Хари, Рон и Хърмаяни постепенно н
напредваха към Литъл Хангълтън. Бяха абсолютно сигурни, че там се намираше последният хоркрукс. Какво щеше да стане, когато го намерят? Щеше ли нещо да се изпречи на пътя им и да не им позволеше да го вземеха?
Слънцето напичаше и ги заслепяваше. Най-сетне се озоваха при добре познатата табела с две стрелки: Грейт Хангълтън- 5 мили. Литъл Хангълтън- 1 миля.
- Хари!- спря го Хърмаяни, като го потупа по гърба.- Ами... искам да кажа... когато разберат, че ни няма в "Хогуортс"?
- Стига!- скара й се Рон.- По-важно е да унищожим хоркрукса, а не какво ще кажат хо...
Стояха пред просторна вдлъбната ливада с много сгушени къщи. От дясната страна, между няколко дървета, едва се крепеше дървена къщурка с изпочупени керемиди и за разлика от красивите от красивате построика на високия хълм отляво приличаше на барака.
-Е, май вече...- плахо каза Хърмаяни, сочейки къщата между дърветата.
-Да- рече Хари и се взря към селото отдолу. Тъкмо свърнаха към стария дом на семейство Гаунт, когато с тихо пук! пред тях се материализира... професор Макгонъгол- с черни одежди и страшно изплашено лице.
- Как...как...- заекна тя и едва не се разплака, щом думите се изтъркаляха от устата й.- Не мога да повярвам...-вече шепнеше професор Макгонъгол.- Хари...ти...ти... Не съзнаваш ли колко е опасно?
- Как ни открихте?- ахна невярващо Хърмаяни, очите й се разшириха.
- Фирензи ми каза- бързо отговори професор Макгонъгол.- Видял ви на излизане от час. Веднага разбрал къде отивате. Незабавно ме уведоми.
- Вижте, професоре- започна колебливо Хари, добре обмисляйки това, което смяташе да й съобщи.- След като професор Дъмбълдор го няма, вие сте нашата единствена надежда. Трябва някак си да повикаме другите от Ордена на феникса. Абсолютно сме сигурни, че тук се крие последният Хоркрукс.
- Откъде взехте тази информация?- пак прошепна Макгонъгол.
- От един спомен, който професор Дъмбълдор ми беше оставил, преди да умре- издекламира Хари.- Беше ми заръчал постоянно да се връщам към него, за да разбера смисъла му.
-По-добре да действаме.- Най-неочаквано професор Макгонъгол се наведе и го прегърна.- Хари,аз...аз...
Не можа да се доизкаже. Като вдигна магическата си пръчка, тя запристъпва към къщата на Гаунт. Спря пред вратата със закованата змия:
- Къде е мантията невидимка?
Хари не й зададе въпроса откъде знае за мантията му, просто я извади от джоба си и я разгъна. На бледите слънчеви лъчи беше като посребрен воден плат.
- Наметнете си я- заръча Макгонъгол на Рон и Хърмаяни, които се спогледаха.- За всеки случай...
Хари я преметна през главите им и тримата се загърнаха плътно в нея. Професор Макгонъгол бутна вратата. Чу се леко изскърцване и се появи правоъгълна стая с изгаснали по стените свещи. Имаше разхвърляни прибори, преобърнати мебели и счупени бокали. Портрети в рамки бяха разпръснати по пода. Завесите на единствения прозорец бяха много прашни и покрити с паяжина.
Тогава нещо привлече погледа на Хари, нещо, намиращо се в синьото небе отвън. Нещо като череп с яркозелен цвят, от чиято уста излизаше огромна змия. Черния знак!
- П-професор М-макгонъгол...- прошепна Хърмаяни с такъв страх, какъвто никога не бе изпитвала.- Вижте... вижте... т-тово е... т-това... Черния знак!...
Макгонъгол моментално погледна в небето. Очите й се разщириха от ужас. Явно тя също бе много изплашена, но успя да се овладее.
- Бързо! Скрийте се!- нареди тя пресипнало.
- Ами вие?- прекъсна я Рон разтревожено.
- Ще се магипортирам на площад "Гримолд"- отсече учителката и добави:- Там са Лупин, Тонкс и Лудоокия!
Вратата, през която току-що бяха влезли, отново се отвори- и този път с трясък. Професор Макгонъгол тъкмо изчезна с изпукване, когато вътре се появиха няколко души. Бяха смъртожадни, предвождани не от друг, а от Сивиръс Снейп. Черната пу коса прикриваше разяреното му лице. В ръката си държеше магическата си пръчка.
