6 глава Неприятните часове

-Момчета?Хайде,ставайте.-говореше госпожа Уизли като бопутваше Рон.-Нали не искате да изпуснете закуската?
Хари и Драко вече се бяха преоблякли и чакаха техния приятел да си сложи дрехите,и да отидат да ядат.
-Оф!Добре,де.Ставам,мамо.-каза Рон докато се прозяваше с пълна сила,преоблече се и попита.-Ами,Фред и Джордж?Те,няма ли да стват?
-Не ставай глупав,Рон.-отговори майка му.
Тримата приятели отидоха да си измият зъбите и тогава Хари попита:
-Къде са Хърмаяни и Джини?
-Сигурно вече са в голямата зала.-отговори червенокосото момче.
Те слязоха по големите движещи се стълби,след което пристигнаха стигнаха до портата на помещението за ядене.Влязоха вътре и забелязаха,че всички ученици бяха седнали по местата си,които гледаха тримата приятели и си шепнеха нещо.
-Добре,аз ще отивам при моята маса.-каза Драко.
-Добре,хайде Рон,да сядаме.-тръгна Хари към своите съученици.
Те седнха на столчетата си и видяха двете им приятелки.Хърмаяни гледаше малко намръщено и попита:
-Къде се губите?Едва не си изпуснахте закуските!Добре,че вече сте тук.
-Съжалявам,Рон малко се успа.-каза весело Хари.
-Какво?-разсърди се червенокосото момче.-Не съм!
-Спокойоно,само се шегувах.
-Добре.Къде е храната?Аз умирам от глад,а яденето го няма!Напълно съм възмутен.
Тогава се чу грамогласният на Дъмбълдор,който започна да изговаря своята кратка реч:
-Добро утро на всички ученици,учители и гости.Предполагам,че сте забелязали тази чаровна дама и нейните синове вчера.
-Какво сега?Не ми казвайте,че Дъмбълдор сваля майка ми!-прошепна раздразнено Рон.
-Те ще останат цяла година тук в Хогуортс.-продължи да говори директорът.-Пак повтарям,че не сме в безопасност,а тук е едно от най-охраняваните места,така че ще повторя правилата за тези които не са ги чули вчера.
-От кога Дъмбълдор започна да лъже така жестоко децата?-попита ядосано Хари.
-Той дори не е спирал.-отговори Рон.
-Всички деца от първи до четвърти курс не трябва да напускат училището при никакви обстоятелства,освен ако аз наредя.Всички ученици от пети до седми курс ще посещават Хогсийд,само ако са с някой учител.-каза директорът на един дъх.-Това бе най-важното нещо,което трябваше да ви кажа.Не нарушавайте това правило и няма да има проблеми.Добре,другото важно нещо,което трябва да ви кажа е,че трябва да се наядете.-и Дъмбълдор разпростря ръце до главата си,след което на всяка маса се появи храна.-Хайде,яжте до насита,за да можете после да понесете програмата,която ще видите.Вашите отговорници ще ви раздадът листовките с часовете за годината.
-Най-накрая!Аз умрях от глад докато закуската се появи!-прошепна отново раздразнен Рон.-Поне сега виждам ядене пред очите си!-усмихна се момчето и налапа една филия с шоколад,а в лявата си ръка държеше шепа чипс.-Даа,’усноо!
Хърмаяни стоеше и гледаше как всички ядат,а тя не.Хари я погледна и й каза:
-Хайде.Вече яде вчера.
-Да,ама сега осъзнавам,че съм направила грешка и се ядосвам заради това.-проговори момичето.
-Стига,Хърмаяни.Трябва да ядеш,ако искаш да завършиш тази година с много добър успех.Този път ще имаш нужда от много сили.Занимавай се с духчетата след като завършиш училището.
-Това е все едно аз да ти кажа да спреш да се занимаваш с Волдемор.
Тогава цялата зала утихна.Всеки бе спрял да яде.Учениците бяха изтръпнали от казаното име и наостриха уши.
-Слушай...-продължи да говори Хари,но много по-тихо.-По добре е да не говорим за това в момента.Хайде,яж,иначе всички ще продължават да подслушват.
-Добре.-отговори намръщено Хърмаяни.

***

-ЛЕЛЕ!!!-извика Рон след като се наяде и излезе от залата.-Немога да повярвам!
-Какво има,Рон?-попита Хари.
-Виж какво имаме първите два часа.
-Това е наистина ужасно!-гледаше Хари програмата си.
-Да,първите два часа са ни при Снейп.
-Притова с Хафълпаф.
-След това имаме час при прилепа с големите очила и Фирензи,и Слидерин са с нас.
-Сигурен съм,че Трелони ще ми говори как ще умирам тази година.
-Да,но ако не го направи,наистина ще се учуда.
-Надиявам се,че Фирензи ще й запуши устата с неговите копита.
-После имаме час при Хагрид!
-Това е хубава новина и сме с Ривенклоу.
-Следващият час е при професор Муди...При това пак със Слидерин.
-Ако погледна още малко от тази програма,ще се изповръщам върху някой ученик.
-Да,и аз ще направя същото,ако прочета още от този лист.
-Какво правите?!-стресна Хърмаяни двамата си приятели,които замръзнаха на едно място.-Хайде,какво се бавите?Трябва да отидем моментално в подземието,ако не искате да закъснеете!
-Ъм,да Рон...Хайде да отидем,за да не изпуснем тъй наречения час.-каза малко притеснено Хари и тръгна по коридора към стълбите за мрачната стая.
-Ако мислиш,че ми се ходи,жестоко трябва да се лъжеш.-прошепна червенокосото момче и се затича към приятелия си.
Учениците влязоха в подземието и седнаха на прашните столове.Приготвиха си учебниците и зачакаха професора,който след миг влезна и побърза да каже:
-Ако Потър не иска да изгуби най-малко петдесет точки на Грифиндор,да се премести далеч от своите приятелчета и да дойде на пъевия чин,който е точно пред мен.
-Съжалявам,приятелю.-прошепна Рон.
Хари взе учебниците си,както перото и мастилницата,след което седна на чина,който бе точно пред кадетрада на професора,който заговори малко по-бавно:
-Мислия,че не си си взел поука от миналата година,така ли да разбирам?
Момчето погледна бавно и разгневено към Снейп,който вече се беше усмихнал със своята мазна усмивка и пак си отвори устата:
-Виждам гняв в очите ти,Потър.Това може да ти коства точки,но чакай малко,то ще ти коства двадесет.
-Моля?!-извика разгневен Хари.-Двадесет?!
-Внимавай с тона си,момче.Ще ти отнема иначе още точки.Искам ти да мълчиш и само,когато те изпитвам си отварай плювалника.Тази година ще стоиш на този чин само,разбра ли?
Момчето дори и не погледна към учителя,а топна перото си в мастилницата.
-Добре.-каза Снейп,чиято усмивка му бе до ушите и продължи да говори.-Тази година,ученици,ще учим за една от най-сложните отвари и как се прави.Тя се използува,за да промие мозъка на някой човек и да го накара да прави най-различни неща.Вие можете да си определяте какво да нареждате,но тя е една от забранените отвари.Прави се само в спешни случаи,каквито са тези на Потър,като пример,така че той може да дойде да пробва „Странната отвара”.
Хари погледна изплашено към учителя,който беше много доволен от казаното.
-Хайде.Нямам намерение да те чакам цял ден,нали?-каза Снейп с неговия леден глас.-Има малки шансове да се оправиш,разбира се.
-Не.-отговори бързо Хари.
-Моля?Нима ще ми откажеш?Тогава дай да взема още точки.-попита ухилен Снейп.
-Не!
-Добре,тогава.Отнемам петдесет точки на Грифиндор и ако Потър не дойде на момента да изпробвам отварата върху него,ще взема още петдесет.
-Няма!-извика Хари и стана на крака приготвил се да вземе пръчката си в ръката.
-Отнемам още петдесет точки на Грифиндор!
-Не!!!-извади пръчката си и извика.-Редукто!!!
-Протего!!!
-Ааа!!!
-Хари,не!!!!-извика Хърмаяни с пълен глас.-Експелиармус!!!
-Грейнджър!-развика се Снейп.-Това не беше уместно от твоя страна!Лишавам Грифиндор от 60 точки!Вие тримата елате с мен!
-Аз какво съм направил?!-ядоса се Рон.
-Вцепени се!-изкрещя с пълен глас Хари,който се беше свстил от магията.
Учителят замръзна на място и след миг падна на земята.
-Хари?!-разписка се Хърмаяни.-Ти атакува учител,отново!
-Знам,но нямах избор.-отговори й задъхано момчето.-Той се опита да ми промие мозъка!
-Трябва моментално да отидем при Дъмбълдор!
-Вече съм тук.-изведнъж се чу от нищото гласът на директора.-Виждам,че си направил голяма бъркотия,Хари.
-Съжалявам,професоре.-заговори отново момчето.-Нямаше начин.Снейп се опита да ми промие мозъка,а и ни отне куп точки!
-Слушай,Хари.-продължи да говори все така спокойно Дъмбълдор.-Професор Снейп няма право да ти промие мозъка,защото после ще се върне в Азкабан.
-Да,но той иска отмъщение.Не му пука дали ще се върне там!Само чака подходящия момент да ме убие!
-Няма как.Аз го отгледах и той ми остава предан въпреки всичко.Сега отивам до моя кабинет и след този час искам вие тримата да дойдете при мен.
-Но,аз какво съм направил?!-попита отново раздразнено Рон.
Директорът се престори,че не е чул и излезе от стаята.
-Този път грешите професоре,Снейп ви е обърнал гръб!-каза през зъби Хари.

***

-Милсиш,че Снейп може отново да работи за Волдемор?-попита Рон,докато се изкачваше по стълбите за кабинета на директора.
-Не мислия,а съм сигурен!-отговори ядосано Хари.
-Хари?Знаеш,че Дъмбълдор му има доверие,не е възможно това да се случи.-намеси се в разговора Хърмаяни.
-Дъмбълдор!Той има доверие дори и на враговете си!
-Слушай!Той само се опитва да ти помогне!
-Да ми помогне ли?!Хърмаяни,ти чуваш ли се какво говориш?Щом той вярва на Снейп,няма как да ми помогне!
Докато Хари се ядосваше на Хърмаяни,приятелите вече бяха пристигнали пред портата на кабинета на Директора.Тримата извикаха в хор „Лимонови Бонбонки” и се качиха по движещите се стълби.Хари отвори втората врата толкова силно,че удари една картина и тя падна.
-Хей!Внимавай,някои хора се опитват да почиват тук!Върни ме обратно!Хайде,действай!
Момчето вдигна картината и я сложи на криво,след което тя пак заговори:
-Какво си мислиш,че правиш!Изправи ме!
Хари продължи да ходи на пред и отиде при Фоукс като тръгна да го гали,но разпределителната шапка го спря като заговори със своя глас:
-Дочух,че си направил големи бели,Потър.Първият учебен ден е и ти започна да вършиш своите дела.
Хари погледна шапката за миг,но се престори,че не е обърнал внимание,след което пак тръгна да гали Фоукс,но професор Дъмбълдор слезна от своите стълбички и седна на стола си,и заговори:
-Седнете.Както ви е удобно.-той изчака всички да се настанят и продължи да говори все така спокойно.-Професор Снейп е в болничното крило,тъй като Хари му е нанесъл големи щети върху цялото тяло.Изглежда,че не си си мерил силите.
-Моля?!-попита раздразнено момчето.-Аз само го вцепених!Не е възможно!Как е станало това?!
-Имам едно обяснение за този въпрос.Спомняш си,че Волдемор е пренесъл част от своите сили в теб,докато се е опитвал да те убие,нали?
-Да,но какво общо има това с другото?
-Има много общо,Хари.Ти си използвал неговите сили.
-На Волдемор?
-Точно така.Изглежда,че силите ти на маг са разделени на две части.
-На...Две части?Не разбирам.
-Когато си разгневен,ти ставаш много по силен.Започваш да търсиш и да мислиш за отмъщение само,нали така?
-Да,нещо такова.
-Затова,Волдемор не може да те убие.Ти се равняваш все още на неговите сили,но само когато си изправен срещу него.
Хари гледаше дълго време втренчено в Дъмбълдор,докато Фоукс му кацна на рамото и доближи главата си до лицето на момчето.Директорът се усмихна и отново заговори:
-Добре,свободни сте.Можете вече да се върнете по часовете си.Ще трябва да учите и внимавате в час,защото трябва да си върнете точките на вашия дом.
-Моля?!-обади се отново разгневен Хари.-Няма ли да ни върнете точките?!
-Не,хари.
-Но,защо?!
-Не е трябвало да правиш тази постъпка.
-Не е трябвало?!Как така?!
-Извинете,че се намесвам.-избърза да каже Хърмаяни,преди нещата пак да са се нагорещили.-Кой ще ни бъде новият учител по отвари?
-Госпожа Уизли.
-Моля?-попита разтревожено Рон.-Майка ми?
-Точно така,Рон.Аз и другите учители разбрахме,че Моли има опит в отварите.
-Мили боже!
-Сега,искам всички вие да отидете в часовете си и да оправите всичко.
Тримата приятели излязоха от кабинета и отидоха в коридора.Не промълвиха нито една дума и всичко бе много тихо,само се чуваше как ходиха по каменния под.Хърмаяни изглеждаше много разтревожена,след което тя си пое дъх и започна да говори:
-Хари,независимо какво става,продължавай да го слушаш.Не прибързвай с решенията си и гледай да не си разгневен през цялото време.
-А,как да гледам да съм,Хърмаяни?!-развика се момчето с белега.-Кажи ми!Няма начин!Знам,че Волдемор е някъде тук,а ти ми казваш да съм спокоен!Ти не можеш да ми помогнеш...
Пред тях стоеше един голям шкаф,около него имаше стъкла,които трябваше да представляват един прозорец,който стоеше от ляво на рафтта.
-Кой е хвърлил този шкаф през този прозорец?!-попита учудено Рон.
Изведнъж дървеният съндък се разпадна на части и от него се появи един голям дим,който се насочи към Хари.Пушъкът пое човешка форма,след което всичко се виждаше ясно,лицето бе студено и белязано.Това бе самият Лорд Волдемор,който вече бе вдигнал пръчката си и се развика:
-АВАДА-КЕ...
-РИДИКУЛУС!-извика с пълен глас Хърмаяни.
Тъмният Лорд остана без дрехи освен по бельо и се подхлъзна на една локва,която стоеше точно под краката му.Тримата приятели започнаха да се смеят и полуголата фигура се превърна в дим отново,и изчезна.Рон се пооспокои,както и Хърмаяни,и започна да говори:
-Дявол да го вземе!Какво беше това?
-Рон?-попита учудено Хърмаяни.-Не си ли учил какво представлява един богърт?
-А!Да,професор Лупин ни обясни за тях.Ще ми се той да беше жив сега.
Хари спря да се хили,когато чу това име и продължи да ходи напред.
-Хари,не се ли учудваш,че този богърт беше изхвърлен тук?-побърза да отиде Хърмаяни към своя приятел.
-Имам само един отговор на този въпрос и ти го знаеш!-каза ядосано Хари.
-Да,но няма ли да кажеш на Дъмбълдор?
-Не.Този дъртак не заслужава никаква информация!Моля,оставете...ме намира сега.
Момчто се затича и зави на ляво по коридорите,след което той изчезна от погледите на приятелите си,които започнаха да се гледат много притиснено.
-На това му се нарича бързо променяне на настроението.-обади се Рон.

***

-Видяли сте богърт с образът на Волдемор в коридора?-попита Дъмбълдор,който бе седнал в големия си стол в своя кабинет и изглеждаше замислен като разговаряше с Рон и Хърмаяни.
-Да.-отговори момичето.-Ние го спряхме,но после Хари ни каза да го оставим намира и избяга на някъде.Той не пожела да ви казва това,но аз съм принудена,защото това е за негово добро.
-Точно така,Хърмаяни.Ти ме разбираш правилно.Слушайте ме,трябва да ходите колкото се може повече с Хари,защото вие го крепите,защитавате и също така вие му казвате какво да прави.
-Ние неможем да помогнем,много.
-Напротив,вие сте най-близките му приятели.Колкото и да ви е трудно,не трябва да се предавате.
-Добре,ще направим всичко възможно,професоре.
Приятелите тръгнаха да излизат от кабинета,но Дъмбълдор го спря като заговори отново:
-Хърмаяни,моля да останеш за малко тук,предполагам,че Рон ще те изчака отвън.
-Добре,професоре.
Момчето излезна от стаята и тръшна леко вратата.
-Трябва да видя какво е станало.-каза сериозно Дъмбълдор.-Ще се върнем в миналото,преди вие да сте видяли този Богърт.
-Да,разбира се.Машинката е у мен.-отговори момичето.
-Чудесно.
Хърмаяни извади малкото пясъчно часовниче от джоба си и Дъмбълдор се доближи до нея като тя сложи синджира на своя врат,както и на дирекотора.Часовникът започна да се върти и всичко се виждаше,което се бе случило до сега.По едно време всичко спря.
-Добре,ние ще се качим скоро,така че трябва да излезнем бързо от този кабинет.-каза на един дъх Хърмаяни.
-Съгласен съм,така или иначе аз ще слезна след минута по стълбите,няма да е зле да излизаме.-добави да каже Дъмбълдор.
Двамата излязоха от стаята,след което вече се узоваха в коридора.Момичето заведе дирцектора при мястото,където се намираше шкафчето с Богъртта,но там все още беше чисто и стъклото не беше счупено.Те чуха стъпки,чийто слух ставаше все по-силен и силен.Хърмаяни погледна притиснено към мъжа до нея и прошепна с леко разтреперен глас:
-Бързо,да се скрием!
Дъмбълдор поклати глава в знак на съгласие и те се затичаха към един тъмен ъгъл,след което се чуваха гласове.
-Милсиш,че Снейп може отново да работи за Волдемор?-чу се гласът на Рон.
-Не мислия,а съм сигурен!-отговори Хари със своя разгневен глас.
-Хари?Знаеш,че Дъмбълдор му има доверие,не е възможно това да се случи.-изглеждаше миналата Хърмаяни много уплашено.
-Така ли изглеждам от страни?Знаех си,че трябва да си облека друга дреха!-изръмжа тихо момичето,което стоеше до директора на училището.
-Няма нищо,поне го изигра артистично.-опита се да я утеши Дъмбълдор.
Хърмаяни погледна малко странно Албус и после проговори отново:
-Добре,тръгнахме си,а сега трябва да изчакаме момента,който ще предстои всеки момент.
Не беше дълго докато се чуха други гласове.Гласове,които всяваха гласове като ги чуеш.Хърмаяни започна да диша тежко и прошепна на пресекулки:
-Ето го...не мога да повярвам,че го виждам пак.
-Не се безпокой.Нали съм до теб в този тежък миг?-опита се да я успокои Дъмбълдор.
-Да,но...чакайте,какво правят те?
-Намирисвам чужда плът,Опаш.-чу се леденият глас на Лорд Волдемор.-Може да не сме сами.Бързо,глупак такъв!Да тръгваме!
-Да.Да,господарю.-каза с разтреперен глас Питър.
-Добре,Том.-извика Дъмбълдор с пръчката си в ръка,за да провери какво става.-Стой мирно!Но...Не.-нямаше никой,дори и шкафче.-Хърмаяни!Бягай!
Тогава очите му видяха само една бяла светлина,а ушите чуваха писъци!След което и чупене на стъкла.Вееше се по студения вятър,но все още нищо не виждаше.Дойде и краят на това,когато той се узова насред зелените поляни на Хогуортс.Отвори очите си и чу леденото хилене на Волдемор,както и на своя слуга,след което всичко замлъкна и огледа около себе си като викаше:
-Хърмаяни!Къде си?-видя как момичето беше проснато на земята,но тя не помръдна.-О,не.
Лицето му се беше изменило в онзи сериозен вид.Тръгна да вдига Хърмаяни,за да я заведе в лекарския кабинет,но чу далечни викове и остави момичето на земята за миг.Той разбра,че тримата приятели са се срещнали с опасния богърт.Дъмбълдор взе малкото часовниче на Хърмаяни,след което я вдигна на ръце и активира магическата машинка.След миг тях вече ги нямаше.
Директорът се бе върнал в своето настояще и ходеше колкото се може по-бързо към лекарското крило.
-Албус?-викна професор Макгонъгол,която се задаваше по коридора.-Какво е станало?Какво й има?
-После ще ви кажа,Минерва.-отговори притеснено Дъмбълдор.
Те влязоха в лекарското крило и поставиха момичето на едно от леглата.Директорът започна отново да говори:
-Извикайте сестрата,след което кажете на всички учители и на семейство Уизли да дойдат в моя кабинет.Аз ще потърса Хари.
-Пак ли е направил нещо?-попита притеснена професор Макгонъгол.
-Не,този път не той е виновникът,а Лорд Волдемор.
-Моля?
-Да,той е тук.В този замък!
-Това значи,че трябва всички да отидем в скривалищата!
-Не,той няма да докосне учениците.
-Сигурен ли сте?
-Да.Той иска да се изправи само срещу Хари,никой друг.Жаждите му за отмъщение са се увиличили,както и неговата мощ.
-Това не е добре,а професор Снейп?Той е бил смъртожаден и се е отказал.Лорд Волдемор със сигурност ще иска да го убие!
-Знам,че ще го иска,но Том няма да има тази възможност и го знае това.
-Добре,Дъмбълдор,щом казвате.
-Хубаво,сега направете всичко,което ви казах и отидете в кабинета ми.Аз ще потърсая Хари.
-Добре,професоре.
Дъмбълдор тръгна по коридора на бързи крачки и след миг вече го нямаше.

***

Чуваха се тежки стъпки,а Хари лежеше в леглото,на което той трябваше да спи и тази година.Стоеше в стята на Грифиндор и си припомняше моментите от живота си.Той стана и извади пръчката си,след което застана до врата,която се отвори след броени секунди.Момчето пое дъх и викна:
-Стой!Не мърдай!
-Ако ще ме убиваш,давай.-каза Дъмбълдор,който погледна разтревожено към Хари.
-Извинете,професоре.Мислих,че е...
-Волдемор?Предполагам,че да.
Момчето поклати глава в знак,че е съгласен.
-Слушай,Хари.-продължи да говори Дъмбълдор.-Разбрах,че ти се е случила неприятна случка.
-Кой ви каза?-попита раздразнено Хари.
-Това няма значение.Важното е,че Хърмаяни е в лошо състояние и ти не си изобщо в безопасност,дори вече аз немога да ти помогна.
-Моля?Хърмаяни?Какво й се е случило?-попита разтревожено момчето.-Какво и се е случило?!Трябва да отида при нея!
-Не сега.Трябва да дойдеш с мен.
-Не!Къде е тя?
-В лекарското крило.Не се безпокой,тя е в добри ръце.
-Добри ръце ли?Вие дори и себе си неможете да оправите,пък нея!
-Хари!Ще я видиш,но по-късно.Трябва да дойдеш моментално с мен!
-Не!Трябва моментално да я видя!Пуснете ме да я видя!
-Трябва сега да дойдеш с мен,ако не искаш да те сполети същотото като майка ти и баща ти.
Хари спря да вика и погледна бавно,но много стреснато Дъмбълдор,след което каза:
-Моля?Той...Волдемор е тук?
-Да,Хари.-отговори директорът.-Съжалявам.
-Тогава...Какво правите?!Всички трябва да се скрием!Как може да оставите Хърмаяни сама?!Той ще я убие!Пуснете ме!Моля ви!
-Хари,чакай!Хари!Изслушай ме!Волдемор иска да убие само теб,никой друг!
-От къде знаете?Сигурен ли сте?
-Да.Слушай!Моля те,седни.Трябва да дойдеш с мен в кабинета ми.Там ще бъдат и всички учители.Трябва да те укрием моментално!Хайде,ела.
-Добре,но ми обещайте,че ще видя Хърмаяни след това.
-Обещавам.
Дъмбълдор отвори вратата и тръгна по стълбищата заедно с Хари.

***

-Господин,Уизли?-попита професор Макгонъгол.-Какво правите пред кабинета на директора?
-Какво правя ли?-каза учудено Рон.-Чакам професор Дъмбълдор и Хърмаяни вече един час.
-Моля?Как така ги чакате?Професор Дъмбълдор отиде да търси господин Потър,а госпожица Грейнджър е в лекарското крило.
-Но...как така?Стоя тук от доста време няма как да не съм ги видял.Сигурно съм заспал или нещо такова.Немога да разбера!Трябва да видя как е Хърмаяни!Как е тя?Какво се е случило?!
-Нямам си и представа.Професор Дъмбълдор не ми каза,но тя не е добре.Случило се е нещо ужасно,но ще я видиш утре,сега искам да се върнеш в стаята си.
-Но...Добре.
-Господин Уизли,стойте там.-нареди Дъмбълдор,който вървеше по коридора заедно с Хари.
-Професоре?Как така?Нали бяхте в кабинета си?
-Да,Рон,но се наложи да видя кой е поставил този богърт,за който ми казахте,така че трябваше аз и Хърмаяни да се върнем в миналото.
-Съжалявам Хари.
-Не се безпокой.-отвърна Хари.-Така или иначе щеше да се разбере рано или късно.
Чуха се стъпките на учителите,които идваха да разберат какво е станало и защо директорът ги вика.
-Викали сте ни,Дъмбълдор.-каза Аластор Муди.
-Да,трябва да ви разкажа какво се случи на мен,на господин Потър и на неговите приятели,но нека първо да влезнем в кабинета ми.-започна да говори отново директорът.-Лимонови бонбонки!
Всички се качиха по стълбището,но когато влязоха всички потръпнаха като видяха гледката.Личеше си по лицето на Дъмбълдор,че е потресен.Муди огледа с магическото си око и заговори:
-Не намирам никой.Ясно е,че това е поредният знак,Албус.Знам какво се е случило преди час,така че няма нужда да ми казвате,но...как не съм забелязал това?Как не съм го видял?
-Знам как не си го видял.-отвърна Дъмбълдор.-Волдемор е сложил магия против магически очи.
-Моля?Няма такава магия.
-Изглежда има.Щом не си видял как порутва този кабинет.
Усети се студеният вятър,който минаваше през срутения покрив на стаята.
-Трябва всички да отидем в голямата зала.Там ще спят всички ученици.Кой знае какво е намислил още Волдемор.
-За мен ли говорите?-чу се от нищото един леден глас.-Ако искаш,мога да ти кажа какво съм намислил още,но при условие,че ми дадеш Потър.
-Нямаш никакво право да взимаш Хари от мен,Том.
-Нима?!Има куп причини аз да убия Потър!Дай ми го и няма да докосна училището ти повече!
-Не преговарям с престъпници,ако не си разбрал.
-Може би не съм.-седна Волдемор на стола на директора и продължи да говори.-Знаеш,че вече съм по-силен от теб и мога да взема без проблеми Хари от теб,но предпочитам да направим сделка.
-Няма да стане!Ще се боря,ако трябва и до последната ми капка кръв,за да защитя Хари!
-Няма да се измъкнеш с нищо този път Волдемор!-извика Муди.
-Аластор,недей!-извика Дъмбълдор.
-АВАДА КЕДАВРА!!!
Зелената сфетлина се изтреля напред,но не уцели Волдемор,а го пропусна.Той започна да се хили с всичка сила и продължи да говори:
-Казах ви,че съм твърде силен!Сега,дайте ми Потър или умрете!
-Няма да стане!-изкрещя Дъмбълдор.
-Добре тогава!Ти си слаб и нищожен,и...
-Може да съм и такъв,но Хари е много по-силен от теб!
-Не ме карай да се смея!Аз немога да бъде повален,дори и от най-големия ми враг!
-Грешиш!-извика Аластор Муди.-Хари ще стане най-добрият аврор на света и ще те повали!
-Това няма да стане,защото аз сега ще го унищожа!Когато е слаб!Хайде,Потър!Ела и се бий!
-Той няма да се бие с теб!-отново се провикна Дъмбълдор.-Битката няма да бъде равностойна!
-Ти не определяш правилата!-ядоса се Волдемор.
-Напротив!В този момент аз ги определям!
-Няма да стане!Като те убия ще видим кой ще ги определя!
-Добре,убий ме,но после не ме търси да ме питаш защо не си убил Хари.
-Какво искаш да кажеш?!
-Искам да кажа,че двете пръчки ще се съединят отново,ако битката не е равностойна.
-Не!Грешиш!
-Той не греши!-извика с пълен глас Хари.-Албус Дъмбълдор никога не греши!
Волдемор се изправи и погледна ядосано момчето.Времето ставаше от лошо по-лошо.Вятърът се засили,а небето почерня и гръмотевиците се засилиха.
-Добре,Потър!-ухили се Волдемор.-Щом той не греши ми го докажи!Изправи се срещу мен!Като и стински мъж!
-Хари,недей.-каза Дъмбълдор на своя ученик.-Недей да го правиш!
-Съжалявам,професоре,но трябва.-обърна се момчето към директора.-Трябва да спра всичко!
-Хари!Не го слушай!
-За ваше добро е.
Хари направи няколко крачки напред и застана пред най-големия си враг.
-Браво.-ухили се Волдемор.-Радвам се,че се изправяш срещу мен!Сега да се поклоним!
-Битката ще бъде честна,Том.-Извика Дъмбълдор- Без никакви трикове.
-Разбира се,професоре.
-Албус?-попита разтревожено професор Макгонъгол.-Сигурен ли сте?Той може да умре пред учите ни!
-Не се безпокойте Минерва.Дори,ако нещо се случи на Хари,аз ще го спася.
-Сигурен ли сте?
-Да.
Хари и Волдемор се поклониха и вдигнаха пръчките.Готови за битка,те заеха необходимата поза.Тези мигове бяха много тежки за момчето,а Волдемор се бе ухилил до ушите си,след което извика:
-АВАДА КЕДАВРААА!!!
-Експелиармус!-изкрещя Хари.
Както и всички очакваха,пръчките се съединиха.Песента на феникса се чуваше все по-силно и силно,както и клетката ги огради.По лицето на Волдемор си личеше,че той бе разгневен.
-Казах ти Том!-извика отново Дъмбълдор.-Силата не ви е равна!
-Не!Не!НЕЕЕ!!!-разкрещя се Волдемор.-ТОЙ ТРЯБВА ДА УМРЕЕЕ!!!
-Хари,отдръпни се от него!Скачай!
-Ааах!Доб-бре!-изкрещя с пълен глас Хари и скочи настрани.
-Фините Икантатем-извика Лудоокия Муди,а окото му се движеше като лудо на различни посоки.
Дъмбълдор се възползва от момента,вдигна пръчката си и извика:
-Вцепени се!
-ААА!!!-изкрщя Волдемор,който падаше от високата кула,където трябваше да бъде кабинетът на директора.
Хари огледа за своя противник,но той бе изчезнал.Момчето се обърна към хората зад него и попита:
-Мъртъв ли е?
-Не,но ти как се чустваш?-разтревожен Дъмбълдор отиде при момчето.-Продължава ли да те боли белегът?
-Леко...Не толкова силно,колкото преди.
-Това значи,че Волдемор не се е отказал.
Хари поклати глава в знак,че е съгласен.Дъмбълдор се обърна и каза:
-Сега трябва всички да се върнем в голямата зала.Там ще нощуваме,както и другите ученици.
Всички тръгнаха да излизат и забелязаха,че Рон бе припаднал на земята.Госпожа Уизли поклатин леко глава и каза:
-Аз ще го взема.Знаех си,че тази гледка не е за него.Не се учудвам,че е припаднал.-ронише сълзи тя и взе своя син на ръце.
-Хайте,Потър.-каза Муди.-Сега трябва да си починеш.Тежък ден ти беше днес.
-Да.-отговори момчето.
Магьосниците слязоха по стълбите и след броени минути те бяха вече пристигнали в голямата зала.

Следва продължение...

________________________________________

Съжалявам,че пращам тази глава по фенфикшъна толкова късно,но нямам време да пиша.Важното е,че я написах и за моя радост тя е приблизително 11 страници и се надявам,че ви е харесала.Искам да допълня,че няма да пиша повече тази книга поради много причини от шестия роман.Ако сте го прочели или сте чели специялното издание на "БТА",или сте узнали някои неща от интернет или другаде,ще разбрете какво имам впредвид.Така,че няма да има седма глава.Има и възможност да пусна редактиран стил,но по-късно,след седмица предполагам.
Ако имате някакви въпроси ми пратете e-mail на "king_delta@abv.bg".Късмет!До друг път.