В една тиха и безоблачна нощ в министерството на гията се появи един мъж.Беше доста висок и слаб като скелет, носеше черна мантия и лището му бе забулено в качулка , но доколкото се виждаше кожата му бе бяла сякаш от години не е виждала слънце.
-Знаех че ще дойдеш Том - каза развеселен но спокоен глас.
Лорд Волдемор се сепна.От другата страна на стаята стоеше много стар мъж.Беше много висок и слаб.С коса и брада толкова дълги че можеше да ги втъкне в колана си и носеше светлосиня мантия с извезани златни звезди на нея и тъмносиня островърха шапка.Той носеше и очила с форма на полумесец - Албус Дъмбълдор.
-Какво правиш тук , Дъмбълдор - кресна тъмния магьосник.
-Винаги си бил прекалено предсказуем за мен Том, знаех че ше дойдеш за да търсиш пророчеството, и доидох да ти попреча.
-Но няма да успееш, няма да доживееш да видиш отново слънцето. - засмя се подигравателно Волдемор ,но мигновенно започна да отстъпва защото Дъмбълдор започна да се приближава до него.
Черния лорд искрещя "Авада кедавра" , но Дъмбълдор само отстъпи една крачка в страни и избегна проклятието.
-Предай се Том и си тръгни - каза Дъмбълдор и започна да върти пръчката си.
От нея излетя силна оранжева светлина която погълна зелената светлина пратена от Волдемор и се върна към него.Тъмния Лорд се завъртя и изчезна и след миг се появи зад Дъмбълдор, и изкрещя "Авада кедавра" но Дъмбълдор се завъртя и след миг се появи точно до Волдемор.За миг погледите им се срещнаха и те едновременно изкрещяха някакво заклинание.Дъмбълдор полетя настрани и падна.А Волдемор започна да се смее като убезумял.
Е Дъмбълдор - каза той - Бързо ли искаш да приключваме?
Дъмбълдор го погледна с развеселено пламъче в очите и отговори:
-Оставям те сам да прецениш.
Волдемор не на себе си от ярост, че противника му се държи с него така извика "Круцио".Лицето на Дъмбълдор се изкриви от болка но той нито започна да се гърчи нито да крещи.След няколко секунди Волдемор запрати Дъмбълдор накрая на залата.И Волдемор изкрещя с пълен глас "Авада Кедавра".Лумна ослепителна зелена светлина която се насочи към Дъмбълдор.След няколко секунди всичко утихна,и Черния Лорд неимоверно доволен от своя триумф реши че може да остави пророчеството за по - късно и се магипортира.
Вичко бе тихо, но изведнъж започнаха да се чуват крачки.Дъмбълдор се беше исправил и явно заклинанието не го беше улучило.
-Налагаше се да направя това Том - каза спокойно и тихо Дъмбълдор - надявам се че няма да се чувстваш прекалено убиден.
След това той се запъти към ансансьора и там той се завъртя и се магипортира.