Хари и Рон туку що влизаха в общата стая. В един ъгъл седеше Хърмаяни затрупана от книги, както винаги.
-Пак учи.- Изнъка Рон преди дваната с Хари да се запътят кън нейната маса.
-Здравейте момчета!-усмихна им се тя.
Рон леко се изчерви, но въпреки това й отвърна:
-З-здравей!-той отдавана познаваше Хърмаяни и беше свикнал да й казва “здрасти”, но днес беше различно, и тя беше различна според Рон. Сякаш беше станала по-усмихната и дори… по-красива.
Рон побърза да изтрие тези мисли от главата си, сякаш се възмощаваше, че ги е допуснал там.
След като си написаха домашните тримата приятели се отправиха към спалните.
-Видя ли Хърмаяни?-попита Рон когато си обличаха пижамите.
-Разбира се, нали до сега бяхме с нея.
-Нямам това прдвидвид! Не ти ли се струва по-различна днес?
-Не Рон, но ти ми се струваш по-различен! Не отделяше поглед от нея…
-Не е вярно!-почти изкрещя Рон
-Е жалко, защото тя ми каза нещо за теб…
-Какво?- не можа да скрие интереса си той
-Съжелявам, но е тайна. Пък и утре ще разбереш, най-вероятно.
През останалото време преди да заспи, което се случи към четири часа, Рон разпитваше Хари какво е казала за него Хърмаяни, но той се правеше на заспал и не му обръщаше внимание.
***
На следващия ден след часовете те намериха Хърмаяни на същата маса.
-Рон ела в спалнята на момичетата да ти върна оназикнига.-каза тя и скри лицето си в един учебник, за да не видят как се изчерви. Но Рон нямаше учебник наблизо и Хари видя как изведнъж лицето му придоби същтия цвят като косата му. Той забъза след нея докато двамата не се изгубиха зад вратата на спалнята на момичетата. Там нямаше никой освен тях.
-Е-ето!-заекна Хърмаяни и видимо притеснена подаде някаква книга на Рон, която той не помнеше да й е давал.-В-виж аз имам… трябва, трябва нещо да ти кажа. Аз-аз те, аз те оби…-можеби за да я спре да довърши или просто, защото не можеше да издържа повече, Рон направи нещо неочаквано и за двамата – той я…целуна. Той се почувства много страмно, никога не се беше чувствал така. Сякаш хиляди огънчета преминаха от усните му през цялото му тяло чак до пръстите на краката му. Когато отделиха устни и погледите им отново се срещнаха Рон видя, че Хърмаяни сияе от щастие.
-Това ли имаше предвид?-попита той.
-Д-да-отвърна Хърмаяни и лицето й засия още повече.
-И аз те…обичам-каза Рон и я прегърна.