10 глава
На другия ден Драко стана рано. За миг се уплаши, че се успал. Но като видя, че тъкмо съмва, се успокои. Реши, че след като се е събудил, няма защо на ли ляга пак. Стана, облече се набързо и тъкмо като си оправи леглото, някой почука на вратата. Момчето се обърна и видя, че е Джини. Той излезе на пръсти/Хари още спеше/ и прегърна приятелката си. После я попита:
- Защо си станала толкова рано?
- Ами събудих се около час, но не можах да заспя. Затова станах. – каза момичето. Изгледа Драко особено и го попита: - Искаш ли да отворим прозореца? Можем да наблюдаваме изгрева.
- Чудесна идея!
Драко отвори прозореца. Двамата с Джини се облегнаха и наблюдаваха как слънцето изгрява. Гледката беше величествена. Драко каза тихо:
- Ти си като изгрева – с огнена коса и още по-красива.
Момичето го погледна и го прегърна силно. Драко не очакваше това и залитна малко. Попита смутено:
- Хей, нещо лошо ли казах? Не съм искал...
- Никой досега не ми е казвал такива нежни думи! О, Драко, толкова си мил!Обичам те!
- И аз те обичам. Но не ме бива в поезията. – каза момчето.
- Не е нужно да си добър в нещо, за да обичаш.
Шум отнякъде ги накара да се обърнат. Панси седеше на около пет крачки от тях. По лицето и се стичаха сълзи. Тя извади пръчката си и я насочи към Джини.
- Ах, ти...ти...не смей да го докосваш! Чуваш ли ме, не смей! – Панси вече се беше наежила като котка.
В този момент от купето на Джини излезе Хърмаяни. Тя насочи пръчката си към Панси и каза ледено:
- Остави ги, Паркинсон! Те се обичат. А сега се връщай в купето си, преди да съм те прокълнала.
- Да, бе! Уплаших се! Един мътнород да ме прокълне! Драко, миличък! Тя е мътнород, нали? НАЛИ?!
- Панси...ти си се побъркала. Престани да обиждаш, иначе не знам какво ще направя. – отвърна Драко. Кръвта му вече кипеше и един бог знае как се удържаше.
Хари също излезе. Като видя, че всички гледат зад него, той се обърна и си постресна. Понечи да попита нещо, но Драко го спря:
- Хари, прибери се. И вие също. – обърна се към Джини и Хърмаяни. – Ще уредя този въпрос. Сам. Панси, магически дуел. До реката. Само двамата – без никой друг. До отказване. Победителят определя условията занапред. В единадесет часа.
- Добре! Иди да се видиш с бишата си приятелка, защото няма да се откажа! – с тези думи Панси си влезе в купето.
Другите изгледаха Драко. Той помълча малко, после каза троснато:
- Хайде да отиваме да ядем – всички отиват.
И наистина от целия влак се чуваше шум – явно много хора бяха станали. Джини кимна и тръгна след Драко напред. Хърмаяни и Хари ги последваха.
**********************
Половин час преди уреченото време Драко се надигна безшумно от леглото си. Хари спеше дълбоко. “Толкова по-добре” – помисли си Малфой и тръгна на пръсти. Отиде до малката река, както се бяха уговорили с Панси. Нея още я нямаше. Драко клекна до реката и наплиска лицето си. Почувства се по-ведър. Загледа се в отражението си. Толкова беше странно – сякаш над него се беше надвесила Панси. Момчето се усети, че нещо не е наред. Бързо се изправи и се озова лице в лице с Панси. Тя беше мно го близо – момчето можеше да усети сладникавия и парфюм. Отдръпна се отвратен и каза ледено:
- Изненада, а, Панси? Не можеш да игреш по правилата. Лошо, лошо.
- Лошо? Че виждаш ли съдия някъде? Сами сме. Съвсем сами... – Панси се приближи. Тя погали Драко по главата и понечи да го прегърне. Драко я отблъсна и попита:
- Какво правиш, да те вземе Мерлин дано?! Ами Грег... Какво ще каже той?
- Гойл? – изсмя се Панси лигаво. – Не ставай глупав Драко. Гойл беше само примамка – за да ревнуваш. Но ти реши да минеш към мизерната паплач – Потър и Уизли. Не те ли е срам? – крещеше вече тя.
- Да ме е срам? Мен да ме е срам? Виж се Панси – Драко я погледна погнусено – на какво си заприличала. Всичките тия сълзи и лигавене...ти си ненормална.
Пред целия разговор двамата обикаляха в кръг като диви животни, готови да се нападнат. Не се изпускаха от поглед – и двамата бяха нащрек. Панси каза тъжно.
- Тогава само няколко думи ще ти кажа, Драко.
- Слушам.
- Сербестиноар! – извика диво Панси.
Драко отхвърча десетина метра назад и се строполи на земята. Беше му замаяно. Какво правеше той тук? А, ето я и Панси. Тя пък какво правеше тук? Видя, че се приближи до него и я попита:
- А, Панси...какво става?
- Спокойно, мили. Удари си главата. Нека ти помогна.
- Не, не. Мога и сам. – постепенно почти всичко си дойде на мястото. Момчето се осъзна и каза стреснато:
- Панси? Ах, ти... – но не успя да довърши.
Панси се хвърли върху него и го целуна по устата така, сякяш няма да го пусне никога. Драко се възпротиви, но вик го извади съвсем от унеса.
- НЕЕЕЕЕЕ! Драко – аз ти вярвах....не...
Драко блъсна Панси и видя Джини на около два метра до тях.
- Джини, аз...
- Не искам да те слушам! Махай се! – Джини се втурна в гората.
- Джини, не! – Драко се затича след нея. Някъде зад него Панси се провикно:
- Тичай, Драко! Ако искаш...
Този път преследването беше по-трудно. Клони и храсти пречеха на момчето. Но както и в Хогуортс, той най-накрая настигна червенокоската. Сграбчи момичето и я притисна до себе си.
- Джини, изслушай ме, моля те!
- Пусни ме, ти подъл...гаден...пусни ме, лъжецо!
И сякаш краката на Малфой се подчиниха. Те не издържаха и се подгънаха. Момчето се строполи на земята и припадна.
**********************
- Ох, главата ми! – простена той, когато се събуди. Учуди го, че беше на меко. Всъщност беше на леглото си. Около него се бяха надвесили Хари, Хърмаяни, Джини и Отличникът на Хогуортс.
- Добре ли си? – попита Джини тихо.
- Джини? – Малфой се изправи бързо, но момичето го бутна назад.
- Почивай си.
- Не, искам да ти обясня. Аз не исках, тя ме прокле с нещо...
- Успокой се, Малфой. – обади се Отличникът. – Разбрахме какво е станало. Госпожица Паркинсон е върната обратно в Хогуортс. На нейно място ще изпратят второто по успех момиче от шести курс. Трябва да благодариш на Потър – добре, че ви е проследил. Той ни разказа какво се е случило. Сега ще ви оставям. Искам и аз да поспя. Впрочем, не съм наясно как сте по купета, но Драко да не остава сам.
- Аз ще остана. Хари, върви при Хърмаяни. Ясно е, че тази нощ няма да спим.
- Ами...
- Да, Хари, ела. Трябва да поговорим за...за Рон и мен.
След като Драко и Джини останаха сами, момичето седна на леглото до слидеринеца и каза:
- Държах се глупаво.
- Не, не си. Ако човек не беше запознат със ситуацията, би си помислил същото, което и ти. Джини, съжалявам. Тя ме хвана неподготвен, изобщо не съм искал да стане така.
Драко се понадигна в леглото си и седна до Джини. Вече се чувстваше по-добре.
- Сигурен ли си, че си по-добре. – Джини сякаш бе прочела мислите му.
- А? О, да. Даже вече не ме боли глава.
- Искам да ти сееванширам. – каза момичето внезапно.
- Изобщо не....
- Не. Ще ти се реванширам. Затвори очи.
Момчето зажумя, очаквайки шамар или юмрук. Но се случи точно обратното – Джини го целуна. Драко изведнъж се почувства, все едно би могъл да тича до Хогуортс и обратно. Вместо това той отвърна на целувката и. Беше толкова хубаво чувство – топло, меко, завладяващо. Момичето обви ръце през врата му. Драко я прегърна през кръста. Джини заразкопчава мантията му, но той я спря.
- Не, Джини. Не сега. Имаме толкова време. Цялото време сега е наше.
- Искам те, Драко.
- Имаш ме, сервиран на златен поднос. Целият съм твой. Но малко конфузна ситуация ще се получи, ако някой влезе.
- Прав си. Малко се изсилих. Беше ми толкова хубаво...
- И на мен. И на мен. Но момента не е дошъл. Ще си я караме така... – усмихна се Драко. – Докъде бяхме стигнали?
- А, да. За малко да забравя. – Джини отонво целуна Драко.
Двамата дълго се целуваха. Най-накрая момчето пусна червенокоската и каза:
- Джини, огнена си като косата ти. Човек ще се опърли на този огън. – усмихна се момчето.
- Ха-ха-ха. Не си играй с огъня, Драко. Току виж се подпалиш и ти. Аз ще ида да видя Хърмаяни и Хари. Сигурно вече спят.
- Добре. Чао, Джини.
Джини му се усмихна и излезе. Но след малко се върна. Личеше си, че едвам сдържа смеха си. Някак успя да си поеме въздух и процеди:
- Пффп...Ха-хаха! Леле, леле! На Рон зле ще му се отрази това.
- Защо, какво е станало? – попита развеселен Драко и стана.
Джини го заведе в съседното купе. Там Хари и Хърмаяни се бяха пргърнали и явно са заспали седнали. На Драко също го досмеша. Той прошепна на Джини:
- Явно настояват да останеш да наглеждаш пострадалия. И без това има нужда от грижи.
- Добре, добре.
Двамата се върнаха в купето на момчетата. Джини направи угрижена физиономия.
- Как мислиш – дали просто са се утешавали нещо, или нещата са по-сериозни?
- Не знам. Но както ти каза, зле ще се отрази на брат ти. Ще видим етре на закуска. – отвърна Драко.
- Ами ако питат какво е станало снощи? – умислено попита момиччето.
- Ами ще кажем, че си задрямала при мен. Може и да успеем да подремнем. Ела тук. Дай да те прегърна.
Джини се премести по-близо до любимия си. Двамата се прегърнаха и не говориха повече. Сънят наистина ги обори. И двамата бяха изтощени. Но преди да заспи, Драко се запита какво ще стане с Панси.
11 глава
На закуска Хари и Хърмаяни си направиха вид, че нищо не е станало. След известно мълчание Хърмаяни попита Драко:
- По-добре ли си?
- Ами да. Не знам какво беше онова проклятие, но доста ме разтърси...
- Сербестиноар? Силно е. Първао те зашеметява и ти мъти мозъка. После се чувстваш по-добре, но след малко припадаш. Подло наистина.
- Ходеща енциклопедия. – промърмори Хари от другата страна на момичето.
- Съжалявам, Ваше Превъзходителство! – тросна се Хърмаяни.
- Не, не – приеми го като комплимент.
- О...съжалявам, поувлякох се. А какво правихте снощи с Джини? – обърна се тя отново към Драко.
- Ами... – притесни се Драко. Докато отиваха към замъка той забеляза, че Джини и Хърмаяни си шушукат.
- Целувахте се, а? Джини много говори за теб.
- А! – шашна се Драко.
- Не се безпокой, и мен така ме подложи на разпит. Не че после се случи нещо особено. Така де, ходехме с Чан известно време ама...не е за мен. – включи се Хари в разговора.
- Извинявай че ще ти го кажа – започна Малфой – ама голяма ревла беше. Паркинсон каза, че все плачела за нещо.
- О, не се безпокой. Сега ще му намерим друга, нали Хари? – ощипа го Хърмаяни на шега.
- Хей, с какво заслужих това? Плюс това вече си... – Хари изведнъж млъкна, но вече беше твърде късно.
Момичето живо се заинтересува. Докато двамата грифиндорци си говореха, Драко се съсредоточи върху закуската. Беше зверски огладнял. Малко след като приключи, Хърмаяни сръга момчетата и им каза да стават. Наистина всички се изнасяха. Явно в книжките беше написано още нещо, но Драко не се беше занимавал да чете. Затова извади своята от джоба и докато се строят успя да прочете два-три реда. Според указанията, учениците от всеки дом щяха да бъдат разпределени според учебната програма на учениците от Ритер. Изведнъж до Драко се озова някак едно момиче от компанията на Панси – това беше Мартина Сандс, Драко я познаваше, но не и обърна внимание. Момичето го изгледа студено и каза:
- Панси ми каза какво е станало.
- Е и? Не съм и направил магия за трано залепване на устата.
- Хей, по-леко. Сега цялото училище ще говори за това.
- Е и? Изобщо не ми пука, дори да се изпонатръшкат от смях.
- Ще видим това. – каза ледено Мартина.
До нея се приближи едно момче на около шестнадесет години и я попита:
- Вие ли сте Слидерин?
- Мда, защо?
- Значи имате часове с нас. Последвайте ме. Впрочем името ми е Адолф. – момчето се обърна и тръгна. Слидеринци го последваха. Минаха през няколко коридора и се озоваха в просторна класна стая. Чиновете и столовете бяха от тъмно лакирано дърво, а катедрата беше черна и застлана със скъпа бродерия. Черната дъска беше доста голяма. Момчето каза на Драко:
- Вие седнете на онези столове до катедрата. Учителят – професор Мюлер – ще дойде скоро.
- А на какъв език ще разговаряме? – поинтересува се една седмокурсничка:
- На английски. Уверявам ви, че ще се разберем. А сега ме извинете.
Адолф отиде на третия чин в дясната колона и седна до едно тънко русо момиче. Двама оживено се разприказваха на немски. Слидеринци се насочиха към посочениет им столове. Скоро дойде и учителят. Всички, дори и учениците от Хогуортс станаха за поздрав. Професорът кимна приветливо. Прегледа дневника и после се обърна към новодошлите:
- Добре дошли! Вие сигурно сте учениците от дом Слидерин, нали? – мнозина заклатиха утвърдително глава – Значи не съм се объркал. Добре дошли в часа по история на магията. Не знам до къде сте стигнали с материала, но ние не караме по учебна програма. Днес ще вземем за магията в Германия по време ва управлението на Хитлер. Настанете се удобно и слушайте. Урокът е много интересен.
Учителят седна на катедрата и разарказва. Часът беше определено интересен, макар че Бинс може да го превърне в приспивна песен.
**********************
По-късно на обяд всички оживено разговаряха за часовете си. Драко разказа на Хари и Хърмаяни за неговия урок. После те му описаха техния – бяха се паднали в грижа за магически създания. И тук също били на милариите. Тъй като бяха полузмии, Драко знаеше почти наизуст урока. Той изпитваше някакво странно влечение към змиите, което обаче нямаше нищо общо със съмвола на дома му. След като се нахраниха, момчето предложи:
- Искате ли да поиграем на избухващи карти?
Останалите се съгласиха. Джини също се присъедини към тях. Половината следобед играха. Играта завърши с блестяща победа на момчетата над момичетата. Хърмаяни накрая хвърли картите си и каза:
- Добре де, не ме бива. Предпочитам книгите. От тях можеш само да спечелиш. Чао!
- Хм. Драко, искаш ли а се поразходим? – предложи Джини, след като Хърмаяни хлопна вратата.
- Добре. А ти Хари? Какво ще правиш? – поинтересува се момчето.
- О, ами...имам среща. – каза Хари и се изчерви. После скочи и каза: - Закъснявам, чао ви.
- Бързай, бързай! – провикна се Драко след него.
- С кого има среща? – попита Джини.
- Нямам идея. Хайде да се разходим.
Двамата тръгнаха към рекичката, където се беше състоял дуелът. За тяхна изненада видяха Мартина да пише нещо. Черен гарван беше кацнал на рамото и. Тя завърза писмото на крачето на птицата и я пусна да излети. После като видя двамата влюбени, каза злобно:
- Виж ти! Това е интересно.
- Не си хаби думите, Сандс. Чупка! – тросна и се Джини.
- Добре, добре. Да оставим влюбените птички.
Момичето ги изгледа злобно и отпраши нанякъде. Драко се зачуди откъде се познават с Джини, но реши да си замълчи. И без това Джини се беше ядосала. Когат седнаха на един огромен камък, вдаден в реката тя още беше намръщена. Драко забеляза това и като я погали каза:
- Стига, миличка. Остави я. Тя е от компанията на Панси – значи крава. Не си мръщи лицето, че ще го потопя в реката!
- О, така ли? – каза момичето уж злобно. Тя направи бързо движение и след секунди Малфой се оказа приклещен между камъка и ръцете на Джини. Тя каза победоносно:
- Не се занасяйте, господин Малфой. Току виж сте се окъпали.
- Ужас, не думайте! Какво трябва да направя, за да ме освободите, млада госпожице?
Джини се замисли и затова отслаби хватката си. Драко се възползва от това и ролите се размениха. Двамата дълго си играха така. Неусетно се стъмни. Джини каза на шега :
- Олеле, стъмни се! Умирам от страх!
- Не се страхувай, аз ще те пазя. – Драко прегърна Джини и я притисна до себе си. Момичето го помилва по главата и се вгледа в очите му.
- Имаш изумителни очи. Страхотни са.
- Благодаря.
- Искаш ли по-късно пак да излезем? – каза тихо момичето.
- Искам. Може ли да те целуна? – попита Драко.
- Ти шегуваш ли се?! Заповядвам! – разсмя се Джини.
Двамата се целунаха страстно. Драко се чувстваше, все едно могат да останат така вечно. Целувката на Джини зареждаше цялото му същество с топлина и обич. Драко стана. Помогна на момичето да стане и двамата тръгнаха към влака. По пътя не срещнаха никой. Във коридора Хари си вземаше довиждане с герамнката. Двамна се здрависаха и момичето си тръгна. Драко също пожела на Джини лека нощ и последва съквартиранта си в купето. Хари му предложи да поиграят на избухващи карти и слидеринецът прие. Докато Хари раздаваше картите каза:
- Е? Няма ли да разкажеш нещичко?
- Аз да кажа? И ти си напреднал с материала, приятелю.
- Е, как. Момичето е страхотно!
- Скрий си очите, че станаха на сърчица! – подметна Драко на шега.
- Хей, не съм единственият така. И твоите очи не само те издават, ами направо летиш като пеперудка. – каза Хари, но Драко го заплаши уж застрашително:
- Ало! Ще те замеря с картите, току виж избухнат!
Двене момчета се занасяха дълго време. Но никой не подозираше, че Мартина Сандс беше отвън и ги наблюдаваше.
**********************
Така дните се нижеха неусетно. Сутрин бяха на уроци, а следобед прекарваха или заедно или по двойки. Случваше се да се засекат из горичката, но никога не навлизаха твърде навътре. Драко не можеше да повярва, че това се случва. Животът му беше променен из основи – той се сприятели с най-върлите си врагове и намрази най-добрите си приятели. Но не можеше да се оплаче – сега се чувстваше страхотно. Но не можеше да отрече факта, че родителите му нямаше да са доволни. Ако успееха да го изслушат като се видят... Но момчето бързо преставаше да мисли за това, след като имаше толкова занимания. Така например той откри, че Джини също играе страхотно куидич – една събота излязоха да полетят заедно и се разприказваха. Говориха и за Световното първенство. Но едно нещо почерняше живота на Драко и това беше Мартина Сандс. Тя го следваше по петите и постоянно слухтеше. Не само Драко се ядосваше – Джини също беше недоволна. Когато се печаха веднъж на слънце тя каза:
- Тая Сандс ми лази по нервите. Постоянно ти се лепи. Искам да знам какво е намислила.
- И на мен изобщо не ми харесва! Хиляда пъти и казах а тя...иде ми да я прокълна.
- Ами давай. – заяви Джини.
- Не искам да се прибера като Панси. Голям срам ще бъде. И още по-малко искам да се разделим.
- И аз не искам. Тук е хубаво – нещо като вакация. Много ми е интересно как постоянно е топла пролет. Вече сме в средата на декември.
- Пречи ли ти? Аз предпочитам топлото време.
- И аз. Простосе чудех...Хей – виж там какво става.
Драко се обърна накъдето му сочеше Джини. Хари и германката се бяха излегнали на около двеста метра от тях и се бяха прегърнали. Момчето стана и задърпа червенокоската.
- Хайде ставай! Не искам да съм свидетел точно на тази сцена. Може да им се усложнят намеренията.
- Да, прав си. Да идем нататък.
Драко и Джини се отдалечиха и стигнаха на една полянка, обградена от вековни дървета. Беше сенчесто и тихо – и на двамата им хареса. Наоколо прехвърчаха пеперуди и многобройни птичи песни се чуваха отвсякъде. Двамата приседнаха в центъра си разприказваха. Джини се усмихна и каза:
- Май Хари бързо е забравил Чо.
- Не забравяй, че и тя е тук. Ако ги хване интересно как ще се почувства.
- Не знам.
- И аз не знам. – обади се познат леден глас.
Мартина се беше облегнала на едно дърво и ги наблюдаваше с крива усмивка. В ръката си държеше магическата си пръчка.
Драко кипна. До гуша му беше дошло от това момиче. Не можеше сигурно и до тоалетна да иде. Но се овладя малко и каза със спокоен глас:
- Здравей, Мартина.
- Само здравей ли ще кажеш на старата си приятелка? Тц, тц, тц. Лошо момче – ще трябва да ти оправим обноските. – Сандс се изсмя с лигав, престорен глас.
- О, я стига. Какви са тези глупости, дето ги бръщолевиш? Не забравяй, че имаме уговорка. – обади се Джини.
- Да, е? – Мартина пребледня. Явно някакъв спомен я беше завладял.
- И според уговорката ще ти кажа да се махаш. – извика червенокосото момиче и също извади пръчката си.
- Хайде, хайде Джини. Не трябва да се отнасяш така с една приятелка..
Драко прецени ситуацията. Мартина я беше страх от някакъв спомен, свързан с Джини. Следователно едно малко Забрави! би свършило работа. Сандс щеше да си спомня всичко, освен защо ги следи. Момчето се обърна и прошушна набързо плана си на Джини. Тя кимна едва едва в знак на съгласие. Драко се приближи към Мартина и каза мило:
- Добре, Мартина. Ще направя каквото искаш. Да се поздравим като стари приятели.
Момичето захапа въдицата. Тя се приближи още и Драко насочи пръчката си към нея.
- Забрави!
Мартина се олюля и попита:
- Ъм...какво правя аз тук? А вие? – погледа и беше празен и тя се олюляваше.
Джини изтича и я хвана съчувствено за ръката. Двамата с Драко и обясниха, че се е загубила и те са я намерили. Изпратиха я с поглед/Мартина все още леко се олюляваше/. Джини се обърма към Малфой и каза:
- Дали не беше грешка? – в думите и се усети полъх на тревога.
- Не, не вярвам. Ще видим какво ще стане. Хайде да се прибираме, че стана тъмно.
- Добре, но как? Ако Хари и приятелката му са още там...
- Може да тръгнем напред. Така ще се озовем до последните вагони на влака.
- Би следвало...
Двамата се насочиха накъдето беше посочил Драко. Обаче гората не свърши. Всъщност, ставаше все по-гъста. А и двамата се умориха. Джини рече:
- Уф, уморих се. Приеми го-загубихме се.
- Не може да сме се загубили... – каза с отчаяние в гласа момчето.
- Напротив, загубихме се и... – Джини млъкна и се втренчи в ужас в нещо зад краката на Драко.
Момчето се извъртя назад и видя малко бебе дракон – сигурно беше на два-три дена още. Бе германски сив дракон. Драко се наведе и го взе в ръцете си. Дракончето не се възпротиви. Джини се приближи и каза умилено:
- Не е ли сладко?
- Да, страхотно е. Но трябва да намерим майка му. Сигурно е гладно.
- Ъ-ъ-ъ-ъ Драко...няма нужда да търсим майка му...
- Защо? – попита момчето, все още загледано в очите на дракончето.
- Защото тя ни намери! Бягай! – викна Джини и хукна.
Не стигна далеч, защото се препъна и глезена и изпука. Тя изохка и се хвана за крака. А Драко не можеше да помръдне. Той беше в краката на змеицата – тя беше грамадна, покрита с остри триъгълни люспи, върховете на които сочеха към опашката. Майката дракон изви врат и ревна оглушително. После вдигна крак, готова да тъпче. Драко вдигна дракончето и зажумя, очаквайки силна болка, дори смърт. Но това не стана. Вместо това змеицата проговори с човешки, тътнещ глас:
- Галмагар! Къде го намерихте?
- Беше ей там, на дънера! – пророни Джини, все още от земята.
- Галмагар! Ела тук! Казах ти да не ходиш до човешките владения. – изгъргори майката дракон.
- Защо? – поинтересува се Драко.
- Това е дълга история. Много отдавна от някакъв остров, наречен ъ-ъ-ъ...Британия, да. Та от този остров дойде един мъж. Помня го този ден – очите на змеицата помръкнаха. – Той доведе още хора с него. Всички бяха с черни наметала и качулки. Подгониха целите ни стада – тогава бяхме много. Избиха почти всички – оцеляхме само десетина от нас. Тези мъже искаха магическата мощ на нашите люспи – една древна легенда гласи, че ако събереш достатъчно люспи от термански сив дракон и пера от феникс и запалиш купчината, от пепелта ще се възроди митичното чудовище Килимернек. Това е дракон, покрит с пера и той може да се възражда. Подчинява се на първия човек, когото види. Но на тези хора не им провървя. Мисля, че люспите не им достигнаха. А и оцелелите успяхме да убием неколцина. Затова предводителят им нареди да се оттеглят. Повече и не дойдоха, но все още се крием. А и аз имам да наглеждам поколение. – при последните думи малкото драконче изписука радостно. Майката въздъхна и попита: - А какво мога да направя за вас, за да ви се отблагодаря?
- Искаме само да се върнем до замъка, нищо повече. – отговори Джини.
Змеицата се замисли и каза:
- Аз самата не искам да се приближавам до замъка. Но мога да ви покажа пътя. – при тези думи дя се наведе и разтвори уста. Блъвна червен пламък, който прогори една пътека. – Вървете по тази пътека и съм сигурна че ще се върнете без проблеми. Благодаря ви и сбогом.
Майката и бебето се изгубиха в гората. Драо изтича до Джини и каза:
- Добре ли си?
- Да само...глезена ми е навяхнат. Ще се оправя.
Момчето помогна на червенокоската да стане. Измагьоса една шина и двама бавно и полека тръгнаха по пътеката. След около половин час стигнаха до реката. Там нямаше никой. Двамата поеха по познатия пък към влака и не след дълго си отидоха по купетата.
12 глава
В купето Драко завари Хари да гледа през прозореца. На лицето му имаше странна усмивка и грифиндорецът си изглеждаше доста чалнато. Малфой го попита:
- Хей, човече! Какво ти се е случило? Ало, влюбения – все още си на земята.
Хари не отговори веднага. Обърна се бавно и усмивката му се разтегли още повече. Внезапно скочи и прегърна Драко. Той от своя страна не очакваше това и се постресна. Хари го пусна, изгледа го щастливо и пак си седна. Започна да си играе с ръкава на мантията си. Започна да говори, по – скоро на себе си.
- Супер момиче...страхотно...невероятно. Леле леле! Леле...
Драко разтърси силно Хари – надяваше се да му каже нещо повече, макар че се досещаше какво е станало. Хари като ли се поокопити и каза:
- А, Драко...ти ли си бил. Е да...кой друг.
- Какво е станало? – Драко го досмеша. Хари приличаше на приятелката на Джини – Луна. Запита се дали слечайно не са общували.
- Тя ме прегърна...о боже, тя ме прегърна. Каза ми, че съм много мил. О, радостен ден. Тя каза, че никога не е имала такъв приятел...леле!
- Отказвам да те слушам, преди да спреш да се лигавиш! – тросна се Драко.
- Добре де, пресавам. – явно Хари наистина се беше преструвал. – Просто се радвам това е. Впрочем, вие с Джини защо се прибирате толкова късно?
- Загубихме се. – отвърна простичко слидеринецът.
- Аха... – остана недоверчив Хари. – Искаш ли да поиграем малко карти?
- Не, спи ми се.
Двете момчета си облякоха пижамите и си легнаха. Драко заспа веднага – беше много уморен.
**********************
На другата сутрин докато закусваха Хърмаяни получи писмо. Тя го прочете и погледна с ням ужас Хари. Той взе писмото, но само вдигна рамене и продължи да си яде закуската. Драко се поинтересува какво е станало, но Хърмаяни натика писмото си в мантията и довърши закуската си в гробно мълчание. Това беше необичайно за нея. Обикновено тя говореше за нещо, дори и другите да не я слушаха.
**********************
Следобед нито на Джини, нито на Драко им се излизаше. Предпочетоха да останат в купето на момчетата, защото Хари пак не се виждаше никакъв. Малфой и червенокоската оживено разговаряха за случката от миналата вечер. Кракът на Джини беше напълно здрав, Хърмаяни го беше оправила. Драко разказа на приятелката си за писмото. Джини не се изненада. Попита момчето за плика – дали не му е направил някакво впечатление.
- Ами да. – сети се момчето. – Беше светлозелен на цвят.
- Мда... – проточи Джини. – Сещам се за кой става въпрос, но за съдържанието не съм сигурна.
- Знаеш ли, не е много приятно всички около теб да приказват за нещо а ти да стоиш ням като статуя. – подразни се Драко.
- Съжалявам, но съм обещала да не казвам. Да сменим темата. Имаш ли картички за размяна?
- Ами да – само да ги извадя. – Драко отвори куфара си и извади доста обемно тесте карти.
Джини бръкна в джоба си и извади своето, което също имаше внушителни размери. Двамата дълго се уговаряха за размяната. Прекараха следобеда в размяна на картички а после си говореха за изминалите дни. Джини се сети, че е време за вечеря. След като всички се настаниха, директорът стана и обяви:
- Искам да обявя, че както всяка година, в нашето учлище ще има Новогодишен бал. Искам да поканя нашите гости също да учавстват. Понеже нашите възпитаници знаят наизуст, нека започнат вечерята, докато аз обясня. На този бал ще има както се досещате, музика, танци и забавления. Тържеството ще се проведе на двадесет и трети декември. Всички са поканени, но не и задължени да идват. Препоръчвам ви да облечети официалните си мантии. А на двадесет и седми ще бъде първото официално поещение на близкото мъгълско селище. Благодаря ви за вниманието.
Цялата зала зашушука. Драко си спомни техния Коледен бал – не беше кой знае какво а Панси през цялото време бръщолевеше за мантиите на останалите. Докато вечеряше, Драко се замисли за някакъв оригинален начин да покани Джини за своя дама. Всъщност той предпочиташе да са само двамата – не му се искаше да го обсъждат всички. Хърмаяни май беше по-добре – пак се държеше нормално. Даже го попита:
- Е, Драко – с кого ще бъдеш на бала? С Джини, нали?
- Аха. А ти Хари? – обърна се Драко към момчето до себе си.
- С Ема – сдъвка изречението Хари. Май не му се искаше да говори за това, макар че съдейки по изражението му с Ема бяха станали много близки. – Хърмаяни, защо пак не си изправиш косата? Но без кок?
- Ами може. Добра идея.
- А с ккого ще бъдеш? – попита на свой ред Драко.
- Не знам...трябва да пусна една сова да питам... а и с директора трябва да говоря... – провлачи момичето.
И след вечерята тя наистина отиде при директора. Тя го попита набързо нещо и той и кимна. Хърмаяни се върна сияеща.
- Какво има? – попита я Джини във влака.
Хърмаяни и прошушна нещо на ухото и я погледна усмихнато. Джини и каза нещо тихо, но само Хърмаяни я чу. Драко се обърна ъм Хари:
- Момичешки работи. Хайде да влизаме.
Когато влязоха по стъклото една ръка почука. Момчетата отвориха прозореца и видяха Хърмаяни и Джини да се провесват от тяхното купе. Двете се разкикотиха лудешки, но на Драко му хрумна едни идея. Той каза на Джини да почака така без да затваря прозореца. Вмъкна се в купето и извади едо хвърчащо листче. Надраска на бележката Джини, ще бъдеш ли моя дама на бала?. Сгъна я като сърце/дядо му го беше учил на оригами/ и я прати на Джини. От другото купе настана тишина, а после се чу сподавен вик. Джини се втурна при момчетата и се хвърли на врата на слидеринеца.
- О, да! С удоволствие.
- Много се радвам, Джини. Бягай да спинкаш сега.
Джини го целуна по бузата и изтича обратно в купето си. Хари погледна озадачен в коридора и попита:
- Какво и написа?
- Нищо особено. – каза Драко, обличайки си пижамата. Беше толкова щастлив – досега живота му се редеше идеално.
- Хей, Драко... – започна неуверено Хари. Явно нещо го измъчваше.
- Кажи. – каза Драко от леглото си. Той ступа възглавницата си и се облегна на ръката си.
- Може ли да ти поискам съвет? – Хари пак заувърта.
- Ами ако така въртиш няма да стигнем до въпроса. Питай направо. – Драко се поизнерви лекичко.
- Как да поканя Ема на бала? – изстреля Хари. И като че се поуспокои.
Драко се замисли. Имаше много начини но сега не се сещаше нито един. Освен ако...
- Ако искаш, мога да ти дам една от моите хвърчащи бележки. Пробвай с такова нещо. – каза младежът бавно.
- Дали ще стане? – развълнува се грифиндорецът.
- Ами защо не. Ето – Драко подаде една бележка на Хари – напиши си посланието. Посе си представи някаква форма и чукни леко с пръчката си хартийката. Докато я издухаш ллеко си мисли за получателя.
- Иха, благодаря ти!
След като бележката отхвърча, Хари пак не можеше да си намери място. Ту си чистеше очилата, ту пиеше вода, ту си оправяше леглото. Драко му заяви:
- Човече, хлътнал си до уши. И аз съм влюбен но така да не ме свърта не ми се е случвало.
Хари се зави и каза сериозно:
- Толкова ли ми личи? Оф...
- Личи? Ама успокой се малко де. Няма да ти избяга тая Ема.
- Боже, приятелю, не знаеш каква е.
- Разкажи ми. – подкани го внимателно Малфой.
И без да се усети Хари заразправя цялата история. Описа всеки детайл от момичето – дългата и коса, сплетена на плитка, сините и очи, милото лице, дяволитата усмивка и още много и много. По едно време се умълча и каза тъжно.
- Как ти завиждам, Драко.
Драко се шашна. От де накъде Хари Потър ще му завижда?! Момчето се поокопита и пророни:
- На мен? За какво съм толкова за завиждане... – даже сам не вярваше на думите си.
- Толкова си отракан в любовта. – промълви Хари.
Драко за малко да падне от леглото си от смях. Отракан? Тая мисъл сякаш го загъделичка и момчето не можеше да си поеме дъх няколко минути. Успя да се овладее и обясни на Хари, който пък се беше вкаменил от нещо.
- Виж, май не сме се разбрали. Аз не съм отракан. Просто следвам инстинкта си. Не си ги подбирам думите за според случая.
- Аз не съм сигурен дали го мога това. – заяви Хари.
- Всеки си има инстинкт. Просто направи това което ти харесва. Което смяташ, че е редно. Наоколо няма съдии да те оценяват. Мисля, че Ема те харесва такъв, какъвто си. Няма нужда да се преструваш.
- Благодаря ти. Това се казва ценен съвет.
От коридора се чу гласа на Отличничката:
- Светлините загасват!
И сякаш да се подчинят, всички лампи угаснаха. Драко обаче не заспа. Мисълта, че си говорят с Хари Потър за такива неща го загриза. Все пак Хари си ичаше най-добър приятел – Рон. През цялото време двамата бяха заедно. Накрая той се предаде и каза тихо:
- Хари? Спиш ли?
- Не, Драко. – отговори гласът на Хари.
- Мога ли да те питам нещо и аз? – гласът на Драко притихна малко.
- Да?
- Защо говориш с мен за такива неща? Мислех, че с Рон сте ги разтягали тези въпроси. – младежът сдъвка последните думи, но събеседника му успя да го чуе. Замисли се за миг и каза:
- Макар че ми е най-добър приятел искам да ти призная, че е доста незрял. А е вече на седемнадесет...и аз не го разбирам.
- Аха. Лека нощ, Хари.
- Лека нощ Драко.
**********************
На другия ден не се случи нищо особно, освен една приятна изненада за Хари. След вечерята в купето на момчетата дойде приятелката на Хари. Тя беше много развълнувана и май и беше трудно да говори на английски. С големи усилия каза:
- Може Хари излиза отвън да говоря?
Хари не чакаше друга покана. Изстреля се от купето. Хърмаяни, Джини и Драко се спогледаха но само вдигнаха рамене. Хърмаяни продължи да раздава картите. Явно все пак и се играеше. О отвън се чуваха сподавени викове и радостни възклицания, половината от които бяха на немски. След десетина минути Хари се върна и стисна горещо ръката на Драко.
- Драко...човече...благодаря ти! – успя да изрече момчето. Тръшна се до приятеля си и посегна към шоколадовите жаби. Изяде две в пълно мълчание, но на лицето му беше цъфнало в широка усмивка. Драко попита любопитно:
- Станала ли е работата?
- Очарована е!!! Страшен си! Не знам как да ти се отблагодаря...
- Ало, ние все още сме тук! – обади се Джини. – За какво си приказвате така сладко?
- Искате ли чайче? – попита на шега Хърмаяни.
- Момчешки работи, Джини. – обади се с престорен лигав глас Драко.
- Искам да знам за какво става въпрос! – тросна се Джини. Личеше си, че я гризе любопитство.
- О, не е ли ясно, Джини? – заяви Хърмаяни. – Явно Хари е имал затруднения как да покани момичето си на бала. Двамата с Драко са помъдрували снощи по този въпрос и на Драко му е хруманла идея. Басирам се, че Хари е ползвал някоя от хвърчащите бележки на Драко. Така ли е момчета? – попита неуверено Хърмаяни.
Момчетата само успяха да зяпнат от изненада. Драко се опита да каже нещо, но половината му изречение остана в гърлото му.
- Как...как...разбра? Да не си ни шпионирала...ти...ние... – Малфой си затвори устата като се убеди, че не може да каже повече от това. Потърси погледа на Хари. Хари само поклати глава и отрони:
- Не знам...и преди съм си мислел, че тя може да чете мисли...
- Е, чак да чета мисли... – заскромничи момичето. Виждаше се някакси обаче, че и беше много приятно. За да избави приятелката си от тази ситуация, Джини попита:
- Е? Имате ли идеи за бала?
Четиримата приятели дълго обсъждаха бала. Драко заяви, че не е особено въодушевен от идеята за танци. Хари се присъедини към него. Момичетата с много смях се опитаха да ги убедят, че ще е весело. Около десетина минуги преди часа за вечеря, Хари се сети нещо.
- Хей, Хърмаяни! За какво си говори с директора?
Момичето се изчерви и пророни с усмивка:
- Ще видите. И той е съгласен.
- Кой е съгласен? – натърти Драко.
- Ама сдържайте се моля ви! Изненада ще е. Хайде да вървим да ядем.
