Той лежеше облегнат на дървото.Усещаше кяк мракът го обвиваше.Голямата рана малко под сърцето му продължаваше да кърви.Огледа се наоколо и видя само трупове състояши се гпавно от аврори и смъртожадни. Но на няколко метра от него лежеше трупът на най-заклетият му враг-Лорд Волдемор. Въпреки удоволствието от победата си нещо глождеше Хари отвътре.Така и нямаше да види отново приятелите си,но трябваше да им направи приспивателна магия,за да не го последват в разразилото меле.Той усети как животът му минава пред очите му и отново преживя всички разочерования и успехи случили му се до сега.Дори можеше да чуе гласовете на Рон и Хърмаяни.Тогава разбра,че деиствително ги чува.Те го търсеха.
-Насам,бързо!Мисля,че го видях.-Чу се познатия глас на Рон.
-Да и аз го видях.Побързай ранен е!-Прозвуча уплашеният глас на Хърмаяни.
Преди мракът да го погълне напълно Хари видя двамата си приятели затичани към него.
* * *
Те стояха над тялото му в болничната стая. Стояха и се молеха да оцелее.Успяха да го спасят,но той още беше в комаи можеше изобщо да не се събуди повече.Хърмаяни плачеше тихо,а Рон обикаляше нервно стаята. Изведнъж момичето чу тих стон идващ от леглотол.Погледна невярващо,но нищо не се бе променило.Сигурно и се беше причуло. Точно така.Тя чу стон отново и този път бе сигурна,че не и се е причуло.Погледна към Хари.Той изглеждаше дълбоко заспал,но изведнъж клепачите му се помръднаха и се разтвориха широко...