СВАТБАТА

Експресът за Хогуортс потегли. Хари все още не можеше да повярва, че бе успял да го хване. И изведнъж... Той беше сам. Но защо Рон и Хърмаяни... и Джини не бяха с него. Той се огледа. Целият влак беше празен. Хари тръгна по коридора и започна да разглежда купетата. Всичките бяха празни. Единствения звук, който чуваше беше локомотивната свирка, някъде в далечината. След няколко мига Хари се озова пред една черна стоманена врата. Предполагаше, че няма да се отвори, но за негова изненада стана точно обратното. Когато момчето натисна дръжката вратата се отвори с тъжно монотонно скърцане. Хари влезе в полутъмен коридор, без прозорци, в който горяха фенери. В другия край, сякаш имаше някой. И наистина, когато се загледа, хари различи силуета на висока фигура, загърната в черно наметало.
- Кой е? – попита момчето, като се приближаваше внимателно. Но само след секунда...
Фигурата, която седеше в края на коридора се обърна и в този миг... Хари падна на колене, държейки белега си. Той простена от изненадващата болка, която го повали на земята. Тя изчезна също така светкавично, както и се появи. Момчето се изправи и пред очите му се разкри...
- Хари! – извика Джини, която беше хваната от Волдемор.
- Здравей, Хари! – усмихна се лукаво и Черният лорд, като допря пръчката в слепоочието на момичето.
- Пусни я! – извика Хари и вдигна пръчката си.
- Или какво, Потър? – яростно извика Лорд Волдемор, зарязал фалшивите любезности – Стига сме си играли вече. Авада...
Хари беше събуден от радостни възгласи, които огласиха цялата къща. Той скочи от леглото, държейки пръчката си. В стаята нямаше никой. След секунди разбра, че това е било просто кошмар. Хари седна в леглото, сложи си очилата и започна да се облича. Днес беше сватбата на Бил и Фльор. След около половин час, в който Хари още не можеше да забрви съня си, слезе долу и...
- Изглеждаш прекрасно, мила! – възкликна госпожа Уизли.
Това беше Фльор, облечена в прекрасна булченска рокля от небесно синя коприна, която се спускаше по цялото й тяло. Косата й бе събрана в елегантен кок, а над него стоеше диамантена тиара, която сякаш грееше със собствена светлина. Но дори тиарата не светеше толкова ярко, колкото лицето на Фльор. Изглеждаше наистина щастлива и когато видя Хари възкликна:
- Това е най-щастливият ден в живота ми!
Хари се насили да се усмихне, но скоро забрави за кошмара и наистина се поразвесели. Всичко изглеждаше прекрасно. Когато излезе навън видя, че от старият буренясал и занемарен двор не е останала и следа. Беше се превърнал в чудна градина, на чиято подредба биха завидяли дори Дърсли. В единия й край беше поставен златен олтар, който сякаш летеше, а в самия център на градината бликаше фонтан с живи феи. Отстрани бяха наредени маси, отрупани с всевъзможни ястия, които напомниха на Хари за празниците в Хогуортс. Зашеметен от гледката, Хари не забеляза останалите, които се суетяха в подредбата на тържеството.
- Ей, Хари, ела да помогнеш! – викна му Рон, който поставяше столове пред олтара. След малко се появиха Джини и Хърмаяни, които носеха още вкусотии, а господин Уизли измагьоса още една маса.
- Всичко трябва да е перфектно за сватбата на нашия Бил – гордо прошепна той на Хари., който отново се усмихна и попита:
- А той къде е?
- Ще дойде заедно с Чарли, Фред и Джордж, както и още много гости.
- По-бързо! – развика се госпожа Уизли, която се появи изневиделица. – Почти обяд е, а имаме толкова работа още. Рон, остави храната! Джини, донеси още прибори.
- Ще бъде дълъг ден! – прошепна момичето и се усмихна на Хари.
Той отиде да помогне на Рон, който още се мъчеше със столовете. Но след малко се сети, че вече е пълнолетен и започна да ги нарежда с пръчката си, макар че не толкова сполучливо. След няколко часа започнаха да пристигат и гостите. Господин Уизли ги посрещаше на входа на градината и им помагаше да се настънят. Първо пристигнаха най-близките: Лупин, Тонкс, катко и доста роднини на семейство Уизли, които Хари не познаваше. Скоро дойде и Кингзли, а по-късно и професорите Макгонъгол, Флитуик, Слъгхорн и Спраут. Малко след тях дойде и:
- Хагрид! – извика Хари и се втурна да го посрещне.
- Как си, момчето ми! – усмихна се полувеликанът и потупа Хари по рамото, от което той се изгърби. – Мислех си да доведа и Гроп, но си помислих, че доста ще поуплаши присъставщите.
Хари огледа Пазителя на дивеча. Беше облечен в доста стар космат кустюм и носеше жълта вратовръзка. В ревера си беше втъкнал цвете, колкото малка зелка. Въпреки че сега беше весел по лицето му личеше дълбока тъга. Ако имаше човек, който да обича и цени Дъмбълдор повече от Хари, то това беше Рубиъс Хагрид. Все пак той явно си бе казал да не мисли за него в деня на сватбата затова хвърли още един топъл поглед към Хари и се отправи към столовете.
След него пристигнаха няколко приятели на господин Уизли от Министерството, между които Хари различи Амос Дигъри и съпругата му, господин Багман и господин Пъркинс, който работеше в отдела на Артър. Хари се чудеше дали и Пърси ще дойде и когато попита Рон, той само направи гримаса все едно е видял трол и бързо изчезна.
Накрая, с каляска, теглена от крилати коне, много позната на Хари, пристигнаха и роднините на Фльор, съпровождани от мадам Максим, директорката на Бобатон. От тях Хари познаваше само Габриел, малката сестра на Фльор, но забеляза, че всичките й роднини от женски пол бяха невероятно красиви.
- Е, май е време да започваме – каза господин Уизли, който видя, че почти всички са тук. – Надявам се, че сте нямали проблеми с пристигането.
Той замахна с магическата си пръчка и за момент Хари си помисли, че нищо не е станало, но след това с изненада видя от небето да се спускат шест метли. Когато се снижиха още малко, той успя да различи Бил, Чарли, Фред, Джордж, някакъв мъж, който не познаваше и за своя най-голяма изненада, Виктор Крум. Минаха няколко напрегнати мига и метлите най-сетне се спуснаха. Бил, облечен в красива бяла мантия слезе пръв, последван от останалите, всичките в разноцветни мантии, отрязаващи цветовете на дъгата. Всички те се смееха и кимаха на останалите, а Бил се отправи мъм олтара, на който седеше господин уизли.
Отново настъпи момент на очакване... Вратата на къщата се отвори и всичко засия в невероятна сребристосиня светлина. Фльор излезе, облечена в прекрасната си рокля, а зад нея бяха Джини и Габриел, които носеха воала й. Те бавно тръгнаха през градината, насочвайки се към олтара. Скоро Джини и Габриел пуснаха воала, а Фльор застана до Бил и хвана ръката му. И двамата сияеха от щастие. Хари отново се замисли за думите на Дъмбълдор, че любовта е най-силната магия, която Волдемор така и не можеше да разбере.
- Събрали сме се тук – започна господин Уизли, точно като истински свещеник – за да съберем тези две деца в свещен съюз. – Той замахна с пръчката си и внезапно Фльор и Бил бяха обградени в нещо като клетка от златиста светлина, а Хари си спомни за дуела си с Волдемор преди две години.
- Фльор, взимаш ли сина ми Бил за свой съпруг и обещаваш ли да му бъдеш вярна и да изпълняваш задълженията, с които те обвързва брачната клетва?
- Да! – изпя Фльор, а лицето й стана още по-щастливо.
- Бил, взимаш ли Фльор за своя съпруга и обещаваш ли да я обичаш, закриляш и да изпълняваш задълженията, с които те обвързва брачната клетва?
- Да! – отговори утвърдително и Бил, чието лице също грееше щастливо. Изведнъж клетката от светлина изчезна, а над Бил и Фльор се издигна красиво червено сърце.
- Това беше доказателство, че наистина се обичате – засмя се господин Уизли, сочейки силуета на магическото сърце и довърши – В такъв случай не ми остава избор освен да ви обявя за съпрузи!
Бил се наведе към Фльор и я целуна и тогава от сърцето излязоха два снопа златиста светлина, които свързаха влюбената двойка и скоро също изчезнаха. Всички изракопляскаха щастливо, а господин Уизли не се сдържа и прегърна младата двойка. През това време Хари усети, че Джини седна до него и стисна нежно ръката му. Той я погледна и я целуна.
Скоро започна истинската веселба. Днес явно всички бяха забравили за проблемите, за мъката и за Волдемор. Тържеството наистина беше великолепно. Госпожа Уизли този път бе надминала себе си в гозбите. Хари никога не бе ял по-вкусни неща и улисан в приятни разговори скоро съвсем забрави за проблемите. Бил и Фльор седяха в единия край на масата и се гледаха толкова влюбено, че почти никой не смееше да ги прекъсва и само от време на време получаваха по някое поздравление. Роднините на семейство Уизли весело си говореха, приятелите на господин Уизли обсъждаха политиката. Крум, Чарли, Фред и Джордж спореха за Куидич, докато Лупин и Тонкс изглеждаха по-влюбени и от младоженците. Хари, Рон, Хърмаяни и Джини седяха заедно и също се забавляваха и радваха за Хагрид и мадам Максим, които гръмогласно се кикотеха.
Доста по-късно вечерта, за огромно учудване на всички и най-вече на господин Уизли, се появи дори и Пърси, който се огледа и хари бе сигурен, че се усмихва. Той бе сигурен, че ще се помирят с баща му и с всички останали, но Пърси отиде при Бил, честити му, след това прегърна и целуна майка си и отново се магипортира. Госпожа Уизли доста се натъжи, но на никой от останалите не му направи толкова силно впечатление, затова празникът си продължи постарому.
Много по-късно Бил и Фльор съобщиха, че заминават на сватбено пътешествие в Египет, сбогуваха се и изчезнаха, а гостите постепенно започваха да си отиват.
- Е надявам се скоро да се видим с вас – усмихна се Хагрид на Хари, Рон и Хърмаяни и тръгна с преподавателите от Хогуортс.
- До скоро, Хари – поздравиха весело Тонкс и Лупин и също изчезнаха.
Късно сутринта Хари се събуди доста развеселен, но скоро обзет от мрачните мисли за Волдемор. Беше обещал на Дъмбълдор да се върне в Хогуортс. Сега се чувстваше вързан, но явно директора имаше основателна причина да накара хари да се върне.
Останалите дни от ваканцията Хари прекарваше времето си с Рон, Хърмаяни и Джини, както и с Фред и Джордж, които останаха в Хралупата за известно време. И все пак доста често оставаше насаме единствено с Джини. Хари усещаше, че чувствата му стават все по-силни и най-странното за него беше, че това му харесваше. Той я обичаше. И именно Джини укротяваше омразата в него, която също растеше с всеки изминал ден. Хари се обвиняваше, че не предприеме нищо, докато получаваха нови сведения за престъпленията на смъртожадните. Но той не искаше смъртожадните. Искаше само Снейп, Малфой и разбира се Волдемор. Към тях изпитваше омраза, която течеше като отрова във вените му и сякаш тя му даваше смисъл да живее. Затова обичаше толкова силно Джини. Само по този начин успяваше да се откъсне от зловещите сцени, които се разиграваха в съзнанието му. Силните му чувства започнаха да го плашат, но един ден двамата се разхождаха в градината, когато Джини изведнъж спря, погледна го и му каза:
- Хари, мисля, че те обичам.
Нещо в Хари, сякаш избухна. Той усети как целият се издува отвътре. Никога не се бе чувствал толкова странно... толкова щастлив. Всичко вече изглеждаше по различен начин. Омразата, която събираше не бе толкова силна и спря да замъглява съзнанието му. Вече чувстваше Волдемор като дълг, а не като отмъщение. Той погледна топло червенокосото момиче и каза:
- И аз те обичам, Джини. Не знаеш колко ми е трудно с всичко това. Волдемор и мисията, която имам. Всичко това ми изглежда толкова странно. И това... мога да го кажа единствено на теб. Не съм го признавал дори на Рон и Хърмаяни. Чувствам се толкова странно, че ти казвам това – и наистина Хари за пръв път изпитваше подобни чувства.
- Радвам се, че сме заедно, Хари, винаги съм те харесвала. Казах ти го и онзи път, в края на годината, помниш ли? И аз се чувствам малко странно, но съм сигурна с теб. С никой друг не мога да съм спокойна както с теб. И през цялото лято си мисля за нещо.
- За какво? – попита Хари, който обаче незъснателно усещаше накъде отива разговора.
- Когато тръгнеш да търсиш Волдемор, искам да дойда с теб – спокойно и уверено заяви Джини, сякаш това бе разходка в гората, но Хари съзря огъня в очите й, които добре познаваше и разбра, че тя не се шегува. Най-много я обичаше заради това. Тя не бе по-смела дори от него.
- Джини, не мога да те взема с мен. Това е нещо, което трябва да свърша сам.
- Рон и Хърмаяни ще дойдат обаче, нали?!
- Не, няма! Не можете да дойдете. Разбери ме. Аз дадох клетва пред Дъмбълдор, че ще убия Волдемор.
- Но не си казвал, че ще бъдеш сам. Защо не ни допускаш с теб?
- Ами ако нещо ти се случи, ако пострадаш?! Как ще си го простя?
- Аз идвам, защото искам! – заяви Джини с такава непоколебимост в гласа, че Хари се стресна. Тя винаги беше горда, но никога не я бе виждал толкова уверена в себе си. За момент се почувства несигурен.
- Не знам, Джини. Разбери ме, не бих могъл да си простя, ако знам, че аз ще съм виновен, ако ти се случи.
- Казах ти вече! Ти няма да си виновен, защото аз идвам по свое желание. Рон и Хърмаяни също. Ние няма да изоставим. И ние мразим Волдемор също както и ти, и ние искаме той да умре и тази проклета война най-сетне да свърши. Няма да те оставим, Хари, дори да не искаш!
- Ти не познаваш Волдемор, така както и аз! Това, че произнасяш името му, не значи, че знаеш на какво е способен.
- Въпреки това, аз ще съм с теб, Хари и това е последната ми дума! – Тя го погледна. Пламъкът в очите й светеше по-ярко отвсякога. Хари разбра, че тя ще бъде с него, където и да отиде, каквото и да направи. За един кратък миг той си помисли за майка си и баща си. Дали и те са чувствали това, което изпитваше той сега? Дали и Сириус и Лупин са били така лоялни към баща му, както Рон и Хърмаяни? Той прегърна Джини силно, не искаше да я пуска, почувства се смел, почувства се силен, знаеше, че Черният лорд щеше да загине от неговата ръка. Щеше да направи всичко възможно, за да не позовли на Волдемор да го раздели с Джини или с неговите приятели. Тя го погледна и прочете мислите му. – Не се тревожи. Той не може да ни раздели. – След това се целунаха... прекрасна, дълга и страстна целувка, която запечата любовта им. За един миг, Хари си помисли, че тази целувка ще трае вечно... но трябваше да я пусне. Те се постояха още малко, сгушени един в друг и продължиха да се разхождат.
Скоро дойде и рождения ден на Хари, като той получи огромно количество сладки от госпожа Уизли, красива златна гривна от Джини, една доста дебела книга със заклинания от Хърмаяни и една хапеща кутия от Рон. Фред и Джордж пък му изпратиха цяла торба запаси от Шегобииницата си.
На рождения ден на Хари пристигнаха и обичайните писма от Хогуортс.
- Значи все пак отиваме в Хогуортс! – зарадва се Рон, докато четеше писмото си.
Хари отвори и своето. Вътре беше списъка с книгите, както и дълъг лист с правила за безопастност.
- Скоро трябва да посетим Диагон-али – тревожно се обади госпожа Уизли зад тях.
Останалата част от ваканцията премина много бързо и седмица преди първи септември Хари, Хърмаяни и семейство Уизли се отправиха към Диагон-али. Отново използваха пудролиниите и скоро стояха в мрачната страноприемница, която разделяше магьосническия и немагьосническия свят в Лондон. Бяха посрещнати от обичайната беззъба усмивка на съдържателя Том, който сега изглеждаше още по-състарен. Всички заедно излязоха в задния двор, където над кофите за смет, господин Уизли почука по стената и пред тях се отвори широката арка, вход към магьосническата улица. На входа ги чакаха Тонкс и Кингзли, които щяха да са им охрана.
- Здравейте – поздравиха те.
- Здрасти, Тонкс! Как си, Кингзли? – поздрави и господин Уизли. – Хайде трябва да свършваме по-бързо.
Хари огледа широката калдаръмена улица. След последната година беше доста занемарена. Спомняше си как миналата година всички се беше променило. Тълпите вече не бяха така оживени, всички се движеха на групи и говореха само по работа. Никой не се забавляваше, не се чуваше смях. Витрините отново бяха покрити с правила за безопастност или с плакати на издирващи се. Всичко това дори не изненада Хари, който се намръщи.
Първо се отправиха към Флориш и Блотс, за да си купят книгите и учебниците, минаха през Мадам Молкин, през Айлопс и аптеката и скоро бяха накупили всичко необходимо. Точно пред шегобийницита на Фред и Джордж обаче видяха Невил.
- Здравей, Невил – поздрави Хари. – Как си?
- Радвам се да ви видя! – усмихна се Невил, който както всички магьосници не изглеждаше особено щастлив. – Ей, Хари, и аз си взех изпита. Вече мога да се магипортирам.
- Това е чудесно, Невил! – усмихна му се Хърмаяни.
След като се помотаха при Фред и Джордж, които дори в тези смутни времена имаха безброй клиенти, след като видяха други познати от Хогуортс, между които Шеймъс, Лавендър и Луна Лъвгуд, всички побързаха да се приберат в Хралупата.
Последната седмица мина бързо и скучно, и скоро куфарите бяха натоварени в осигурените коли от министерството и семейство Уизли заедно с хари и Хърмаяни се отправиха към гара Кингс Крос в Лондон. Минавайки през перон 9 ¾ децата се сбогуваха с господин и госпожа Уизли и скоро се качиха в Експрес Хогуортс.
- И да се пазите всички – плачеше госпожа Уизли, докато господин Уизли махаше и успокояваше жена си.