Хари беше съкрушен.Единственото, което му се въртеше в главата беше убийството на Дъмбълдори това как да отмъсти за него.О, как му липсваше усмихнатия старец!Да, смъртта не може да се предотврати и човек все някога умира.Но странно-как липсва, когато си отиде.Сякаш Хари досега не можеше и да си помисли за възможността велик човек като Дъмбълдор да умре.Нима това беше възможно???
Е, явно да!Болката в сърцето на момчето беше непоносима.Ето, той загуби поредния любим човек в живота си.Дъмбълдор беше този, който му даваше упора.Хари беше сигурен, че Дъмбълдор е сгрешил в преценката си за Снейп.Как е възможно да има такъв добър човек, който да търси доброто и в най-големия злодей?Това беше Дъмбълдор и Хари не можеше да се примири с това, че той си е отишъл.
-Хари!-викаше го най-добрия му приятел Рон.-Професор Магонагол те вика...не знам защо-допълни той, като видя въпросителния поглед на приятеля си.
Хари нямаше сили да отговори-просто тръгна с безразличие към кабинета на Дъмбълдор-поне той така все още го възприемаше.
Професор Магонагол го чакаше пред статуята.
-По...Хари!-поправи се тя.Толкова беше сломена.-Знаеш, че портретите на бившите директори се появяват, когато ги замести някой друг.Е, професор Дъмбълдор...неговия портрет иска да говори с теб.
Хари каза паролата и когато стигна до вратата на кабинета, почука.Явно това беше стар навик-той чакаше старческия глас да го покани да влезе.Но той наистина го чу.И влезе.Веднага забеляза портрета на Дъмбълдор-той сякаш се отличаваше от останалите-беше по-голям.А може би просто така му се струваше на Хари.Сълзите му бяха готови да рукнат.
-Хари!-обади се портетът.-Здравей!
-Защо го направихте?!Можехте сега да сте жив, ако не ме бяхте притиснали-той щеше да избухне всеки момент.Но укорът в думите му едва се долавяше.Хари го каза тихо, но ясно.
-Това ще го разбереш.Извиках те тук, заради господин Снейп.
-Какво?Искате да говорим за този изменник?!Аз ще го убия, казвам ви, ще го мъча до последния му дъх!Той....той НЯМАШЕ ПРАВО ДА ПРАВИ ТОВА!!!!
-Няма да правиш това, Хари.Както знаеш, аз му вярвах.Повиках те да дойдеш, за да ти кажа, че...още му вярвяам.
О, не!Хари беше повален с тези думи.Това шега ли беше?Ох, дано, защото Хари щеше да се пръсне.
-Но, професоре, това не е вярно, нали?
-Опасявам се, момчето ми, че е.Той трябваше да ме убие, аз знаех това.
-НЕ!Това не е вярно, аз ще го УБИЯ!И вие не можете да ме спрете!
Напротив, мога-отвърна портретът спокойно, въпреки повишения тон на момчето.-Не помниш ли, ти ми обеща, че ще изпълниш всичко, което ти кажа.Е, аз ти заповядвам да не убиваш господин Снейп.Това, че съм мъртъв, не разваля обещянието, нали?!
-Но....вие...не можете...не можете да постъпвате така с мен...
-Хари, успокой се.Ти можеш да продължиш без мен, знам това.Снейп трябваше да ме убие, нямаше друг избор.
-НЕ!!! ТОЙ ИМАШЕ!!!МОЖЕШЕ ДА УМРЕ ЗА ВАС И ДА СЕ БОРИ ДО КРАЙ СРЕЩУ ВОЛДЕМОР!!!
-Хари, так целият ни план щеше да се провали.
-Значи така!Той е готов да убие, заради тъпия ви план?!
-Честно казано, не мисля, че планът ни е глупав, той дори се усъвършенства след смъртта ми.А този план,-продължи той, гледайки обърканото изражение на момчето.-ти ще разбереш за него малко по-късно.
-Аз не знам какво да кажа, професоре...
-Тогава не казвай нищо.
-Аз...липсвате ми!Не мога да се примиря с тази трагедия.Вие...иска ми е да можеше да се върнете....
-Е, не мога.Но искрено се нядявам да запомниш думите и заповедта ми, много е важно!
-Аз... добре.
Двамата не си казаха нищо повече и Хари излезе тихо от стаята.Долу още стоеше професор Магонагол, но Хари дори не и обърна внимание.В главата му бушуваха толкова много мисли.Дали да послуша Дъмбълдор(за момчето старецът може би нещо се е объркал), или да направи това, което искаше?Какво да направи?
ТОВА Е ВСИЧКО





Здравйте!Името ми е Гергана и аз прочетох шестата книга за Хари Потър.Наистина не мога да повярвам на това, че Дъмбълдор си е отишъл.Сигурно си мислите, че съм някоя глупачка, но това са израз на чувставата ми.Толкова се тръшках и ревах.Представяте ли си?Да плача за човек, който дори не съществува!Сигурно си мислите, че е много тъпо, а?Майка ми реши, че съм болна, като се прибра от работа.Истината е, че аз разбрах,. че Дъмбълдор ще умре още когато излезе английският екземпляр.Първата ми реакция беше да се смея истерично сякаш нищо не се е случило, но после нещо ми стана и се развиках в къщата на най-добрата ми приятелка и ревнах там.Вчера, малко след като прочетох книгата, си мислех, че ми е минало, но се оказа, че не е така.Защо и беше на Рулинг да убива човека, без който Хогуортс не може????И защо точно Снейп да го убива?След петата книга аз наистина се привързах към него, въпреки ужасното му държание(знам, че доста хора няма да са съгласни с това).Представяте ли си как се чувствам сега?!Сигурно не.Аз продължавам да си мисля, че може би Снейп наистина е имал причина да направи това ужасно(поне зна мен) нещо.Сега спирам да пиша, че ще решите, че съвсем съм полудяла
17 декември 2005 година