Тук и сега щеше да се реши всичко. Тук и сега щеше да се разбере кой ще живее и кой ще умре. Хари Потър се изправи лице в лице с неговия най-заклет враг--Лорд Волдемор.Но Хари Потър бе на път да загуби и той го знаеше. Волдемор беше стократно по-силен от него и каквото и да му бяха говорили Дъмбълдор, Хърмаяни и Рон, то си оставаше празни приказки. В директен двубой с Черния лорд Хари не можеше да оцелее, защото не беше готов. Времето на сблъсъка дойде твърде рано.
Волдемор се завъртя на пети, за да отбегне проклятието, изпратено от магическата пръчка на Хари и на свой ред отправи едно.Момчето измагьоса щит, който отби голяма част от снопа червена светлина, но малко достигна до него и го събори на колене.
-Хари, не можеш да избягаш от съдбата си-изсъска почти миловидно змийското лице на Волдемор.-каквото и да правиш, където и да бягаш, все ще те застигна и ще те убия!
Хари стана мъчително на крака.Призова цялата си мощ, за да изтрие тази самодоволна усмивка от това противно лице, да повали на земята това тънко и високо змийско тяло, което с лекота отбягваше ударите му и му се присмиваше.
Огромен лъч сребриста светлина се изстръгна от магическата му пръчка и със страшна сила се вряза в Черния лорд, изпепели мантията му, повали го на земята и със сребърни вериги го овърза и притисна към меката пръст.
Хари се приближи и насочи черната си пръчка към Волдемор. От нея вече изскачаха зелени искри и младият магьосник едва сдържаше силата на смъртоносното заклинание.
-Убий ме, Хари. Давай, сега нищо не те спира да го направиш. Убий ме!
Хари гледаше дълго и се колебаеше какво да направи. Най-накрая след дълго умуване отвори уста и започна:
-АВАДА...
Но Волдемор беше по-бърз и изкрещя:
-АВАДА КЕДАВРА!
Сноп зелена светлина се стрелна от пръчката на Волдемор и удари Хари право в сърцето.Още преди да се строполи на земята
"Момчето, което оживя" и което се срещна с Черния лорд цели пет пъти и успя да му избяга и да го надхитри, беше мъртво.
**************************
Кратък миг на болка, после чувство на покой изпита Хари, когато умря.Той се огледа с любопитство. Всичко около него бе черно, само едвам-едвам различаваше фигурата на Волдемор благодарение на тънката червена линия, която ги свързваше и която излъчваше бледа светлина.
Нагоре, към небето водеше една стълбица от рехава бяла светлина. Надолу обратно към света, който току-що бе напуснал, водеше широк и изгладен сив път. Ето за какво му беше споменал Ник преди две години-избора дали да предпочетеш бледото подобие на живот или да продължиш нататък.
За миг у Хари се появи непреодолимото чувство да тръгне надолу и да си отмъсти на Волдемор, но изведнъж се сети за Сириус, който беше там горе и го очакваше. Той се обърна към стълбата, която макар и направена от светлина сега му изглеждаше много по-реална и видима.Избра и тръгна нагоре.
*****************************
Отново на земята Волдемор се надигна тържествуващ над мъртвото тяло на Хари.
-Най-сетне! Убих Хари Потър!
Изведнъж от трупа се надигна ярка зелена светлина и се стовари върху Черния лорд. Той се сгърчи и се строполи на земята, мъртъв.
Връзката, която преди седемнадесет години той беше изковал между него и Хари, сега връщаше дължимото.
*******************************
На стълбата Хари, който беше достигнал последнатата площадка, сега се изправи пред една висока и сияйна порта.Вдигна ръка и почука на нея.Тя се отвори бавно и плавно и зад нея бликна ослепителна светлина. Вълна от радост и удовлетворение заля духът на момчето. А след нея:
-Хари! Хари!
Ето го там, усмихваше му се, махаше му с ръка...Хари се втурна към Сириус Блек и го прегърна.Светлината постепенно избледня и останаха само двамата...За вечни времена.