Седемнадесет годишният Хари седеше сам в едно мъгълско заведение и пиеше чай с ром. Беше зима, всичко навън бе покрито със сняг, който за съжаление се топеше поради необичайно топлото време за сезона. Сякаш то се опитваше да заглуши острата болка в сърцето на младежа, внезапно изгубил желанието да гледа каквото и да било време и сняг. Заведението не беше пълно, дори по-скоро пустееше.Бармана и сервитиорката се смееха и се радваха на приближаващата Нова година. Всичко сякаш беше съвсем обикновено около него.
Но не беше.Тя не беше там.Тя не беше с него. Прекрасната му, сладка богиня. Затвори очи за миг и видя блестящите й очи, търсещи приключението във всичко...Черта твърде типична за всички Уизли. Неволно се подсмихна. Сети се за Рон и физиономията му когато разбра че той, Хари, е влюбен в сестра му. Това така го беше изплашило , Хари направо се чудеше как така е могъл да се чувсва щастлив. И причината пак изникна в главата му- Джини.
Те бяха имали толкова малко време да бъдат заедно. Хари добре си спомняше всяка една от срещите им и всичко което го изпълваше със спокойствие когато беше с нея. Топлите й очи, в които той потъваше като в езеро от коприна. Топлите й ръце...да, той би ги държал сега, за да се стопли, тя щеше да се сгуши в него и да останат така, обичащи се, обожаващи се и споделящи радостите и тъгата. Като онзи светъл ден до езерото, когато тя най-накрая беше свършила с СОВА-та и беше отмъкнала отнякъде "Огдънс", огненото уиски,което така и не отвориха. Забавляваха се, бяха щастливи и безгрижни...
Но това трябваше да приключи. Заради Водемор.Е не пряко, но... Собствените му думи звучаха в съзнанието на Хари: "Не искам да те подлагам на този риск...Аз трябва да го убия, а той може да се добере до мен чрез теб." И това беше краят.Не че тя не го обичаше още...Просто той беше абсолютно прав. А Джини нкога не би направила нещо, с което да навреди на човека, който обичаше от 11 годишна.Хари стисна ръцете си в юмруци. Волдемор отново разбиваше живота на хората, на него, също както беше направил и с много преди него. Искаше му се да намери начините да унищожи това зло веднъж завинаги, знаеше ,че само той може да го направи.Понякога бремето на тази истина беше толкова тежка че младежът се задушваше...Но преди имаше Джини да му помага и да му предоставя път за бягство от реалността.А сега тя беше далеч.
"Защо любовта не може да е като във фантазиите ни, чиста и безкрайна?!" каза си той и посегна рязко към чашата.Имаше надежда.Поне това беше налице. Той щеше да победи.Не заради който и да е, а за нея. И то не в глупаво желание да я прослави както рицарите в миналото са посвещавали боевете си на дамите на сърцата си.Не, той щеше да победи, защото ако не го стореше Волдемор рано или късно щеше да стигне и до изтреблението на рода Уизли. Неговата загуба щеше да е нейна смърт.
"Затова ще продължа, защото я обичам повече от всичките звезди и луни, нейните сълзи са пирони в сърцето ми. И ще се надявам този ужас да свърши по-скоро.Да успея. Да се върна при нея...Тогава ще сме заедно завинаги и няма да има Волдемор, който да съсипва всички ни."
Тогава изражението му се втвърди, той отново прие съдбата си и със сигурна ръка посегна към чашата, изпи остатъка от съдържанието й, остави пари и с бързи крачки се отдалечи от заведението.