Хари си изплакна очите, след това се погледна в огледалото. После си каза:
- Ехх, това беше то. Това е последната вечер в която ще съм в "Хогуортс".
После зарида лекичко и тихо. Беше нормално, защото все пак това беше в края на 7-ми курс. Естествено Хърмаяни изкара отлични оценки по всички предмети. Но на Хари не свърши обучението дотук - той трябваще да продължи да учи като аврор. Професор Макгонъгол щеше да му преподава по почти всички предмети, нужни за преминаването на изпита.
Тогава на Хари му преминаха през очите много неща. Първата му среща с Хагрид, първото влизане в Голямата зала, огледалото Еиналеж, Купата по Тримгическия турнир...
Можеше да се каже, че го бе обхванала носталгия. Тогава се усети, че вече трябваше да е отдавна на празненството по слуай завършването.
Влезе бавно в Голямата зала, но нещо не бе наред. Навсякъде бе тъмно, тъмно като в рог. Хари си помисли, че е някаква шега, но след 5 минути мълчание се усъмни в това негово предположение. После реши да се провикне.
- ЕХООООООООО?
Нищо.
Момчето реши да пристъпи напред. Сякаш вървеше в ледено студена вода. Спря се ня място, усетил нещо, което накара сърцето му да изскочи в гърлото му. Чу се хриптящ глас:
- Време ееееее.
Младежът остана неподвижен, после се заогледа наляво-надясно.
- Хариииии, откога чакам този миг!
Хари изпадна в паника. Тогава проблесна светлина където би трябвало да е мястото на учителите...странна, червено-зелена.
- К-к-кой си ти? - попита стреснато момчето.
- Нима не знаеш? - се изсмя човекът или съществото, както си помисли Хари.
Тогава белегът му го заболя толкова силно, толкова жестоко, че Хари едвам не припадна.
- Н-н-н-не може да си ти!!! - извика през сълзи момчето.
- Ооооооо, напротив! Да, Хари, аз съм! Аз съм Лорд Волдемор!
Хари не можеше да повярва! Замъкът нали беше защитен, нали? Нямаше ли учители, ученици, същества, които да го възспрат да влезе ТОЧНО тук, в "Хогуортс"?! Как беше възможно, нали допреди половин час се чуваха радостни викове, приказвания, крещения от Голямата зала?!?!
- К-к-к-как влезе тук?! - простена Хари.
- Хахахаха! Нима се съмняваш в моята сила?! Хахахаха! - засмя се отново Черният Лорд.
- НЕ Е ВЪЗМОЖНОО! - извика Хари.
Чу се смях... После около Волдемор застанаха около 20 качулати хора. Хари знаеше, че това са смътножадни и добре различи Луциус Малфой и Сивиръс Снейп между тях.
- Хари! Последен шанс момче! Или идваш с мен или ще последваш съдбата си на майка си, баща си, тоя дръвник Седрик, Дъмбълдор и Сириус!
Хари го сви стомаха. Сега видя, че около него лежаха много трупове, адски много, на Невил, на Луна Лъвгуд, на...на...на...
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - извика Хари с все сила.
До него лежаха две познати тела, толкова познати! На момче със червена коса и на момиче със кафява.
- НЕЕЕЕЕЕЕ1 НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ! - извика момчето, после падна на колене и заплака. Как можеше да са мъртви! Не...не...това беше сън! Да, точно така, сън! Хари си удари два-три шамара, а няколко смъртожадни се захилиха. Не! Не беше сън! Беше истинско! Но...как можеше всички те да са мъртви, как???!!! Хари зарида още по-силно...
- Е? Какво решаваш? С мен ли си или не? Както виждаш сам си! - извика Лорд Волдемор.
Тогава Хари чу толкова познат глас...толкова познат.
- Не е сам!
Хари се извърна. Не...не можеше да бъде. Те?! Тук?! Не...хари пак се заудря. Не...невъзможно е! Невъзможно!
- Готви се да паднеш, Волдемор! - извика гласът.
Черният лорд изглеждаше като ударен от гръм. "Как така???" си помисли той. Просто гледаше ли гледаше с изпъкнали очи, а смъртожадните около него не се различаваха много от ситуацията, в която беше изпаднал.
Хари изглеждаше, сякаш са му казали, че трябва да заживее завинаги при Дърсли.
Не, не е възможно да са те!!! Не е възможно...
Но Хари беше сигурен в едно...предстоеше най - великата битка...най - ужасната битка, която някога магьоснеческия свят някога е виждал! Хари го обзе гняв гледайки другарите си мъртви. Той избърса сълзите си, извади магическата си пръчка и извика:
- Волдемор! Днес ще е последната ти битка!







Тези, които са заинтригувани от по-нататъшните действия да ми пишат! Леk ден!
Ще си помисля дали да продължа историята тук! :)
imitator@abv.bg