо. Единственият звук, отекващ наколо, беше лекичкото туп-туп идващо из под краката на Снейп.
Той стигна до езерото. На моста нямаше никого. Мъжът си освети с пръчката и се огледа – по-нататък също беше безлюдно.
Снейп седна на моста и хвърли поглед към езерото. Водата беше тинясала. Тук-там имаше някоя и друга тръстика. Но животни – не. Дори липсваха водните кончета, които обикаляха и бъзгаха по цяла нощ, а и през деня. Това беше плашещо. Някаква незнайна сила се бе намесила в нощта. Това не беше човешко. Все още не бе намерена магия, която примахваше всички живи същества в радиус от повече от километър.
В крайна сметка, Снейп реши, че това не го засяга и тръгна към дома си. Но не можеше да се отърве от натрапчивото неспокойно чувство, че тук се е случило нещо нередно.
Снейп отвори вратата и влезна. Но – що за изненада – там всичко беше обърнато с главата на долу. Някой беше тършувал тук. Мъжът оправи всичко с едно махване на пръчката. Той се огледа – нямаше нищо липсващо. Все още шокиран, седна. Кой ли беше идвал, разхвърлял, без да вземе нищо?!
Тогава Снейп видя обувка, подаваща се зад рафтовете с книги. Вдигна пръчката си. Приближи съвсем тихо. Застана точно до библиотеката.
Вдигна пръчката си, готов да отправи проклятие, но нещо го удари с всичка сила по гърба.
Снейп падна и пръчката му тупна на пода. От връчхето излезнаха две-три златисти искри. Но още преди той да посегне към нея, тя се вдигна във въздуха. Мъжът се обърна назад.
- Потър! – едва промълви той от изненада.
Да, зад него седеше Хари Потър. С яростно изражение,
разкривило цялото му лицо, той гледаше Снейп. Държеше и двете пръчки.
- Риктемсомприя!
От пръчката на Хари излезна мощна лилава светлина,
която се удари в главата на Снейп. Видимо, не му нанесе големи поражения, но сега той не можеше да проклине мислено момчето.
- Нали не си мислеше, че ще избягаш от мен без
отмъщение, Снейп? Не, нямаше да допусна това да стане. Но не мислиш ли, срещаме се по-скоро отколкото си мислех! – крещеше Хари. На лицето му се беше появило отвратително злорадо изражение. – Да, сега аз съм тук, за да те убия. Ще си платиш за всичко, което направи!
- Чакай, аз не съм смъртожаден! – тихо каза Снейп. –
Дъмбълдор ме помоли да го убия миналата седмица. Единият Хоркрус беше у него…
- МЛЪКНИ!!! – изрева Хари. У него се надигаше омраза,
несравнима с тази, изпитвана от него. – Нямаш право да говориш такива неща! Круцио!
Снейп се загърчи безпомощен на земята. Болката изгаряше всяка негова костица. Изпитваше нещо неземно ужасно. Крещеше с всичка сила, но явно никой не го чуваше или просто не искаше да помогне…
- Така по-добре ли е, Снейп? Искаш ли още веднъж да
пробвам? Искаш ли?
- Просто ме убий, след като искаш отмъщение. – каза
Снейп шепнешком. – Но защо първо не чуеш цялата история…
- Няма нищо за слушане, което да привлече моят интерес.
Авада… - вдигна пръчката си Хари. Но преди да произнесе последната дума от заклинанието, усети болезнено ухапване.
Совата на Снейп му се беше хвърлила и му захапа ръката, с която бе хванал чуждата пръчка. Хари я изпусна и мъжът я хвана.
- Инкарцерус! – веднага ревна Снейп. След като Хари бе
беззащитен бившият професор отново изрече магия: - Мувио”Привит Драйв”!
Хари се озова на улицата, на която беше израснал. Чувстваше се ужасно. Не беше могъл да убие Снейп… А бе отишъл за това. Но защо Снейп го беше пожалил? Завлече краката си, които му се струваха два пъти по-тежки, към дома на Дърсли. Но преди да направи и крачка, чу бухукане на сова. Наистина, една прелетя на високо и пусна писмо – явно беше за него.
Хари разкъса плика и отоври писмото. Не го интересуваше какво пише там. Но зачете:
“Уважаеми господин Хари Потър,
Получихме сведения, че към един часа и единайсет минути сте направили Непростимо проклятие. Както добре знаете, това се наказва с доживотен затвор в Азкабан без право на замяна.. Моля изчакайте наши служители да дойдат, за да ви отведат.
Искрено ваша:
Мафалда Хоупкърк, началник Отдел злоупотреба с магии.”
Хари се огледа нервно и вдигна пръчката си. Нямаше време да мисли за Снейп. Служителите може би съвсем скоро щяха да дойдат, за да го отведат… в Азкабан.
И тогава ги чу.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

32 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.