Хари Потър – Момчето, Което Оживя

Глава І
Две неочаквани изненади

Беше краят на месец юли. Хари седеше в спалнята си в “Хогуортс” и си мислеше за последната година. Питаше се какво ли ще се случи през тази? Той трябваше да убие Лорд Волдемор, а нямаше идея как. Имаше и куп други проблеми – обтегнатите отношения между домовете, които, както той се съмняваше, неизменно ще го засегнат, напрегнатата обстановка в страната, убийствата на мъгъли и т.н. ...
Да, той беше в училището за магия и вълшебство “Хогуортс” заедно с най-добрите си приятели – Рон и Хърмаяни. Дъмбълдор ги беше поканил да прекарат лятото в училище и те, естествено, приеха. Не им беше скучно – както никога, Хърмаяни се беше отказала да се занимава с домашни и Хари я учеше да лети. Отношенията им бяха по-особени от друг път – личеше си, че двамата изпитват нещо един към друг, но никой не смееше да заговори за чувствата си. Хари беше несигурен, защото подозираше, че Хърмаяни още харесва Крум, а тя мислеше, че той още има чувства към Чо. В крайна сметка Хари се оказа по-решителен и измисли как да обясни всичко на приятелката си.
- Хърмаяни... ъъъ... може ли да те питам нещо? – не се стърпя на една тренировка Хари.
- Разбира се! – тя наистина се зарадва.
- Искаш ли да се поразходим...?
- Да...?
- Ок, така вече е по-добре. – Те стигнаха до езерото.
- Е?
- Ами... добре, ще го кажа направо: откакто сме заедно, не спирам да мисля за теб и наистина много те харесвам... Не просто като приятел, а като...
- О, Хари! Не вярвах, че някога ще го кажеш! Аз също! – прекъсна го тя.
- Н-наистина? Е, т-тогава, ще приемеш ли... – Той се чувстваше неудобно, но наистина я обичаше.
- Да! – възкликна развълнувано Хърмаяни.
Те се разбираха чудесно! Хърмаяни също споделяше чувствата му и той беше на седмото небе! Не можеше да повярва – когато видеше Чо, не изпитваше нещо особено, а сега наистина беше влюбен! Това беше най-щастливият ден, по-щастлив дори от преодоляването на изпитанията на Тримагическия турнир!
Двамата се върнаха в замъка, видимо щастливи и с разсеяно внимание.
Рон, обаче, не забеляза нищо, той дори не обърна внимание на приятелите си, когато влязоха в общата стая. Те го намериха седнал пред камината, вперил поглед в огъня с невярващо изражение.
- Няма да повярвате кой разговаря с мен току-що! – каза той.
- Кой? – попитаха те в един глас.
- Хари, това беше... не, не е възможно... сигурно съм сънувал... да, бил съм заспал... – смутолеви Рон.
- Хайде, казвай кой е бил! – Хари започваше да се изнервя.
- Това беше твоят...

...СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ВЪВ ВТОРА ГЛАВА!...