Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 30.06.2007 от Хари


Мадис Грийни и Ротмънс Деневис

- Значи ти си прочутият Хари Потър? Какво те води тук? –
каза Мадис, сякаш са се срещнали в някое кафене.
- Да, това съм аз. – каза тихо Хари. След това разказа защо
е попаднал в Азкабан.
- Значи ти си изтезавал човека, убил Дъмбълдор? И защо
са прибрали теб, а не него? – учуди се жената.
- Защото според сведенията на Министерството всъщност
съм приложил заклинанието на Рекс Сайктник. Истината
е, че за първи път чувам това име.
- Рекс Сайктник…. – каза тихо жената. – Да, Потър, да,
мисля, че и аз не го познавам…
- Снейп явно е имал подставено лице! – горчиво промълви
Хари.
- Снейп ли? – попита Мадис. – Той е убил Дъмбълдор?!
- Да, преди около две седмици. – изръмжа Хари. Досега не
беше казал всъщност кого е изтезавал.
- Чудно, явно той е минал на Черната страна… - отвори
широко очите си жената. – Това е ужасно, той има невероятни умения… Велик магьосник беше Сивиръс, да, но коравосърдечен…
- Той и на вас ли е преподавал? – погледна я Хари.
- Не, беше мой съученик. – отвърна Мадис замислено. –
Когато беше първокурсник, не му беше трудно да омагьоса половината седмокурсници. Учителите не го харесваха. Беше злобен. – промълви тя. – Веднъж за малко да убие Филч, пазача. Беше насочил пръчка срещу него. Той лежеше безпомощен и се задъхваше от страх. Случи се още във втори курс. Аз го спрях!
- Значи той още… Още в началото е бил силен магьосник?
– невярващо отговори Хари. – И е тормозил всички?
- Повечето се страхуваха от него. – отвърна Мадис тъжно.
– Включително и някои учители. Силата му може би е по-голяма и от тази на Дъмбълдор. Невероятен магьосник бе Сивиръс…
Тази вечер Хари обмисляше думите на Мадис. Снейп беше могъщ магьосник. Явно бе преминал на Черната страна. Но защо не уби Хари? Може би това беше работа лично на Черния Лорд. Да, каза си мислено момчето, това беше причината.
На другия ден Хари отново бе разкъсван от писъците на майка си. Вече бе почнал да полудява. Подскачаше рязко и при най-лекия шум. Не беше ял нищо, от както започна престоят му тук. Вече беше убийствено гладен, но нямаше сили и за една крачка. Чудно беше, че не е мъртъв. Дименторите му изпиваха всички сили. Оставаше само омразата.
Когато вече беше стоял тук една седмица, Хари имаше посетител. Някакъв възрастен мъж с посивяла коса крачеше към неговата килия. Един диментор я отключи и той влезна. Взе една от чиниите с овчарски гювеч и я даде на Хари, чийто очи вече се бяха изцъклили от безсилие и глад.
- Вземи, Хари. – каза той.
Момчето се вторачи жадно в чинията и вилицата, но
нямаше сили да протегне ръка. Наложи се посетителят да го храни.
- Можеш ли да дъвчеш, Хари? - нежно каза той.
От Хари се откъсна един тих стон:
- Да…
Мъжът нахрани Хари. Чак след това се представи.
- Хари, аз съм Ротмънс Деневис. Бях изпратен от
Ордена на Феникса да поема грижата за теб.
- Ордена ли? – каза Хари. – Орден…?
- Помисли си Хари, хайде. Ордена на Феникса. Събирхаме
се там – Лупин, Сириус, Макгонъгъл, Дъмбълдор…
- О, да… Да. – издиша Хари. – Но вас не съм виждал…?
- Не си. – едва-едва се усмихна Ротмънс. – Винаги съм
стоял там с мантия невидимка. Гледах те преди две години, когато беше там. Искрено ти съчувствах, когато Той виждаше през твоите очи.
- Да…
- Сега обаче нямаме време за губене. Планираме твоето
бягство. – сериозно каза Ротмънс. – Ти си твърде ценен, за да умреш забравен от всички в Азкабан. – Слушаш ли ме внимателно?
- Слушам, господине. – отвърна Хари. Като че ли с
последните си думи, Ротмънс беше запалил искрица на живот в душата на момчето.
- Добре, искам да запомниш. След два дни ще дойдем
да те освободим. Аз, Лупин и Макгонъгъл ще омагьосаме дименторите. На теб ще ти бъде дадена пръчка. Старата пръчка на Дъмбълдор. – намигна мъжът. – Ти ще си отвориш вратата и ще избягаш. Отвън ще има метла. Искам да я яхнеш. Тя сама ще знае пътя и просто ще трябва да се задържиш на нея. Добре ли запомни всичко?
- След два дни вие, Лупин и Макгонъгъл ще омагьосате
дименторите, аз ще разбия вратата с подхвърлената ми пръчка, ще избягам и ще яхна метла, която си знае пътя. – издекламира Хари бързо.
- Да, точно така, момчето ми! – засия Ротмънс. – До
дотогава искам да се храниш, за да имаш сили да избягаш.
- Добре, господин Деневис. – усмихна се за първи път от
една седмица Хари.
- До вдругиден, Хари! – отвърна посетителя. Той взе още
две от чиниите и ги сложи до Хари. След това му се усмихна лъчезарно и излезна.
Сега Хари започна да си припомня всичко. Вече не само омраза се таеше в душата му. Желанието за живот, напуснало го последната седмица, се възвърна.
- Ти май си тръгваш, а? – попита го Мадис на следващия
ден.
- Да, май ще ме освободят… - промълви Хари.
- Ех, аз седя тук от седемнайсет години, но вече свикнах.
- Може ли да те попитам нещо?
- Кажи, Хари? – рече Мадис.
- Какво чуваш, когато те приблежат дименторите?
Леката усмивка на Мадис помръкна рязко. Очите и просветнаха зловещо.
- О, чувам писъците на децата си, когато Пенс ги дави… -
горчиво каза тя. Хари тутакси съжали, че я попита.
- Отварително е… - промълви момчето. – Не можа ли да
направиш нещо?
- Те вече бяха твърде на вътре в морето и нищо не можех
да сторя. Магиите ми не свършиха работа. Тогава омагьосах Пенс с проклятие Круциатус. Той се оплака на Министерството. Те дойдоха, но не намериха труповете на децата ми… Хванаха ме и ме доведоха тук. – издиша тя. Очите и се насълзиха.
На другата сутрин Хари беше изключитен активен. Тренираше с вилицата как ще си отвори вратата. Но му се искаше да освободи и Мадис.








Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

104 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.