Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 30.06.2007 от Хари


Азкабан

Те идваха прелитайки на метли. Бяха четирима, вдигнали високо пръчките си. Вървяха тихо, но бързо и заобиколиха от четирите страни Хари. Той първо реши да се предаде, но си представи как умира в Азкабан. До смъртта му щеше да чува писъците на майка си, но най-лошото бе, че няма да може да убие Волдемор. Тогава и той вдигна пръчката и я насочи към най-близкия представител на Министерството.
- Ултерум! – извика той и направи свистящо движение на
ръката си, наподобяващо осмица. От пръчката му излезна огромен сноп червена светлина.
Мъжът, към който бе отправено светлина, не очакваше такова мощно заклинание от седмокурсник. Той се строполи в несвяст на една страна и от устата му потече кръв.
Хари се обърна към другия, идващ пред него. Беше вдигнал пръчката, но момчето беше по-бързо. Веднага се съсредоточи и мислено изрече заклинанието на пълното тяловкочанясване. Той се вдърви като статуя и падна назад. Само очите му се движеха и наблюдаваха Хари.
Той щеше да омагьоса и третия, но нещо като камшик го удари по гърба. След това тежки окови се завлякоха към него, за да го хванат.
Хари отскочи в последния момент и спря оковите с магия. Беше лице в лице с останалите двама – мъж и жена.
- Улте…
- ПРОТЕГО! – изкрещяха те заедно и спряха Хари. Той
беше на косъм. Тогава отново вдигна пръчката си и изкрещя:
- Сападектум!
Мощна сребърна светкавица излезна от пръчката му и
замалко да уцели жената. Тя отскочи и извика:
- Таранталегра!
Краката на Хари се завъртяха в нещо като буен степ. Той
вече не контролираше движенията си. Успя обаче Отново да изстреля сребърна светкавица и тя уцели мъжа. Неговото тяло присветна застрашително и отлетя във въздуха няколко десетки метра.
Жената с изненада проследи траекторията на тялото на колегата и. След това се обърна учудено срещу Хари, но не го видя, защото вече и към нея летеше сребърна светкавица.
Нейното тяло също проблесна в тъмното и излетя.
Хари проследи как то тупна. Беше учудващо и хладнокръвно спокоен – беше се спасил. Насочи пръчката си към тропащите си крака и каза:
- Фините! – и те спряха.
Но явно имаше и пети служител на Министерството, който беше скрит под мантия невидимка. Той изскочи под нея и изкрещя:
- Петрификус Тоталус!
Хари падна заледен. Можеше само да види как мъжът,
омагьосал го вдига. След секунда получи тъп удар в главата след като се бе опитал да изрече мислено проклятие. Загуби съзнание.
- Потър! ПОТЪР! – викаше някой.
- Да, аз съм… - промълви момчето и видя Руфус
Скримджър пред него. Усети и нечии ръце около своите. Беше хванат.
- Странно, мислех го за нормален… - промълви
Скримджър. – Водете го!
- Господин Министре… Аз омагьосах Снейп….
- Според нашите сведения, си омагьосал господин Рекс
Сайктник, той ни се оплака преди малко – каза Скримджър ледено.
Положението беше неспасяемо.
Хари се остави да бъде воден. След минута тежко ходене, момчето беше в някаква просторна стая, в която нямаше нищо. Но един мъж с черна качулка се беше облегнал на стената.
- Хвани се за ръката ми, Потър. – каза мъжът.
Хари изпълни заповедта. Вече му беше все едно.
Изпита познатото чувство на магипортиране. Беше се озовал на някакъв остров. На него не се забелязваше признак на живот. Имаше само една огромна сграда с надпис “Азкабан”. Хари беще вече почнал да чува писъците на майка си.
- Отивай натам, Потър. Чакат те. – каза мъжът с качулка.
Хари тръгна безмълвно. Не обърна внимание на нищо.
Опита се да си мисли за нещо весело, но писъците вече изпълваха главата му. Но незнайно защо, той беше безразличен към тях.
Явно малкото останали верни на Министерство диментори си вършеха работата.
Хари бе хванат от два диментора, които го хвърлиха в една килия. Тя беше тясна. Имаше само едно легло на дъски, без никакъв дюшек, чаршаф или възглавница. Просто дъски.
- Не, моля ви, не убивайте малкия Хари! Пощадете го!
Убийте мен!
- Махай се, глупаво момиче… АВАДА КЕДАВРА!
Хари го беше очаквал. Знаеше, че дименторите ще го
нападнат веднага. От писъците на майка си, едва чу щракването на вратата на килията.
След малко чу и гласа на баща си. Той явно се беше опитал да отстрани Волдемор. Отпряваше проклятие след проклятие, но явно те бяха играчка за Волдемор.
Вечерта Хари не можа да заспи. Вече бе чул крясъка на Снейп, когато убиваше Дъмбълдор и победният писък на Белатрикс Лестранж. Сърцето му жадуваше за отмъщение, но явно само това последно чувство му беше останало.
Хари вече мразеше целия свят. Не го интересуваше какво става навън, не искаше да получава” Пророчески вести”, не желаеше да знае колко време има до почването на Хогуртс, нищо!… Единственото, което го поддържаше, беше омразата и жаждата за мъст.
Така минаха три мъчителни дни. Хари не се хранеше. Пиеше само по чаша вода. Не бе и докоснал храната, която мухлясваше. Но не изпитваше и глад.
Вече целият му ден минаваше в лежене на леглото и наблюдаване на жената в килията до него. Не я познаваше. Но доколкото разбра, бе осъдена за изтезания над мъж, наречен Пенс Съривис. Самата жена се казваше Мадис Грийни. Беше червенокоса, лицето й беше красиво, но изпито от силата на дименторите.
Хари често говореше с нея. Разбра, че е на петдесет и три години и също е била в Хогуортс. По-късно се беше омъжила за въпросния Пенс Съривис. Изтезавала го, след като той удавил нейните деца и не бил разобличен от Министерството. Твърде несправедливо, според Хари.





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.