Беше един светъл ден първия от учебната година.Хари,Рон и Хърмаяни седяха в общата стая и се любуваха на първите си спокойни дни тук.Мислеха си за уроците които им предстоят и разбира се Хърмаяни беше най-ваудошевена от този факт.Тържеството беше вече свършило и всички бяха утишли да си легнат.Само те тримата стояха в креслата до огъня и гледаха как малките пламъчета си играеха весело.Хари реши да иде да си легне и остави Рон и Хърмаяни сами,които продължиха да си говорят за най-различни нещта,които им се бяха случили през лятото.Докато изведнъж настана ненарушимо мълчание.И двамата стояха и се гледаха на единствената светлина в общата стая ,която идваше от почти загасващата камина.И изведнъж Хърмаяни положи глава на рамото на Рон,който я прегърна и двамата стояха така доста дълго време,когато Рон долепи устни до тези на Хърмаяни.Тази целувка не беше обикновена целувка тя продълви можеби с часове и беше наистина наи-страстната,която можем да си представим.След този миг нататък между тях двамата вече ништо не беше същтото.Рон и Хърмаяни не бяха вече просто приятели те бяха най-сладката двоика,която "Хогуартс" е виждал някога.Тяхните отночения бяха перфектни:постоянно бяха заедно,тя за негова радост му помагаше за купищтата им домашни и наи-важното те не бяха забравили Хари.Пак правеха всичко заедно и единственото нещо,което се беше променило беше,че Рон и Хърмаяни вече не се караха постоянно.Всички грифиндорци се радваха за тях освен разбирасе старата любов на Рон Лавендър Браун и можеби Кормак Маклагън-обожателят на Хърмаяни.И най накрая невъзможната любов стана възможна.