След провала на поредната тренировка по куйдич по време на която Рон беше извадил няколко зъба на Джиини и беше счупил една Чистометка Хари вече си мислеше че ще имат голям късмет ако спечелят след ващия мач за сезона . В мислите му се прокрадваше и споменът за събитията случили се през миналата година : за смъртта на Дъмбълдор...
Изведнъж тези мисли бяха прекъснати от силен трясък . Хари инстинктивно извади магическата си пръчка и се извърна натам от където беше дошъл звукът . Не видя нищо странно пред него беше каменното грзилище пред кабинета на директора . Преди да направи каквото и да е го заслепи зелена свветлина . Грозилището беше излетяло от стената . Хари се затича по витата стълба и бутна вратата . Тя не се отвори .
-Аохомора - прошепна момчето но отново нищо не се получи . То не знаше какво да прави . В същия момент отвътре се чу вик:
-Авада Кедавра .Последван от писък . Вратата излетя и едва не удари Хари . Той се хвърли на пода за да избегне удъра . Изправи се и застана на вратата . Гледката беше ужасяваща : овалното помещение беше опустошено , бюрото беше преобърнато , а тялото на професор Макгонъгол лежеше до него , а над нея беше застанал не друг , а самия Лорд Волдемор .
Хари падна на земята и се размина на косъм с лумналата зелена светлина
-Хари-прошепна Волдемор-стана ти навик да ми се бъркаш в работите , но и това е към своя край Дъмбълдор срешна смъртта си дойде и твоя ред
Хари не можада да издържи повече , изправи се и погледна Волдемор . На кръста му висеше мечът на Годрик Грифиндор , значи вече бе откраднал и последната вещ на някой от основателите на Хогуортс която можеше да превърне в хоркрукс.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ