Вън валеше дъжд. На ул. "Привит Драйв" №4, на втория, етаж в малка стая се беше излегнал на легло до прозореца момче на име Хари Потър. Той никак не беше обикновен младеж. Със сигурност бе едно съвсем необиновно шестнадесетгодишно момче с мълниев белег на челото. Най-необикновеното у него бе разбира се магическата му сила.
Като лежеше игледаше навън дъжда, който се усилваше все повече и мрачно навъсеното небе той си мислеше за "Хогуортс". Там той щеше да постъпи за последната си седма година.Според Хари тя щеше да бъде трудна, но весела. Тъкмо си смомни двамата си приятли и бившата си приятелка, която все още обича много силно . Мисите мубяха прекъснати от гласа на кльощавата й леля Петуния, която той ненавиждаше.
-Веднага слез долу!-гласът й прокънтя в антрето и стигна до стаята на Хари.
Момчето излезе от стаята си, премина антрето итъкмо беше стигнал до средата на стълбещето, когато вдигна глава и видя...
-Джини!-учуди се Хрил-Какво търсиш тук?-попита той бившата си приятелка объркан. Явно не беше чул звънеца. Той я гледаше объркан, защото никога досега не беше я виждал пред праг на вратата на семейство Дърсли.
-Да приемем, че сте ме поканили да вляза.-каза Джини със спокоен глас, влезе вътре и затвори вратата след себе си.
-Хм...!-вънегодува лелята и влезе във всекиднавната, като затръшна вратата след себе си.
Хари даде знак на Джини да се качат в стаята му. Вече бяхя седнали когато Хари се обади:
-Тъй като в тези обстоятелства не мога да ти предложа нещо за пиене/имаше впредвид леля Петуния/, предлагам да преминем към причината за посещението ти.
Джини въдъна тежко и...