--- Глава 1 ---
Момчето дишаше тежко... не знаеше къде се намира, нито пък какво прави. Всичко го болеше ужасно много. Изведнъж из главата му се стрелнаха споменте от последните седемнадесет години... дете с червена коса, момиче с тъмнокестенява коса и доста големи предни зъби... имаше и някакъв много дебел човек... и май синът му... Спомняше си някакъв замък или много голяма къща... всичко беше размазано. Той не знаеше кой е и какво прави. Опита се да стане и за своя огромна изненада откри, че вече си спомня доста по - добре нещата. Намираше се на някакво гробище, но... доста голямо и мрачно. Отнякъде чу глас:
- ХАРИ! - момичешки и доста уплашен - ХАРИ?! ХАРИИИИИИИИИИИИ?!
Хари се изправи с мъка. Все още му се струваше мъгляво всичко...
- Лумос! - някой явно беше запалил силна светлина и отчаяно търсеше някой друг
- Кой е това? - с пресипнал глас каза момчето - Кой? Кой си ти?
- ХАРИ! Жив си! Така се изплаших! Помислих си, че... - момиче със дълга кестенява коса и големи предни зъби го беше прегърнало и целунало по бузата - че... Хари? Какво има? Не ме ли помниш? Не помниш ли... или не можеш да говориш? Как не се сетих! Редукцио! Говори! Моля те!
- Коя си ти? Кой съм аз? Защо съм тук? Какво е станало?
И тогава той забелеяза - на няколко метра от него се беше проснало някакво продълговато тяло, облечено в черна тога... около него стотици хора изпопадали и те по земята... какво ставаше?
- Хари, стани - ще те заведа не лекар! Имаш ли нещо против да те приспя? Така ще е по - лесно. Така всичко ще бъде по - лесно. - и без да чака отговор извади нещо като пръчка изпод странната си дреха и я насочи към момчето. Почувства голяма умора и... заспа прав.

--- Глава 2 ---
- ЗНАМ! - Хари се събуди - Знам кой съм! Но... къде съм? Хърмаяни? Рон? Ехоооооо! О, не! Волдемор! Какво стана!
Внезапно се чу почукване на вратата и влезе една пълничка магьосница придружавана от Хърмаяни Грейнджър и Джини Уизли.
- Хърмаяни! Джини! Госпожо Уизли?
И трите бяха облечени в черно или поне така се стори на Хари и очите им бяха червени.
- Хари, не бързай. - Джини тихичко проговори с хрипав глас - Толкова неща се случиха.
- Какви? Какво е станало? Къде е Рон?
При този въпрос всички се спогледаха и по лицето на Хърмаяни се търколи една сълза.
- Хари, всичко с времето си... моля те, не приказвай за... Рон! - Хърмаяни и Джини силно се разридаха, а госпожа Уизли изхлипа тихичко и си каза: "Горкото момче! Не знае."
- Моля те. В - всичко с времето си. - изхлипа Джини.
- КАКВО СТАВА? КЪДЕ Е РОН? ЗАЩО ВСИЧКИ РЕВЕТЕ? Да не би... - неочаквано млъкна
- Хари, знам че ти е трудно. Рон... си отиде.
- НЕ! КАК? КАКВО СТАНА? КАКВО? КОЙ ГО УБИ?
- Хари! - Хърмаяни вече ридаеше с цяло гърло. - Саможертва... - тихичко прошепна тя.

Хари се отпусна на леглото и вече крайно изтощен и побъркан. Рон не можеше да си е отишъл, не можеше.

Очаквайте продължението...